Оловно цинков комплекс АД (5OTZ / OTZK)

[badboy333]

http://84.242.167.9/knsb/index.php?o...d=978&Itemid=1

За работещо екологосъобразно "Горубсо" АД

Протестна среща на колектива на "Горубсо" АД - Кърджали.

Протестът бе ръководен от председателят на ФНСМ Пенчо Токмакчиев, на РС на КНСБ-Кърджали Иванка Караколева и на СО на КНСБ в предприятието Велина Иванова



Oще на 31 март 2009 год. ИК на РС на КНСБ Кърджали и работниците и служителите от региона излязоха на протестен митинг:
1. в защита на работните места и доходите си.
2. застанаха зад новите инвестиционни намерения на „Горубсо Кърджали” АД и ОЦК АД
3. застанаха зад мнението на независимите експерти за спазване на европейските еконорми.
4. за опазване здравето на живеещите и здравето на нашите деца
Бившето ръководство на Министерството на околната среда и водите /МОСВ/ не чу работническия глас, ръководено от тяснопартийни интереси. Същото това министерство бавеше разрешителни, целящи въвеждането на съвременни модерни технологии.
Новото ръководство на МОСВ в лицето на министър Нора Караджова и зам. министър Евдокия Манева демонстрира държавническо мислене, съчетано с екологични европейски изисквания и даде ход на тези проекти.
КНСБ, ФНСМ-КНСБ и РС-КНСБ Кърджали подкрепят новата градивна политика на ръководството на МОСВ, защото само новите технологии ще повишат производителността на труда, а от там и доходите на работниците.
В инсталациите за преработка на златосъдържащите руди в „Горубсо-Кърджали” АД и „Челопеч Майнинг” ЕАД се предвижда използването на цианиди. Именно с тази „страшна” дума години наред спекулират и манипулират съзнанието на някои местни жители посочените неправителствени организации /НПО/, но без да кажат и една дума как при правилно прилагане, цианидните технологии се явяват като едни от най-модерните в света. По същата технология се добиват огромни количества злато в САЩ, Канада, Швеция, Австралия, Нова Зеландия и др.
Ръководствата на КНСБ и на Федерацията на независимите синдикати на миньорите - КНСБ са категорични, че предлаганата технология за добив на злато в двете дружества е технологична новост за страната, но само по отношение на практическото й реализиране. Методът е отлично отработен, а процесът на извличане е най-щадящ околната среда, тъй като цианидите се подлагат на деструкция преди отпадъкът да се изпрати в хвостохранилището, поради което в него не отиват цианиди. Освен това повечето учени потвърждават, че цианидът съществува естествено в природата, че далеч не всичките му форми и концентрации са отровни и той не се задържа и натрупва в околната среда, тъй като се разлага от слънчевата светлина.
В тази посока е и становището на проф. д-р Мария Златева, член на Висшия експертен екологичен съвет към МОСВ, президент на НПО Федерация „Интерско – 21” в състава на която влизат 11 неправителствени екоорганизации и експерт по използване на цианидни технологии

[zaho]

ами като им е мръсно, да го zатворят и
да стоят беz работа и да мрът от глад.
елементарно

[man_united]

Оловно-цинковият комплекс в Кърджали пред спиране
04 Ноември 2009 11:08
Ако Оловно-цинковият комплекс в Кърджали продължи да не спазва технологичните норми, от началото на 2010 г. Европейската комисия може да наложи наказателна процедура или спиране на цялото производство.

Това е предупредила днес на среща с ръководствата на общината и комплекса и експерти от екоминистерството зам.-министър Евдокия Манева.

Според нея има да се решават няколко временни мерки за ограничаване емисиите от серен диоксид в атмосферния въздух над града.

От РИОСВ - Хасково са представили данни, че за деветмесечието на тази година допустимите концентрации на кадмий и олово са били 3,9 пъти над пределните и по закон инспекцията може да ограничи дейността на оловното производство.

Това е и официална позиция - свиване капацитета на това производство и влизане в пределно допустимите норми до въвеждането в експлоатация на новите мощности на оловно и цинково производство в ОЦК, изрази позицията на общината кметът Хасан Азис.

Изпълнителният директор на ОЦК Славея Стоянова е уверила зам.-министъра на екологията, че защитните съоръжения срещу запрашаването ще бъдат въведени в експлоатация.

