Пшеница – В петък пшеницата в Чикаго и Париж се повиши. В добро и отлично състояние от меката пшеница във Франция се намират 64% от посевите /-1% за седмицата и 94% година по-рано/. Влошеното състояние се дължи на прекомерна продължителна влага. Властите в Русия повишават експортното мито на руската пшеница за седмицата 17 – 23 април. Китай отмени импорт на 504 хил. тона пшеница от САЩ и отмени или отложи внос на 1 млн. тона австралийска пшеница. Целта е да се купи по-евтино, но засега това не се прави. От Strategie Grains прогнозират пшенична реколта в ЕС през 2024/25 от 121.7 млн. тона, което е над предходната оценка, но с 3% по-малко от миналата година.
Според доклада на USDA съотношението запаси/потребление в най-големите износителки на пшеница в света спада до 15.1%, което е най-ниско ниво за последните 10 години. Въпреки 2 години война износът на Русия и Украйна общо като дял от световния износ нараства до рекордните 32.6%. От USDA оставиха прогнозата си за пшеничната реколта в Индия на рекордно ниво от 110.6 млн. тона и повишиха потреблението с почти 3 млн. тона до 113 млн. тона. Частни анализатори очакват реколта от само 105 млн. тона. Явно реколтата през последните години е в ниската част на очакванията като от там страната премина в състояние на нетен вносител от нетен износител. Промяната не се дължи на еднократно слаба реколта, а на невъзможност за повишението и през последните години и тя вече трайно не съответства на вътрешното потребление. През 2024/25 положението ще е подобно с внос около 5 млн. тона.
Царевица – В петък царевицата в Чикаго и Париж се повиши. От Safras&Mercado повишиха прогнозата си аз царевичната реколта в Бразилия с 0.27 млн. тона до 125.86 млн. тона. От Conab прогнозират реколта 110.97 млн. тона. Разликата е повече от огромна!!! Зърнената борса в Буенос Айрес понижи прогнозата си за царевичната реколта в Аржентина с 2.5 млн. тона до 49.5 млн. тона. От Зърнената борса в Росарио очакват царевична реколта в Аржентина от 50.5 млн. тона. Определено реколтата от царевица в Южна Америка няма да е това, което се очакваше, но не може да се твърди, че ще е по-лоша от 2022/23. От началото на годината вносът на царевица в Китай е висок и поради този факт властите прогнозират годишен импорт от 20 млн. тона /17.5 в предходни оценки/. Малка част от това количество ще излезе на пазара, а основно ще попълни държавните резерви. Китай отмени внос на около 600,000 тона царевица от Украйна и се очаква да отмени още покупки от Европа с цел пласиране на собствената реколта на пазара си. От Strategie Grains прогнозират царевична реколта в ЕС през 2024/25 от 63.4 млн. тона /+3% спрямо 2023/24/.
От доклада на USDA съотношението запаси/потребление сред най-големите износители достига четири годишен връх от 11%, което ще определя и движението на цените до края на сезона. В същото време реколтата от царевица в Мексико се стапя поради продължително засушаване и липса на вода в язовирите за поливане.
Соя – В петък соята и соевият шрот в Чикаго се повишиха, но соевото масло се понижи. Рапицата в Париж и канолата в Канада се повишиха значително. USDA съобщи за частна експортна продажба на 124,000 тона соя за неизвестна дестинация. Анализатори очакват, че през март в САЩ да са били преработени 5.38 млн. тона соя. През март в Китай са доставени 5.54 млн. тона соя, което е с 20% по-малко от предходната година и е четири годишно дъно за показателя. През първото тримесечие на годината импортът е 18.58 млн. тона /-10.8%/, което е най-ниско ниво от 2020 до сега. Прогнозите са за ръст на вноса до края на годината, но с малки темпове поради ограниченото търсене на фуражи в Китай. Потребителското потребление в страната също е слабо. Въпреки това се прогнозира внос на зърно и маслени култури близо до рекордните нива. През второто тримесечие на годината импортът на соя ще се повиши след като на пазара излезе новата бразилска реколта, която сега е прибрана на 78% от площите. Фермерите продават бързо соята си, защото държавните компании внасят и ще увеличат вноса като намалят интереса си към местното производство. От Safras&Mercado намалиха прогнозата си за соевата реколта в Бразилия с 2.65 млн. тона до 151.25 млн. тона. Conab очаква реколта 146.5 млн. тона. От Зърнената борса в Буенос Айрес прогнозират соева реколта в Аржентина от 51 млн. тона, което е намаление с 1.5 млн. тона спрямо предходната оценка. Соята остава с голяма реколта в Южна Америка за разлика от царевицата. Намаленията при соята в процентно изражение не са големи.
