Кремиковци (4KW / KREM) - архив до 01.09.11 (тема 2)

[baraba]

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=271769

Някой иска да вземе “Кремиковци” за лев.
Няма да стане!

С Цветан БАНКОВ, синдик на “Кремиковци”, разговаря Леонора ЛЕКОВА

- Г-н Банков, оздравяване или ликвидация? Какво бъдеще чака “Кремиковци”?

- Не мога да кажа. Остават още няколко дни до крайния срок - 9 ноември, в който кредиторите могат да заявяват дали са съгласни да трансформират вземанията си в част от капитала на дружеството или не. Едва след изтичането на този срок ще има яснота дали комбинатът ще се оздравява, или ще се премине към осребряване на активите.

- Появиха се информации, че облигационерите вече не искат да трансформират вземанията си. Така ли е?

- Нямам официално съобщение. Но това не означава, че отпада възможността за приемане на оздравителен план. Първо, защото и без тях той може да бъде одобрен. Те не са мажоритарен кредитор. Такъв в комбината няма.

Второ, не е необходимо да трансформираш вземане, за да подкрепиш плана за оздравяване. Така че въпросът не е решен.

- Добре, но защо стана така? Защо изведнъж облигационерите промениха позицията си? Всички казваха, че оздравителният план е в техен интерес.

- Не мога да кажа. Не знам какви са им доводите. Но съм се убедил, че когато нещо се мъти, то си е от нас, от българите.

Има и формален проблем. И той е дали Европейската комисия ще тълкува действията по оздравяването като държавна помощ. По този начин може да се тълкуват и разсрочването на дълговете, и отсрочването. Дори трансформирането на вземанията на държавните монополи, ако въпросът не се постави по подходящ начин в Брюксел. А това опира до капацитета на нашата администрация. Тя трябва да може да си отстоява позициите.

Трябва да има и политическа воля, защото нещата може да се представят така - имахме голямо желание да оздравим “Кремиковци”, но ще ни дърпат ушите от ЕК и за да не създаваме напрежение, по-добре да го затворим. И “Кремиковци” ще стане втората АЕЦ “Козлодуй”. Но последствията ще бъдат по-лоши. В това е цялата трагедия.

- Защо да е трагедия? Много хора искат комбината да го няма в Софийското поле.

- Първо, защото с АЕЦ “Козлодуй” не бяха свързани толкова много хора. Закриването на “Кремиковци” е свързано с ликвидирането на страшно много работни места. Не само в самия завод.

- В момента колко души работят в комбината?

- Около 3000 и при една ликвидация всички ще излязат на улицата с изключение на част от администрацията. С други думи - поне още 2500 души ще бъдат съкратени. Но не са те проблемът.

Проблемът е верижната реакция надолу и настрани към други производства. Вече засегнахме БДЖ и пристанищата. Ще ударим и НЕК. Последствията ще бъдат сериозни и многопосочни.

- Не може ли да се приложи схемата за “Стомана”-Перник, която бе изпаднала в подобно положение?

- Там се направи план за оздравяване на дружеството, а не се премина към осребряване на неговите активи. В “Кремиковци”, ако се премине към разпродажба на активи, означава абсолютен край. Няма дружество, което да е било обявено в несъстоятелност в България и след това да е започнало да работи. Освен това “Кремиковци” е коренно различно предприятие. “Стомана” се равнява на един цех от него. Ако тук се опитам да обособя една производствена част заедно с инфраструктурата, останалото е обречено на гибел. Никой няма да го купи. Но най-важният проблем е кризата. Няма инвеститорски интерес към комбината.

- Нали Европа излиза от кризата?

- У нас кризата е в разгара си. Не се заблуждавайте. Имаше едно фалшиво напомпване на банките, но в реалния сектор пари няма. Катастрофална е ситуацията. Дори лекото раздвижване на пазара на черни метали отпреди месец-месец и половина го няма.

В момента отиваме катастрофално надолу и като цени, и като търсене. Предприятията затварят. Строителството е блокирано. А идва и зима.

