Софарма АД (SFA / SFARM)

[skorpion]

Защото така ни харесва! :-)

А и напоследък се превръща в масово всенародно движение. Не е препоръка

[prolet]

Пролет, не се подиграваме. Мисля, че Белград с повече успех може да се нарече "село на Софарма", и Киев става.
Защо си мисля, че фабриките не работят на пресекулки и не съм чула да се е оплакал някой, че му няма тока- виж колко телевизии, радиа и весници има.

А ти защо толкова мразиш Софарма?

Не я мразя,напротив мъчно ми е като гледам накъде е тръгнала.Но си права в крайна сметка това не е моя работа.
А Вие защо толкова методично и последователно Лазарувате на Софарма??

[skorpion]

Радосвет Радев: Криза има и тя върви обратно на слънцето - от Запад на Изток, някъде ще стигне и до България

16 октомври 2008 | 00:22 | РЕ:ТВ, “Кризата”


Радосвет Радев, председател на Надзорния съвет на Холдинг „Доверие”;
Янко Кръндаров, председател на Съвета на директорите на „Софстрой” АД ;
Филип Ромбаут, изпълнителен директор на „Агрополихим” АД ;
Огнян Донев, изпълнителен директор на „Софарма” АД

Водещ: Тази вечер гости на нашето студио са бизнесмени от различни сектори на българската индустрия. Всички от тях са доста опитни и имат общ поглед върху икономическата ситуация в България. Да ви ги представя Янко Кръндаров – Председател на Управителния съвет на „Софстрой” АД, г-н Огнян Донев – Изпълнителен директор на „Софарма” АД, Филип Ромбаут – Изпълнителен директор на „Агрополихим” АД и Радосвет Радев, освен че е медиен човек, тук е в качеството си на председател на Надзорния съвет на Холдинг „Доверие”. Добър вечер. Харесахте ли си някоя от тезите, които чухме преди малко? Ние започнахме тази серия от предавания, защото се усети колебание и в говоренето на управляващите, и на анализаторите – има ли криза, няма ли криза? Ще дойде ли в България или няма? Обаче това, което чуваме от предишните два дни, е еднозначно.
Радосвет Радев: Криза има и тя си върви обратно на слънцето - този път от Запад на Изток. Тръгва си от Северна Америка, върви през най-близките между Европа и Америка, Исландия, след това си минава през Англия, Испания и така. Някъде ще стигне и до България.
Водещ: Днес има две изказвания на български политици на високи позиции, които подсказват, че може би в Министерски съвет започват да мислят по-сериозно. Петър Димитров е казал на една кръгла маса, която следобед днес беше организирана, мисля, че в „Хилтън” от КРИБ и „СиБанк”, „Финансовата криза, казва министърът на икономиката, най-вероятно се е приближила и вече е в България”. Това е реакцията, а премиерът г-н Станишев в Брюксел е казал, че бюджетът догодина трябва да се концентрира и да акцентира върху публичните инвестиции в инфраструктура. Ето, това са днешни новини. Да ви помоля за коментар на тази реакция.
Янко Кръндаров: Криза, въпросът на тезите от предишните изказвания са една и съща теза, само че въпросът е в дълбочината на отговора. Дали има криза – има. Всички отговори са – колко дълбоко и колко ни засягат в момента? Конкретно по въпроса за изказването на премиера - сферата на инфраструктурния бранш през тази година, тази криза всъщност е втори шамар на бранша, тъй като първият шамар беше спирането на европейските пари, с което спиране на европейските пари се обезкърви системата в пътищата за последните седем-осем месеца. Все пак имаше възможност за финансиране от страна на банките, залагайки взиманията от държавата и всъщност губейки част от печалбата.
Водещ: Това, което вие определяте като първи удар, един милиард евро не дойдоха в България, не се и задават, обаче е вътрешен фактор. Той не е зависим по никакъв начин от това, което се случва на световните борси.
Янко Кръндаров: Въпросът е, че в същия период от време комбинации с външен удар, който до голяма степен изтрива ликвидността на банките, остава сектора в почти безкръвно състояние. Тоест, вече няма и кой да даде ликвидни средства, залагайки взимания от държавата. Изказването на премиера е точно в правилна насока, тъй като това е един от начините, в който сектора може по някакъв начин да стои жив. Въпросът е при какви правила и другият въпрос е с какви участници.
Водещ: Въпросът е и с кои пари кое по-напред да се прави, защото социални пакети се разискват, инвестиции в инфраструктура се разискват. Ще настане със сигурност политическа борба за бюджета в предизборната година, която се задава.
Радосвет Радев: Искам тук едно уточнение да направя. Излишък беше ясно, че ще имаме още април месец, когато кризата беше доста далеч дори преди Исландия. И от тази гледна точка вече има съчетаване на два фактора. Така или иначе излишъкът е ясен, че трябва да бъде похарчен част от него, но сега той трябва да се преосмисли като наливане или харчене, или инвестиране на излишъка в условията на задаващата се криза. Значи, този нов момент, който е от април досега, той трябва по някакъв начин да бъде калкулиран и, примерно, в този момент, според мен, приоритет трябва да получат инвестиционните разходи, но не и социалните. Инвестиционните в инфраструктура, защото те дават допълнителен доход.
