Перспективите пред икономиката на САЩ

[Станимир Съръстов]

Перспективите пред икономиката на САЩ

"The only concern: can the US (or the NASDAQ) do what Japan
has done for the past 10 years (ie, an "L" recovery?)"

At present the chances for such an outcome are relatively small. The latest economic data (employment data) confirmed the underlying strength of the US economy. And as long as the economy is not heading towards a deep recession (or better say towards a recession), the investment activity (capital spending) will resume sooner rather than later. So repetition of the 1929 scenario is very unlikely. Consider here the liquidity issue - the liquidity is at record high. Just like 1987 when the liquidity created by the Fed (i.e. Greenspan) prevented the repetition of the 1929 scenario.
And as soon as the economy regains speed, technology capex will resume (because technology spending cuts costs and enhances productivity and therefore improves the bottom line of any company- strong incentive to resume tech capex!). The latter means that technology companies will have their time again (i.e. next year).
And now what is the moral of the above story, which is still in progress? Every story has a moral, right?
The moral for the Fed: the increased productivity level of the US economy (which unlike many predictions still holds very well even in the current economy weakness - the latter means that the increased productivity is structural not cyclical, i.e. not based on the economy of scale) "have propelled the economy to a PERMANENTLY higher non-inflationary growth path" as George Gilder says. "The Telecosm economy has just begun." So the Fed has to acknowledge (Greenspan already did it) that their target GDP growth rate of 3% is very low and not consistent with the new economic realities. On my opinion their target growth rate should be around 4.5-5%.
The moral for the technology investors: (1) Never ever base your investment decisions on lofty expectations. Be CAUTIOUS. (2) Never ever fight the Fed.

That said, I think the worst is over. Better times are coming. "Blink and you will miss the recession, Bull market lift-off directly ahead" as D. Rowe says in his latest monthly commentary. Anyway bear in mind that the first half earnings of the tech companies will be DISMAL and still earnings are king in the minds of investors. Hopefully most of the latter is already priced in the stocks. Tech capex activity will resume by the end of the year. 2002 will be very strong. "The current US technology revolution is just half-way through" (AG).

[Станимир Съръстов]

Перспективите пред икономиката на САЩ

Приключи ли американската технологична революция?

Ако се съди по движението на технологичния борсов индекс NASDAQ няма да са малко тези, които биха отговорили положително на този въпрос. Понастоящем индексът е с над 55% под най-високата си точка за всички времена, достигната през март м.г., а самата 2000 г. беше най-лошата в неговата история. Само преди година компаниите, свързани с новите технологии, бяха любими на инвеститорите. Това бе лесно обяснимо, защото голяма част от тези компании се радваха на висок ръст на своите продажби и печалби. Нерядко този ръст задминаваше този на традиционните компании с над десет пъти. Ето защо немалко инвеститори бяха склонни да купуват акциите на технологичните компании с големи премии, почти граничещи с безумие.
Сега всичко е на противополжния полюс. Темповете на растеж на hi-tech компаниите спаднаха значително, дори за някои станаха отрицателни и инвеститорите поне засега не са толкова ентусиазирани да влагат парите си в тях. Могат да бъдат посочени най-различни причини, поради които се стигна до тук, но всички те са следствие от монетарната политика на Федералния резерв, който се престара в желанието си да охлади американската икономика. Така стопанството на САЩ навлезе в първия си по-значителен период на спад във ерата на т.нар. "нова икономика". В този смисъл основният въпрос, който почти всички инвеститори си задават e дали този засега временен спад няма да сложи край на 10-годишния цикъл на растеж на американската икономика - един от най-дългите в нейната историята и дали това няма да прекрати поне временно американската технологична революция, която предизвика споменатата рекордна експанзия.
Отговорът на този въпрос зависи изцяло от това как ще реагират потребителите. Ако песимизмът им продължи да се повишава до нови невиждани от 5-6 години насам равнища, то най-вероятно икономиката на САЩ ще се сблъска с още по-сериозни трудности в близко бъдеще. През февруари доверието на потребителите отново се срина. В края на месеца обаче индексът на Мичиганския университет в действителност беше ревизиран в позитивна посока, което всъщност може да е знак, че доверието се стабилизира. Във всеки случай потребителите продължават да харчат. Например продажбите на автомобили през февруари се оказаха по-високи от прогнозните, дори над тези през януари. Като цяло очакванията са, че потреблението ще нарасне с 3% на годишна база през първото тримесечие на тази година - ниво значително под средното за последните няколко години, но все пак твърде високо, за да доведе до дълбока рецесия. Все пак предвид продължилия спад на фондовите пазари и увеличението на безработицата, едва ли този темп на растеж ще се запази през второто тримесечие. В същото време трудно ще станем свидетели на голям срив в потреблението, предвид рекордната ликвидност на американската икономика и високото ниво на спестените парични средства. Очакванията са, че това ще предпази икономиката от значителен спад до момента, когато намаленията на лихвите от страна на Федералния резерв започнат да оказват благоприятния си ефект. Последното се предвижда да стане през втората половина на годината.
Интересно е как ще се вместят технологичните компании в така описаната ситуация. Във всеки случай драматачния спад на NASDAQ през последната година не означава, че това е краят на американската технологична революция и на компаниите, свързани с нея. Рано или късно всяка технологична революция приключва, но както спомена и председателят на Федералния резерв Алън Грийнспан САЩ се намират по-средата на настоящата.
Има няколко причини за това инвестициите в нови технологии да продължат. Първата и основна причина се крие във факта, че инвестициите в нови технологии увеличават производителността на компаниите и съкращават разходите им, а това е един доста сериозен стимул. Например в края на миналата година General Electric прогнозира, че само за една година ще спести около 1.5 милиарда долара (което е около 1.2% от продажбите на компанията), вследсвие на Интернет и дигитализацията. Другата причина се изразява в това, че инвестициите в нови технологии се амортизират много по-бързо от останалите инвестиции в дълготрайни активи. С това може да се обясни интересния факт, че при американските компании делът на дълготрайните активи, свързани с новите технологии, се е повишил едва до 29% от 26% в началото на 90-те години. И това като се има предвид, че в момента над половината от инвестициите са в нови технологии. Следователно трудно може да се говори за прекалено инвестиране в hi-tech активи. На трето място трябва отново да се спомене прогнозата, че печалбите на щатските компании ще започнат да се възстановяват през втората половина на тази година, което ще възвърне общата инвестиционната активност.
Въпреки тези обнадеждаващи констатации най-вероятно технологичните компании като цяло няма да успеят да избегнат спада в печалбите си тази година, като очакванията са в най-добрия случай растежът да бъде около нулев. Единственото хубаво нещо в случая е, че по-голямата част от негативните новини и прогнози са вече отразени в цените на технологичните акции и сега NASDAQ е много по-близо до дъното си отколкото до върха си.