Днес акциите на Оловно-цинков комплекс АД се повишават с 1.50% до 14.90 лв.

[luckyboy]

абе бедбой, теб ли те даваха по новините вчера?
мале да вземеш да отидеш на фризьор, малко визия трябва
с този вид на клошар кой мислиш ще тръгне с теб!

[zaho]

я го иzтриите тоя
аман от спам

[badboy333]

http://bulgaria.indymedia.org/article/36079

До жителите на Чавдар, Челопеч и Поибрене

П О К А Н А

До жителите на Чавдар, Челопеч и Поибрене

Група граждански организации Ви канят на

1. Митинг “ Да спрем „златните” цианиди в България на Дънди и Горубсо, за оставка на зам.-министър Евдокия Манева”.

Дата и час:

03.11.2009 г. ( вторник) - от 11:00 ч. до 11:45 ч.

Място:

гр. София, бул. “Мария Луиза”, пред МОСВ.





Как се правят работнически протести
http://semkiibonbonki.blogspot.com/2...ost_03....html

... http://www.knsb-bg.org/... "За работещо Горубсо"

На 03. ноември, 2009 г., от 11.00 ч. на работна площадка в „Горубсо” АД - Кърджали ще се проведе протестно събрание в подкрепа на експертното мнение за работещо предприятие, за защита на работните места и спазване на всички европейски екологични норми.

Синдикалната организация на КНСБ и колективът на „Горубсо” Кърджали проведоха протестна акция на 16 юли пред Министерския съвет и Министерство на околната среда и водите срещу мудното разрешаване и административните пречки за нормална дейност на дружеството.

След като експертният съвет на МОСВ под ръководството на зам.-министър Евдокия Манева намери изход от ситуацията, отново се създават пречки за нормална производствена дейност.

На протестното събрание ще бъдат приети декларации на синдикалните структури.
http://84.242.167.9/knsb/index.php?o...tent&t...mid=1

До 10 000 лв. глоба за рудника, в който загина миньор
http://news.ibox.bg/news/id_1669657950

Проблемът с “Горубсо-Кърджали” стигна до ЕК
http://www.vsekiden.com/?p=59176

ФАКТИ

Какво представлява натриевият цианид?

Натриевият цианид NaCN е високо токсично химично вещество, известно още като натриева сол на циановодородната киселина HCN /воден разтвор на водороден цианид/. Само една чаена лъжичка от 2% разтвор на натриев цианид може да убие човек. Като цяло, рибите и другите водни обитатели умират от отравяне с цианид в концентрация един микрограм за литър(съотношение едно към един милиард). Смърт при птиците и бозайниците настъпва при отравяне с цианид в концентрация един милиграм за литър(съотношение едно към един милион)

За какво се използва натриевият цианид?

Първата мащабна употреба на цианид за разработване на мина се осъществява през 70те години. Тогава добивът на злато с циниди позволява на миньорите да извлекат микроскопични златни частици от нискокачествена руда. Днес натриевият цианид е основният химикал използван в златодобивната индустрия в цял свят. Разработването на мини е основният консуматор на натриев цианид в световен мащаб, като за тази цел се използват около 180 000 тона годишно. Над 90% от годишния златодобив за планетата, който е около 2500 тона, се извлича чрез този химикал.Цианидните отпадъци след процеса на златодобив се съхраняват в огромни изкуствени езера.
Не са рядкост случаите на разливи на цианиден разтвор и вода отровена с тежки метали от тези съоръжения. По целия свят работата с цианиди е слабо регулирана и контролирана, което води до чести инциденти. Тези инциденти причиняват сериозни отравяния на околната среда и увреждане на човешкото здраве. Когато натриевият цианид и примесените с тежки метали води попаднат в околната среда те лесно могат да замърсят подпочвените и надпочвените водоизточници, убивайки рибата и водните птици в тях. Натриевият цианид създава дори химични съединения, които са токсични за рибата и могат да образуват био-натрупвания в растителните и рибните тъкани.

Как цианидите се използват в златодобивната промишленост?

