Компенсаторни инструменти-достойно изплащане

[kat]

През 2007 година Агенцията за приватизация /АП/ е установила много случаи на злоупотреби при издаването на компенсаторни инструменти, каза пред журналисти днес Тодор Николов - изпълнителен директор на АП.

Засечени са измами с 204 партиди на компенсаторни инструменти на обща стойност 3 864 000 лева, уточни Николов. За разкриването им се работи съвместно с Министерството на икономиката и енергетиката, МВР, Министерството на земеделието и продоволствието, прокуратурата, областните управи и общините, посочи Николов. Има случаи на издаване на компенсаторки с недействителни съдебни решения, с решения на поземлени комисии,
които не съществуват, и други подобни. Измамниците явно няма страх от съда, щом фалшифицират негови решения, заяви директорът на АП.

Решението на проблема с усвояването на компенсаторните инструменти не може да дойде от Агенцията за приватизация, посочи Николов. Изчисленията показват, че номиналът на компенсаторките в обращение към момента е равен на приходите на АП за около година и половина и не е реалистично да се очаква, че агенцията може да предложи достатъчно активи за продажба срещу тях, допълни той. За да се реши този проблем, първо трябва да се спре издаването на компенсаторни инструменти, каза Николов.

Сега емитентите на такива инструменти /общинските и областните структури/ не са ангажирани с тяхното удовлетворяване. Ако трябваше срещу компенсаторките да се предоставят общински активи, може би емитентите щяха да бъдат доста по-прецизни, добави Тодор Николов.

[oginvest]

Обявен е 17-тия ЦПТот Агнецита за приватизация
http://download.bse-sofia.bg/others/SpisakCPT17.xls
Моля да разгледате списъка и да изкажете своето мнение за него и съставителите му-АП и Министерски съвет.
Бихте ли си употребили компенсаторките за предложените срещу непарични средства активи на този търг, който започва на 14.01.2008г. и завършва на 24.01.2008г.?

[oginvest]

[quote="econominvest"]Как ще се облагат приходите от компенсаторки за физически лица
Плоско. 10%
По-важно е дали ще пуснат дял от Булгаргаз срещу непарични средства. Ние от СПКИ ще настояваме за това. Така ни учи и нашия вожд-шефа Валентин Христов.
П.П econominvest- Нещо плагиатсваш по отношение на избора на име?

[econominvest]

Как ще се облагат приходите от компенсаторки за физически лица през 2008г ?

[oginvest]

Извинявайте, че пак аз пиша, но това си има своето обяснение-аз открих тая тема като иформационен канал за дейността на Сдружението на притежателите на компенсаторни инструменти. Днес например помолих г-жа Максимова/н-к отдел в АП/ да ми изпрати списък на притежателите на Компесаторни записи от пловдивска област, които не са си получили удостоверенията/ и които се съхраняват в АП/
Естествено ми бе отказано като се позоваха на закона за личните данни.
Тези притежатели най-вероятно не си вземат удостоверенията защото това за тях са "ХАРТИЙКИ" от които прибилижените осребряват на цени в пъти над номинала, а за тях самите са 40 стотинки.
Моята молба към Вас е: Ако познавате номинални собственици на компенсаторни инструменти, дайте им нашите координати за да им обясним как стоят нещата, докъде сме стигнали в борбата за достойното изплащане на компенсаторните инструменти. Ако са Ваши близки-посъветвайте ги за малко търпение-нека изчакат. Ако са толкова на зор да изчакат още 2-3 месеца и да ги продадат на 60 ст. поне. Всичко зависи от нашето единодействие...
Чакаме да ни се обадят номинални собсвеници. Огнян Велков-Регионален Координатор на СПКИ/Сдружение на притежателите на компенсаторни инструменти/за Пловдивска област
ogivel@mail.bg
Председател на сдружението е Валентин Христов

[oginvest]

От статията във вестник Сега цитирана по долу се вижда, че обезщетението за една лихвоточа се увеличава от 4 стотинки на 6 стотинки. Припомням , че в началото за една лихвоточка се даваха по 3 стотинки т.е. стойността им се е увеличила два пъти .
Същото ще се случи и с Поименните компенсационни бонове /PKB/, Компенсаторните записи/KZ/. За да го постигнем трябва да се обединим около Сдруженето на притежателите на компенсаторни инструменти с председател Валентин Христов.

