Какво ще стане с еврото ако Гърция излезе от еврозоната?

[съни(тя)]

Положеното усилие за превод на Кругман е положително.
Ама, при прочитането на изречението:

Това е, и вероятно е била предназначена да бъде, оферта, която министър-председателят Алексис Ципрас не може да приеме, защото ще унищожи политическото си настояще и бъдеще.

в мен импулсивно се появява желание да настоя за по-добра редакция на превода - още повече, че е едно от ключовите изречения в статията.

нещо като в статията му от неделя

Second, the political implications of a yes vote would be deeply troubling.
The troika clearly did a reverse Corleone — they made Tsipras an offer he can’t accept, and presumably did this knowingly.
So the ultimatum was, in effect, a move to replace the Greek government.
And even if you don’t like Syriza, that has to be disturbing for anyone who believes in European ideals.
http://krugman.blogs.nytimes.com/2015/06/28/grisis/

[15%]

Моята прогноза е, че тази нощ Ципрас ще подаде оставка. Вижте огромната тълпа от проевропейския протест.

Нямам препоръка

Твърде хубаво, за да е истина

[Fiscalist]

Кога ми го каже някой Head of G10 FX от топ 10 инвестиционна банка, или макро трейдър от хедж фонд с AUM > 10 bln, тогава ще повярвам. Остави ги тия брадясали чичаци, champagne socialists от академията. Аз също искам Гърция да е в тежка рецесия. Честно казано, изобщо не ми пука за нейното добруване. От морална гледна точка, смятам, че е напълно необходимо да понесат пълните последствия от разгулния си начин на живот.

[vankata23]

Да ти кажа, аз също по принцип не си падам много по либералите, макар че всъщност не си спомням какви са твоите възражение срещу него.

Конкретният повод за написване на неговото мнение, обаче, прави вероятно да си струва да се заслуша човек. Нали неговата Нобелова беше заради изследвания върху териториално концентриране на богатството. Тъкмо авропейско-гръцка антична драма

От цитата - > евентуално обезценената драхма на гърците ще им стимулира износа. Като например в Канада 90-те и наскоро Исландия.
Тук се пропуска да се спомене, че Канадците са основен износител на петрол (малко след Норвегия - знаем Норвегия как е), а Исландския износ е 70% от БВП, докато гърците износа им е малко над 30%.

Интересно е как сравнява ябълки с банани и прави изводи на тази база.

[Fiscalist]

Моята прогноза е, че тази нощ Ципрас ще подаде оставка. Вижте огромната тълпа от проевропейския протест.

Нямам препоръка

[BOBAN1]

Нобеловият лауреат Стиглиц: Тройката греши, иска да вкара Гърция в още по-тежка рецесия

Повишаващото се кресчендо на караниците и ожесточението в рамките на Европа, може да изглежда на външните лица като неизбежен резултат от горчив ендшпил разиграван между Гърция и нейните кредитори. В действителност, европейските лидери най-накрая започват да разкриват истинската природа на продължаващия спор около гръцкия дълг, и отговорът не е приятен: тя е за власт и демокрацията много повече отколкото е за пари и икономика.

Разбира се икономиката, която стои зад програмата натрапена от "тройката" (Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд) на Гърция преди пет години, е катастрофална. Тя доведе до спад в БВП на страната с 25%. Аз не се сещам за икономическа депресия, която някога да е била толкова умишлена и да е имала такива катастрофални последици: процентът на безработица сред младите хора в Гърция, например, в момента надвишава 60%.
Поразително е, че "тройката" отказа да поеме отговорност за това или поне да признае колко лоши са нейните прогнози и модели. Но това, което е още по-изненадващо е, че европейските лидери не са си взели никакви поуки. "Тройката" все още настоява Гърция се постигне първичен бюджетен излишък (с изключение на лихвените плащания) от 3,5% от БВП до 2018.