(ПАРИ 10.03.01)

[Станимир Съръстов]

Перспективите пред икономиката на САЩ

Според последните данни за икономиката на САЩ, рецесията там май наистина ще е V-образна. Така че някои господа тук могат да се простят с прогнозите и надеждите си за депресия.

[Станимир Съръстов]

Перспективите пред икономиката на САЩ

Рецесия в САЩ? Не, според Грийнспан.

Сред неспирната вълна от влощаващи се корпоратвини резултати и прогнози в САЩ, обявления за масови съкращения на работна ръка и слаби икономически данни, борсовите индекси в най-голямата икономика на света и най-вече технологичният Nasdaq продължиха своето движение надолу и през отминалата седмица. Nasdaq дори достигна и задмина двугодишния си минимум и се устреми към нива, невиждани от декември 1998 г., когато борсовите индекси се възстановяваха от удара, нанесен им от развихрилата се по това време криза в Азия и Русия. Тогава обаче американската икономика беше в сравнително добро състояние, а и шефът на Федералния резерв Грийнспан като че ли имаше по-голямо желание да предотврати евентуална рецесия и финансова криза в САЩ и намали лихвените проценти на три пъти с по 25 пункта до нивo от 4.75%.
Сегашната ситуация е доста по-различна. Американската икономика буквално се гърчи след като Грийнспан общо взето попрекали с рестриктивната си монетарна политика - в рамките на една година от лятото на 1999 г. той повиши лихвите на няколко пъти до невижданите от доста време нива от 6.5% и ги задържа там за повече от половин година. Тази политика Федът се мъчеше да обоснове с прегрялата според тях щатска икономика, която до миналото лято имаше темп на растеж от над 5%. Това беше доста над нивото от 3%, смятано от Грийнспан за неинфлационно и към което той се стремеше. Само че, както призна и самият той наскоро, продуктвиността на американската икомомика се е увеличила значително през последното десетилетие благодарение на новите технологии и сега неифлационният темп растеж, който може да се поддържа е доста повече от 3% - някъде около 4.5%, ако не и повече. В този смисъл се оказва, че наистина Федералният резерв попрекали с политиката си на високи лихви.
Като се прибави към това и ефектът на високата цена на петрола, а също така и слабото евро, съвсем обяснимо е защо продажбите и печалбите на американските компании спаднаха толкова драматично след 2-рото тримесечие на миналата година. По принцип нарастването на цената на петрола обикновено предшества рецесиите в САЩ, а и като цяло тези на глобалната икономика. Само че през последното десетилетие делът на тази все още стратегическа суровина в добавената стойност на БНП спадна значително и в сегашния случай нарастването на цената ? може да не се окаже толкова верен индикатор. Все пак през последните две тримесечия на 2000 г. американската икономика забави значително темповете си на растеж - от 5.6% растеж на годишна база през второто тримесечие, до 2.2% през третото и до 1.1% през четвъртото тримесечие - най-ниският растеж за последните пет години и половина. При това най-много пострадаха високотехнологичните компании, които бяха принудени (и все още са) да ревизират значително очакванията си за ръста на своите продажби и печалби, а в последно време дори да обяват прогнози за негативен ръст.
За инвеститорите в тези компании това беше повече от достатъчно, за да продадат акциите си и след това с неохота да взимат решения за нови покупки, въпреки драстичния спад в цените. Така 2000 г. се оказа една от най-лошите в цялата история на Nasdaq, а и за американските фондови пазари като цяло. Индексът на технологичните акции спадна с 39.3% за годината, а в момента се намира на около 55% под най-високата си точка достигната през март миналата година. Предвид това е лесно за досещане, че по-голямата част от институционалните и индивидуални инвеститори в САЩ загубиха доста пари, а според статистическите дании всеки втори американец инвестира в акции. Последното, наред със значителното нарастване на безработицата през последните два месеца, значително подкопаха доверието на потребителите, а то, както спомена и председателят на Федералния резерв при последните си изказвания, е ключов фактор за това как ще се развива американската икономика оттук нататък. Според последните данни доверието на потребителите в САЩ е спаднало до най-ниското си равнище от юни 1996 г. В случая обаче е по-обезпокоителен фактът, че доверието на потребителите спадна твърде бързо за твърде кратко време, което не е никак обнадеждаващо.