[pepe]

А за хора които са в списъците на общините, ако някои може да подскаже някаква схема за възползване от правото, моля да пише на лични

[marto]

Не е точно по темата но е някъква информация:

http://banks.dir.bg/2007/12/07/news2419328.html

Край на лихвоточките
СЕГА - 07 Декември 2007, 08:09
Гражданите, които все още имат неосребрени лихвоточки и до 3 години почнат да строят жилище, може би ще получат парична помощ от държавата. Това предвиждат приетите на първо четене от парламента вчера поправки на Закона за уреждане на жилищните въпроси на гражданите с многогодишни жилищноспестовни влогове. Те са предложени от социалиста Захари Георгиев и преседяха над година и половина в парламента, преди да стигнат до пленарната зала. "По принцип" бе приет и паралелният проект на "Атака".
Ако предложенията на Георгиев бъдат одобрени, гражданите с жилищноспестовен влог към 31 декември 1990 г., който към тази дата е престоял поне 5 години, трябва в едногодишен срок от влизането на закона в сила да докажат жилищните си нужди. Пред тези хора сегашният закон поставя и абсурдното ограничение да нямат жилище или банков влог на стойност над 15 000 лв., ако искат да осребрят лихвоточките, което лиши десетки хиляди от тази възможност. Предложението сега е този таван да се вдигне на 40 000 лв.
До 2 години от влизане в сила на закона гражданите, които отговарят на условията, трябва да влязат в окончателните списъци на общините. Пари ще получат онези, които са попаднали в списъците и до 3 години след влизането в сила на закона придобият жилище или започнат да строят. Проектът на Георгиев включва и още едно от исканията на гражданите - хората с лихвоточки да могат да прехвърлят правата си на съпруга или на децата. Предвижда се и възможност лихвоточките да се превръщат в компенсаторки, които могат да се търгуват на борсата. Последното обаче може и да не се приеме, защото ще противоречи на Закона за сделките с компенсаторни инструменти, в който в края на миналата година бе записано, че държавата спира да издава реституционни книжа.
От 1 септември срещу една лихвоточка гражданите вече получават 6 ст. За полугодието Националният компенсационен жилищен фонд е компенсирал притежателите на 1441 влога. Средно хората са получили по 3785 лв., които са крайно недостатъчни за покупка на жилище или строеж. През 12-те месеца на миналата година фондът осребри 4420 влога. От началото на 90-те години компенсация са получили притежателите на 85 220 влога. 46 257 души по данни към 30 юни 2007 г. пък имат право да вземат парите си, но трябва да представят документ за закупено жилище или започнат строеж. Около 140 000 влога обаче са на българи, които не са достатъчно бедни според закона и съответно няма изглед в скоро време изобщо да получат възможност да си вземат парите.

[rumen dimitrov]

kakvi sa osnovaniata za tova?????????????? stiga s praznite prikazki i samonadahvane.

[oginvest]

По очаквания на СПКИ през 2008г. цените на компенсаторните инструменти ще се доближат до номинала.

[oginvest]

Време е да направим едно движение на необалжилите се от прехода. Само така- с безкористно ангажирани с обществените дела хора и с професионализъм можем да ги настигнем американците...

[milenkk]

Здравейте
Чакаме отговори от Министерството на финансите , МРРБ, вицепримиера Ивайло Калфин на които сме изпратили писма и които писма се лутат по коридорите на администрацията.
Нашите членове настояват обезщетението да се индексира с ръста на имотите от годината на издаването на компенсаторните инструменти 1998г.
Според закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти
СО = (СИО х ТСЗМ) / СМЗО,
където:
СО е стойността на обезщетението;
СИО - стойността на имуществото при отчуждаването му;
ТСМЗ - средната месечна работна заплата за тримесечието, предхождащо това, през което се дават компенсаторните записи;
СМЗО - средната месечна работна заплата през годината на отчуждаването;
През 1998 година средната работна заплата по данни на Националния статистически институт е била 150лв а
през 2007 година средната
работна заплата е 320лв.
Това води до извода, че ако тогава обезщетението е било 1 лев сега то би трябвало да е 3.2 лв.