Цианидното излужване позволява на рудодобивните компании да развиват нови мини и да разшияват стари такива, чието разработване преди се е считало за икономически неизгодно. Методите за добив са два (чрез купчини и чрез цистерни). Те се състоят в следното:

• Изкопаване на огромни ями(понякога широки няколко километра); натрошаване и натрупване на извлечената руда на купчини – с голяма височина и широчина колкото няколко футболни игрища(метод на излужване чрез купчини) или събиране на рудата в огромни цистерни(метод на излужвне чрез цистерни)
• Цианидният разтвор се изсипва върху купчините(или в цистерните), така че цианидът се процежда надолу по рудата и влиза в съединение със златото(дори с миниатюрни частици злато невидими за човешкото око);
• Събиране на цианидно-златния разтвор в изкуствени езера; изсипване на разтвора в преработващо съоръжение, чрез което златото и цианидът се разделят.
• Транспортиране на златото до рафинерии, в които се изчистват и останалите примеси.

При тези методи на работа цианидни разливи могат да се получат по много начини: разлив от самите изкуствени езера; дефект в използваните съоръжения; разлив от тръбите, по които минава цианидно-златния разтвор; транспортни инциденти; инциденти при съхраняването на отпадъчната руда или неуспешно излужване по метода на купчините.

При целия този процес само 2 гр злато се добиват от 1 тон нискокачествена руда.

Токсичност

Цанидът е известен като една от най-активните отрови, която може да бъде приета чрез кожата или устата. Централната нервна система става първата жертва на цианидната токсичност. Краткосрочен досег с висока концентрациа на отровата (100-200 мг)
причинява почти мигновенен колапс, спиране на дихателната дейност и смърт.

Смъртоносната доза за хората е 1 мг цинанид на кг. Това означава, че едно оризово зърно цианид може да убие човек. Концентрация от 0,03 мг цианид за литър причинява смъртта на повечето риби, а при конценртация от 3 мг цианид за литър една река е считана за мъртва. Хроничното излагане ниска концентрация на цианид нарушава репродуктивните способности, физиологията и нивото на активност при повечето риби. Това също води до унижоваване на източниците на риба.

През Втората световна война, цианидните соли били използвани като един от способите за бързо умъртвяване на хора в лагерите на смъртта в Аушвиц и Майданек.

Какви са опасностите при употребата на цианид?

Сложно химично поведение

Основният термин „цианиди” се отнася до разнообразни химични съединения, които спадат към групата на химичния елемент CN /цианид/. Няколко растения и някои почвени бактерии произвеждат естествен цианид и свързаните с него съединения.
Тъй като цианидът е на основата на въглерод – т.е. е органично съединение – той реагира лесно с други вещества, който са на основата на въглерод, включително живи организми. Въпреки тази комплексност на химичното съедиение контролиращите органи изискват от минните специалисти да съблюдават и регулират само три категории цианид: свободен цианид, слабо разтворим в киселина цианид и абсолютен цианид.

Цианидни разливи и инциденти

През последните години пресата събощава за редица цианидни разливи и инциденти в много различни държави, включително САЩ. Тези инциденти повдигат въпроса относно сериозната опасност за човека и прирдата, породена от съвременните практики, мониторинг и контрол на работата с цианиди по целия свят.

Замърсяване на околната среда

Миниатюрни количества цианид могат да убият целия растителен и животински свят в една река, превръщайки речната екосистема в мъртъв поток от отровена вода. Изкуствените езера при мините могат да прелеят или да протекат, заплашвайки питейните подземни води и дивата природа и , за която, както и за човека, чистата вода означава живот.

Пример: Цианидният разтвор (120 тона), който изтече през 2000г. от златодобивната мина Бая Маре в Румъния унищожи водният живот по течението на няколко реки в Румъния и Унгария с обща дължина от 700 км. Освен смъртта на водните обитатели цианидният разлив причини смъртта и на много птици.

Разливът при Байа Маре

През януари 2000г. 100 000 куб. метра отровена с цианид и тежки метали вода се излива от съоръжение за добив на злато близо до румънския град Байа Маре. Този инцидент убива по-голямата част от растителния и животинския свят в река Тиса – приток на Дунав. По цялото течение на редица други реки от Румъния до България и Унгария, както и на територията на Сърбия има отровена риба. Предупредителен доклад със заглаве „Цианиден разлив при Байа Маре” е изготвен от специалистите по Програмата по околната среда към ООН /UNEP/ през март 2000г. (виж: http://www.naturalresources.org/environment/baiamare).