Икономисти от цял свят осъдиха тази цел като наказателна, защото стремежът към нея неминуемо ще доведе до по-дълбока рецесия. Всъщност, дори ако дългът на Гърция се преструктурира отвъд всичко, което можем да си представим, страната ще си остане в депресия, ако избирателите там се ангажират с целта на "Тройката" в предсрочния референдум, който ще се проведе този уикенд.

По отношение на превръщането на голям първичен дефицит в излишък, малко страни са постигнали това, което гърците постигнаха в последните пет години. И, въпреки че разходите, в смисъл на човешко страдание, са изключително високи, последните предложения на гръцкото правителство доста се приближиха към това да отговорят на исканията на своите кредитори.

Нека сме наясно: почти никаква част от огромните средства, които са отпуснати на Гърция под формата на заеми, всъщност не са отишли за самата Гърция. Те са разходвани, за да изплатят задължения към кредитори от частния сектор - включително немски и френски банки. Гърция не е получила друго освен подаяния, но тя е платила висока цена, за да се запазят банковите системи на тези страни. МВФ и другите "официални" кредитори всъщност не се нуждаят от парите, които изискват. Дори ако се спазва обичайната им бизнес практика, парите, които Гърция ще върне на тези организации, ще бъдат използвани отново, за да се кредитира Гърция.

Но, отново, това не е въпрос на пари. Става дума за използване на "срокове", за да се принуди Гърция да отстъпи и да приеме неприемливото - не само мерки за строги икономии, но и други регресивни и наказателните политики.

Но защо Европа да прави това? Защо лидерите на Европейския съюз се противопоставят на референдума и отказват дори да се удължи с няколко дни крайния срок от 30 юни за следващото плащане на Гърция към МВФ? Не е ли Европа преди всичко съюз в името на демокрацията?

През януари гражданите на Гърция гласуваха за правителство, решено да сложи край строгите икономии. Ако правителството просто изпълняваше своите предизборни обещания, то вече щеше да отхвърлило предложението. Но правителството реши да даде шанс на гърците да претеглят този въпрос, който е от така решаващо значение за бъдещото благосъстояние на страната им.

Това желание на гръцкото правителство да получи обществена легитимност е несъвместимо с политиката на еврозоната, която никога не е била много демократичен проект. Повечето от правителствата на нейните членове не са търсили одобрението на своите народи преди да предадат паричния си суверенитет на ЕЦБ. Когато в Швеция попитаха гражданите дали да се присъединят към еврозоната, шведите казаха "НЕ". Те разбраха, че безработицата ще нарасне, ако паричната политика на страната се определя от Европейската централна банка, която се фокусира единствено върху инфлацията (и също така, че ще има недостатъчно внимание върху финансовата стабилност). Икономиката ще пострада, защото икономическият модел стоящ в основата на еврозоната се основаваше на властови отношения, които поставяха в неравностойно положение обикновените работници.

И, разбира се, това, което виждаме сега, 16 години след като еврозоната институционализира тези отношения, е антитезата на демокрацията: много европейски лидери искат да видят края на лявото правителство на гръцкия премиер Алексис Ципрас. В края на краищата е изключително неудобно в Гърция да има правителство, което е толкова против политиките, които направиха изключително много за увеличаване на неравенствата в толкова много напреднали страни, както и е толкова ангажирано с ограничаване на необузданата сила на богатството. Изглежда, че те вярват, че могат в крайна сметка да свалят гръцкото правителство, като го тормозят да приеме споразумение, което противоречи това, заради което е избрано на власт.

Трудно е да се съветват гърците как да гласуват на 5 юли. Нито една алтернатива - одобряване или отхвърляне на условията на Тройката - няма да е лесна като и двете носят огромни рискове. Гласуване "ЗA" би означавало депресия почти без край. Може би една бедна страна, която е продала всичките си активи и чиито ярки млади хора са емигрирали, може би най-накрая би получила опрощаване на дългове. Може би, след като свие до икономика със средни доходи, Гърция може най-накрая да бъде в състояние да получи помощ от Световната банка. Всичко това може да се случи през следващото десетилетие или може би в десетилетието след това.