Според последното изказване на Грийнспан пред Конгреса, състояло се миналата сряда, обаче се оказва, че той не е настроен така песимистично както в началото на годината и в края на януари, когато Федът намали лихвените проценти с по 0.5%. Дали с това председателят на Федралния резерв не цели да върне малко доверието на потребителите, а и на инвеститорите, след като двете намаления на лихвените равнища нямаха много голям успех в тази насока - някой трудно би се наел да твърди. По принцип от както през 1913 г. е създадена американската резервна система (Фед), след всяко първо понижение на лихвените проценти, американските борсови индекси са се покачвали средно с около 28.4% в рамките на една година след това, като най-голямото покачване на цените на акциите се забелязва след второто понижение на лихвите. Това се дължи на факта, че по правило Федералният резерв продължава да понижава лихвите докато отново се подобри състоянието на икономиката, а последното естесвено означава по-добри финансови резултати за компаниите. В 4 от общо 21 случая Федът не е успял да предотврати рецесията, а само в един от тези случаи борсовите индекси (тогава Дау Джоунс) са регистрирали понижение в следващата една година.
Какво ще стане този път като цяло, още не е много ясно. Има обаче други по-ясни неща. Едно от тях е, че Алън Грийнспан най-вероятно няма да намали отново лихвите преди следващата среща на Феда на 20 март, която не е чак толкова далече. Все пак прогнозите са, че лихвите ще бъдат понижени отново - с 50 пункта на 20 март и с още 25 пункта до лятото, което означава да спаднат до 4.75%. Другото по-ясно нещо е, че по-голямата част от инвеститорите не са склонни отново да се хвърлят да купуват акции преди следващото понижение на лихвите. Това ясно пролича в сряда и четвъвтък, след споменатото изказване на Грийнспан пред американския конгрес, когато Nasdaq тества нови по-ниски нива, а и останалите индекси също бяха на червено.
В по-дългосрочен план всичко ще зависи от това колко бързо ще се възстанови американската икономика от състоянието, което се намира в момента. Сега въпросът не е дали (ще) има рецесия или не, а дали рецесията ще бъде V-образна (това означава рецесията да трае максимум две тримесчия), U-образна (да продължи около година) или L-образна, както е в Япония, където както се оказва дори близките до нулата лихвени равнища не могат да запалят мотора на растежа. Засега оптимистите преобладават и повечето очаквания са за V-образна или в най-лошия случай U-образна рецесия. В крайна сметка какво точно ще се случи зависи от настроението на потребителите. Ако те продължат да губят своя оптимизъм, то тогава състоянието на икономиката най-вероятно ще продължи да се влошава и борсовите индекси няма тръгнат нагоре в скоро време. Има обаче един фактор, който подсказва, че по-скоро този песимистичен вариант няма да се осъществи. А той е, че в момента ликвидността в САЩ никога не е била по-висока и паричните средства извън банките са на едно доста добро равнище, което е индикатор, че потреблението няма да спадне драстично за сметка на увеличение в спестяванията.

[Станимир Съръстов]

Перспективите пред икономиката на САЩ

Марияне,

ето информацията, която поиска:

(1) Относно мой анализ на ликвидността в САЩ и корелация м/у ликвидността и борсовите индекси (текстът е на английски):

http://messages.yahoo.com/bbs?.mm=FN...7351&mid=30991
http://messages.yahoo.com/bbs?.mm=FN...7351&mid=30992

(2) Относно всякаква подробна информация за икономиката на САЩ:

http://www.stls.frb.org/
http://www.stls.frb.org/publications/index.html
http://www.stls.frb.org/research/index.html

[Станимир Съръстов]

Перспективите пред икономиката на САЩ

В потвърждение на моите коментари:

"New Era Fed
For years, the Federal Reserve resisted the idea that productivity growth had accelerated. But, because productivity held up better than it should have during the recent slowdown, the Fed has changed its mind. In his semi-annual testimony to Congress yesterday about the state of the economy and monetary policy, Alan Greenspan said that the underlying trend rate of growth in productivity has accelerated.

He argued that, “synergies of key technologies markedly elevated prospective rates of return on high-tech investments, led to a surge in business capital spending, and significantly increased the growth rate of productivity.” Under questioning, Greenspan suggested that the old trend rate of growth in productivity was 1.5%, but that, “over the past five to seven years has risen at about a 3.0% rate….”

