Булгартабак - трябва да се случи
И още от КАПИТАЛ:
„Булгартабак“ - агонията продължава
Всеки път когато „Булгартабак“ е на път да стане частен, се намира някой, който да каже, че точно от тази продажба точно сега няма нужда. Че не ни трябват някакви си инвеститори, които ще източат фабриките, ще ги затворят, ще си приберат обратно парите от сделката и въобще са лоши. И че в крайна сметка държавата може по-добре да се грижи за любимото си дете - поне засега. Тези твърдения винаги се тиражират добре, намират поч*ва в обществото и в крайна сметка водят до поредния провал на сделката. Така се случи и преди месец - държавата остана любяща майка на „Булгартабак“. И още на следващия ден започна да се държи с него като мащеха - с едната ръка го защитава, а с другата го тормози и щипе до кръв.
През седмицата „Булгартабак“ поиска, а политиците му обещаха цените на цигарите отново да започнат да се определят от правителството. Така никой вносител няма да може да свали цените на своите цигари и да заграби от пазарния дял на „Булгартабак“ в собствената му страна. На пръв пог*лед решението е логично - антипазарно е, но не е забранено от нито една европейска директива или споразумение с международна институция. Щом българското правителство може да защити българска компания - нека. Всички правителства го правят, при това невинаги особено елегантно. С тази мярка държавата всъщност ще гарантира рентабилността на работещите фабрики за производство на цигари в Благоевград и София. Странното е друго - вместо да позволи на тези предприятия да инвестират печалбата си в модернизация на производството и реклама, за да затвърдят пазарните си позиции и да се подготвят за неизбежната битка с големите марки след 2007 г., държавата просто им взема парите. За да ги даде на губещи тютюнопреработвателни фабрики, които пък да продължават да купуват и складират никому ненужен тютюн. Понеже тютюневите фабрики нямат пари за изкупуване на тютюна, а никоя банка не желае да им отпусне кредит, най-вероятно финансирането ще дойде от цигарените дружества, признаха от холдинга. Така тазгодишната изкупна кампания ще бъде приключена успешно, а „Булгартабак“ ще се сдобие с още суровина - и ще си има резерви за още няколко години напред.
Стратегията „да вземем от работещите, за да спасим затъващите“ е губеща по всички линии - от това тютюневите предприятия няма да започнат да печелят, а парите на фабриките в Благоевград и София няма да им се върнат. Тоест губят всички с изключение на група земеделски производители и политиците, които се афишират като техни спасители. Най-лошото в цялата случка всъщност е, че тя се разиграва не за пръв и последен път - холдингът плаща заплати на ненужни работници, купува ненужен тютюн, поддържа излишни мощности - все с печалбата от „Виктори“ и „Средец“. Всеки опит за раздържавяване се проваля с шумен скандал, а дни по-късно политици и управници започват да се тълпят около касичката с парите от цигарите. Проблемът е, че тази касичка скоро ще спре да се пълни - когато протекционистичните мерки наистина ще са забранени, а „Булгартабак“ се окаже напълно неподготвен да изправи на една цена „Виктори“ срещу „Ротманс“.
И още от КАПИТАЛ:
„Булгартабак“ - агонията продължава
Всеки път когато „Булгартабак“ е на път да стане частен, се намира някой, който да каже, че точно от тази продажба точно сега няма нужда. Че не ни трябват някакви си инвеститори, които ще източат фабриките, ще ги затворят, ще си приберат обратно парите от сделката и въобще са лоши. И че в крайна сметка държавата може по-добре да се грижи за любимото си дете - поне засега. Тези твърдения винаги се тиражират добре, намират поч*ва в обществото и в крайна сметка водят до поредния провал на сделката. Така се случи и преди месец - държавата остана любяща майка на „Булгартабак“. И още на следващия ден започна да се държи с него като мащеха - с едната ръка го защитава, а с другата го тормози и щипе до кръв.
През седмицата „Булгартабак“ поиска, а политиците му обещаха цените на цигарите отново да започнат да се определят от правителството. Така никой вносител няма да може да свали цените на своите цигари и да заграби от пазарния дял на „Булгартабак“ в собствената му страна. На пръв пог*лед решението е логично - антипазарно е, но не е забранено от нито една европейска директива или споразумение с международна институция. Щом българското правителство може да защити българска компания - нека. Всички правителства го правят, при това невинаги особено елегантно. С тази мярка държавата всъщност ще гарантира рентабилността на работещите фабрики за производство на цигари в Благоевград и София. Странното е друго - вместо да позволи на тези предприятия да инвестират печалбата си в модернизация на производството и реклама, за да затвърдят пазарните си позиции и да се подготвят за неизбежната битка с големите марки след 2007 г., държавата просто им взема парите. За да ги даде на губещи тютюнопреработвателни фабрики, които пък да продължават да купуват и складират никому ненужен тютюн. Понеже тютюневите фабрики нямат пари за изкупуване на тютюна, а никоя банка не желае да им отпусне кредит, най-вероятно финансирането ще дойде от цигарените дружества, признаха от холдинга. Така тазгодишната изкупна кампания ще бъде приключена успешно, а „Булгартабак“ ще се сдобие с още суровина - и ще си има резерви за още няколко години напред.
Стратегията „да вземем от работещите, за да спасим затъващите“ е губеща по всички линии - от това тютюневите предприятия няма да започнат да печелят, а парите на фабриките в Благоевград и София няма да им се върнат. Тоест губят всички с изключение на група земеделски производители и политиците, които се афишират като техни спасители. Най-лошото в цялата случка всъщност е, че тя се разиграва не за пръв и последен път - холдингът плаща заплати на ненужни работници, купува ненужен тютюн, поддържа излишни мощности - все с печалбата от „Виктори“ и „Средец“. Всеки опит за раздържавяване се проваля с шумен скандал, а дни по-късно политици и управници започват да се тълпят около касичката с парите от цигарите. Проблемът е, че тази касичка скоро ще спре да се пълни - когато протекционистичните мерки наистина ще са забранени, а „Булгартабак“ се окаже напълно неподготвен да изправи на една цена „Виктори“ срещу „Ротманс“.
Коментар