Защо съсипват Булгартабак а не обявят остатъчния дял за приватизация срещу компенсаторни инструменти! Добре, че Христо Лачев успява като опълченец с професионализъм и честност да задържа положението срещу османските орди. В същото време върнаха в съдебната власт българина с продадена съвест, които беше уличен в изнудване срещу него.
Може ли държавната администрация да се чуди как да изконсумира излишък от 1 милиард ,а в същото време да казва "няма пари" за ограбените от нея самата собственици на компенсаторни инструменти.
Тази администрация е престъпна, безотговорна и лишена от държавническо мислене.


Огнян Велков-координатор на Сдружение на притежателите на компенсаторни инструменти компенсаторни инструментиза област Пловдив

Тя държавата от край време си се управлява от безхаберници и безидеини и мухлясъли комуняги които чакат да умрат на своите постове обаче не предават властта без бой дори да виждат, че нещата вървят на зле. Трябва пак с камъни да ги вадим от парламента нещастниците. Не се накрадоха за 17 години. Няма такава алчност...

[oginvest]

http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=404279
Това е адреса на обзорна статия във в. Дневник за компенсаторните инструменти.

Компенсаторките - между вчерашната слава и неясното утре
от Екип на "Дневник" [148 прочитания]

04 декември, 17:25



Наследството на бившите комунистически тоталитарни системи не е лесно за управление. Така започва текстът на Резолюция 1096 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, приета през 1996 г. Петдесет години по-рано в България започва икономическа и политическа реформа, довела до национализация на частната собственост.

След 1989 г. за форма на обезщетение на граждани с отнето имущество при национализацията на частната собственост и на техните наследници се приемат компенсаторните инструменти. Те служеха и официално още служат основно за покупка на дялове от държавни предприятия, обявени за приватизация.

В момента в Централния депозитар са регистрирани компенсаторни инструменти на стойност над 1.8 млрд. лв. От тях 67% са занулени, което означава, че са използвани в процеса на приватизация. Оттук започват въпросите. Какво се случва с останалите 33%, които са книжа с номинал за близо 600 млн. лв.? Кога ще спре издаването им, за да се фиксира броят им, което да даде възможност да се вземе адекватно решение за бъдещето им? Какво ще направи държавата за справедливото използване на компенсаторните инструменти в процеса на приватизация?

В доклад на Сметната палата от миналата година се посочва, че в процеса на приватизация са използвани книжа на стойност 2.25 млрд. лв. за периода от 1996 г. до края на март 2005 г. В същия доклад от палатата посочват, че информационната обезпеченост на управлението и контрола на процеса на приватизация чрез компенсаторни инструменти е недостатъчна и несистемна. Не са дефинирани съпътстващите процеса рискове и не е изградена подсистема за тяхното управление и контрол, смятат от институцията.

Промени в закона - най-дългата нощ

Първата стъпка, за да бъде решен завинаги въпросът с компенсаторките, е да спре тяхното издаване, за да се фиксира номиналът им. Издаването им обаче продължава и в момента, чакат се промените в Закона за сделките с компенсаторни инструменти, в който с изричен текст се спира процесът. Проектозаконът обаче чака в парламента вече една година и със сигурност е сред рекордьорите по престой между първо и второ четене. Документът е внесен от Министерския съвет на 28 декември миналата година, на първо четене е приет на 25 януари и след това придвижването му е спряло. От министерството на икономиката обясниха, че се подготвят нови промени в закона, които ще включат и компенсирането на българите от Беломорска Тракия. Оттам обаче отказаха подробности по измененията.

Според депутати единствената причина за почти едногодишното забавяне е изчакването от 2008 г. да отпаднат разпоредби от други нормативни актове, за да не се налага допълнително промяна и в тях. Проверка на "Дневник" откри подобен проблем само в Закона за собствеността и ползването на земеделски земи, свързан с частни терени, послужили за погасяване на държавен дълг към Гърция през периода 1913-1944 г. Наследниците на собствениците на тези терени се обезщетяват или със земи от държавния фонд, или с компенсаторни бонове. Срокът за подаване на заявления за обезщетяване изтича на 8 февруари 2008 г.