Обратното, ако гласуването е с "НЕ" най-малко ще се отвори възможността Гърция, със своята силна демократична традиция, да вземе съдбата си в свои ръце. Гърците могат да получат възможност да оформят едно бъдеще, което, въпреки че може би не е толкова проспериращо, както в миналото, е далеч по-обнадеждаващо, отколкото неразумното изтезаване на настоящето.

Знам аз как бих гласувал.

Автор: Джоузеф Стиглиц, нобелов лауреат в сферата на икономиката, преподавател в университета "Калъмбия" в Ню ЙоркИзточник: The Guardian

[съни(тя)]

Лагард е железна, евала и правя. ...

Явно, си пропуснал много от коментарите на Лагард.
От две години настоява, че гръцкият дълг трябва да се ореже до нива, които да го правят ... обслужваем или ...устойчив
Дребната подробност е, че иска европейците да се заемат с това
И е права.

[nacheff]

Той тоя Кругман не е ни за четене, ни за превод.

Да ти кажа, аз също по принцип не си падам много по либералите, макар че всъщност не си спомням какви са твоите възражение срещу него.

Конкретният повод за написване на неговото мнение, обаче, прави вероятно да си струва да се заслуша човек. Нали неговата Нобелова беше заради изследвания върху териториално концентриране на богатството. Тъкмо авропейско-гръцка антична драма

[vankata23]

Идеално за Гърция, а както казах кругман е кръгла 0. Символ на левичарската интелектуална ч**ия, която доминира голяма част от световната академия. Ако беше толкова голям експерт сега щеше да е senior strategist на някой деск и никой да не му знае името даже. Обаче той нали толкова си може, лала общи приказки човека, и продава утеха на световния лузърият.

Общи приказки говори, но впечатленията ми са, че икономиката до голяма степен е точно това - опитваш се да отразиш реалността в едни уравнения, обаче все не се получава.
Намалянето на разходите е начин да се справиш с кризата - дължиш много пари, следователно започваш да харчиш по-малко и връщаш дължимото. Това изречение звучи логично и издържано.
Намалянето на разходите не е начин да се справиш с кризата, понеже се намалят и приходите и попадаш в една безкрайна спирала и в крайна сметка не успяваш да издължиш нищо. Това също е логично и издържано.

А истината е някъде посредата. То това е икономиката, с едни модели на базата на отминали събития се оптиваме да начертаем нещо, което ще работи вбъдеще. Ама не става.

[bertram]

Разликата между Лагард и Драги е, че едната прави пари, а другия си ги печати.... затова на Драги му е в пъти по-лесно да е диалогичен, отговорен и добронамерен.

[Fiscalist]

jesus please save greece както се казва

[Fiscalist]

Идеално за Гърция, а както казах кругман е кръгла 0. Символ на левичарската интелектуална ч**ия, която доминира голяма част от световната академия. Ако беше толкова голям експерт сега щеше да е senior strategist на някой деск и никой да не му знае името даже. Обаче той нали толкова си може, лала общи приказки човека, и продава утеха на световния лузърият.

[BOBAN1]

Лагард е железна, евала и правя. Утре ще го видим Драги. Аз ако съм, нито цент...

Пол Кругман: Гърция е на ръба на пропастта

Страната трябва да излезе от еврозоната, за да избегне безкрайни икономии и вечна криза, коментира нобеловият лауреат по икономика

От известно време насам стана ясно, че създаването на еврото беше ужасна грешка. Европа никога не е имала предпоставките за успешна единна валута – на нея ѝ липсва дори видът фискален и банков съюз, например, който да гарантира, че когато имотен балон във Флорида се спука, Вашингтон автоматично предпазва възрастните граждани от каквато и да е заплаха върху медицинските грижи, които получават, или банковите им депозити, коментира Пол Кругман* за The New York Times.