Цените на соята в Чикаго паднаха с 1.2 USD/бушел през първите два месеца на годината и това предполага, че възходящ сигнал повече няма да видим през този сезон. Но не се оказа така. Голямата разлика между оценките на Conab и USDA за бразилската реколта изглежда е в полза на Conab поради следните причини: Ценовата разлика между FOB цените в Парангуа и Ню Орлиънс е намаляла драматично през пози период. В края на януари разликата е била 1.75 USD/бушел, а сега е 0.40 USD/бушел. Цената на юлския контракт на соята в Далян е нараснал с 10% от дъното си през януари до 14.10 USD/бушел в петък. Цената на соята в Китай следи плътно тази в Бразилия и много по-малко в САЩ. Намалената ценова разлика е от по-слаба реколта от соя в Бразилия и повишено търсене на соя от Китай през март. Като цяло споровете между анализаторите за реколтите никога не са били точен индикатор за движението на цените. Те почти изцяло се променят от търсенето и предлагането. Китай трупа запаси поради ниските цени сега, но …. !!! Вероятно страната се подготвя за продължителна конфронтация със САЩ и вероятно смята, че ще и бъдат отрязани пътищата за снабдяване, което САЩ много лесно могат да направят стига да поискат.
През изминалата седмица стана ясно, че американската икономика остава много силна, а с това и инфлацията в страната. FED вече почти е отхвърлил възможността за понижение на лихвите през юни. В замяна на това в Еврозоната положението е по-различно. Икономиката е отслабнала, а инфлацията почти на търсеното от централните банки ниво. Почти е сигурно, че през юни ЕЦБ ще понижи лихвите. Тази фундаментална разлика се отразява на валутните курсове, а от там и на зърнените пазари.
Ако има един пазарен стимул, който ръководи фермерите това е да засяват и максимизират добивите всяка година с цел да оцелее бизнесът им. От 1980 до сега в САЩ е имало шест слаби реколти, но недостигът на царевица не е продължавал никога много дълго. Така никога не е имало глад и недостиг на храни. Това е само едната страна на проблема. През всички 43 сезона между 1980/81 до 2022/23 средната цена на царевицата е надхвърляла оценките на разходите на USDA точно 15 пъти. Ако разгледаме времето преди появата на етанола, през 26 сезона само 4 от тях са били печеливши за средната ферма. Това не е поредица от лош късмет, това е пазар с лоши стимули за фермерите. Засега най-близката и реалистична перспектива пред земеделието е прилагането на устойчивото авиационно горива SAF. Ако проследим в исторически план виждаме един дълъг 11 годишен период на загуби от 1983/84 до 1993/94 и един 10 годишен период 2014/15 – 2019/20. През 1984/85 запасите от царевица в САЩ са били 102.6 млн. тона, а през следващия сезон 108.2 млн. тона. Сушата през 1988 намали запасите, но не повиши цените над необходимите за печалба на фермерите. Правителството е субсидирало производството, за да задържи фермерите в бизнеса. Отново ни предстои труден период за фермерите. Тези с малко кредити, много собствена земя и работещи най-плодородните почви ще са с предимство при оцеляването. Със сигурност трябва да се премине към производство с малко разходи. За поливане няма да говорим, защото то изисква много инвестиции, а колко земя в България може да се полива на този етап – пренебрежимо малко???
Според доклада на USDA съотношението запаси/потребление в най-големите износителки на пшеница в света спада до 15.1%, което е най-ниско ниво за последните 10 години. Въпреки 2 години война износът на Русия и Украйна общо като дял от световния износ нараства до рекордните 32.6%. От USDA оставиха прогнозата си за пшеничната реколта в Индия на рекордно ниво от 110.6 млн. тона и повишиха потреблението с почти 3 млн. тона до 113 млн. тона. Частни анализатори очакват реколта от само 105 млн. тона. Явно реколтата през последните години е в ниската част на очакванията като от там страната премина в състояние на нетен вносител от нетен износител. Промяната не се дължи на еднократно слаба реколта, а на невъзможност за повишението и през последните години и тя вече трайно не съответства на вътрешното потребление. През 2024/25 положението ще е подобно с внос около 5 млн. тона.
Царевица – В петък царевицата в Чикаго и Париж се повиши. От Safras&Mercado повишиха прогнозата си аз царевичната реколта в Бразилия с 0.27 млн. тона до 125.86 млн. тона. От Conab прогнозират реколта 110.97 млн. тона. Разликата е повече от огромна!!! Зърнената борса в Буенос Айрес понижи прогнозата си за царевичната реколта в Аржентина с 2.5 млн. тона до 49.5 млн. тона. От Зърнената борса в Росарио очакват царевична реколта в Аржентина от 50.5 млн. тона. Определено реколтата от царевица в Южна Америка няма да е това, което се очакваше, но не може да се твърди, че ще е по-лоша от 2022/23. От началото на годината вносът на царевица в Китай е висок и поради този факт властите прогнозират годишен импорт от 20 млн. тона /17.5 в предходни оценки/. Малка част от това количество ще излезе на пазара, а основно ще попълни държавните резерви. Китай отмени внос на около 600,000 тона царевица от Украйна и се очаква да отмени още покупки от Европа с цел пласиране на собствената реколта на пазара си. От Strategie Grains прогнозират царевична реколта в ЕС през 2024/25 от 63.4 млн. тона /+3% спрямо 2023/24/.