This higher trend rate of growth in productivity has boosted tax revenues unexpectedly and increased the potential rate of growth in the economy. This is the reason Greenspan supports tax cuts. Budget surpluses are now so large that the only prudent course of action is a tax cut. Without a tax cut, surpluses will either become so large that the government will be forced to purchase private assets or spend irresponsibly.

Greenspan also suggested that technology has improved business-to-business communication and held unit costs in check. He added that, “businesses can perceive imbalances in inventories at a very early stage – virtually in real time – and can cut production promptly in response to the developing signs of unintended inventory building.” Also, “firms appear to be acting in far closer alignment,” creating faster and “more synchronized” economic adjustments.

Greenspan suggested that these new, real-time, synchronized, business cycles create the need for a different monetary policy. He said that, monetary “policymaking could not, and should not, remain unaltered in the face of major changes in the speed of economic processes.” As a result, the Fed moved quickly in January to lower rates and “front-loaded” the rate cuts instead of dragging them out over a prolonged period of time.

With the use of the word “front-loaded,” Greenspan was suggesting that the Fed learned a lesson in 1989 and 1990 when it lowered rates slowly, but was unable to avoid a recession. Now, instead of moving incrementally, the Fed is moving fast. In essence the Fed is operating in New Era mode.

The National Psychologist?

In our opinion, Greenspan was also signaling that the Fed may not be as willing to cut rates as rapidly in the months ahead as it already has. It all depends on the data. And, even though we disagree with the Fed about this, the key indicators will be business and consumer confidence.

In many ways Greenspan sounded like the nation’s psychologist in his testimony yesterday. While he lauded the use of information technology, he said that business managers are now “responding to much of the same enhanced body of information.” This causes faster adjustments and compresses “changes into an even shorter time frame.”

Despite the rapidity of change in the New Era, Greenspan said that, “human nature remains unaltered.” When uncertainty increases, business people and consumers “…withdraw from action, postpone decisions, and generally hunker down….” He added that at the extreme, “…many economic decision makers not only become risk averse but attempt to disengage from all risk.” His example of this was from the fall of 1998 when financial markets seized up.

Greenspan then went on to say that the pace of economic change was, “…outstripping the ability of people to adjust….” He added that “economic models have never been particularly successful in capturing a process driven in large part by nonrational behavior.” [Our emphasis added.]

What’s The Fed’s Role in All of This?

While the Fed has often reverted to an analysis of the consumer and business psyche, we cannot remember a more psychologically driven analysis of the economy than the one given by Alan Greenspan yesterday. Interestingly, after bemoaning “irrational exuberance” a few years ago, the U.S. now seems to be suffering from non-rational pessimism.

But this is misleading. In our opinion, businesses and consumers do not wake up in synchronized moods. Under this analysis, Japanese citizens have been in a foul mood for a decade and most European citizens have been in a sour (but not foul) mood in recent years – except for the Irish who must be really happy.

History shows that changes in fiscal and monetary policy influence the economy and drive consumer and business decisions. Ireland has much lower taxes than the rest of Europe. As a result, Ireland is booming. Japan has made mistakes in monetary and fiscal policy for a decade and is paying the price for those mistakes.

The U.S., on the other hand, is suffering from mistakes in monetary, tax and regulatory policies and these mistakes explain the retrenchment in the economy. The Fed raised interest rates too far and held them there for too long. In addition, the tax and regulatory burden in the U.S. hit record levels last year.

There is no doubt that Y2K spending boosted the economy above its trend rate. And while some businesses and consumers may have believed that this higher rate of growth was the real trend, the Fed made the same mistake and raised interest rates to slow the economy down. Then, in the fall of 2000, when it was clear that rate hikes were slowing the economy, the Fed withdrew from action and froze because their models suggested that this should not have occurred.

As a result, the Fed unnecessarily pushed up rates in early 2000 and then reacted too slowly to the economy’s problems and was forced to cut rates faster in January than it has since 1982.

Where to From Here?

There is no doubt that the economy has changed in recent years. In fact, we have been making the case since 1996 that productivity has accelerated. As a result, we agree with Chairman Greenspan that the underlying health of the economy is very good and that inflation is not a problem. However, while the Fed is trying to place the blame for the slowdown on consumer and business reaction and over-reaction, this is wrong. Fed tightening is the number one cause of current economic problems.

As a result, the economy will not improve until the Fed cuts the federal funds rate further and, even then, the improvement will occur with a lag. Divining Fed intentions from yesterday’s testimony is virtually impossible because, in essence, Greenspan said that he will react to the data. And the data have bounced back in January from their weather-induced slump in December.

Nonetheless, we believe that this rebound is temporary and that the Fed will eventually cut rates to 4.75% or lower. However, it now appears that the Fed will move slower than the market thought just a few weeks ago. This suggests that the yield curve will flatten and bond yields will head toward new lows in the weeks ahead. Also, a tight Fed will continue to give stocks problems. Brian S. Wesbury February 14, 2001 First Vice President / Chief Economist This research report was prepared by Griffin, Kubik, Stephens & Thompson, Inc. and is intended for your private use. This material reflects the current opinion of the firm based upon sources believed reliable but not guaranteed by it. Opinions expressed are subject to change without notice. This information does not constitute a solicitation or an offer to buy or sell any security.