Водещ: Малко на обратно започнахме разговора. Трябваше към края да говорим за това, как реагира държавата. Наистина са много вътрешните фактори, които помагат България да се чувства в криза. Например, драстичното увеличаване цената на газа.
Филип Ромбаут: Това е въпрос към мен сигурно. Естествено това е може би вторият удар, газ, който увеличи драстично, а от друга страна в света – газ намаляват. Това означава, че конкурентноспособност на нашия сектор намалява. Искам да направя коментар на факта, че досега държавата казва – ще харчим повече пари за инфраструктура. Това не може да бъде абдикация и не може да бъде причината да не свършат другата работа. Говорехме няколко години вече за увеличаване конкурентноспособността на средните и малки предприятия. Това означава, че трябва да се вземат парите от Европейския съюз. Това не стана и тази година загубихме един милиард, хайде, може би деветстотин милиона. Но никой не говори за следващите години. И за следващите години, според мен, ако гледаме какво се прави и не се прави, всяка година ще губим един милиард. Тези пари ще ни трябват точно следващата година. Защото, аз съм сигурен, че сега ние се чувстваме още горе-долу добре, защото заводът работи с пълен капацитет и хората още не са на улицата. Обаче кризата ще дойде след четири-пет месеца, защото в индустриалната сфера трябва малко време от когато спират парите или хората решат да не правят повече инвестиции, до когато инвестициите са на входа, да се изпълнява това да свърши, обаче след четири-пет месеца и в строителния бизнес аз виждам, че доста заводи ще имат затруднения и ще има комбинати, които ще затворят. Не вярвам, че ще влезем в един негативен растеж, рецесия. Дори в Германия прогнозата за следващата година е 0.2 процента, което може би е минус един процент за първите шест месеца, а може би 1.2 процента плюс за последните шест месеца. Обаче, аз знам и в Белгия, и в Англия заводите ще затворят временно. Ще изпратят хората за четиридесет и пет дни без заплати в къщи. И това ще дойде тук също. Може би не в такъв мащаб както в Западна Европа, защото Западна Европа и специално в Щатите хората си живеят над възможностите си. Това не е една година, десет години и това няма да се коригира така за шест месеца с няколко, много милиарди, които уж ще спаси банките. Може би банката ще бъде спасена, обаче най-накрая ефектът ще дойде в реалния сектор.
Водещ: Тоест през банките ще се отиде в реалния сектор? От вашата камбанария г-н Донев, как изглеждат нещата?
Огнян Донев: Може би едно друго начало да направим. Аз лично защитавам тезата, че реалният сектор в България се намира в предкризисно състояние. Тоест, кризата още въобще не сме я почувствали. Съществува една паника, предизвикана най-вече от финансовата световна криза. Неща, които лежат извън България, което може би кара някои колеги в мисленето да очакват, че ще ни подмине кризата. Аз лично съм голям песимист, смятам че тя ще ни удари с пълна сила. До този момент не се е случило нищо, което да ни кара да мислим, че в реалния сектор на България има криза. Продажбите на нашите фирми са стабилни, все още растат. Разбира се, въздействието на някои естествени или неестествени монополи се отразява негативно върху нашата конкурентноспособност. Другото, което може би беше наша мениджърска грешка в последните години е да поддържаме това очакване сред заетите в различните индустрии, че, виждате ли, всяка една година, независимо от конюнктура и всичко ще се повишават заплатите. Тоест, с изпреварващи темпове, особено в работещите индустрии. Сега, в частния сектор за нас мениджърите е много лесно. Виждаме променената ситуация и започваме да нанасяме корекции. Затова ситуацията, която имаме в момента, по-скоро бих я нарекъл предкризисна, в която всеки подготвя своята позиция, като тя да бъде по-удачна в момента, когато кризата дойде. Прилича ми на научнофантастичен филм, където страшното, когато не се вижда, чуваме само тази страшна музика и не се знае змей ли ще излезе, змия ли ще е. Тогава е най-страшно.
Водещ: Какви са вашите аргументи да смятате, че кризата ще дойде? Защото в тъмното нещо бучи, но ...
Огнян Донев: Неблагоприятните външни фактори ще катализират някои диспропорции, които сами сме си създали в България. Ако гледаме от нашия отрасъл и от нашата камбанария всички питат какво прави държавата. Тя, че не прави нищо, това е добре, но това, че примерно не изпълнява договорни отношения. Тоест, в тази криза, в която имаме намаляване известно на ликвидността, когато страна по договора с държавна собственост са предприятия и те не плащат, това реално не знам как да го нарека, но при всички положения стимулира най-малко инфлацията.