Трите най-важни заключения от доклада на ООН:

• Пробивът в хвостохранилището се дължи на комбинация от няколко причини: изначални дефекти в разработката на процеса, непредвидени операционни условия и лоши метеорологични условия.
• Унгарските власти изчисляват, че мъртвата риба в басейна на р.Тиса след цианидния разлив е около 1240 тона
• Цианидно отравяне е било измерено в делтата на р.Дунав, четири седмици след инцидента, на 2 000км от мястото на разлива.

Инциденти и разливи за периода 1998 - 2006г.

Гана – /юли 2006г./ Цианиден разлив от отпадъчното хранилище на Богосо Голд Лимитид/ Bogoso Gold/, който замърсява река Аджо/Ajoo stream/ и убива големи количества риба и омари. Инцидентът е породен от скъсване на тръба и е вторият такъв от октомври 2004г. Според официалните данни 30 местни жители са пили от отровената вода или са яли заразена риба и омари преди да бъдат предупредени за разлива. Хората са имали нужда от спешна медицинска помощ. (източник: Mineral Policy Institute, юли 2006; Environment News Service, юли 2006, http://www.ens-newswire.com/ens/jul2...6-07-25-05.asp )

Румъния –– /28 ноември, 2005г./ Има съмнения за цианиден разлив при мината Бая Борса в Румъния, който отравя течението р.Тиса в Унгария. (източник: Bucharest Daily News). Няма официални дани за пораженията, които този разлив нанася на речните басейни на територията на Румъния.

Филипини – Два цианидни разлива от полиметалният проект Лафайет Рапу Рапу /управляван от австралийската компания Lafayette Mining Limited / предизвикват отравяне на водата в оклоността. Първият от разливите/причинил смъртта на неголеми количества риба/ е регистриран на 31 октомри, 2005г. (източник:www.minesandcommunities.org).

Лаос – Цианиден разлив от златодобивната мина Фу Биа /Phu Bia/, управлявана от австралийската компания Pan Australian Resources. Разлятият цианид убива рибата в близките реки и отравя питейната водата на местното населението в радиус от три км от мината. Официалнте власти на Лаос съобщават, че най-малко от 60 до 100 човека са се разболяли, защото са пили от отровената вода или са яли отровена риба.
(източник: Mineral Policy Institute, 20 юни 2005).

Австралия – В доклад на Западно Австралийското Правителство се съобщава, че години наред от мината Калгуурли Голд /Kalgoorlie Gold/ са изтичали цианидни отрови в подпочвените води на околноста. Повече от десет годин местното население се е оплаквало от цианидни отравяния, но компанията е отричала обвиненията, за възможно изтичане на на опасния химикал (source: Robin Chapple, MLC, WA Legislative Council, 30 януари, 2004г.).

Папуа Нова Гвинея – Цианиден разлив от мината Мизима /Misima mine/, клон на компанията Плейсър Доум /Placer Dome/. Инцидентът предизвиква смърт на морските обитатели около малкия остров. Разливът бива официално оповестен, след като труповете на големи количества отровена риба са забелязани да плуват свободно в окена. Компанията признава за разлива, след като е направена връзка между нея и инцидента с мъртвата риба. (източник: ‘The National’, PNG, 11 август, 2004г.).

Китай – През юни 2004г. Дъжавният Съвет на Китай съобщава за седем случая на разлив на смъртоносния химикал за период от една седмица. Разливът официално е причинил смъртта на 21 човека от цялата страна. Последният разлив , за който се съобщава е бил на газообразен цианид от златодобивната мина Хуайроу / Huairou / в покранините на Пекин. Този инцидент причинява смъртта на трима души. Други 15 са били настанени в болница. (източник: ‘People's Daily Online’, 25 юни, 2004г.).

Нова Зенландия – /24 март, 2004г./ Около 35 човека са евакуирани по спешност от транзитното депо Лоуър Хът /Lower Hutt/ заради изтичане на токсичен химикал. Два варела с цианиден разтвор /от по 180 литра/ са се разляли в основното депо за товари. Варелите най-вероятно са били пробити от самотоварач с вилкова хватка.