Напразни усилия

От Сдружението на притежателите на компенсаторни инструменти от няколко месеца напразно се опитват да разберат какво е решила да прави държавата. На няколко пъти са инициирали срещи с Агенцията за приватизация и всеки път оттам получават уверението, че каквото зависи от АП, то ще бъде направено. Преди около два месеца са успели да се срещнат и със зам.-министъра на икономиката Анна Янева, която е обещала съдействие, посочи председателят на сдружението Валентин Христов. Искане за среща е отправено и към вицепремиера Ивайло Калфин, и към Министерството на регионалното развитие и благоустройството. От Министерството на земеделието и продоволствието са отговорили на интереса с писмо, в което посочват провежданите търгове за земи от държавния фонд.

Валентин Христов коментира, че очевидно в парламента има лоби, което пречи за приемането на поправката. Мнението му като представител на асоциацията е, че процесът на издаване на компенсаторни инструменти трябва да спре.

Безплодно до момента са обсъждани и други варианти за използването на компенсаторките, за да не се разчита само на приватизацията. Единият е например с тях да се изплащат дългове по ЗУНК, но той не беше приет. Друго предложение беше превръщането им в държавни ценни книжа, което на практика трансформира един вид почти неизползваем в момента дълг в друг вид държавно задължение, което най-малкото има реална цена. Подобно е и предложението на Сметната палата, според което определянето на краен срок за използването на компенсаторки в приватизацията може да се компенсира с реструктурирането им в подходящи дългови инструменти.

Очаквания и реалности

От септември 2002 г. на Българската фондова борса се търгуват три вида компенсаторни инструменти - поименни бонове, компенсаторни записи и жилищни записи. Преди близо три години пускането на дял от БТК на фондовата борса изпрати компенсаторните инструменти до най-печелившия им връх - над 1.10 лв. за лев номинал. След това приватизацията с непаричните средства постепенно замря, а цената им се понижи до около 40 стотинки за лев номинал.

Миноритарният дял от БТК срещу непарични средства, както и още броени по-сериозни сделки, сред които и ТЕЦ "Варна", засега са единственото реално нещо, което държавата направи, за да позволи на притежателите на компенсаторки да ги използват. А очакванията бяха срещу компенсаторните инструменти да бъдат пуснати миноритарни пакети от големи предприятия като Параходство БМФ, "Кинтекс", "Бояна филм". Преди няколко месеца стана ясно, че миноритарен пакет от БМФ може да бъде пуснат на борсата едва след пет години и евентуално с компенсаторски. Продажбата на "Бояна филм" вече приключи, без от това да спечелят притежателите на компенсаторки, а "Кинтекс" още чака стратегия за раздържавяване.

Малките пакети, които Агенцията за приватизация пуска чрез централизирани публични търгове, в повечето случаи са или за неатрактивни дружества, или се допуска плащане само с пари. Освен това те не са достатъчни да стигнат за всички или поне за по-голяма част от издадените досега инструменти. През последните години обаче и този малък, но все пак ресурс, продължава още повече да намалява.

Компенсаторките вече не са и толкова атрактивен инструмент за инвеститорите и търговията с тях все повече отслабва, като показателно за това е цената им, която се движи около 40% от номинала. Причината е, че успоредно с заглъхването на процеса на приватизация през последната година на борсата се появиха много нови компании и алтернативите за инвеститорите са много повече.

Така топката отново е в полето на държавата, която според един от изводите на Сметната палата трябва да реши казуса - как да изпълни ангажимента си към собствениците на компенсаторни инструменти и да ги обезщети достойно, но в същото време да получи приличен приход от приватизацията.