Водещ: Какво ще стане - да започнем от строителния сектор? Ще има ли замразяване на проекти? Ще има ли безработица, да не кажем, но съкращаване на хора, които са заети в строителството, които напоследък са голям дял от икономиката?
Янко Кръндаров: В сектора темпото и музиката се диктуват от инвеститорите. Като инвеститори, голяма част от дела на ръст на брутния вътрешен продукт за последния период идва реално от сектора недвижими имоти и строителство, като носещ на този сектор. А в момента някой да твърди, че инвеститорите не са в ликвидна криза, е всъщност си затваря и двете, а не само едното око в тази ситуация. Те. на въпроса, този, който поръчва музиката, инвеститорите, в криза ли са? Отговорът е – да, в криза са. Всъщност сигналите са доста еднозначни, те не са от миналия месец. Говори се от началото на годината, че някои от проектите не са оразмерени правилно и секторът се развива нездравословно през последните няколко години. Така че в този случай, кризата ще има малко и оздравителен ефект върху самите инвеститори. Тук има два други аспекта. Единият аспект, който е важен аспект на това как реагира цялата верига – от инвеститорите надолу. Тук при положение, че има липса на ликвидност при инвеститорите и някои проекти реално са замразени и няма никога да бъдат осъществени. Има МОЛ-ове и други големи сгради в страната, които няколко месеца търсят някой да ги построи. Няма много желаещи да ги построят, тъй като е ясно, че няма и кой да ги заплати. От другата страна на сектора, от страната на суровини и материали - въпросът е там дали има адекватна реакция спрямо момент на криза. Защото ако има момент на криза, това означава, че цялата верига трябва до контрактира по някакъв начин, че да издаде компенсиращо действие. Докато в тази сфера на суровините имаме случаи с, примерно с арматурното желязо, което само преди два месеца, през август, се търгуваше за хиляда и петстотин лева. Цената от тази седмица е 900 лева. Борсова стока в цял свят. Обаче има стоки, които са само в България или произвеждани тук, или по някакъв начин в рамките на територия на не толкова световни борсови индекси, които не само, че не са мръднали, но нямат и индикации да тръгват надолу. Напротив, те просто продължават да ходят нагоре. Тоест, този който ще обере луфта между стагниращия инвеститор и между това, че част от суровините и материалите не реагират в тази насока, ще бъде строителя. Точно тук е проблемът, който може да дойде в сектора - че някой от по-нестабилните е ликвидни строители могат да усетят това нещо като много сериозен бич на гърба си и може да се стигне дори до фалити.
Водещ: Не сте много големите компании. Тоест, къде ще дойде удара - в средните, в малките малките строителни компании, които ...
Янко Кръндаров: Ударът ще дойде най-вече в компании, които са полиферирали строителство с дивелъпмант. Тоест, компании които са тръгнали от строителство и са решили да започнат да развиват самостоятелни парцели и обекти с цел крайна продажба. Ако те не са премерили правилно баланса между какъв е бизнесът на дивелъпмънт и какви ресурси той изисква спрямо бизнеса на строителство, всъщност те много бързо могат да излезнат на доста тънка ликвидност и да се наложи да се продават бързо и евтино или да минат към фалит. От друга гледна точка самата криза ...
Радосвет Радев: Вече не могат да продадат. Банките поставиха като условие за отпускане на ипотечни кредити минимум Акт 15. При Акт 15 всеки строител знае, че е похарчил 90 процента от стойността на сградата. Тоест, освен това смесване на предприемача и на строителя, сега на строителя ще му дойде новото двадесет, че ще трябва да съвместява и банката. Защото той става кредитиращата институция с надеждата един ден ... Исках да кажа това, че малко хора знаят кога са направени най-големите публични инвестиции в Америка. Примерно всички там мемориали на президентите във Вашингтон.
Водещ: Кога?
Радосвет Радев: По времето на Голямата депресия и винаги, когато икономиката е в рецесия. Затова е интелигентно, не социалистическо, а съвсем капиталистическо менажиране на икономическите процеси, смятам че има все още шансове българското правителство. И то трябва да тръгне първо от това да определи размера на кризата. Размера на бедствието. Огнян беше изключително прав. Ние не знаем какво му е неговото описание. Първо, кризата не е същата, която е в Европа, още по-малко от тази, която е в Америка. България е изключително малка икономическа система. Тя лесно се бута надолу, но и лесно тръгва нагоре. Абсолютно вярно е, че в момента всички ние сме заложници на общата психоза в света. Но дори и в този момент в Америка има хора, които печелят. Това са психоаналитиците. Общо взето целият Уолстрийт е там, и колегите на Огнян, които продават всякакви транквиланти, антидепресанти. Така, че България е нещо съвсем различно. Безработният американец, ако не си намери шест или осем седмици работа, не го знам къде отива, докато българинът продължава да има някой на село, който да му направи зимнината. Българинът е много по-суров човек. В едно от предаванията тук мина как той оцелява в много по-тежки кризи, които на американците свят ще им се извие, ако имат една 96-та или 97-ма година. Тука, между другото, е повод да благодаря на г-н Виденов. За първи път чува това изречение от мен. Трябва да благодарим на г-н Виденов за имунизацията на българските банки. Това, което получи българската банкова система в резултат на разсипията 96-та година, мисля, че прави възможен този разговор. Нас ни има и има българския бизнес и т.