Румъния – Румънската река Сирет, приток на Дунав, е заразена с цианид. Отровата е изтекла от неактивна фабрика за производство на химикали, чиито условия за съхранение на веществата, очевидно не са отговаряли на международните стандарти.
Изчислено е, че около 10 тона токсични вещества са изтекли в реката (източник: Ройтерс, март 2004г.).

Никарагуа – Цианиден разлив от мината Грийнстоун/Бонанза (Greenstone/Bonanza) Автономото управление на региона от канадската златодобивна компания Хемконик /Hemconic/ позволява цианидно изтичане в река Бамбана. Местни медицински служители съобщават за смъртта на 12 деца, които са се отровили, след като са пили вода от река Бамбана. (източник: WRM's bulletin N. 74, септември 2003г.).

Хондурас – /януари, 2003г./ Голям цианден разлив от мината Сан Андрес /San Andres/ в Западен Хондурас, замърсява река Лара, която се влива в друг басейн, служещ за източник на питейна вода за град Санта Роса де Копан. Хора от местното население стават свидетели на опитите на служители от мината да прикрият доказателствата за разлива. Така или иначе местните жители успяват да съберат 18 000 трупа на риби, потвърждаващи отравянето на реката, която понастоящем е само един мъртъв поток.

Невада, САЩ – 24 хил. галона цианиден разтвор се изливат от мината Туин Крийкс /Twin Creeks/, собственост на рудодобивния гигант Нюмонт Майнинг /Newmont Mining/. Официалните власти на щата Невада оповестяват, че 10 хил галона цианид е бил излят в местен речен приток. През последните няколко години са регистрирани два разлива от мината Крандън /Crandon/ в Аризона, като при единия от тях са изтекли около 15 хил. кг. цианид. При друг инцидент 300 хил. кубични ярда отпадни води от рудодобивна мина се изливат в малка река отново в Аризона.
(източник: Humboldt County News - 16 май, 2002г.).

Китай – През ноември 2001г. при транспортен инцидент 11 тона натриев цианид се изливат в река Луохе, приток на Жълтата река.

Гана – /октомври 2001г./ Няколко села в западната част на региона Уаса са ударени от разлив от хиляди кубични метра вода, отровена с цианид и тежки метали. Инцидентът се случва в резултат на пробив в стената, задържаща отпадните води на мина, притежавана от южноафриканската компания Голдфийлдс /Goldfields/.

Папуа Нова Гвинеа – /30 юни, 2003г./ Мината Рио Тинтос Лихир /Rio Tinto's Lihir/ допуска разлив на цианид в окена. Австралийската правителствена фиансова и застрахователна компания (EFIC) внася финансова гаранция от 250 млн. долара за тази мина.

Невада, САЩ – Мината Голд Куори /Gold Quarry/ излива около 245 хил. галона отровени с циаанид отпадъц в две местни реки. През 1989г. и 1990г. от златодобивната мина МакКой/Коув (McCoy/Cove) е регистрирана поредица от 8 разлива, които са замърсили околоната среда с над 450кг. цианид. /източник: Mineral
Policy Center Issue Paper “Cyanide Uncertainties” 1998, Robert Moran Ph. D. /

Южна Дакота, САЩ - През 1998г. 6-7 тона цианидни отпадъци се разливат от мината Хоумстейк /Homestake/, убивайки рибата в река Уайтууд /Whitewood/.
/източник: Mineral Policy Center Issue Paper “Cyanide Uncertainties” Robert Moran Ph. D. 1998./

Айдахо, САЩ – Златната мина Граус Крийк /Grouse Creek/, разработвана от Хелка /Hecla/ чрез технологията "state-of-the-art" през 1993-97, замърсява повърхностните и подпочвените води в региона. Инцидентът е породен от изтичане на цианиди от резервоар за съхранение на отпадци. Обществеността е била предупредена да не пие вода от засегнатата област. /източник: U.S. EPA, “Removal Action Memorandum: Grouse Creek Mine Tailings Impoundment Dewatering” , май 2003г./

Гвиана – През 1995г. над 860 милиона кг. отровени с цианид отпадъци се изсипват в една от главните реки в Гвиана. Причината за инцидента е спукване на подпорна стена, задържаща отпадъците на златодобивната мина Омаи /Omai/. /източник: “Cyanide Uncertainties” Robert Moran Ph.D. 1998./