Brian S. Wesbury
First Vice President / Chief Economist
February 14, 2001
This research report was prepared by Griffin, Kubik, Stephens & Thompson, Inc. and is intended for your private use. This material reflects the current opinion of the firm based upon sources believed reliable but not guaranteed by it. Opinions expressed are subject to change without notice. This information does not constitute a solicitation or an offer to buy or sell any security."

[imported_Мариян Йорданов]

Перспективите пред икономиката на САЩ

Уважаеми г-н Саръстов.
Съгласен съм че срива в САЩ ще се отрази много зле на ЕС (давам и пример: 1997 година почва кризата в Азия, тъпия пазар решава, че това е удар по американската икономика и марката катери, но идва началото на 1998 година и пазара се сеща, че евтините стоки на Азия са всъщност удар не по американското салдо, а по европейския експорт (с две думи битката е на американския пазар, но губи ЕС) и това е вярната позиция като се има впредвид, че ЕС ИМА 17% ОТ СВЕТОВНАТА ТЪРГОВИЯ, А САЩ 15%, при положение, че САщ са много по-голяма икономика))
Затова се замислям за Китай, въпреки, че там има много проблеми.
По долу съм приложил анализ от 23.01.2000 година, публикуван в в. Фондов пазар на 4.4.2000 година. Там ще видиш, че говоря за срив в САщ, че трябват "нови релси" иначе крах. Там ще прочетеш че "че долара може да поскъпне и над 2 лева (тогава беше 1.90 и се считаше за много), защото прегряването никога не се приема обективно от пазара".
Тъй че аз от много време не вярвам на американската икономика, но виждам че стадото още не е с мен и че Буш ще отложи, но направи много по-голяма кризата.
Това че еврото ще стигне 0.90-0.91 го казах в темата "имам 1000 лева", която ще излезе на екран ако зададеш да покаже темите от последната година. След това Сашо създаде нова тема с противоположно на мето мнение и нещата дискусията преля тук.
Станимире никога не бъркай краткосрочния , средносрочния и дългосрочния ефект от някой фактор или явление, за да не губиш пари. Това е най-важното.
За тези комуникационни технологии, който спестяват много пари ще кажа: голям праз, те помагат, но смисъла е че когато доверието се загуби....
Ами казъл съм всичко. Нека просто не се хващаме за сламки, когато си правим критика и се разбираме взаймно, че чата не е диалог и е трудно да се разберем, както при разговор. Просто да се стараем да не си изопачаваме думите.
Аз научавам много от тези дискусии и са ми много полезни.
Няма смисъл да чакаме до 2004 година. Аз познах, че еврото ще падне (сега е 0.9104), да видим дали ще стигне другата цел, която съм му сложил за нов пробив към 0.80, както съм писал в акцент на седмицата в анализи под надслов "ще има ли рецесия в САЩ". Но незнам дали ще го направи - първо, защото е рано да се каже и второ, защото съм наплашен - не е възможно първо да позная че ще се качи, после че ще падне и това в продължение на 3 месеца. просто логиката ми подсказва, че скоро пазарната логика ще се размине с моята логика. Моята настройка е да казвам накъде ще върви пазара, когато го хвана, когато се сетя преди пазарното мнение, когато открия грешките на пазарното мнение. Тоест много рядко. Тоест купувай нещо което ще се покачи и бързо продавай, след като се е покачило, преди твоята логика и логиката на пазарното мнение да е започнала да се разминава. т. е никой не познава вечно, по скоро 3 месеца познава 3 месеца непознава))