- Тогава?

- Моите прогнози са много тежки за икономиката изобщо. “Кремиковци” може да спре, без да му е виновна процедурата.

- Какво очаквате в момента от държавата? На кои дългове искате разсрочване?

- На всички публични вземания. Това са мита, данъци, такси. Но все още няма официално становище от финансовото министерство.

- Какъв е размерът им?

- Това е много спорен въпрос, защото 72% от претенциите съм обжалвал в съда.

- А държавната помощ, която комбинатът получи по време на приватизацията, влиза ли в нечии сметки?

- В момента не. Тя също е оспорена, но заседанието на съда е през януари.

- Добре, ако до крайния срок никой не потвърди, че иска да трансформира вземанията си. Какво ще стане тогава?

- Ако това стане и ако не бъде представено съгласие от Министерството на финансите за разсрочване на публичните вземания, тогава съдът ще обяви несъстоятелност. Дейността на комбината ще бъде прекратена и ще се премине към осребряване на активите. Но едно осребряване в тази криза не би донесло по-добра степен на удовлетворяване на кредиторите, отколкото при трансформиране на вземанията. В това съм напълно убеден. Изобщо запазването на предприятието като действащо има някои предимства на този етап. Ако “Кремиковци” работи, може да се реализират намеренията за неговото преструктуриране. Комбинатът има активи, които могат да се използват целесъобразно. Това са земи, машини, скрап. Много неща могат да се направят, но докато предприятието е действащо. При едно осребряване ще правим търгове, на които никой няма да се явява, докато цената не падне. В същото време ще се трупат задължения за охрана, енергия, опазване на имуществото. Не е тайна също, че има и много неатрактивни активи.

- Какво се планира за тях?

- Ето това не е ясно. А какво ще стане с екологичните замърсявания? Едва ли някой ще си купи земя, за да я почиства от отрови и тежки метали. Много са въпросите, които трябва да намерят отговори.

Но, разбира се, кредиторите ще имат последната дума. Те ще преценят с оглед на собствените си интереси. Аз съм дал вариантите. Но подчертавам, че прекрасен сценарий няма.

- Какво разбирате пред прекрасен сценарий?

- Някой, изглежда, иска да купи “Кремиковци” за 1 лев и да почне всичко отначало. Такова нещо не може да стане!

[Volf]

Да здравствует День металлургии!
Много здоровья, долгих лет жизни и менее "доброжелателям"!

http://www.focus-news.net/?id=n1291891

Навършват се 46 години от откриването на „Кремиковци”

05 ноември 2009 | 00:11 | Агенция "Фокус"

София. На 5 ноември 1 963 година е открит е стопанският металургичен комбинат "Кремиковци".
През 1960 г. започва изграждането на металургичния гигант "Кремиковци", като реализация на правителствената политика на България да се промени аграрната насоченост на икономиката на страната. Идеята е да се използват залежите в находището край кв. "Кремиковци", което е със съдържание на желязосъдържащи суровини в рудата от 30 до 37 %.
Предварителната подготовка на строителството стартира през 1956 г., когато се взема решение за възлагане на проектирането на организации от бившия Съветски съюз. Впоследствие и оборудването почти изцяло се доставя оттам. Проектът се реализира като затворен непрекъснат цикъл за производство на стомана от добив на руда до краен продукт от горещ и студен прокат, тънколистни марки стомана, различни профили арматурно желязо и тръби.
През 1963 г. влизат в експлоатация първите производствени мощности: Рудоподготвително производство, Агломерационно производство, Първа коксова батерия, Първа доменна пещ, Топлоелектрическата централа и Ремонтно-механичен завод.
В следващите 10 - 15 години последователно влизат в експлоатация и останалите основни производства по технологичния поток: Стоманодобивен завод с електропещи и конвертори; Блуминг-слябинг, Стан "1700" - горещо валцуване, Стан "250" за катанка, Тръбопрокатен завод, Завод за студено валцуване, Цех за покаляване на ламарината, Цех за поцинковане и Цех за пластмасово покритие, Феросплавен завод. Успоредно с тях влизат в действие Газодобивно производство, Водоснабдително стопанство, пречиствателни станции.

