If this is your first visit, be sure to
check out the FAQ by clicking the
link above. You may have to register
before you can post: click the register link above to proceed. To start viewing messages,
select the forum that you want to visit from the selection below.
wannarock,и аз мисля,да не ги коментирам.
Иначе забелязвам,че работодателите им са им направили график,миналато вечер беше ламята,снощи чичко паричко,да видим кой ще е на смяна тази вечер
Голям смях Е как няма да очаква възходящ тренд Той иначе трябва да очаква да остане без работа Фондовете едвам стискат, на ръба са, ще има нови 20% дискаунт според мен
фондовете са пълни късметлии според мен с тренда 2005-2007
сега е времето да се покаже професионализъм - иначе по какво са по-различни от всички "дългосрочни инвеститори"?
а голям отлив на средства от фондовете няма, защото хорицата чакат малко по-добри времена да възстановят щетите и тогава или сабя на две
wannarock,надявам се,че хората имат нещо на раменете си и могат да изберат кога да послушат-Петър Караиванов или Петко Кръстев.
Все пак живеем в демокрация,хубаво е да има избор
и аз се надявам
но идивиди като асенчо2001 /одисея в космоса/, пепи и т.н. предпочитам да не ги коментирам
Голям смях Е как няма да очаква възходящ тренд Той иначе трябва да очаква да остане без работа Фондовете едвам стискат, на ръба са, ще има нови 20% дискаунт според мен
wannarock,надявам се,че хората имат нещо на раменете си и могат да изберат кога да послушат-Петър Караиванов или Петко Кръстев.
Все пак живеем в демокрация,хубаво е да има избор
Kork, извинявай ама ДСК не са ми критерий за "умно" управление. За тях парите растат по дърветата!!! Нали се сещаш кого наричат ДСК дървета? А ресурса не го влагат по най-умния начин. А за Фонда от фондове нямам думи
edmundo,виждам,че не можеш да четеш,ето отново,с малко по-големи букви
Какви са прогнозите ви за развитието на пазара на колективните инвестиционни схеми до края на годината? - Нашите очакванията са, че пазарът ще продължи да се развива може би не със същите темпове от последните две години, но определено ще се има нарастване на активите под управление. Към края на януари активите в КИС са 733 млн. лв., очаквам към края на годината да бъдат 1.3-1.4 млрд. лв., което е значителен ръст. Очакваме, че делът на високорисковите фондове ще намалява за сметка на нарастване дела на балансираните и на нискорисковите договорни фондове. На какво може да се дължи това?
- Досега имаше голяма тежест на рисковите фондове - тези, които инвестират основно в акции, защото хората си мислеха, че там се печелят много пари, много бързо и много лесно. Урокът, който получиха инвеститорите, е, че това не е точно така и трябва да се спазва инвестиционният хоризонт на фондовете. Тези фондове са за дългосрочни инвестиции, а не са подходящ инструмент за преследване на спекулативни краткосрочни печалби. Затова делът на спекулативно настроените инвеститори, които избират високорискови схеми, ще намалява.
Очаквате ли да се върне възходящият тренд на БФБ и кога може да стане това?
-Определено очаквам, че възходящият тренд на БФБ ще се възстанови. Доста са факторите, от които зависи това - представянето на международните капиталови пазари, консолидираните финансови отчети за 2007 г. на българските публични дружествата, а също така и на резултатите им за първото тримесечие на 2008 г. Като цяло за последните няколко месеца цените на акциите на българския пазар спаднаха с около 30%, но фундаментът не се е променил, тоест сега те са на доста по-атрактивни цени.
Караиванов,зная,че си станал посоловичен със загубите си на форекса,но друг път слушай какво говорят хората които управляват умните пари и след това пак коментирай!
През последните месеци спадът на фондовите пазари засегна и взаимните фондове. От една страна, тяхната доходност се понижи, а много инвеститори изтеглиха средствата си от тях. Към края на 2007 г. активите на българските колективни инвестиционни схеми са близо 900 млн. лв., но месец по-късно, през януари, те намаляха до 740 млн. лв. Прогнозите на повечето анализатори са ръстът на капиталовите пазари да се възстанови, но да бъде доста по-плавен в сравнение с досегашния, такива са очакванията и за пазара на взаимните фондове. За очакванията на пазара и отражението на спада върху фондовете разговаряме с Петко Кръстев, изпълнителен директор на "ДСК Управление на активи".
Имате ли наблюдения как хората си избират взаимен фонд?