--------------------------------------------------------------------------------

Красимир Атанасов, "Елана"

За компенсaторките - или добро, или нищо. Наистина е трудно да не казваш нищо за инструменти с близо половин милиард номинална стойност, но пък доброто е само в минало време. Правителството вече 2 години дори не е направило оферта за приватизация с тези инструменти. Всъщност самото то отказва вече предложението за БМФ. Тези инструменти потънаха в пълно забвение, дори и слуховете за тях отдавна изчезнаха. Всичко е в ръцете на държавата и докато това е така, а тя не дава никакви признаци, че разглежда този проблем, по-добре да стоим настрани.
Петър Василев, "Алфа асет мениджмънт"

Компенсаторните инструменти се превръщат във все по-екзотичен инструмент, чието място всъщност е на сегмент Б на неофициалния борсов пазар. И няма и как да бъде другояче, след като вече повече от 2 години на борсата се търгува инструмент, който не е подплатен дори и с обещания, да не говорим за реални активи. Затова и очакванията ми са цената на тази уж ценна книга постепенно да се изравни с цената на "Химко", зад табелата на което също стоят само едни голи надежди. А собствениците им са в правото си да обвиняват за това сегашните управляващи, за които думата приватизация през борсата е мръсна дума. И да съжаляват, че не са успели да ги продадат покрай еуфорията с БТК.


--------------------------------------------------------------------------------
Председателят на Сдружението на притежателите на компенсаторни инструменти Валентин Христов настоява, че с подписването на Резолюция 1096 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) страната ни е поела ангажимент до членството в ЕС да приключи процесът на реституция, част от който са и компенсаторките. В доклад на Сметната палата също се отправят подобни препоръки, посочва се и необходимостта от законодателна промяна, произтичаща от резолюцията на ПАСЕ. В самата резолюция се посочва, че, доколкото е възможно, държавата трябва да върне собствеността, иззета от тоталитарните режими, а ако това не е възможно, трябва да обезщети собствениците. Под това може да се разбират и притежателите на компенсаторки, но документът има само препоръчителен характер.

[oginvest]

Здравейте
Чакаме отговори от Министерството на финансите , МРРБ, вицепримиера Ивайло Калфин на които сме изпратили писма и които писма се лутат по коридорите на администрацията.
Нашите членове настояват обезщетението да се индексира с ръста на имотите от годината на издаването на компенсаторните инструменти 1998г.
Според закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти
СО = (СИО х ТСЗМ) / СМЗО,
където:
СО е стойността на обезщетението;
СИО - стойността на имуществото при отчуждаването му;
ТСМЗ - средната месечна работна заплата за тримесечието, предхождащо това, през което се дават компенсаторните записи;
СМЗО - средната месечна работна заплата през годината на отчуждаването;
През 1998 година средната работна заплата по данни на Националния статистически институт е била 150лв а
през 2007 година средната
работна заплата е 320лв.
Това води до извода, че ако тогава обезщетението е било 1 лев сега то би трябвало да е 320/150=2.13 лв.

Защо съсипват Булгартабак а не обявят остатъчния дял за приватизация срещу компенсаторни инструменти! Добре, че Христо Лачев успява като опълченец с професионализъм и честност да задържа положението срещу османските орди. В същото време върнаха в съдебната власт българина с продадена съвест, които беше уличен в изнудване срещу Лачев.
Може ли държавната администрация да се чуди как да изконсумира излишък от 1 милиард ,а в същото време да да не се издължава на ограбените от нея самата собственици на компенсаторни инструменти.
Тази администрация е безотговорна и лишена от държавническо мислене.


Огнян Велков-координатор на Сдружение на притежателите на компенсаторни инструменти компенсаторни инструментиза област Пловдив

[marto]

Ако качат GKZL на борсата това е хубаво но само като начало.Трябва да се реши проблема с всички КИ и то в полза на собствениците а не в полза на държавата. Държавата в случая е некоректният длъжник и трябва да се принуди да плаща над номинала .Хората чакат 10 години, дори ако съпоставим ДЦК с КИ сметнете каква би трябвало да е цената днес на КИ
издадени преди 10 години.Ако ще се променят закони трябва на всяка цена да се предотврати възможността за безнаказано разтъкаване от страна на държавата,тук вече е мястото на средната заплата, ОЛП, цени на имотите и на земята, инфлация за съответната година или какъвто си искате начин за оценка на цената на КИ от годината на издаването им. Г-н В. Христов може би вече трябва да търси такъв подход при решаването на проблема.