Bear, и ти ли чакаш акции на ''промоция''?
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Кремиковци (4KW / KREM) - архив до 01.09.11
Collapse
Заключена.
X
X
-
"КРЕМИКОВЦИ" СЕ ПРИГОТВЯ ЗА ВЪЗКРЕСЕНИЕ
В един от най-дъждовните летни дни облаците над "Кремиковци" най-сетне се проясниха малко, след като индийската компания "Глобал Стийл Холдинг Лимитид" официално се настани в управата на металургичния гигант. На 15 август, след като бяха гласувани промени в управителните органи на комбината, се появи и съобщението, че индийците са приключили сделката по придобиването на досегашния му собственик - "Финметалс Холдинг". Холдингът притежаваше 71% от капитала на "Кремиковци". Не е ясно обаче дали "Глобал Стийл" ще стане собственик и на участията на "Финметалс" в други дружества, защото е възможно те да са били извадени от активите преди сключването на сделката. Става дума за обявеното в несъстоятелност дружество "Екотехнологии", търгуващата с автомобили фирма "Финмоторс" и "Фин Тех Инженеринг", чийто контрол е в ръцете на "Кремиковци".
Начело на надзорния съвет на "Кремиковци" вече е председателят на борда на директорите на "Глобал Стийл" Прамод Митал, а членове са още брат му Винод, адвокатът Борислав Боянов и представителят на държавата Иван Михайлов (директор в Министерството на икономиката). За заместник-председател на съвета бе избран досегашният изпълнителен директор и съсобственик на предприятието Валентин Захариев. Захариев, който заедно със сина си Кирил притежаваше 50 на сто от "Финметалс", месеци наред демонстрираше нежелание (тепърва ще се разбере дали е било реално, или привидно) да се оттегли напълно от "Кремиковци". Може би сегашното му включване в надзора е показател за постигнат компромис в позициите на съдружниците.
Първата работа на новия надзорен съвет бе да направи промени в управителния, макар засега единственото разгласено име да е това на председателя и нов изпълнителен директор на "Кремиковци" Алок Гупта. Индиецът е изпълнителен директор и на самия "Глобал Стийл Холдинг". Освен това на събранието на 15 август е променен и уставът на дружеството. Управителният му съвет вече има право да повиши капитала му до 250 млн. лева.
Официално цената на сделката не бе съобщена. Според някои слухове тя е някъде към 100 млн. щ. долара, според други става дума за 200 млн. евро. Точната сума може и никога да не излезе наяве, тъй като според устава на "Финметалс Холдинг" неговите акции се прехвърлят чрез джиро. Индийското издание "Бизнес Стандард" обаче хвърли малко светлина, като информира, че "Глобал Стийл" е емитирал дългови книжа за 150 млн. щ. долара, за да плати сделката за "Финметалс". Лихвеният процент на облигациите е между 7 и 8 процента. Според изданието част от получените пари ще отидат за разплащането по сделката, а остатъкът ще се използва за покриване на задължения на "Крекмиковци", които се оценяват общо на 200-300 млн. щ. долара. Основните му кредитори са железниците и доставчиците на енергия. Тъкмо заради тези задължения одитният доклад, извършен от "Делойт Одит" на 28 май, обобщи, че съществува "съществено съмнение относно възможността на дружеството да продължи да функционира като действащо предприятие". Заради претенциите на кредитори са запорирани всички разплащателни сметки на дружеството. Наложени са запори и върху акции и дялове, които дружеството притежава в други предприятия, под възбрана е разпореждането с недвижими имоти.
Колкото и да е парадоксално обаче, от доклада излиза, че изправеното пред фалит предприятие всъщност е изкарало 80 млн. лв. чиста печалба за миналата година. Приходите от дейността му за 2004-а са 922.4 млн. лв., а разходите - 996.7 млн., но пък срещу графата други приходи е записана сумата от 127.6 млн. лева. От тях 108.4 млн. са отписани задължения на "Кремиковци" поради изтекла давност. Тези дългове, според доклада на "Делойт одит", са към неиндентифициран кредитор и са дължими по приватизационна сделка в минали периоди. Това би трябвало да рече, че са към държавата. Но ако е така, неизбежно изниква неудобният въпрос защо досега тя не си ги е потърсила по съдебен път.
Междувременно новите собственици на комбината обявиха официално инвестиционните си намерения. През следващите три години те смятат да вложат 300 млн. щ. долара за възстановяване и модернизиране на комбината, за увеличаване на производствения му капацитет и за привеждането му в съответствие с екологичните норми на Европейския съюз. Това обаче трябва да стане в съответствие с ангажиментите, които България е поела в Програмата на преструктуриране на стоманодобивната индустрия, която е част от глава "Конкуренция" в договора за присъединяване към Европейския съюз. В нея е посочено, че за преструктурирането на "Кремиковци" са необходими 300 млн. щ. долара.