- Преди спада на цените на капиталовия пазар, респективно доходността на договорните фондове, по-голяма част от инвеститорите отдаваха повече внимание на реализираната историческа доходност и на името и репутацията на управляващото дружество. Някои от тях инвестираха в рискови фондове, без да отдават необходимото значение на инвестиционния хоризонт и на риска, който поемат, но спадът подейства образователно. Оттук нататък инвеститорите сигурно ще обръщат все повече внимание и на другите характеристики на инвестиционните схеми и ще отчитат и степента на риска, и препоръчителния инвестиционен хоризонт.
След спада от последните месеци промениха ли си се стратегиите за инвестиции на управляващите дружества и в частност на вашето дружество?
- Стратегиите на колективните схеми, които ние управляваме, не са се променили. Всеки от договорните фондове си има инвестиционна стратегия, която е определена в правилата и проспектите му. В зависимост от рисковия профил на схемата са и тези ограничения. Както ние, така и другите управляващи дружества обръщаме внимание и на ликвидността - фондовете се стремят да поддържат по-висока ликвидност през последните 2-3 месеца във връзка с по-големите по обем обратни изкупувания на дялове. Това, разбира се, се наблюдава основно при високорисковите и балансираните портфейли, при които спадът на борсата бе най-осезаем.
При понижението институционалните инвеститори купуваха ли акции, или напротив, продаваха?
- Най-общо можем да разделим институционалните инвеститори в три категории - чуждестранни институционални инвеститори, които основно продаваха. Те закриваха позиции на нашия пазар така, както правеха и на международните пазари. При нас те прибираха печалбата, която са реализирали и която покриваше частично загуби, реализирани на международните пазари във връзка с ипотечната криза в САЩ. Допълнителните пенсионни фондове са другата категория инвеститори. Те имат дълги пари поради тяхната специфика - ще започнат да изплащат пенсии най-рано след около 15 години. Някои от пенсионните фондове по-скоро използваха спада на цените, за да купуват. А третата група - местните колективни инвестиционни схеми, може би продаваха, и то дотолкова, доколкото да посрещнат по-големия от обичайното обем на обратните изкупувания.
Интересът към взаимните фондове увеличава ли се като цяло, или спадът на доходността влияе негативно?
- По-спекулативно настроените инвеститори, които бяха влезли особено в по-рисковите фондове, ликвидираха инвестициите си. След спада на цените хората разбраха, че от фондовете може не само да се печели в краткосрочен план, но и да се губи, и че трябва да се обръща сериозно внимание на риска и на инвестиционния хоризонт. От друга страна, текущите нива изглеждат привлекателни за хора, които тепърва мислят да инвестират във взаимните фондове или директно на капиталовите пазари.
Подготвяте ли нови инвестиционни схеми от вашето дружество?
- Преди около две седмици получихме разрешение от Комисията за финансов надзор за организиране на договорен фонд "ДСК Имоти", който планираме да започне да се дистрибутира през март. Този фонд ще инвестира основно в акции на дружества със специална инвестиционна цел (АДСИЦ), секюритизиращи недвижими имоти. Решихме да добавим точно такъв продукт към семейството на ДСК Взаимни фондове, защото този продукт дава допълнителна възможност за диверсификация за спестяванията на нашите клиенти. Подготвяме и други договорни фондове, които вероятно ще стартират през втората половина на тази година.
Може би тук е мястото да отбележим, че текущото законодателство, регламентиращо колективните инвестиционни схеми, не предвижда създаването на договорен фонд от затворен тип. А такава схема според нас би допринесла за разширяване на продуктовата гама, защото би позволила да се разработят структурирани продукти, гарантиращи първоначално инвестираните средствата, като в същото време дава възможност да се улови позитивно движение в цените на определен актив. Това би било атрактивно за инвеститорите, защото може да намали рисковете, без да ограничава в същата степен възможностите им за печалба.
Може ли да обясните схемата?
- Има структурирани продукти, при които първоначално направената инвестиция е гарантирана, и обикновено те са със срок от три до пет години. Те се базират на някакъв базов актив, например на индекса SOFIX или на някой международен индекс. Ако през този период индексът се е повишил със 100%, инвеститорът в тази схема получава обикновено 60-70% от положителното движение. В случай че цената на този индекс в края на периода е спаднала под цената, на която инвеститорът е "влязъл", той получава първоначално вложената сума. За да се структурира такъв продукт, трябва да може да се създаде договорен фонд от затворен тип, а нашето законодателство към момента не дава такава възможност.
Коректно е да се отбележи, че за сметка на гарантиране на първоначално вложените средства тези продукти обикновено не предлагат ликвидност, т.е. такъв договорен фонд в повечето случаи не котира цени за обратно изкупуване през времето на живот на продукта, а излизането от такава инвестиция може да стане основно на вторичния пазар. Структурираните продукти с гарантиране на вложените средства са особено подходящи във времена на нестабилност на капиталовите пазари. Този клас договорни фондове в развитите страни има около 30% от пазара на колективните инвестиционни схеми, а у нас той не е представен.
