Харе, компенсаторки ъп,ъп...

[Negramoten]

Да, 30% от БМФ трябва да се пуснат срещу КИ преди приватизацията на мажоритарния дял. Както знаем над 0,5 млрд КИ не са занулени, а до очакваното ни влизане в ЕС трябва да се занулени възможно най-голяма част от тях Лятото спира издаването на КИ и най-вероятно тогава ще пуснат БМФ. Стратегията ще е ясна до няколко месеца.

[RAI]

по-скоро

Въпреки че може да прозвучи странно, мисля, че точно в този момент това понижение е по-скоро добра новина и много изгодна възможност за допълване на портфейла. Продължавам да вярвам в бъдещето на този инструмент, защото:
1. много инвеститори ще използват конюнктурата за да влезнат в тази позиция, или да напазаруват още малко. Ако бях продал само преди седмица и се възползвал от гашните нива, в момента щях даимам с до 20% повече номинал.
2. сделката с ТЕЦ Варна в обозримото бъдеще ще бъде факт и тогава купувачът ще започне да набира номилан, за да се възползва от правото си да упражни тази опция.
3. в по-дългосрочен план, приватизацията на БМФ все пак, все някога ще се случи. Дори и да приемат нова стратегия, имам много основания да вярвам, че тя ще допуска продажбата на миноритарен дял срещу непарични платежни средства, защото държавата ще използва тази възможност да занули 15% номинал.
4. В още по-дългосрочен план смятам, че притежателите на КИ ще бъдат обезщетени по най-изгодния начин, както за държавата, така и за самите тях. ДЦК са един доста приемлив вариатн и за двете страни, въпреки че има и още някои варианти, но в никакъв случай нещата няма да останат без развръзка.

Въз основа на всичко това може да се заключи, че точно в момента КИ представляват една много интересна позиция - изгодна както в спекулативен аспект, така и като дългосрочна инвестиция.

[Странджата]

Вероятността за скорошна приватизация на БМФ се отлага отново:

БМФ ВСЕ ОЩЕ Е С НЕЯСНО БЪДЕЩЕ
Стою Недин, член на съвета на директорите на "Параходство Български морски флот", пред в. "БАНКЕРЪ"
"Параходство Български морски флот" е едно от дружествата, чиято приватизация чака своя ред с години. След като 39-ото Народно събрание изготви раздържавителната му стратегия, настана голямото очакване на реализацията й. Това обаче така и не се случи. Нещо повече, въпросът за съдбата на "Параходство Български морски флот" остана отворен твърде дълго време. Междувременно между хората в този бранш се заговори, че е необходима нова стратегия за продажбата на дружеството.

Г-н Недин, защо се налага да се изготвя нова стратегия за приватизацията на "Параходство Български морски флот"?

- Длъжен съм предварително да направя уговорката, че моите ангажименти са към управлението на дружеството. Други са институциите, които вземат решение относно това, кога и как да се приватизира параходството, така че мнението ми по този въпрос трябва да се интерпретира като лично и неангажиращо съответните държавни органи. Нова стратегия се налага, защото предишната е правена преди повече от две години. Тогава както пазарната конюнктура, така и състоянието на БМФ са били коренно различни.

Какво конкретно се е променило през това време?

- От една страна, тогава пазарът, на който оперира дружеството, е бил във възход, но "Параходство БМФ" е завършило 2003 г. с 21 млн. лв. загуба. Сега пазарът върви надолу, а дружеството за деветмесечието отчита печалба от 36 млн. лева. Според мен това е основанието принципалът (Министерството на транспорта) да вземе решение за съдбата на дружеството след задълбочен анализ. Ако сега започне приватизационна процедура, тя, от една страна, ще се реализира при пазар, който ще е неколкократно занижен спрямо стойностите му преди две години, а, от друга, ще се явим с предложение за продажба на флот със средна възраст 25-26 години - морално и физически остарял. Трябва да имаме предвид, че когато дават парите си, инвеститорите купуват бъдеще, а какво бъдеще предлагаме ние? На нашите кораби не им остава много живот, и при един стагниран пазар стойността им може да се доближи до тази на скрапа. Според мен такава хипотеза не бива да бъде отхвърлена с лека ръка, а трябва да бъде осмислена.

А какви са другите варианти?