Точно толкова, колкото са предвидили и индийците. Елемент на програмата е плана за жизненоспособността на "Кремиковци". В съответствие с него производството на комбината бе намалено с 33%, след като бяха спрени едната от трите му доменни пещи и един от прокатните станове. Така производството му е сведено до 2 млн. т сурова стомана годишно, срещу 3 млн. т през 2003 година. Това ограничение би трябвало да се запази до присъединяването на страната ни към Европейския съюз. Намаляването на производството на комбината бе вид е изискване на ЕС за компенсация към останалите производители за държавната помощ от около 320 млн. лв., която комбинатът получи. Малко след неговата приватизация през 1999 г. държавата му отпусна определена сума за погасяване на част от задълженията му, а освен това му опрости остатъка от дълга към ЗУНК.
Някои експерти обаче се съмняват дали и след 2007 г. ще е целесъобразно и икономически изгодно да се увеличава производството на металургичния комбинат. Освен всичко друго това едва ли би могло да стане с инвестициите, обявени от индийците.
Все пак трябва да се отбележи и фактът, че България отдавна не е обременена с квоти по отношение на износа на стомана, нито с предпазни споразумения. Единственото ограничение пред българския износ са правилата на конкуренцията, т. е. да не се продава на дъмпингови цени. Делът на "Кремиковци" в българския износ достига 5% за 2004 година. Общият експорт на метали пък заема около 18 процента. Според данни на БНБ обаче през последните три месеца износът на чугун, желязо и стомана намалява. През март той е бил за 81.5 млн. евро, докато през юни по неокончателни данни е 56.6 млн. евро.
Най-вероятно на индийската компания ще й се наложи да се охарчи с още около стотина милиона лева, тъй като съгласно Закона за публично предлагане на ценни книжа трябва да отправи търгово предложение към останалите акционери на "Кремиковци". Вторият по-голям акционер в комбината след вече индийския "Финметалс" холдинг е държавата със своите 25 процента. Впрочем в момента холдингът съди Агенцията за приватизация и Агенцията за следприватизационен контрол тъкмо заради този дял, като се позовава на приватизационния договор. В него е записано, че "Финметалс Холдинг" може да претендира за държавния дял от 25%, ако открие скрити задължения. Откритите задължения са 114.7 млн. лева. Купувачът на "Кремиковци" обаче е завел само частичен иск за 30 хил. лв. от тях. Според някои адвокати обаче давностният срок за задействане на тази клауза е изтекъл и при това положение "Финметалс" няма как да претендира за дела на държавата.
Какво представлява "Кремиковци" в момента?
В одиторския доклад на "Делойт одит" с дата 28 май се казва, че "поради предявени претенции от кредитори са запорирани всички разплащателни сметки на дружеството, както и са наложени запори върху акции и дялове, които дружеството притежава в други предприятия, и възбрана за разпореждане с недвижими имоти. Тези условия са индикация за съществуването на значителна несигурност, която може да доведе до съществено съмнение относно възможността на дружеството да продължи да функционира като действащо предприятие".
Общите дългосрочни задължения на предприятието към тримесечието на тази година са 242.2 млн. лв., а краткосрочните - 344.9 млн. лева. Дружеството има 217.9 млн. лв. текущи вземания. Дългосрочните му активи пък са 766.4 млн. лева. Непокритата загуба на дружеството е 319.3 млн. лв., а неразпределената печалба - 210.2 млн. лева. Собственият му капитал пък възлиза на 615.5 млн. лева. Въпреки че срокът за предаване на неконсолидираните отчети за шестмесечието на публичните дружества изтече в края на юли, "Кремиковци" все още не е предал своя на "БФБ-София".
Коментар
-
При новата ситуация цената ще варира в много по-малък диапазон, няма да видим повече разходки от 22 до 15 и обратно в рамките на 1-2 месеца. За това позицията вече не е спекулативна, а дългосрочна и стабилна. При това положение дали ще купиш с 5% отгоре или отдолу няма голямо значение- и двата случая чакане ще му е цаката.
Коментар
-
"КРЕМИКОВЦИ" пак разочарова феновете си
"Кремиковци" за пореден път попари надеждите на инвеститори и спекуланти. След като в понеделник беще обявено че сделката между ”Финметалс холдинг” и Global Steel Holding Ltd (GSHL) е приключила успешно, акциите на комбината достигнаха до 24.63 във вторник. Надеждите за бързо поскъпване обаче бяха попарени още на следващия ден. Причина за спада по позицията бяха масовите разпродажби на спекулантите които решиха че е дошло време за пребиране на печалбите.
Коментар
-
Кремиковци
Мога само да кажа, че в краткосрочен план не съм голям оптимист, но в дългосрочен съм голям оптимист.
Повярвайте ми индийците няма да го съсипят и затворят, както някои от вас предполагат, а напротив, ще го развиват и модернизират.
За задълженията не се притеснявайте, както много от вас знаят те са разсрочени във времето. А за това дали фамилията Митал има кинти въобще няма смисъл да се говори!
Коментар
-
Кремиковци
събзиро, погледни по мащабно на нещата
Никаде не е казано че индийците ще оперират само с тези заемни средства. Те имат и собствени фондове и начини за финансиране. Така че този заем е само за да ги подпомогне в значителната покупка и предстоящите инвестиции, а остатъка ще финансират със собствени източници.Добрият, стар Батя
Коментар
Коментар