Австралия – Мината за добив на злато и мед Нортпаркърс/ Northparkes/ в Нов Южен Уелс става причина за смъртта на 2700 птици през 1995г. /източник: East Australia Department of the Environment, “Cyanide Management” 1998./

Киргизстан – Камион превозващ втвърден цианид за мината Кумтор /Kumtor/ пада от мост през 1998г. Местните водоизточници са замърсени с 2 тона цианид. Здравето на стотици хора е засегнато от инцидента. /източник: “Cyanide Uncertainties” Robert Moran Ph.D. 1998./

Южна Каролина, САЩ – През октомври 1990г. в резултат на проливни дъждове, около 10 -12 милиона галона цианиден разтвор и няколко тона седименти се изливат в река Литъл Форк /Little Fork Creek/ и река Линчес/Lynches River/ от мината Брюър Голд /Brewer Gold Mine/. По време на същата буря отломки попадат и блокират един от събирателните канали в мината, което предизвиква още един разлив от 420 000 галона цианид. В резулат е отровена рибата на 49 мили по течението на река Линчес. /източник: Doyle 1990; South Carolina Department of Health and Environmental Control
1990./

Региони и страни, в които употребата на цианид за разработването на мини е била оспорена, урегулирана или изцяло забранена

източник: Rainforest Information Centre

1) Монтана – През 1998г. гражданска инициатива успява да издейства забрана за използването на цианид в разработването на нови мини и разширяването на стари.

2) Колорадо – 5 окръга забраняват използването на цианиди при рудодобив . На 25 януари, 2005г. комисарите от окръг Съмит гласуват забрана за използването на цианиди с оглед да бъде опазено общественото здраве.

3) Уисконсин – На 5 ноември, 2001г. щатският сенат забранява използването на цианиди във всички мини на територията на щата.

4) Турция – През 1997г. Турският Държавен Съвет взима решение за забрана на добива на злато чрез цианидно излужване, на основание на Чл. 56 от Конституцията на Турция, който гарантира правото на гражданите да живеят в здравословна околна среда.

5) Турция – на 17 ноември, 1994г. Европейският Парламент взема решение срещу разработването на златодобивни мини в близост до археологически значимите места Пергамон и Адрамитион в Турция (ABL C 341, 5 декември, 1994г, стр.1696)

6) Хондурас – през март 2001г. 75 представителя на 15 окръга, разполжени близо до 8 мини провеждат среща в Хондурас, за да сложат началото на национална кампания против разработването на златодобивни мини наречена „Хондурас струва повече от злато”. Срещата се провежда на 9 март и на нея се поставят няколко основни цели, межд които е спиране на използването на цианид при разработването на мини, забрана за експлоатирането и разработването на мини в плодородни региони и региони със запазена дива природа, създаване на по строго законодателство по отношение на рудодобива и околната среда.

7) Чехия – През август 2002г. чешкият парламент гласува забрана за добив чрез цианиди на каквито и да е метали по метода на излужването чрез купчини на територията на Чехия.

8) Аржентина - 9 февруари, 2003г. – Градският съвет на Ескуел забранява употребата и превоза на цианиди на територията на града, анулирайки друга градска разпоредба, която е всъгласие с държавното законодателство по отношение на рудодобивните инвестиции. Градът всъщност свиква референдум във връзка с откриването на златна мина притежавана от канадската компания Меридиан. Аржентинската провинция Чубут налага мораториум върху златодобива чрез цианиди и открити мини през 2003г.

9) Германия забранява рудодобива чрез цианиди през 2002г.

10) Коста Рика налага мораториум върху златодобива чрез цианиди и открити мини през 2002г.

11) Перу – На 8 септември 2004г. над 4000 перуанци излизат на демонстрация в северният град Каджамарка, изискавайки незабавно спиране на проект за златодобивна мина, която считат, че ще замърси и пресуши местните водни ресурси. Хората блокират градският транспорт, затварят банките и магазините в града, който се намира на 856км североизточно от Лима.