- В общи линии те могат да стъпят върху базовия инвестиционен принцип "когато е евтино, купувай, а когато е скъпо, продавай". Пазарната конюнктура е лоша за продажба, но затова пък е добра за покупка. Тя дава възможност за обновяване и преструктуриране на националния ни морски превозвач.

Но не е реалистично да очакваме държавата да инвестира в "Параходство БМФ"?

- Да, и няма нужда да го прави. Дружеството само може да извърши необходимото си частично обновяване, но според мен по-големият потенциал за вдигане стойността на компанията е в преструктуриране и оптимизиране на бизнеса. Най-общо бизнесдейностите могат да бъдат разделени в две групи: БМФ като корабособственик (придобиващ и отдаващ кораби под наем) и БМФ, като морски превозвач. От доста години дружеството напуска важни пазарни сектори на морския превоз. Част от тях подлежат на оптимизиране, а други са с предизвестен край.

Може ли да бъдете по-конкретен?

- Например дъщерното дружество "Булкон", специализирано в контейнерния превоз, генерира загуби. От една страна, този пазар е изключително агресивен, но, от друга, организационната структура на дружеството е твърде разпръсната. При такова естество на бизнеса дори да имаш необходимите средства за инвестиране, е трудно да контролираш и обезпечиш защитата на обществения интерес, така че тук може да се мисли за продажба на "Булкон" като обособена част. От друга страна, в сектори като превоз на въглища, руди, суров петрол, петролопродукти, метали и др. може да се работи за дългосрочни договори, които по принцип са с голяма норма на печалба и могат да генерират средства за обновяване на флота. Чрез сключването на такъв тип договори аз виждам голям потенциал за вдигане стойността на компанията, независимо от това кога ще бъде приватизирана, защото тогава бихме продавали печеливш бизнес, а не амортизирани активи.

Кога все пак ще се приватизира "Параходство БМФ?

- Това ще реши принципалът и мисля, че се правят анализи на макроикономическите данни, които влияят върху този пазар. Тук е важно да се предвиди не само какъв обем и вид на нов тонаж кораби предстои да излиза на пазара, но и да се направят прогнози за различните дестинации и видове товари. Тук влияят и фактори като стойността на щатския долар спрямо другите валути, доколкото имат отношение върху покупателната способност на отделните пазари и т.н. Работата не е лесна и доколкото зная, в Министерството на транспорта се правят тези анализи, въз основа на които да се изградят съответната визия и стратегия.

Разговора води Таня Кръстева

[безимен]

Не го приемайте като съвет!

Независимо, че не съм привърженик на идеята за добавяне към губеща позиция във Форекса, точно това правя с КЗ и ще продължавам да купувам (в умерени количества!) дори и от по-ниските нива. Не мисля, че цените ще паднат под 0,45- 0,47 лв. за 1 лв. номинал (но и от там бих напазарувал!). Дори и в дългосрочен план - това е една нелоша инвестиция.

Успех, играчи!

[Negramoten]

А те ще дойдат веднага щом руснаците почнат да събират 73 млн. за ТЕЦ Варна. А до 4 месеца ще се реши и съдбата на БМФ.

[svetlinil]

kolkoto i na nqkoi ot nas da ne ni se iska temata na foruma mai trqbva da se promeni ili da se zazimi i da 4akame po dobri vremena

[аналгина]

идеята е да бъдат трансформирани в ДЦК по номинал, но все още няма нищо официално

[svetlinil]

nqkoi moje li da mi otogovri kakvo shte stane s KZ ako si gi ostavq do 2007 pri edno eventualno 4lenstvo v EU.

[Борис]

какъв е смисъла да пействаш толкова стара информация???

[Negramoten]

Попитахме брокерите
"ДНЕВНИК" 3/11 - 17:58 ч.


1. Очаквахте ли, че парафирането на сделката за покупка на варненския ТЕЦ от руската РАО ЕЕС ще се отрази върху котировките на компенсаторните инструменти?

2. Как си обяснявате затишието при реституционните книжа предвид възможността при окончателно подписване на договора да се занулят около 70 млн. лв. по номинал?

----------

Борислав Ников, Евробанк

1. По принцип беше нормално да се получи повишаване на цените на компенсаторните инструменти след парафирането на сделката. Все пак такова имаше, но само в първите дни след новината за подписването на договора. То по-скоро беше повече под влияние на емоции, отколкото под влияние на новината, която макар и не 100% сигурна, беше известна още преди време, когато бяха определени купувачите.