Напускането на валутен съюз обаче е много по-трудно и по-ужасяващо решение от това изобщо да не влезеш в него и досега дори най-затруднените икономики на Стария континент многократно са се отдръпвали от ръба на пропастта. Отново и отново правителствата се поддават на изискванията на кредиторите за сурови икономии, докато Европейската централна банка (ЕЦБ) успява да удържи паниката на пазарите.

Но ситуацията в Гърция изглежда достигна до точката, от която няма връщане. Банките са временно затворени, а правителството наложи контрол на капитала, ограничавайки изтичането на парични потоци извън страната. Много е вероятно скоро да се наложи правителството да започне да изплаща пенсиите и заплатите под формата на сертификати, създавайки по този начин паралелна валута.

Следващата седмица в страната ще има референдум, който да реши дали да се приемат изискванията на тройката – институциите, представляващи интересите на кредиторите, за още икономии.

Гърция би трябвало да гласува с „не“, а гръцкото правителство – да е подготвено да напусне еврозоната, ако това е нужно.Според Кругман повечето неща, които човек е чувал за гръцката разточителност и безотговорност, не са верни. В края на първото десетилетие на века гръцкото правителство наистина харчи повече от това, което има. Но оттогава то многократно е намалявало разходите и увеличавало данъците. Броят на служителите в администрацията се е понижил с повече от 25%, а пенсиите (които наистина бяха твърде щедри) са сериозно орязани. Ако се съберат всички строги икономии, те би трябвало да са достатъчни, за да се сложи край на първичния дефицит и той да се превърне в голям излишък.

Защо тогава се случва това? Заради колапса на гръцката икономика, дължащ се до голяма степен на същите тези строги икономии, които доведоха и до срив на приходите.
Този колапс, от своя страна, има много общо с еврото, което хвана Гърция в икономическа усмирителна риза. Случаите на успешни ограничителни мерки, при които страните овладяват дефицитите си без да изпаднат в криза, обикновено включват огромни валутни обезценявания, които правят износът по-конкурентоспособен. Това се случи с Канада, например, през 90-те и до голяма степен това се случи и с Исландия наскоро. Но Гърция, която няма собствена валута, нямаше как да се възползва от подобна възможност.

Нужно ли е тогава Гърция да напусне еврозоната? Според Кругман това не е задължително. Проблемът с Grexit винаги е бил рискът от финансов хаос, от банкова система, разклатена от паническо теглене на пари, и от бизнес, спъван както от банкови проблеми, така и от несигурен юридически статут на дълговете. Именно затова няколко последователни гръцки правителства се съгласиха на исканията за строги ограничения и именно затова дори СИРИЗА, управляващата лява коалиция, искаше да приеме вече наложените строги икономии. Всичко, за което помоли в замяна, беше спиране на допълнителни такива.

Тройката обаче не прие това. Лесно е да си изгубиш в детайлите на случилото се, но най-важният момент сега е, че Гърция получи оферта, по която вече нямаше възможности за преговори, но и която по никакъв начин не се различава от политиките през последните пет години.

Това е, и вероятно е била предназначена да бъде, оферта, която министър-председателят Алексис Ципрас не може да приеме, защото ще унищожи политическото си настояще и бъдеще. Целта явно е да го свали от власт, което вероятно ще се случи, ако гръцките избиратели се изплашат от конфронтация с тройката толкова много, че да гласуват положително на референдума през следващата седмица.

Те обаче не трябва да правят това по три причини. Първо, сега знаем, че дори по-суровите икономии водят до задънена улица: пет години по-късно Гърция е в по-лоша форма от всякога. Второ, по-голямата част от хаоса в следствие на Grexit, от който хората се опасяват, вече се случи. Със затворени банки и наложен капиталов контрол вредите не могат да бъдат много повече.