23,01,2000
Американската икономика в нови релси
Как ще изглежда американската икономика след няколко години ? Ще избегне ли прегряването ? Може ли да продължи
експанзията си ? Все въпроси , които занимават света от близо 5 години , когато започнаха спекулациите за опасност
от прегряване в САЩ . Вече почти 10 години американците са в непрекъснат икономически възход , докато преди това
нормалната продължителност на подема е била 4-5 години . Грийнспан постепенно разбра , как последните технологични
иновации са променили радикално начина, по който се прави бизнес и се създава стойност. Как може по-лесно да се планира
производството, как наличностите могат да бъдат значително съкратени и как разпределението също се променя по радикален
начин. И накрая, как тези фактори повишават гъвкавостта и продуктивността на капиталовите средства, правейки инвестициите
по-рентабилни и атрактивни и мотивирайки фирмите да заменят труда с капитал, което води до увеличаване на продуктивността
на факторите и до отдалечаване на инфлационните напрежения .
В основна степен решението на проблема с бъдещето на американската икономика зависи именно от Алън Грийнспан
Той много добре знае , че въпреки Новата ера , задължнялостта на Америка към света , ниската безработица , ниската спестовност
, стабилизирането на световната икономика (което се очаква през 2000 година да повиши инфлацията ) , повишените цени на
суровините и дори неблагополучията на СТО в Сиатъл , не могат да не предизвикат нежеланите последици в САЩ ( инфлация
, спад на Уолстрийт и изтичане на капитали ) .
Силният долар , причината за ниската инфлация и притока на капитали , не може да бъде поддържан вечно . Нещо повече ,
в момента , в който Америка вече не може да поддържа силна валутата си , ще трябва да понесе едновременно ефекта от
по-високата инфлация , следствие на слабия долар и изтичането на капитали , следствие на същия фактор . Едва ли
Грийнспан не вижда опасностите . Той също така знае , че ако тръгне да противодейства на инфлацията още сега , направо
ще я покани да влезе . И тъй като от инфлацията зависят печалбите на Уолстрийт , акциите ще се понижат , откъдето
потреблението ще се свие , банките също ще пострадат , а капиталите ще си потърсят нова родина . Нещо повече технологичните
компании на САЩ ще засилят още повече износа на производствата си .
Това което силно разочарова американците бе именно срещата на СТО в Сиатъл. Там те очакваха да си узаконят правото да "легнат"
върху най-хубавите отрасли на световното стопанство , което те сага имат по силата на напредъка си . Единственият начин САЩ да
задържи световното си господство е да ускори максимално глобализацията на световната търговията . Нещо което не се харесва нито
на Китай , нито на Индия и т. н.
Изхода за Америка по думите на Грийнспан е в бюджетният излишък реализиран през последните две години . Това е новото в
Съединените щати от десетилетия насам . Според него американците трябва грижливо да пазят този резерв за бъдещи тежки моменти
. Именно той защитаваше тезата тези пари да се съхранят , докато Клинтън предлагаше да се увеличат социалните плащания , а
републиканците да се намали данъчното бреме . Именно около този излишък САЩ трябва да се опита да постави икономиката си върху нови релси .
Целта им трябва да е засилване на спестовността , намаляване на търговският дефицит и лихвите , дори превръщане в експортно ориентирана страна
. Нещо което по принцип е възможно . Няколкото лихвени корекции ограничиха инфлацията и дори може да се предполага , че са ограничили
печалбите на компаниите . Очакваната от десетилетия отмяна на забраната за сливане между банки и брокерски къщи ще влее известна
стабилност в американските финанси . На Алън Гриинспан може да се разчита , че ако има нужда от мъдри действия на ФЕД , то той ще ги осъществи .
Ясно е , че въпреки предимствата на Интернет и другите технологии една финансова криза не е невъзможна , нещо повече такава криза
ще изрита САЩ от мястото на световен лидер . Те вече няма да имат пари за инвестиции и най-вече , там няма да го има днешният богат
пазар за технологични иновации , от който се нуждаят IBM , Intel и всички други , за да продължат развитието си .
Това , което буди безпокойство у мен е американската производителност . Много е лесно да бъдеш производителен след като близо 10
години Япония и Европа са били в рецесия и парите им са отивали в Америка . Червените пари , петродоларите и парите от Азиатската
криза също . След като ерата на заемният капитал и безналичните разплащания са в разгара си . След като се регистрират огромни
икономии от мащаба вследствие на високото потребление
Какво ще стане след като потреблението (в относителни величини) спадне . Просто компаниите няма да могат , да намалят разходите си .
Един пример създаваш Windows 95 и вместо на 1 млн. потребители го продаваш на 1 млрд. потребители . Ето защо именно когато производството
спадне , рентабилността и производителността също ще претърпят спад . Точно тогава инфлацията ще се появи . Сега компаниите печелят от
разширения пазар и няма смисъл да повишават цените . Защо , след като производителността се повишава търговският дефицит се влошава ,
а не както е ставало при индустриалната революция , Ленинската НЕП и т. н. ? Един от логичните отговори е , че това не е производителност
, а надуване на финансови балони в услугите
Според Алън Гриинспан , Бил Гейтс или Джордж Сорос интернет акциите са надценени . Но според обикновеният американец ,
който напоследък е основният купувач това не е така . На кого да се доверим ?
Каква е нагласата на американците към прегряването на икономиката им ? Те не вярват в това . Те не вярват , че причината за
успехите им са неудачите на другите страни през последните години (които им дадоха пари и ниска инфлация) . Вярват в себе си .
Също така , след като една икономика е в десетата година на експанзията си ОПТИМИЗМЪТ Е ПО-ВИСОК ОТ ВСЯКОГА < РАЗСЪДАКА Е АМПУТИРАН .
Нещо повече от 4 години се говори за прегряване , което все не идва , логично е американците да са си изградили имунитет към подобни "еретични"
мисли .
От половин година се очаква еврото да се възстанови спрямо долара . Счита се , че прегряването в САЩ ще увреди Уолстрийт , от който
в най-голяма степен зависи силата на долара . Напротив винаги в последната фаза на прегряването има едно допълнително силно завихряне
, което може да доведе до над 2 лева за долар . Наистина ще бъде от полза за трите основни валути да запазят относителна стабилност помежду си
. Японската икономика определено разочарова и благодарение на това BoJ сигурно ще успее да ограничи поскъпването на йената .
Връщането на капиталите в страната поради завършека на финансовата им година по всяка вероятност ще бъде с по слаб ефект от
миналата година , когато силата на йената бе предизвикана и от масовото връщане на кредити деноминирани в евтините йени .
Големият проблем пред еврозоната е да формира период на експанзия . И благодарение на ниските лихви , слабото евро и очакваната
интеграция това вече се получава . Един подобен позитивен тренд има свойството да се самоподдържа за няколко години , разбира
се не без помощ от институциите . Продължаващо негативно развитие за еврото е възможно , но малко вероятно . Още повече , че
след регистрираните признаци за възстановяване в последните месеци ЦБ ще получат подходяща възможност за успешна интервенция .
Въпреки това пред ЕВС ще останат проблемите с данъчната унификация и разширяването на структурите на ЕС и еврозоната , по всичко изглежда ,
че безработицата е следствие на трудовите закони а не на икономиката
, с политическите скандали и общия управленски хаос , но краино време е скандалите да се уталожат.
Ако Алън Гриинспан и новият президент на САЩ не предприемат политика ориентирана към нови икономически характеристики ( към по-ниски
лихви , по-висока спестовност , намален търговски дефицит , бюджетен излишък ) американската икономика може да постигне само "успешният
ход към ... пропастта " . Връщането към старите икономически характеристики вече е невъзможно .
Интернет и другите високи технологии са революция , но досега никоя революжия не е премаьвала бизнес цикъла , за баба ми интернет не е ново ,
застото тя е видяла прокарването на електричеството .
От 10 години NIKKEI се напъва около 20 000 , дано и с DJIA не стане така .
Според мен една евентуална криза ще е по - краткотрайна от обикновено , заради интернет , но винаги е трудно да се бориш за изгубеното доверие
Тенденцията на спад на NASDAQ сте е между 4-8 месеца .
Интернет може и да не помогне на амриканската икономика да се възстанови , по скоро сте помогне на парите да се преместят в Европа , където
според мен сте се създаде новя финансов балон след Японския през 80-те и американския през 90-те.
Може би България най - накрая ще има полза от световните процеси .