н. Аз съм привърженик на оптимистичната теория за кризата. Освен, че желязото падна в строителството, падна и надницата. До преди два месеца за 30 лева нямаше кой да ти нареди квадратен метър подово покритие. Така ли е? В момента тарифата е 15 лева. С тази разлика обаче, че в България все още има работа, докато в Испания, Полша, Чехия, Германия, където отидоха добрите български дюлгери, там вече работа наистина няма. И започват да се връщат. Първи шанс.
Водещ: Като се връщат, къде попадат? Г-н Кръндаров каза, че няма да има много работа.
Радосвет Радев: Сега ще изгоним мързеливците, с които е правил компромис до онзи ден, и ще намали заплатата. Това, което каза Огнян, защото наистина ние в един момент започнахме, мениджърите, да изпълняваме малко и профсъюзни функции. Всяка година, случи се не случи се, това е. Допълнително, това което се случва, ръстът на долара. България трябва да си възстанови доларовите експортни пазари. Мисля, че е долоризиран пазар. Онова, което е струвало долар и десет цента и това са били 1.30 лева, днеска в момента е 1.60 – 1.70 лева. При добър анализ...Първо, излизане от кризата е работа на всяка една компания. На второ място трябва просто наистина да престане да се купуват нови коли, луксозни харчове и т.н.
Филип Ромбаут: Искам да направя коментар, защото действително има българи, които ще се върнат тук, защото няма да има работа в чужбина. Обаче фектът ще бъде негативен, защото сега има горе-долу един милион българи, които са в чужбина и може би половината изпращат доста пари тук в България.
Радосвет Радев: Това са хора, които са научени да работят и най-много да започнат бизнес в България.
Филип Ромбаут: Тези пари ще намаляват драстично в рамките на следващите шест-седем месеца. Тези хора ще се върнат тука, и какво. Добре е да се възстанови пазара на долара, но ако няма пазар. Защото проблемът е, че действително няма търсене вече.
Радосвет Радев: Кое е нещото, което България произвежда и е особено скъпо? Има ли такова? България навсякъде е уолкост, и за производство, и за туризъм, и за всичко. Точно в този момент точно ниските цени стават фактор при избора на партньор.
Филип Ромбаут: Не, не е така. Примерно в машиностроителното, когато има растеж, хората в Западна Европа гледат да намерят друг доставчик и т.н. В рамките на криза всичко е сейвти морт. Няма да отиде да допитва, да намери един нов доставчик, да прави обучение. Няма да прави това харчене. Ще отиде пак на тези доставчици, с които са работили преди, дори ако има пазар. Защото сега щом банката не дава повече пари на западните фирми, те хората, клиентът не може да купува повече. Щом те не купуват повече, те не могат да произвеждат. Там е цялата верига. Когато започнат да върти пак това колело, това ще отнеме още шест-седем месеца. Тогава ще започне да има търсене. Затова ще има дупка за шест-седем месеца. Пак ви казвам, идват март, април месец, пак ви казвам, дръж се на тревата, защото идва много страшно.
Водещ: Добре, дотук какво разбрахме? Че ще се редуцира мащабът на бизнеса като цяло, ще се режат разходи, главно от ресорния сектор ...
Янко Кръндаров: Сега е времето и да придобиване. Фалират и конкуренти, купуваш го.
Огнян Донев: Една резерва да изразя. От отрасъл до отрасъл е различно. Свиване на бизнеса не бих го нарекъл. Даже той се разширява. Въпросът е, че се свива неговата рентабилност. Това, което е очевидно. Свива се рентабилността на това, което правим. От тази гледна точка - на какво ще се посегне първо? На това, което не е толкова нужно за осъществяване на самата дейност. Това е още един, не бих го нарекъл шок, но, примерно, ние работодателите ще сме в много по-малка степен да подкрепяме социални идеи. Което също в крайна сметка ще се изрази върху благосъстоянието на населението в България. Филип е напълно прав, март април ще видим. Всяка криза в крайна сметка е и оздравителен процес. Аз лично, частично се радвам, че все пак под инвестиция ще се разбира и нещо друго, освен това, което винаги се говори – голф игрище и МОЛ. Даже бях много приятно учуден, че и на един завод дадоха сертификат – инвеститор първи клас. Без това в никакъв случай да ангажира държавата да подкрепя този процес. Но самото признание, че съществува и такова нещо - в България се строят заводи. Мисля, че кризата ще стресне както самите нас, така и властимащите, независимо кои са те, да погледнат реално, че една държава в Европа без собствена индустрия не би могла да заеме достойно място.