И накрая, приемането на ултиматума на тройката ще се превърне в окончателното изоставяне на всяка претенция за гръцка независимост. Не трябва да се поддаваме на убежденията, че представителите на тройката са само технократи, които обясняват на невежите гърци какво трябва да бъде направено. Тези предполагаеми технократи са всъщност фантазьори, които пренебрегнаха всичко, което знаем за макроикономиката, и сгрешиха на всяка стъпка по пътя. Не става въпрос за анализ, а за сила – силата на кредиторите да дръпнат шалтера на гръцката икономика, сила, която съществува докато изходът на Гърция от еврозоната се смята за немислим.

Време е да сложим край на немислимото, завършва Кругман. Иначе Гърция ще се изправи пред безкрайни икономии и криза без дори намек за излизане от нея.* Пол Кругман е нобелов лауреат по икономика, професор по икономика и международни отношения в Woodrow Wilson School of Public and International Affairs в Университета в Принстън, както и гостуващ професор в London School of Economics.

[15%]

Лагард е железна, евала и правя. Утре ще го видим Драги. Аз ако съм, нито цент...

Ета той Драги според мен трябва да се съобрази с кредиторите. Иначе ако им увеличи програмата за банките нищо не правим и всякакъв вид преговори до този момент губят смисъл

[mikomikov]

Има развитие:



Ципрас излезе много тъп, с него е свършено.
Инъересното е дали сам ще подаде оставка или ще го прогонят с камъни.
Но така е винаги когато кумунетата се докоснат до властта

Тъп е, я: днес ги отлюспих - и Ципрас, и Варуфакис, и икономиката им /доколкото я има/ взех си за динята - вместо узо - текила... Може и смешно да е, ама на мен ми хареса...

http://snimki.be/store/1/171435680199.jpg

Тъп, тъп - ама ТЕ /гърците - да припомня, с тяхното мислене и с техният начин на живот/ - в тоя момент - друга алтернатива нямат. Не мисля, че ще го прогонят с камъни - гърците /ако беше в България, можеше да се намерят манипулатори, които да направят необходимото - я протест, я - мрежа/...

Гърците - трудно можем да разберем...КВо има да ги разбираме? Не си плащат! Да де - това, че не си плащат - стана вчера..., или преди много /десетки/ години...

Начинът на мислене се гради десетилетия и едва ли някаква партия може да насади вариант за мислене у някого, още повече - в милиони...

Пак да повторя: нямат алтернатива, защото Ципрас в момента е изразител на мненията на болшинството. Да финансират /кредиторите/ малцинството, тогава! А защо не го направиха преди изборите на Сириза?

Дали пък не са го направили? Те ли /кредиторите/ - не си знаят интересите? ОчевАдно, там, където хората ЗНАЯТ ИНТЕРЕСИТЕ СИ - няма КОЙ да манипулира мнението /и гласовете им/... Не намеквам, че у нас има манипулации: вече казах, че нашите гласове /в изборите ни/ са свободни и безпристрастни...

Някак се налага сравнението...

Там е работата, че гърците отчитат реалностите - не само в тяхната страна, но и в съседните им страни...

Защо не им манипулираха изборите? Защо не спряха наливането на милиарди, след първият милиард - непогасен кредит, а тръгнаха в посока на предоговаряне? Очевидно кредиторите не са така тъпи и елементарни в надеждите си: Ципрас е мишената, която може да фокусира мнението на "елита", но нещата в тая страна ОТДАВНА СА БИЛИ ИЗВЕСТНИ...

Гърците са друга бира... Да си плащат, за да се научат! Добре де - да си плащат! Ама нямат милиардите. Фалит, де - друго - какво? Но, май фалитът не устройва кредиторите... Нищо де - ще попреговарят пак, ще предоговорят... Какво да предоговарят? Фалит! Обявен-необявен... Нас какво ни топли? За наша сметка било? Така е - който не може да се възползва от реална ситуация - все се намира кой да го изработи! Пазарна логика! Ама съюз! Какъв ти съюз? Или - поне - съюз, в който някой изработва някого... Съюзът си е съюз /и затова - за да има изработени и изработващи.../

Ай накрая гърците да фалират и да ни се махат от главата, че да видим, ние дЪл изобщо имаме проблеми, или само така ни се струва...