[badboy333]

бадбой,
бе какви са тези постове от по 3 (три) реда? Излагаш се!

Вземи постни някой вестник че няма какво да четем така.

Уплаших се да не ми избяга аудиторията от толкова дълги постове и затова ги смалих

[Факушка]

бадбой,
бе какви са тези постове от по 3 (три) реда? Излагаш се!

Вземи постни някой вестник че няма какво да четем така.

[badboy333]

http://www.focus-news.net/?id=n1291300

Отложиха делото срещу Александър Томов

04 ноември 2009 | 09:12 | Агенция "Фокус"

София. Отложиха делото срещу Александър Томов и Александър Гарибов, предаде репортер на Агенция „Фокус”. Двамата са обвинени за присвояването на около 5 млн. евро. Обвинението е по чл. 203 от Наказателния кодекси, според който за длъжностно присвояване в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години.
Причината за отлагането е заболяване на съдията по делото. Следващото заседание на съда ще бъде на 10 декември 2009 г.
Юлиан ХРИСТОВ

[badboy333]

http://www.focus-news.net/?id=n1291443

Тотю Младенов е поел ангажимент да постави въпросът за „Кремиковци” в Съвета за тристранно сътрудничество

04 ноември 2009 | 11:34 | Агенция "Фокус"



София. Среща между представители на синдикатите в „Кремиковци” и министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов се е провела вчера. Министърът е поел ангажимент да постави въпросът за „Кремиковци” в Съвета за тристранно сътрудничество, тъй като в момента 3 хил. души вече не са на работа. Това стана ясно на брифинг в КНСБ, предаде репортер на Агенция „Фокус”.

[badboy333]

Не мога да разбера Васил Яначков синдикален лидер към КНСБ ли е или говорител на бондхолдерите:

Бондхолдерите на „Кремиковци” имат решение да не подкрепят оздравителния план за комбината, според Васил Яначков

[veselin58]

http://www.focus-news.net/?id=n1291466

Работещите в "Кремиковци" не са застраховани срещу трудови злополуки, според синдикати
04 ноември 2009 | 11:57 | Агенция "Фокус"
София. По време на мисията в „Кремиковци”, която се проведе по инициатива на синдикатите, е станало ясно, че работещите в комбината не са застраховани срещу трудови злополуки. Това стана ясно на брифинг в КНСБ, предаде репортер на Агенция “Фокус”.
Установено е, че от две години не са правени периодични медицински прегледи на работещите, доставя се питейна вода с неясен произход, размерът на дължимите работни заплати и осигуровки е 55 779 574 лв. Мисията е установила, че се забавя издаването на документи за пенсиониране на служителите, забавят се справки и служебни бележки за дължимите суми, че има пропуски при извършването на инструктажи на работещите, не са направени актуализирани оценки на риска, не са извършвани и периодичните измервания на факторите на работната среда в „Кремиковци”.
До 9 ноември тази година кредиторите на комбината трябва да обявят пред синдика дали подкрепят оздравителния план и капитализацията или не. Ако там се съберат 70% от кредиторите, които не желаят да подкрепят този оздравителен план, тогава може да няма събрание на кредиторите и до 12 ноември трябва да има писмо от министъра на финансите дали одобрява планът за оздравяване. Ако такова писмо няма или е отрицателно, тогава съдът на закрито заседание може да обяви несъстоятелност на комбината, обясниха от синдикатите.
Росица ГЕОРГИЕВА

[badboy333]

http://www.capital.bg/showblog.php?storyid=809727

За късата памет на Сергей Станишев

Точно преди една година, Сергей Станишев по възможно най-грубият начин се намеси в работата... на съдебната система. Ако сте забравили - поводът беше определение на Софийския апелативен съд (САС) по делото за несъстоятелност на комбината в Кремиковци. Тогава Станишев коментира, че с решението си съдът едва ли не оставял работниците без заплати и дори призова да се "търси отговорност от този съд, който е взел това решение."