[Инвестора]

Перспективите пред икономиката на САЩ

Коментарите за правописа са основателни, но не трябва да забравяме, че в територията на &#039;чата&#039; граматическите грешки не са най-важното нещо, а бързата и полезна обмяна на информация

[Станимир Съръстов]

Перспективите пред икономиката на САЩ

"Ръстеж" беше цитат и не е мой продукт!

[Иван Митев]

Перспективите пред икономиката на САЩ

Американската икономика е пред кризисен стихиен етап на дьржавно финансово самоблокиране и неподлежаща на желано управление инфлация.
За нейното спасение е жизнено необходимо да се премахне основния недостатък в икономическото управление на САЩ.
Основно този недъг се изразява в следното: В САЩ се прилага лихвена политика, при която ненужно е обезценена пазарната роля на специализираните компетентни органи в САЩ, които пряко се занимават сьс защита на американската финансова система.
Прилагането на изключително грешния подход: Компетентните американски органи да ползват само един Основен лихвен процент (ОЛП) като извършват разходи за защита на американската държавна финансова система без да изискват и получават от конкретни потребители пазарно заплащане води американската икономика кьм стихийна пазарна самообезценка.

Именно прилагането на това вредно за всеки пазарен субект пазарно самоотрицание е основна причина държавното управление на САЩ да понася ежедневни финансови щети и в САЩ да започне саморазвитие на стихийни процеси на държавно финансово самоблокиране и стихийни процеси на относителен упадък и пазарна самообезценка.

При условия на запазване ползването на практиката сьс само един ОЛП, сегашните управленчески усилия на американското дьржавно управление са само опити за отлагане във времето на неизбежния пълен финансов срив в САЩ.

Ако компетентните американски органи продължават досегашната грешна и самоубийствена практика на държавно пазарно самоотрицание спрямо труда за защита на американската финансова система, то американската икономика се самообрича на уголемяваща се финансова обезценка.

Представям открито този важен за всички икономисти проблем, защото американкото дьржавно управление от няколко години знае за възможна за ползване новооткрита управленческа технология със система с два пазарни ОЛП с която може да бъде отстранена посочената основна слабост в многогодишната практика в управление на америкаските финанси.

Реалните парични загуби за америкаското държавно управление поради прилагане на сегашната непьлноценна практика продьлжават и сега надвишават стойността на над 1 000 000 000 (един милиард) долара за календарен ден, но все още американското финансово министерство не е намерило сили за вярна преценка на полезните предимства на технологията с двата ОЛП и нейното ползване.

Проблемът на американските финансова система е стар, решението е ново. За преодоляване на представената основна грешка в управлението на американската финансова система е необходим пазарен подход за защита на американските финансови интереси и чрез ползване на система с два пазарни ОЛП да се осигури стабилността на американския долар.

За съжаление представителите на американското дьржавно управление трудно могат да бъдат убедени, че само чрез ползване на два ОЛП могат да спасят пазарната стойност на американския долар, ако те самите не желаят да се убедят, че двата пазарни ОЛП не са много или малко, те са точно толкова, колкото е необходимо за пълноценно икономическо развитие.

Всеки изгубен сега ден за премахване на конкретната грешка на американското дьржавно управление е изгубен навеки и това носи нови преки и,или косвени щети за всеки зависещ от американската икономика пазарен субект.

Надеждата, че други световни макроикономически системи (например Европейската или Японската) ще развият стихийни процеси на финансово самоблокиране преди американската и това ще помогне за укрепване на долара е само една заблуда, която ще допринесе до нови икономически щети за американската дьржава.