Водещ: Какво да направи държавата? Изобщо, има ли с кого да комуникирате тезите, които сега казвате тук пред нашите зрители?
Филип Ромбаут:Трябва да правят каквото ние питаме вече пет-шест години. Да ускорят процеса за инвестиции. Защо бавят толкова разрешенията за строежи, защо бавят толкова да има ОВОС и т.н. и т.н. Сега е моментът е да свършат работите, които са обещали преди пет-шест години и които ние чакаме и питаме вече пет-шест години. Освен това има друг аспект. Да харчат парите. Ние питаме пет-шест години да инвестираме малко в инфраструктура. Ние не питаме нищо извънредно. Нека да правят това, което питаме вече толкова години. Инфраструктура, да намалява бюрокрацията, да гледа по-позитивно към индустрията и не всеки път да праща друг да опитва да ни изнудва за нещо измислено. И тогава почва да одобрява бизнес климат. Ние нищо не правим с тази криза, защото както каза Радосвет, ние сме много малки, какво да кажем. Ние може да сме оптимистични, но криза ще дойде тук.
Водещ: Какво да направи държавата?
Янко Кръндаров: Опасно е да мислим, че ще се наредим на една опашка на гишето на държавата и всяка една от индустриите да чака помощ. Този начин на мислене е пораженски.
Водещ: Държавата има регулатори, чрез които ...
Огнян Донев: Реалният частен бизнес не очаква нищо от държавата. Мисля, че стана в някаква степен и недостойно човек да кандидатства за европари. В този род, предвид на сянката, която се задава веднага като съмнение, даже и да са спечелили такъв конкурс, аз не бих могъл да понеса всичките негативи, които ще са свързани с подозрението, че евентуално това не може да е съвсем честно направено.
Радосвет Радев: Богатството на държавата на първо място идва от предприемачите. Да тръгнем по този ред. Тука, понеже сме на края на този период, когато всички се обвиняваха защо има толкова голям излишък, а никой не каза простото изречение, че нито е предвиден грешно, нито че нарочно са си го намалили. Просто никой не очакваше, че петролът и петролните деривати, които са с най-висок акциз, ще стигнат до 150 долара и от там дойде. Но ние сме го платили, българският бизнес. И ако говорим за обществения договор между бизнес и държава –О.К., ние си даваме, ние си плащаме данъците, доволни сме от 10-процентния корпоративен данък. Но сега е моментът, в който вече държавата може, не директно, по някакви достатъчно интелигентни и пак казвам, пазарни начини, да върне част от тези пари. Но да ги върне в българската икономика. Това е. Смятам, че в този момент подобно на това, което се случва в момента в Америка, понеже и България след половин година ще е пред избори, все по-малко хора ще започнат да различават всякакви идеологеми, политически, знамена, цветове и т.н. Все повече ще гледат прагматизма.
Водещ: Шестте месеца, за които говори Филип Ромбаут, ще са тези шест месеца, в които държавата ще се готви за избори.
Радосвет Радев: Смятам, че пред целия български политически елит стои страхотен тест и страхотен изпит. Винаги съм твърдял, че качествените хора в България са в бизнеса, а не в политиката. От тази гледна точка бих им пожелал ако могат да стигнат нивото на средно добрите български мениджъри. Защото България въпреки държавният си мениджмънт е това, което е в момента. Не заради него, а въпреки.
Огнян Донев: На въпроса какво може да направи държавата – най-вече да се занимава с това, което и е работа. Често чуваме, че в някои отрасли някой не се е застраховал, декларирал примерно, че всички работят на минимални работни заплати. Това, мисля, че е всеобща тайна. Тоест, всеобща истина и всички я знаем, че това е така. Но дали ние, или този апел от телевизора, когато чуем от някой държавен мъж, че тези неща съществуват, нима те очакват, че ние от частния бизнес сме тези, които ще трябва да отидем и да контролираме кои са тези, които реално решават, че конкуренцията може и да не е лоялна. Държавата е тази, която трябва да внимава, да контролира и да гарантира една лоялна конкуренция, щом като сме в пазарна икономика. Не може да сме в пазарни условия някои субекти, а за други просто правилата да не важат.
Радосвет Радев: Съвсем конкретно нещо се сетих, което може да направи държавата. Само едно да направи – да ускори съдебното изпълнение при реализиране на вземане от длъжника. Това да направи, защото сега идваме във времето, когато ще има и фалити, несъстоятелности. Ама не това, „Кремиковци”, всеки ден ще има. В тази държава да не си кредитор.
Водещ: Понеже не можеш да си вземеш вземанията.
Радосвет Радев: Това да направи, това е напълно в ресурсите на държавата. Това да направи, голяма помощ е за пазара.
