Валутна търговия - FOREX - АРХИВ

[Репортер]

Нов FOREX анализ

Влизането на Мирослав Георгиев е от 1.2183 в eur/usd

[time]

EUR/USD

chasovnika na investora ne e veren

[Мирослав Георгиев]

EUR/USD

Ок приемам, че е 1,2183

[Репортер]

EUR/USD

другия вариант е ако сега падне до 1.215 ентрито му да е 1.215
Мирослав трябва да избере

[Мирослав Георгиев]

EUR/USD

Ami predpolagam che spada e svarshil an 1,2055. I che trenda se obarnal nagore. an 1,2128 e 61,8% ot poslednoto dvijenie. Taka che ne trqbva da go probiva ako sam prav. A pak tova che sam slojil 1,27000 ...Prosto go slojih dalech ot cenata. Kato smetna tochno kade da e shte go premestq.

[Репортер]

Нов FOREX анализ

1.2183
e било в 15:36

[Репортер]

Нов FOREX анализ

към Ядосан

Анализа на Мирослав Георгиев ще се приеме по котировка от 15:36
имайте предвид, че около минута отива за писане на анализа

[Varna 2]

www.osama.com

www.osama.kvo?

[ядосан]

Нов FOREX анализ

Мирославе, ти някакъв анализатор шегаджия ли си?
В 15:36 пазара е вече 1.2180 е как успя да влезеш на 1.2150
Кой има полза от такава прогноза?
А за несъстоятелността и става ясно и от стопа и тейк профита - 25 пипса стоп за 650 пипса профит
Tи трябва да си гений за да го правиш при R/R 1:26
Инвесторе малко си възпитай анализаторите, че само смешни работи се постват!!!

[kukuvicata]

www.osama.com

Има projection alarm clock - май е нещо свързано с бомбите с часовников механизъм

[KUKU]

eur/usd

Изявлението на Алън Грийнспан пред Икономическия клуб в Ню Йорк

[kukuvicata]

atentati

www.osama.com - но май го е правил в сътрудничество с Камората - повечето неща са кодирани здраво...
Enjoy
PS Поне има хубава музика на сайта

[Мирослав Георгиев]

Нов FOREX анализ

EUR/USD long @ 1,2150 s/l 1.2125t/p 1.2700

[europatriot]

Levski

вярно куки
стоп play на 10-та мин

[KUKU]

eur/usd

От доста години валутните курсове спрямо долара оказват водеща роля в оценката на икономическата активност. Нямам намерение да обсъждам валутната политика на САЩ, нито да предлагам валутни курсове. Опитът ми е, че неочаквани движения на курсовете на основните валути са рядко възможни. Изключенията са няколко случай на успешна спекулация, в която правителствата са се опитали и провалили в подкрепата на конкретно ниво. Много коментатори вярват, че доларът трябва да продължава да се обезценява поради рекордния бюджетен дефицит.

Вместо да се захващам с прогнозиране, ще обсъдя конкретните развития във валутните пазари и международната и финансова система като цяло.

Визирайки силните интервенции в полза на долара от източно-азиатските централни банки, конкретно Япония и Китай, и стъпаловидното хеджиране на валутните движения от износители, специално в Европа.

Както всички Вие, които следите тези пазари, знаете, че от началото на 2002 г. покупките от азиатските централни банки на доларови активи надхвърлят 240 млрд. долара, в опити да запазят валутите си от поскъпване спрямо долара.

В частност валутните резерви на Китай през ноември наброяват 420 млрд. долара, а на Япония 650 млрд. долара през декември. Това, което японските власти са преценили, че трябва да е обменен курс на долар/йена, е в разрез с принципите.

Един от факторите, които влияят е интересът към йената от японските инвеститори. Никъде по света инвеститорите не взимат доброволно десет годишни държавни облигации с 1% годишна лихва, дори по-малко. С изключение на Японската централна банка всички държавни облигации се държат от японски банки, застрахователи и осигурители.

99% от домакинствата и 91% от институциите държат активите си в йени. Японците са направили значими директни инвестиции в САЩ и Министерството на финансите, разбира се държи големи доларови активи, в резултат на интервенциите. Трябва да се разбере, че акумулирането на доларови активи от японското правителство е необходимо да намалее в даден момент и дори да спре.