Във връзка с изказванията на Сергей Станишев преди година, "Капитал" взе интервю от апелативния съдия и говорител на Съюза на съдиите в България Нели Куцкова. Тогава тя каза:

"Като личен коментар ще повторя това, което преди 7-8 години казах на група големци от друга политическа сила, които под предлог на дискусия ни бяха поканили четирима председатели на съдилища. Оказа се, че са ни викнали да ни хокат за постановени от наши колеги актове. Няма да им кажа имената, защото те поне не си позволиха да ни заплашват и разговорът, макар и грозен, не беше публичен. Тогава им казах това, което повтарям и сега: "Днес сте на власт, днес сте с имунитет. Утре ще сте в опозиция и не всички ще сте с имунитет. Няма гаранция, че няма да ви изправят пред съда. Бихте ли искали да ви съдят съдии, които треперят от властимащите и отсъждат не по закон, а под натиск?!"

Коментарът сякаш е излишен.

[badboy333]

http://www.vestnikataka.com/?module=...65&format=html


Людмил Павлов, КТ "Подкрепа": Станишев целенасочено ликвидираше "Кремиковци"

Комбинатът може да си изкарва парите, ако не бъде източван
Емилия АНТОВА


Людмил Павлов е роден на 11.11.1968 г. в Годеч. Завършил е средно образование в Годеч и двигатели с вътрешно горене - в София. Работи от 1988 г. като шофьор в ДАП - Годеч. От 1993 г. е шофьор на автобус в Кремиковци, а от 2001 г. - началник техническа част "Механизация и автотранспорт". В момента е ръководител пътнически превози в "Кремиковци". От 2005 г. е председател на фирмената синдикална организация в комбината. От 2007 г. е председател на Национална федерация "Металургия" към КТ "Подкрепа". Семеен, с две деца.