Водещ: Какво излиза, че Уолстрийт ни даде повод да видим по-силно и по-ярко всички проблеми, които има българската икономика, структурата и регулациите, които все пак до някаква степен зависят от държавата. Така ли е?
Янко Кръндаров: Изостри и фокуса. Това, което стана всъщност има ... Тъй като ние все пак сме малък, стоящ настрани пазар, външният фактор предизвика по-голяма концентрация и по-голям фокус точно върху тези проблеми. Защото от друга гледна точка, много е опасно, ако като резултат от тази криза и невнимание на държавата на това, което си говорихме току-що, да се получи едно връщане назад със стъпка към обратно някои сектори в по-голяма сивизация, ако така мога да го нарека. Всъщност, да обърнем процеса, който се избелваше досега, осигуровки, социални осигуровки, всякакви други елементи, които тръгнаха нормално, а сега ако не се фокусираме в тази система да продължим този процес, може да се върнем години назад и това е риск, който до голяма степен е в ръцете на държавата, а не на нас в частния бизнес.
Водещ: Чувате ли отсреща адекватна реакция? Примерно сериозна воля да се намалят осигуровките, да се намали данъчната тежест, да се съкрати срока за връщане на ДДС? Тоест, може да са дребни на пръв поглед мерки, но нещо, което в ситуация на криза...
Радосвет Радев: По седенки, както се казва.
Водещ: Моля?
Радосвет Радев: Цитирам - по седенки го чуваме този разговор.
Водещ: По седенки. Въпросът е има ли шанс, според вас, да стане официално?
Радосвет Радев: Аз мисля, че е много лесно да стане и затова ще бъде голямо предателство към българския капитал, ако не се случи. Не може да станеш заложник на връщането на една данъчна по ДДС на връщането, примерно ...сериозен износ. Не знам, не знам какво значи това.
Огнян Донев: Това е един преговорен процес и определено Министерство на финансите не гледа с добро око на всякаква дискусия, която е свързана с пипане на ДДС и единната му ставка от 20 процента. Държавата има достатъчно лостове, които могат хем да помогнат на бизнеса, хем да повишат събираемостта на вземанията. Осигуровките са едно такова поле. Данък дивидент, мисля че с 5-те процента и с тях, и без тях, няма съществено значение. Разбира се, ще направим една идея по-интересен българския пазар за евентуални бъдещи нови чуждестранни инвестиции дотолкова, доколкото ситуацията е отново да дават нашите региони.
Филип Ромбаут: Аз пак казвам, че има безплатно пари, които идват и които трябваше да дойдат тук. Има проблем в държавната администрация да усвоява тези пари. Най-вероятно, защото заплатите, за които работят хората е 200-300 лева. Кажи, кой ще ти дойде да работи за 300 лева? Сега е моментът да се осъзнае този проблем, да се организират парите, които беше предвидено за 2008 година, поне да може да вземем до март 2009 година. Вече януари-февруари месец вече идва, веднага стартира програмата за 2009 година. Не да се чака до ноември-декември 2009 година. Защото дотогава може би, тези компании, които биха могли да ги вземат, ще фалират.
Радосвет Радев: Може би държавата трябва да се намеси и на още едно място – предстоящия фалит на „Кремиковци”. Мисля, че там са някъде към 40 кредитори частни фирми. Не говорим за „Булгаргаз” и за НЕК. Може би такива, които са доставяли за по пет хиляди, за 50, за по 60 хиляди, по 70 хиляди ....
Водещ: Които ще чакат един ден да си вземат парите.
Радосвет Радев: Ето тук сега едно екстравагантно предложение. Държавата да вземе всички на куп, всички вземания на малки фирми до 250 хиляди лева и да се нареди тя на масата на кредиторите, на „Кремиковци”. Без това ще й трябват финансови инструменти, за да го заключи или да го отключи.
Огнян Донев: Е, това разбира се е малко еротична идея дотолкова, доколкото не всички сме доставчици на „Кремиковци”.
Радосвет Радев: Трябва да ти кажа, че това ако беше в Америка щяха да я глътнат веднага, ако бях я предложил.
Огнян Донев: Публичните инвестиции, сега Радосвет даде пример за САЩ, но аутобаните в Германия също са построени през този период.
Водещ: В кризисен период.
Радосвет Радев: Хиперинфлацията.
Огнян Донев: По-умните от нас хора казват, че това е нещото, което е вдигнало на крака немската икономика след Първата световна война. Именно след кризата.
Водещ: Публичните инвестиции сега могат да дойдат от държавата. Има ли проблеми в реалния сектор с ...
Огнян Донев: Лошото е, че се свързват с името на един определен човек и затова не може да се цитира така свободно.
Водещ: Така е, ще дойдат от държавата. Има ли проблем реалният сектор с финансирането от страна на банковата система в момента?