След дни цените се понижиха до по-ниски нива. Вероятно също така и купувачът е договорил по-голямата част от инструментите, които все пак не са и толкова много като количество. Вярно е, че след продажбата на БТК наличностите от инструментите в посредниците и банките значително намаляха, но все пак оттогава мина доста време, а и за тази сделка се знаеше също доста отдавна. Предполагам, че натрупаният ресурс от компенсаторни инструменти вече не е толкова нисък, колкото през февруари, да кажем, и необходимите за покупката на електроцентралата компенсаторни инструменти не изглеждат толкова много, колкото вероятно се мисли, че са.

2. Седемдесет милиона лева номинал са около 10-15% от общия размер на компенсаторните инструменти. Реално погледнато, това не е толкова много, че да има повишаване в цените, каквото имаше при продажбата на „Българска телекомуникационна компания” АД, когато бяха употребени над 55-60% от техния размер. Освен това тази продажба не е изненада за пазара и вероятно, който е искал, отдавна си е накупил желаните количества инструменти. Вярно е също така обаче, че през последните месеци нямаше силно изразени един или два купувача, с изключение на една банка.


Гено Тонев, "Юг маркет"

1. Честно казано, очаквах цената най-накрая да се раздвижи, но това, както видяхме, не се случи. Напротив дори, вместо поява на сериозно търсене наблюдавахме оттегляне дори на основния купувач доскоро и цената плавно пое надолу. Причините за това могат да бъдат много, но най-вероятно се очаква подписването на окончателния договор. Също така трябва да се има предвид, че все още не се е произнесъл и надзорният съвет на Агенцията за приватизация по сделката с варненския ТЕЦ.

2. Затишието наистина е странно и това навява на мисълта, че купувачът на компенсаторки или играе по нервите на продавачите, или вече има уговорена голяма сделка. Останалите участници в наддаването на пазара са с далеч по-скромни възможности и не могат да си позволят лукса да купуват на сляпо книжа в очакване някой после да им ги купи на по-висока цена. Тази комбинация от предпазлив основен купувач и водещи се по него дребни спекуланти в крайна сметка постави пазара в патова ситуация - нито ти се купува, нито ти се продава.

[Мариян Йорданов]

Как става така че цените на компенсаторките падат, а номиналът нараства? нещо не мога да разбера?

Дори е логично след като номинала в обръщение се увеличава, цената им да пада. Това е защото на пазара има повече от този артикул, а купувачите си остават постоянна маса за този период.

Номинала на компенсаторките е в левове (например 600 млн. лв. номинал), а цената в стотинки за всеки от тези левове (например 71 ст. за 1 лв. номинал).

надявам се успях да разсясня?

[lio58]

Как става така че цените на компенсаторките падат, а номиналът нараства? нещо не мога да разбера?

[znae6t]

FFBH

[Brain]

Някой знае ли кой прехвърли толкова GKZ днес?

[RAI]

Номиналът на компенсаторките в обращение с ръст от 5,9 млн.

Номиналът на компенсаторките в обращение с ръст от 5,9 млн. лв.
06.12.2005 09:17 ( IBON, PKB, KZ, GKZ )


След две поредни понижения номиналът на компенсаторните инструменти в обращение отчете ръст от 5,87 млн. до 595,608 млн. лв. номинал, показват данните, публикувани регулярно в системата COBOS на БФБ-София.
Най-голямо повишение през последните седем дни отбелязаха поименните компенсационни бонове, добавили 3,016 млн. лв. до 341,811 млн. лв. номинал, докато повишението при компенсаторните записи е 2,279 млн. лв. до 160,787 млн. лв.

С 573 хил. лв. се увеличава номиналът на жилищните компенсаторни записи до 49,36 млн. лв., докато жилищните компенсаторни записи от лихвоточки нараснаха с 2 хил. до 43,65 млн. лв.

Инвестиционните бонове остават на ниво от 65,026 млн. лв., или без изменение, тъй като инструментът в момента е невалиден.

Номиналът на облигационните емисии, регистрирани в Централен депозитар, е 1,018 млрд. валутни единици, като общо 81 облигационни емисии са регистрирани от депозитарната институция.

(От Инвестрора)