Делчо смока. Порови се в мненията ми от 2012 година, когато пишех, че златото е балон. Обеснявах какво е пари, парична политика, как се създават, защо златото не може да скочи (тогава беше 1700$). После се отказах. Каквото и да напишех се блъскаше в стена от неразбиране и подигравки. След като всички разумни аргументи не оказваха влияние ми стана интересно до кога ще ще се задържат очевидно грешните концепции. С времето ми стана ясно, че мотивацията няма нищо общо с икономиката. То и затова всеки опит за икономически разговор не върви. Затова ми е интересна психологическата мотивация на купуващите злато. Те са вече шеста година срещу тренда. Нещо подобно имаме в темата за подценени акции от страна на Сашко.
Та в общи линии извода за перманентен страх някак си се появи. После се зачудих защо пропагандаторите на идеята за златото продължават да се страхуват и след като са си купили? Любопитно ми е. Аз съм доста любознателен човек. После си казвавам, че след като притежаването на злато не води до намаляване на страховете явно е лошо лекарство. Пък тези които нямат злато не се страхуват. Сега ми е любопитно кога привържениците на златото ще могат да дефинират защо го харесват. След като очакваният растеж не идва с години явно аргументите не са верни. Тогава остава или да се откажат от вярванията като грешни или да се посочат истинските причини.
На мен ми е доста интересно как се формират вярвания. Колко са устойчиви. От една страна имаме перманентен страх а от другата пълен непукизъм. Чудно ми е как се живе когато човек постоянно се страхува и дали пълният непукизъм може да доведе до лоши резултати в даден момент. После се чудя кое е по-добро цял живот да се страхуваш и никога да не ти се случи нищо или да приемеш рисковете на света.
Та в общи линии извода за перманентен страх някак си се появи. После се зачудих защо пропагандаторите на идеята за златото продължават да се страхуват и след като са си купили? Любопитно ми е. Аз съм доста любознателен човек. После си казвавам, че след като притежаването на злато не води до намаляване на страховете явно е лошо лекарство. Пък тези които нямат злато не се страхуват. Сега ми е любопитно кога привържениците на златото ще могат да дефинират защо го харесват. След като очакваният растеж не идва с години явно аргументите не са верни. Тогава остава или да се откажат от вярванията като грешни или да се посочат истинските причини.
На мен ми е доста интересно как се формират вярвания. Колко са устойчиви. От една страна имаме перманентен страх а от другата пълен непукизъм. Чудно ми е как се живе когато човек постоянно се страхува и дали пълният непукизъм може да доведе до лоши резултати в даден момент. После се чудя кое е по-добро цял живот да се страхуваш и никога да не ти се случи нищо или да приемеш рисковете на света.
Коментар