Янко Кръндаров: За големите публични инвестиции, за които си говорим, проблемът не е толкова до това, дали банковият сектор има проблем. Там големият въпрос, който още има приноса на държавата, който може да се направи в сегашната система е много по-ясните правила и играчи в този публичен сектор по отношение на инфраструктура и по отношение на инвестиции. Защото ако всичко това го направим и това се концентрира в една група от една или две фирми в рамките на периода и те пуснат надолу по веригата, каквото решат да пуснат, ние не променяме драстично системата. Просто се опитваме през едно гърло, което е толкова широко, да вкараме такова нещо. Ефектът ще бъде едно точене, което се отнема през годините. Тъй като капацитетът е толкова, той повече не може да се увеличи. Тоест, ролята на държавата е да извади пак правилата, реално, на светло и да каже – О.К. Тук всъщност е по лев, който искаме да имаме, нови играчи и свеж въздух в стаята да влезне, за да може да се освежи цялата система. Това всъщност е един вид сигнал и към цялостния бизнес, защото ще има фирми, които ще се пренасочат от един вид, примерно строителство, към друг вид. Германия е много добър пример в този случай. Но това изисква малко така и сериозна мъжка политическа воля да се направи, тъй като е промяна на статуквото. Точно това е, което е сигнал, който трябва да дойде от към държавата. Защото това не може да дойде от частния сектор.
Водещ: Той трябва да дойде и към вас, трябва да отиде и към Брюксел. Защото в края на краищата тези спрени пари са заради двете фирми, които дето се вика – знаем им имената.
Радосвет Радев: Ако не може да направи правилна стъпка държавата, по-добре да не прави нищо. Ние сме се оправяли и в много по-тежка ситуация. Защото ако направи грешна стъпка с ентусиазъм, че спасява българския бизнес, може да натвори много по-големи бели.
Водещ: Добре.
Филип Ромбаут: Факт е, че трябва да се свърши работа и те трябва да се организират да има капацитет да усвояват парите. Защото ние платихме доста голяма цена. Затворихме „Козлодуй” – ІІІ и ІV, инвестирахме бая пари в околната среда, в нормите. България плати много голяма цена. Засега нищо не сме получили. Балансът е минус. Аз мисля, не съм съгласен казва, нищо не правя. Те трябва да свършат работа. Те трябва да се организират, както ние се организираме при нас, те трябва да са организирани. Ако тази година губим един милиард, следващата пак ще губим един милиард. Този милиард, който губим, ще бъде инвестиран в някакви предприятия, инфраструктура и това щеше да носи два, три милиарда. Ако гледаме, че за две-три години ще губим два-три милиарда, фактически ние не губим два-три милиарда, а ние губим десет милиарда. И това ще се чудим откъде ще вземем пари и как ще оцеляваме. Там са парите, но нека да свършат работа.
Водещ: Добре, ясен финал. Целият разговор в края на краищата мина през това, че ако държавата свърши определени неща, финансовата криза ще мине по-леко.
Огнян Донев: Все пак да подчертая това, което Радосвет каза, още един път да подчертаем. Ние, българският бизнес малко се чувстваме като парашутист, който си е забравил парашута. Какво е страшното? Върху тази финансова криза да се сложи една валутна криза и тя да удари като парен чук реалната икономика. И тогава става страшно. Функцията на всички правителства и това, което четем по вестника, поне това, което аз виждам, е една загриженост в правителствата на 27 европейски държави, това финансовата криза да не се прехвърли с пълна сила в реалния сектор. Ако това стане, реално не знаем колко години ще трябва след това да се оправя икономиката. Тъй като ние в България не може да очакваме някакво масирано, липсват и лостове и парични средства на правителството да предприеме кой знае какви мерки, пък и не се е случвало в последните двадесет години, ъоест, масирано да се подпомогне реалния бизнес. То ... парашутист без парашут, така бих го нарекъл. Затова предкризисно трябва всеки един мениджър за себе си да подобри изходната си позиция. С това, за жалост, сме конкуренти с колегите от банките. Те всъщност чувстват, че нещо ще става и те също искат да имат по-добра изходна база преди да настъпят реалните събития.
Радосвет Радев: И с широко отворени очи за възможностите на кризата.
Янко Кръндаров: В Китай има два йероглифа за криза. Единият е възможност, другият е рискът като такъв. Така че българският бизнес винаги е бил доста гъвкав да види възможността в това цялото развитие. Аз много се надявам ефектът да бъде положителен от гледна точка на цялата маса на служителите, тъй като в сектора на строителството за последните няколко години беше една много отчайваща картина да видиш как едни келнери се опитват да стават строители, а добрите строители заминаваха за друго място. Сега обаче, ако обърнем това темпо назад, най-малко това ще е положителния ефект за бизнеса и за бранша.
Радосвет Радев: Ще приключи консолидацията на сектора, най-малко.
Водещ: Добре, благодаря ви за участието тази вечер в третата вечер от извънредните предавания за кризата. Чухте позицията на реалния сектор. Утре ще е последното предаване. Ще говорим само за имоти, главно жилищните и индустриалните имоти - как хората от този сектор виждат нещата в кризата. Сигурен съм, че ще бъде интересно. Така, че бъдете с нас и утре. Приятна вечер от мен