Иван Митев, Ivan_Mitev@dir.bg

[bobs]

Перспективите пред икономиката на САЩ

Позволявам си да се намеся в дискусията - на лексикално ниво. "Ръстеж" /освен ако не е специфичен термин/ няма! Има ръст и растеж! Иначе коментарите са интересни.

[Станимир Съръстов]

Перспективите пред икономиката на САЩ

Значи според теб новата икономика я няма, така ли? Може би за теб новата икономика се свежда до dotcom компаниите? Искам само да ти кажа, че това нещо което казваш, че го няма тази година ще увеличи печалбата на General Electric с около $1.5 милиарда (според изчисления от компанията, базиращи се на предходни години!), заради подобрени margins, благодарение на интернет и дигитализацията (справка: GE). И това е само за GE! Ами останалите? Друг пример е Oracle, спестила над близо $1 милиард миналата година по същия повод. Така стигаме до въпроса, ще я бъде ли новата икономика или не? Отговорът е 100% да, защото полезността от една инвестиция се мери в това какво влияние ще окаже на нетния финансов резултат (bottom line) на дадена компания, а както забелязваш от предните примери, влиянието е "доста" положително.
Друг интересен факт е това, че въпреки големите инвестиции в нови технологии през 90-те години и до днес (почти половината от инвестициите в ДА отива за нови технологии и оборудване, свързано с тях), не се забелязва прекалено пре-инвестиране в тази област, защото ако в началото на 90-те години делът им в общите ДА е бил малко под 26%, то сега е малко над 29% (източник: Bureau of Economic Analysis). Този факт се обяснява с високите амортизационни норми на този вид ДА. Така, че няма пре-инвестиарне в нови технологии, както цитират някои привърженици на прогнозата за L-образна и U-образна рецесия в САЩ.
"Защо инфлацията не се покачва?" Може би защото кривата на Филипс е неприложима към новите икомически реалности, за които е характерен голям ръст в производителността.
"Защо има ръстеж?
защото в икономиката на всички нива се получават икономии от мащаба. Ще ги питам американците, когато потреблението се обърне и намалеят
приходите на компанииите. Как обаче ще намалят разходите си?" Много просто - с нови технологии, които доведоха до рекоредн растеж на производителността през 90-те години, та и до днес.
"Тъй че чакаме настроенията да тръгнат надолу, за да почнат да подкопават отрасъл след отрасъл и компания
след компания." Много бързо обърна мнението си на 180%, след първите ти коментари в "Еврото изглежда готово да поскъпне отново".
И последно, да не мислиш, че ако се случи депресия в САЩ, Еврозоната ще цъфти от растеж? Напротив проблемите там ще станат по-остри!

[imported_Мариян Йорданов]

Перспективите пред икономиката на САЩ

Депресията е неизбежна, защото хората прекалено много повярваха на нещо, което го няма, новата иконока(полезността все още не успява да се материализира в пари). Грийнспан неможе да спре срива. Тъжно е, но нещата са неспасяеми. Примерно защо въпреки този ръст на производителността американците продължават да са с лош търговски дефицит? много просто, защото надуват балон в услугите. Защо инфлацията не се покачва? защото тя не изследва правилно икономиката като цяло. Измерва цените на класически продукти. Защо има ръстеж? защото в икономиката на всички нива се получават икономии от мащаба. Ще ги питам американците, когато потреблението се обърне и намалеят приходите на компанииите. Как обаче ще намалят разходите си? трудно, защото приходите ще се окажат много по-еластични от разходите. По тази причина печалбите ще се стопят. Тъй че чакаме настроенията да тръгнат надолу, за да почнат да подкопават отрасъл след отрасъл и компания след компания. Примерно лошите кредити на американските банки си остават на много високо ниво, което е нелогично при такава експанзия. Здраво са загазили, но си вярват и точно затова са загазили

[Станимир Съръстов]

Перспективите пред икономиката на САЩ

Според днешните думи на А.Г. най-вероятният изход за иконониката на САЩ е V-shaped recovery, т.е. нищо подобно на това, което става в Япония. Да се нядяваме, че е прав!

[Станимир Съръстов]

В продължение на коментара ми от "Еврото изглежда готово да поскъпне отново", бих добавил следното:

В днешнoто си изложение пред the Committee on Banking, Housing, and Urban Affairs, U.S. Senate, Алън Грийнспан каза следното: "The past decade has been extraordinary for the American economy and monetary policy. The
synergies of key technologies markedly elevated prospective rates of return on high-tech
investments, led to a surge in business capital spending, and significantly increased the underlying
growth rate of productivity." Като, че ли А.Г. е склонен да признае, че е пренебрегнал някои стари закони на физиката и някои нови икономически реалности, както споменава и Джордж Гилдър: "The ascents of optical bandwidth and storewidth, and the lesser but still powerful power of computer processing, have propelled the economy to a permanently higher non-inflationary growth path. The Telecoms economy has just began."

В този смисъл е уместен въпроса, нужно ли беше Федът да заложи на толкова силна рестриктивна политика предвид и някои други фактори (като високи цени на петрола и слабото евро).