Ако направите такъв продукт, той върху индекс ли ще бъде структуриран или върху кошница от акции?
- Възможностите са много - може да се базира на определен индекс, на кошница от индекси, от акции, от валутни курсове и т.н. Когато се даде такава възможност, ще направим проучване за инвеститорския интерес и тогава ще определим базовия актив, върху който да структурираме фонда.
А какви други законодателни промени биха разширили гамата на колективните инвестиционни схеми?
- Към настоящия момент приложимото законодателство в България изрично предвижда учредяването само на договорни фондове, които отговарят на Директива 85/611/ЕИО на Европейския съюз, т.нар. UCITS фондове. Ако е допустимо създаването и на колективни инвестиционни схеми, които да не са подчинени на ограниченията и изискванията относно инвестиране, обратно изкупуване и други, приложими за UCITS фондовете, българските инвеститори ще разполагат с още по-богат спектър от инвестиционни възможности. Съществуването на фонд, който не е по UCITS директивата, е условие и за ефективното структуриране на портфейла на фонд от фондове. Нека да ви дам пример: Ако сега създадем фонд от фондове, можем да инвестираме до 20% от активите му в схеми, управлявани от дружества от групата на ОТП, които инвестират на пазарите в Унгария, България, Хърватия, Румъния и Украйна. А използвайки професионалната експертиза на нашата група, ние бихме могли да предложим много атрактивен продукт за българския пазар, ако цитираният 20-процентен лимит не важи за определени категории договорни фондове.
Какво означава фонд от фондовете?
- Това е фонд, който не инвестира директно в акции или облигации, а в дялове на други фондове. Такъв фонд има силно диверсифициран портфейл - ако обикновения взаимен фонд инвестира в 50-60 различни емитента, то фондът от фондове, инвестирайки в 20 такива фонда, ще получи многократно по-голяма диверсификация.
Какво означава за един обикновен инвеститор това, че фондовете вече обявяват стандартно отклонение?
- Стандартното отклонение е статистическа мярка на променливостта в доходността на един договорен фонд и то често се използва от инвеститорите за измерване на риска на една акция или портфейл. Ако вземем два фонда, които имат еднаква реализирана годишна доходност, само въз основа на това не можем да изберем в кой от двата фонда е по-добре да се инвестира. Но ако единият фонд има стандартно отклонение 8%, а другият -13%, очевидно вторият фонд е по-рисков. Ако двата фонда са постигнали една и съща доходност за дадения период, това означава, че първият фонд е управлявал по-ефективно парите, защото е поел по-нисък риск при инвестициите, но е реализирал същия резултат, т.е. възвращаемостта на единица поет риск е по-висока. Затова е добре освен историческата доходност инвеститорите да сравняват и стандартното отклонение на един фонд с това на други от същия рисков профил - балансиран с балансиран, високорисков с високорисков.
Какви са прогнозите ви за развитието на пазара на колективните инвестиционни схеми до края на годината?
-Нашите очакванията са, че пазарът ще продължи да се развива може би не със същите темпове от последните две години, но определено ще се има нарастване на активите под управление. Към края на януари активите в КИС са 733 млн. лв., очаквам към края на годината да бъдат 1.3-1.4 млрд. лв., което е значителен ръст. Очакваме, че делът на високорисковите фондове ще намалява за сметка на нарастване дела на балансираните и на нискорисковите договорни фондове.
На какво може да се дължи това?
- Досега имаше голяма тежест на рисковите фондове - тези, които инвестират основно в акции, защото хората си мислеха, че там се печелят много пари, много бързо и много лесно. Урокът, който получиха инвеститорите, е, че това не е точно така и трябва да се спазва инвестиционният хоризонт на фондовете. Тези фондове са за дългосрочни инвестиции, а не са подходящ инструмент за преследване на спекулативни краткосрочни печалби. Затова делът на спекулативно настроените инвеститори, които избират високорискови схеми, ще намалява.
Очаквате ли да се върне възходящият тренд на БФБ и кога може да стане това?
- Определено очаквам, че възходящият тренд на БФБ ще се възстанови. Доста са факторите, от които зависи това - представянето на международните капиталови пазари, консолидираните финансови отчети за 2007 г. на българските публични дружествата, а също така и на резултатите им за първото тримесечие на 2008 г. Като цяло за последните няколко месеца цените на акциите на българския пазар спаднаха с около 30%, но фундаментът не се е променил, тоест сега те са на доста по-атрактивни цени.
Дефицитът по текущата сметкав България е покрит от излишък по финансовата сметка.
Темпът на нарастване на износа нарства по-бързо от този на вноса.
......разгледай и другите показатели...
Коментар