[skorpion]

Пролет, не се подиграваме. Мисля, че Белград с повече успех може да се нарече "село на Софарма", и Киев става.
Защо си мисля, че фабриките не работят на пресекулки и не съм чула да се е оплакал някой, че му няма тока- виж колко телевизии, радиа и весници има.

А ти защо толкова мразиш Софарма?

[prolet]

Не знам дали е най-великата, но една трета от клентите и не си плащат навреме и са застрашени от фалит, по същото време държавата е фиксирала таван на цените на част от продукцията и Софарма не може да компенсира ръста на разходите.

Ако ситуацията не се промени след време фирмата ще изпадне в сериозни ликвидни затруднения

Stiga si gledal samo finansovite otcheti, slushai kakvo se govori za firmata vav foruma i na jenskia pazar. Ne si li chul za poslednite moshtni pridobivki i novostroiashtata se mogushta fabrika?

Вие се подигравате,ама фабриката във Врабево "the village of Sopharma" е толкова мошна,че като заработи
в цяло село спира тока и водата .

[EquityPrivate]

Не знам дали е най-великата, но една трета от клентите и не си плащат навреме и са застрашени от фалит, по същото време държавата е фиксирала таван на цените на част от продукцията и Софарма не може да компенсира ръста на разходите.

Ако ситуацията не се промени след време фирмата ще изпадне в сериозни ликвидни затруднения

Stiga si gledal samo finansovite otcheti, slushai kakvo se govori za firmata vav foruma i na jenskia pazar. Ne si li chul za poslednite moshtni pridobivki i novostroiashtata se mogushta fabrika?

[Avalanche]

по най-добре развиващата се Българска компания.

Не знам дали е най-великата, но една трета от клентите и не си плащат навреме и са застрашени от фалит, по същото време държавата е фиксирала таван на цените на част от продукцията и Софарма не може да компенсира ръста на разходите.

Ако ситуацията не се промени след време фирмата ще изпадне в сериозни ликвидни затруднения

[skorpion]

Забелязала съм, че и аз се мисля понякога за център на Вселената и си представям как някой ме развежда някъде, а аз се чудя как да се държа неуважително и да му обяснявам, че не е това, което изглежда :-)

[бяла мечка]

Драги приятелю - ще помоля Огнян Донев лично да те разведе из новата могъща фабрика след година. Дано тогава спреш да плюеш по най-добре развиващата се Българска компания.

A, burkash. V postinga mi niama nishto losho za Sopharma. Pisal sam za tova da se gledat finansovite otcheti, a ne da se viarva bezrezervno na sluhove.
A dano Donev da moje da me razvede iz fabrikata sled godina. Stiga da sa ia postroili, de.

Разходка под ръка, а Императорът ще ви държи чадър против слънце и ще ви предлага огънче ))

[EquityPrivate]

Драги приятелю - ще помоля Огнян Донев лично да те разведе из новата могъща фабрика след година. Дано тогава спреш да плюеш по най-добре развиващата се Българска компания.

A, burkash. V postinga mi niama nishto losho za Sopharma. Pisal sam za tova da se gledat finansovite otcheti, a ne da se viarva bezrezervno na sluhove.
A dano Donev da moje da me razvede iz fabrikata sled godina. Stiga da sa ia postroili, de.

[Anton Chigurh]

Мъзелът никого до нищо добро не е довел. Предлагам ти да се "напънеш" и да попрочетеш предишните постинги на участниците от форума, да поровиш насам-натам из анализите за сектора и конкретно за новините от Софарма, иначе обиждаш участниците във форума като ги караш да се повтарят

Chovekat e prav - finansovite dokumenti na firmata ti kazvat mnogo poveche i po-vajni neshta ot raznite sluhove po foruma i prikazki za moshtni fabriki i mejdunarodni pridobivania.

Драги приятелю - ще помоля Огнян Донев лично да те разведе из новата могъща фабрика след година. Дано тогава спреш да плюеш по най-добре развиващата се Българска компания.

HAHAHAHAHAAHAHAHAHAHAHAHAHHAHAHAHAHAHAHAHAHAHHAHAH AHAHAHAHAHAHAHAHAHAHHAHAHAHAHAHAHAH

[Императорът]

Мъзелът никого до нищо добро не е довел. Предлагам ти да се "напънеш" и да попрочетеш предишните постинги на участниците от форума, да поровиш насам-натам из анализите за сектора и конкретно за новините от Софарма, иначе обиждаш участниците във форума като ги караш да се повтарят

Chovekat e prav - finansovite dokumenti na firmata ti kazvat mnogo poveche i po-vajni neshta ot raznite sluhove po foruma i prikazki za moshtni fabriki i mejdunarodni pridobivania.

Драги приятелю - ще помоля Огнян Донев лично да те разведе из новата могъща фабрика след година. Дано тогава спреш да плюеш по най-добре развиващата се Българска компания.

[EquityPrivate]

Мъзелът никого до нищо добро не е довел. Предлагам ти да се "напънеш" и да попрочетеш предишните постинги на участниците от форума, да поровиш насам-натам из анализите за сектора и конкретно за новините от Софарма, иначе обиждаш участниците във форума като ги караш да се повтарят

Chovekat e prav - finansovite dokumenti na firmata ti kazvat mnogo poveche i po-vajni neshta ot raznite sluhove po foruma i prikazki za moshtni fabriki i mejdunarodni pridobivania.

[skorpion]

Аз като им погледна паричния поток на тези и лошо ми става, за в бъдеще дали ще се оправят?

Никой не те кара насила. Щом си паниран или предпочиташ да избягаш от страха - не се и напъвай!

Сега защо реши че се "напъвам"?

Любопитно ми е, какво е мнението на учасниците във форума относно паричния поток на Компанията

Мъзелът никого до нищо добро не е довел. Предлагам ти да се "напънеш" и да попрочетеш предишните постинги на участниците от форума, да поровиш насам-натам из анализите за сектора и конкретно за новините от Софарма, иначе обиждаш участниците във форума като ги караш да се повтарят

[Avalanche]

Аз като им погледна паричния поток на тези и лошо ми става, за в бъдеще дали ще се оправят?

Никой не те кара насила. Щом си паниран или предпочиташ да избягаш от страха - не се и напъвай!

Сега защо реши че се "напъвам"?

Любопитно ми е, какво е мнението на учасниците във форума относно паричния поток на Компанията