От доклада на USDA съотношението запаси/потребление сред най-големите износители достига четири годишен връх от 11%, което ще определя и движението на цените до края на сезона. В същото време реколтата от царевица в Мексико се стапя поради продължително засушаване и липса на вода в язовирите за поливане.
Соя – В петък соята и соевият шрот в Чикаго се повишиха, но соевото масло се понижи. Рапицата в Париж и канолата в Канада се повишиха значително. USDA съобщи за частна експортна продажба на 124,000 тона соя за неизвестна дестинация. Анализатори очакват, че през март в САЩ да са били преработени 5.38 млн. тона соя. През март в Китай са доставени 5.54 млн. тона соя, което е с 20% по-малко от предходната година и е четири годишно дъно за показателя. През първото тримесечие на годината импортът е 18.58 млн. тона /-10.8%/, което е най-ниско ниво от 2020 до сега. Прогнозите са за ръст на вноса до края на годината, но с малки темпове поради ограниченото търсене на фуражи в Китай. Потребителското потребление в страната също е слабо. Въпреки това се прогнозира внос на зърно и маслени култури близо до рекордните нива. През второто тримесечие на годината импортът на соя ще се повиши след като на пазара излезе новата бразилска реколта, която сега е прибрана на 78% от площите. Фермерите продават бързо соята си, защото държавните компании внасят и ще увеличат вноса като намалят интереса си към местното производство. От Safras&Mercado намалиха прогнозата си за соевата реколта в Бразилия с 2.65 млн. тона до 151.25 млн. тона. Conab очаква реколта 146.5 млн. тона. От Зърнената борса в Буенос Айрес прогнозират соева реколта в Аржентина от 51 млн. тона, което е намаление с 1.5 млн. тона спрямо предходната оценка. Соята остава с голяма реколта в Южна Америка за разлика от царевицата. Намаленията при соята в процентно изражение не са големи.
Цените на соята в Чикаго паднаха с 1.2 USD/бушел през първите два месеца на годината и това предполага, че възходящ сигнал повече няма да видим през този сезон. Но не се оказа така. Голямата разлика между оценките на Conab и USDA за бразилската реколта изглежда е в полза на Conab поради следните причини: Ценовата разлика между FOB цените в Парангуа и Ню Орлиънс е намаляла драматично през пози период. В края на януари разликата е била 1.75 USD/бушел, а сега е 0.40 USD/бушел. Цената на юлския контракт на соята в Далян е нараснал с 10% от дъното си през януари до 14.10 USD/бушел в петък. Цената на соята в Китай следи плътно тази в Бразилия и много по-малко в САЩ. Намалената ценова разлика е от по-слаба реколта от соя в Бразилия и повишено търсене на соя от Китай през март. Като цяло споровете между анализаторите за реколтите никога не са били точен индикатор за движението на цените. Те почти изцяло се променят от търсенето и предлагането. Китай трупа запаси поради ниските цени сега, но …. !!! Вероятно страната се подготвя за продължителна конфронтация със САЩ и вероятно смята, че ще и бъдат отрязани пътищата за снабдяване, което САЩ много лесно могат да направят стига да поискат.
През изминалата седмица стана ясно, че американската икономика остава много силна, а с това и инфлацията в страната. FED вече почти е отхвърлил възможността за понижение на лихвите през юни. В замяна на това в Еврозоната положението е по-различно. Икономиката е отслабнала, а инфлацията почти на търсеното от централните банки ниво. Почти е сигурно, че през юни ЕЦБ ще понижи лихвите. Тази фундаментална разлика се отразява на валутните курсове, а от там и на зърнените пазари.
Ако има един пазарен стимул, който ръководи фермерите това е да засяват и максимизират добивите всяка година с цел да оцелее бизнесът им. От 1980 до сега в САЩ е имало шест слаби реколти, но недостигът на царевица не е продължавал никога много дълго. Така никога не е имало глад и недостиг на храни. Това е само едната страна на проблема. През всички 43 сезона между 1980/81 до 2022/23 средната цена на царевицата е надхвърляла оценките на разходите на USDA точно 15 пъти. Ако разгледаме времето преди появата на етанола, през 26 сезона само 4 от тях са били печеливши за средната ферма. Това не е поредица от лош късмет, това е пазар с лоши стимули за фермерите. Засега най-близката и реалистична перспектива пред земеделието е прилагането на устойчивото авиационно горива SAF. Ако проследим в исторически план виждаме един дълъг 11 годишен период на загуби от 1983/84 до 1993/94 и един 10 годишен период 2014/15 – 2019/20. През 1984/85 запасите от царевица в САЩ са били 102.6 млн. тона, а през следващия сезон 108.2 млн. тона. Сушата през 1988 намали запасите, но не повиши цените над необходимите за печалба на фермерите. Правителството е субсидирало производството, за да задържи фермерите в бизнеса. Отново ни предстои труден период за фермерите. Тези с малко кредити, много собствена земя и работещи най-плодородните почви ще са с предимство при оцеляването. Със сигурност трябва да се премине към производство с малко разходи. За поливане няма да говорим, защото то изисква много инвестиции, а колко земя в България може да се полива на този етап – пренебрежимо малко???
Коментар