В Китай ситуацията е подобна. За да обвържат валутата си в тясна връзка с долара, Китайската централна банка набавя огромни количества държавни ценни книжа от САЩ с юани. Това, което не е ясно, е каква част от текущият възходящ натиск е резултат от пазарните сили и каква част от капиталовите потоци са в следствие на спекулация и потенциална преоценка.

Никой не знае дали улесняването и спирането на контрола върху капиталите ще намали или елиминира приходите от спекулация и преоценка. В Китай се страхуват, че незабавното приключване на контрола ще повлияе на капиталите достатъчно, че да дестабилизират подобряващата се, но още нестабилна местна банкова система.

Резервите на другите азиатски държави акумулират около 120 млрд. долара през 2003 г. и навярно ще продължат да интервенират. Тежките интервенции оказват натиск върху еврото. Прието е търговско-притегленият разменен курс на долара да отразява световните пазарни принципи. Ето защо ако азиатските валути се обезценяват, то еврото и не-азиатските валути ще поскъпват. Когато азиатските власти интервенират, за да коригират валутите си спрямо долара, те придобиват активи, деноминирани в долари от частния сектор.

С намаляването на доларовите активи в частния сектор нарастват покупките на другите валути, които не участват в операциите по интервенция, включително и еврото. Тези операции повишават стойността на долара спрямо йената, обезценяват йената спрямо еврото и еврото спрямо долара.

Поскъпването на еврото спрямо долара явно е последствие от сили, свързани с азиатската интервенция. Както ще обясня по-късно, това не означава, че когато азиатските власти интервенират долара автоматично спада, защото другите сили влияещи не могат да се забележат. Покупките на държавни ценни книжа от азиатските правителства задържа лихвите ниски върху тези инструменти. Ето защо ако интервенциите спрат, лихвите върху тези инструменти могат да нараснат. Причината резервите на централната банка да са концентрирани в краткосрочни доларови активи е тясно свързана с активите държани от азиатските централни банки.

Друга гледна точка е текущото ниво на хеджиране от европейските износители. Ефектът е подобен като при азиатската интервенция. Срещу широката кошница от валути на нашите търговски партньори, доларът се е обезценил с около 12% от върха си от началото на 2002 г. Обикновено валутната обезценка е свързана с поскъпването на доларовите цени на вносните стоки и услуги, защото чуждите износители искат да избегнат ценовата обезценка на собствените си валути, която иначе ще е резултат от понижението на курса на долара.

Пазарното движение на валутната търговия, и специално евро/долар, според Банката за международен сетълмент е в следствие на увеличеното хеджиране на износа към САЩ и други пазари, завързани към долара. Така или иначе повечето договори са краткосрочни, защото дългосрочното хеджиране е скъпо. Следователно валутната обезценка, която изпитваме напоследък евентуално ще подпомогне да запълним дефицита в текущата сметка, като производителите изнасят по-малко към САЩ. От друга страна, щатските фирми ще подобрят конкурентноспособността си на чуждите пазари.

Както казах в началото, най-точните аналитични техники не могат да прогнозират обменните курсове на основните валути. Да, повечето коментатори се аргументират, че ако дефицитът по текущата сметка расте, то доларът ще се обезценява. Но как може обменният курс и текущата сметка да са систематично свързани, ако курсовете не могат да бъдат прогнозирани.

Текущата сметка рефлектира транзакциите с чуждите икономики към баланс с нашите граници, от които валутните курсове са само един компонент. Хората предпочитат до инвестират в бизнес където валутният риск не съществува.

Към края на 2002 г. щатският долар представлява около 65% от валутните резерви на чуждите монетарни власти, а 19% са в евро. Централните банки винаги имат за главна цел да запазят стойността на валутите си.

Федералната лихва е 1% при най-ниската стойност от 1958 г. насам и анализаторите очакват Централната банка да започне да затяга политиката си през тази година, след като икономиката се възстановява. Нека стане ясно, че ние държахме нивата ниски поради много добри причини и те бяха съгласувани за доста време.