12) Европейският съюз препоръчва в мината при Байа Маре, Румъния, да бъде отстранен цианидът и всички токсични вещества, останали в изкуствените езера за добив на злато след производствените процеси. Всички отпадъчни съоръжения и изкуствени езера за добив на злато с цианиди, които нямат нужния капацитет или аварийна система за оттичане в случай на цианиден разлив да бъдат затворени.
(Доклад на International Task Force Assessing the Baia Mare Accident, представен в Брюксел на 15 декември, 2000г.).

13) Филипини – През април 2002г. островната провинция Ориентал Миндоро поставя 25 годишен мораториум върху всички рудодобивни проекти в региона.

14) Аляска – През януари 2005г. в отговор на заплахите на рудодобивната промишленост, Съветът по населените места и традициите в Аляска и местните акционерни дружества започват да налагат строги разпоредби срещу мините, които са a) рискови за околната среда, б) притежавани от чужденци, в) в конфликт с вижданията им за бъдещо развитие на региона, г) представляват заплаха за традиционния начин на живот

15) Аржентина – На 21 юли, 2005г. законодателната камара на Рио Негро издава забрана за използването на цианид и меркурий в рудодобива.

* * *

Този списък с факти е подготвен от коалиция „Румъния без цианиди”. Допълнителна информация и контакти потърсете на www.bancyanide.ro

http://savechavdar.bravehost.com/Fact_Sheet_bg.doc

Еколози обясняват вредите при добива на злато
http://news.ibox.bg/news/id_262974402

Еколози завеждат дела заради добив на злато чрез цианиди
http://news.ibox.bg/news/id_277143093

“Горубсо” демонтира инсталация за злато
http://paper.standartnews.com/bg/art...09-07-...86388

"Горубсо" планира слънчева електроцентрала край Кърджали
http://www.dnevnik.bg/ekobiznes/zele...009/10...f=rss

Четирима са арестувани на протест срещу въвеждане на цианидната технология в рудник “Челопеч”
http://bulgaria.indymedia.org/article/9720

препратка: http://savechavdar.bravehost.com/

[мечето Йоги]

Пепи не се е обаждал от 1 седмица, защо така, да не се е върнал при патките или в империята булстрад ??? )))

[Zaki]

Какво стана с цената на оловцето?

[Ташунко със сапа]

Ташунко какво проплакваш на умряло посред нощите. Или викаш много вътрешно на борсата и се изпариха всякви надежди да избиеш скоро загубите. Ама то нали знаеш, колкото повече мърдаш повече влиза. И да не знаеш, има време да научиш. И стига вече се опитва да манипулираш през форума, уж че само така по случайност си пишеш. Тези номера отдавна не вървят.

Не е препоръка.

Ко ли е намислил туканка магьосника Заариев Май си напрай неква врътка с акцийките.Ся пак мисли по същата схема ли да работи ? Знай ли го чаляк ко му ражда главата.

Хахахаха Пипон изглежда че ти се вързваш щом ми пишеш . хахахахаха

[Пепи - Пипона]

Ташунко какво проплакваш на умряло посред нощите. Или викаш много вътрешно на борсата и се изпариха всякви надежди да избиеш скоро загубите. Ама то нали знаеш, колкото повече мърдаш повече влиза. И да не знаеш, има време да научиш. И стига вече се опитва да манипулираш през форума, уж че само така по случайност си пишеш. Тези номера отдавна не вървят.

Не е препоръка.

Ко ли е намислил туканка магьосника Заариев Май си напрай неква врътка с акцийките.Ся пак мисли по същата схема ли да работи ? Знай ли го чаляк ко му ражда главата.

[Ташунко със сапа]

Ко ли е намислил туканка магьосника Заариев Май си напрай неква врътка с акцийките.Ся пак мисли по същата схема ли да работи ? Знай ли го чаляк ко му ражда главата.

[bate Goiko]

Какво стана с цената на оловцето?

Ми към 2300 $ e Я кажи как влияе цената на оловото на производителите на олово знам, че имаш собствена теория )

[Факушка]

Какво стана с цената на оловцето?

[meche_cveti93]

Някой няма ли да мъцне нещо за отчета

bate Goiko,
Ти мъцни нещо по въпроса за романа в една съседна тема .... че приятелството си е приятелство , но глупостта си е глупост... особено когато е на принципа " Ти мен уважаваш ли ме ..."

[bate Goiko]

Някой няма ли да мъцне нещо за отчета