Алкомет си върви добре.
Нищо изненадващо няма в годишния отчет - второ поредно тримесечие приходите от продажби на продукция са от порядъка на 31млн.лв., докато за 3-то и 4-то тримесечие на 2004 бяха 25 и 26млн.лв., съответно. Частично това се дължи на цената на базисния алуминий, но през 2005г. видяхме значителни отклонения в интервала 1680-2280 щд/т, като през второто тримесечие отчетохме спад, достигайки дъното през третото тримесечие и активен ръст през последните месеци на годината. Нейсе, на годишна база ценовият ръст е 9,5%, т.е. при отчетен ръст на продажби на продукция 18,8% половината е ценови ефект.
Впрочем прави впечатление по-адекватната ценова политика на фирмата в сравнение с 2004г. (или поне първите 9 месеца), когато ръководството изоставаше в опитите си да договори актуализация на цената на продукцията предвид ръста на цената на алуминия тогава.
Освен ръст в натури другата добра новина е, че собственика успя да уреди заемането на пари за да запише увеличението на капитала и да изчисти задълженията към себе си. Това вероятно му е струвало нещо, може би 50-80хил.лв. (възможно и по-вече), но поне операцията успя, та второто събрание се проведе и топката се успокои.
При възможностите и пазарите на дружеството перспективите са добри, но това не предполага непременно аналогично развитие и при цената на акциите му.
Турците определено вече се научиха да работят и като индустриалци, но богатият им търговски опит все още провокира въпроса доколко биха били склонни да споделят печалбата на предприятието и с другите акционери :-)
Но какво толкова - българският инвеститор е оптимист в такива случаи и дава вид, че подобен тип мажоритари не го притесняват (за справка Кремиковци).
Нищо изненадващо няма в годишния отчет - второ поредно тримесечие приходите от продажби на продукция са от порядъка на 31млн.лв., докато за 3-то и 4-то тримесечие на 2004 бяха 25 и 26млн.лв., съответно. Частично това се дължи на цената на базисния алуминий, но през 2005г. видяхме значителни отклонения в интервала 1680-2280 щд/т, като през второто тримесечие отчетохме спад, достигайки дъното през третото тримесечие и активен ръст през последните месеци на годината. Нейсе, на годишна база ценовият ръст е 9,5%, т.е. при отчетен ръст на продажби на продукция 18,8% половината е ценови ефект.
Впрочем прави впечатление по-адекватната ценова политика на фирмата в сравнение с 2004г. (или поне първите 9 месеца), когато ръководството изоставаше в опитите си да договори актуализация на цената на продукцията предвид ръста на цената на алуминия тогава.
Освен ръст в натури другата добра новина е, че собственика успя да уреди заемането на пари за да запише увеличението на капитала и да изчисти задълженията към себе си. Това вероятно му е струвало нещо, може би 50-80хил.лв. (възможно и по-вече), но поне операцията успя, та второто събрание се проведе и топката се успокои.
При възможностите и пазарите на дружеството перспективите са добри, но това не предполага непременно аналогично развитие и при цената на акциите му.
Турците определено вече се научиха да работят и като индустриалци, но богатият им търговски опит все още провокира въпроса доколко биха били склонни да споделят печалбата на предприятието и с другите акционери :-)
Но какво толкова - българският инвеститор е оптимист в такива случаи и дава вид, че подобен тип мажоритари не го притесняват (за справка Кремиковци).
Коментар