- Г-н Павлов, в какво състояние остави тройната коалиция "Кремиковци"?
- Ако трябва да сме честни, в най-лошото състояние в годините, откакто го има "Кремиковци". Дори в началото на 90-те по време на азиатската криза комбинатът не беше толкова зле. Тройната коалиция позволи на човека, закупил комбината за 1 долар - Валентин Захариев, да го препродаде на Митал. Оттогава започна голямото източване и сега сме не на дъното, а под него. "Кремиковци" беше обявен от Министерството на икономиката в неплатежоспособност на 6.06.2008 г. Въпреки всичките ни опити не успяхме да се срещнем поне веднъж с бившия премиер Сергей Станишев. Преговорите за бъдещето на комбината се водеха под масата, за нечии облаги, а не "Кремиковци" да го има като завод и да бъдат защитени работните места на хората. Така се стигна до умишленото спиране през ноември 2008 г. - първо бяха добивните заводи, които сега не работят. Останала е само прокатната част, която работи със скрап.
От 1988 г. насам всички на високо ниво са вземали от "Кремиковци" и комбинатът е източван до ден днешен.
- Има ли живот в "Кремиковци" в момента?
- Има. Работят 3340 души, а през 1999 г. имаше 17 800 души. Сега работят електрическите пещи, заводът за непрекъснато леене на стомана СДП стомана, станът за валцоване и ЛУЖПТ - завода за локомотиви. Дружеството се е разбрало с НЕК и на всеки 10 дни изплаща изразходваната през периода газ. По 20-25 хил. тона стомана на месец се произвеждат в момента в електрическите пещи на комбината, които работят на пълен капацитет. Клиенти за стоманата има и се работи по поръчка.
- Твърдите, че "Кремиковци" трябва да има нов шанс.
- Не трябва да бъде ликвидиран, защото може сам да си изкарва парите. Не говорим за финансови инжекции от държавата. Настояваме да се приеме оздравителен план от кредиторите, които искат да се превърнат в акционери на комбината. Става дума за бонхолдерите, които дадоха облигационен заем. Те са подали документи дългът им да се преобразува в акции. Ако държавата със своите 25% собственост подкрепи този оздравителен план, "Кремиковци" може да заработи. Не защото е застрашена нашата работа, а след нас се повлича верига - готви се съкращение от 2000 души в БДЖ, има и други сателитни дружества - пристанище Лом почти е спряло работа.
В момента никой нищо не може да печели, особено ако стане това, което се говори непрекъснато - че отиваме към ликвидация. При Станишев имаше целенасочена атака за ликвидиране на комбината. Явно има интереси - земята, заводът. За много хора е добре комбинатът да се затвори, защото няма да се търси отговорност за грабежа.
Не мога да приема, че по време на криза, когато всяка държава крепи производството - независимо дали частно или държавно, за да запази работните места и да съживи икономиката, у нас се прави обратното.
- Как си представяте този оздравителен план?
- Събранието на кредиторите е в края на септември - началото на октомври. Ако се приеме, почва да се работи на 4 етапа. Самите кредитори, които стават акционери, ще си направят екип, който ще работи в "Кремиковци", контролът ще е техен и заводът няма да се източва. Независимо какъв е делът на държавата, комбинатът може да работи и да дава много добри резултати, ако се стопанисва правилно като нормално търговско дружество. Тогава и държавата ще печели от това.
- Коя банка обаче ще отпусне пари за гроб, какъвто е "Кремиковци"?
- За мен не е гроб - ако го видите отблизо и се интересувате от завода, ще разберете, че не е толкова зле. Може да се модернизира постепенно и да влезе в екологични норми. Друг е въпросът дали има желание. Ако "Кремиковци" мине през ликвидация, кредиторите знаят, че няма да получат нищо от онова, което са дали. Техният залог са спрените в момента заводи, които дори и нарязани на скрап, няма да получат толкова пари, колкото ако заводът работи. Ликвидацията може да продължи с години - целият персонал се освобождава, синдикът започва да разпродава имуществото, за всяка продажба се прави търг, всеки спечелил до 5 дни внася парите, ако не нов търг. И така докато не се продаде последното болтче, което може да стане 10 г. Държавата просто трябва да излезе с ясна позиция по въпроса.
- Какви са плановете на новото правителство според информацията от срещата ви с новия министър на икономиката Трайчо Трайков?
- Срещата беше обща с всички структури на КТ "Подкрепа". Днес (б. р. вчера) имам среща с екипа на Трайков да говорим за съдбата на "Кремиковци". Ще му предложа да дойде на място и да се запознае с реалността. Не искам да тръгва по пътя на Петър Димитров, който за 4 г. не дойде нито веднъж в комбината след всичките ни покани. Това показваше, че не е заинтересован да работи комбината.
Бойко Борисов е запознат още като кмет на София със състоянието на завода. Всяко ново правителство, преди да дойде на власт, твърди, че ще търси отговорност за грабежа в "Кремиковци", но досега това не се е случило... Дано сега нещата се променят. Ако се направи ревизия 1-2 г. назад на правителството на Станишев, ще се види колко пари са източени от комбината. Знам какво продаде Александър Томов от "Кремиковци", когато беше изпълнителен директор, без да има право да прави това - става дума за 95 млн. лв.
- Докъде стигна делото на Александър Томов?
- Ние сме дали много документи и договори в прокуратурата - водят се три преписки. Става въпрос за продажби за над 300 млн. лв. - някои от продадените неща бяха уникални. Сега синдикът е обжалва да бъдат върнати, защото сделките са неправомерни. Докъде ще стигнат делата срещу Томов, е друг въпрос.
- Как сте със заплатите?
- Плащат се аванси от 70% от заплатата от ноември 2008 г., т.е. получаваме около 400-600 лв. на месец. Доходите идват от работата на ремонтните заводи и произвеждаме малко ламарина - с това се издържаме. Пари няма откъде да дойдат, ако не си ги изкараме.
- Ще потърсите ли помощ от новия социален министър Тотю Младенов, който е бивш вицепрезидент на "Подкрепа"?
- Като шеф на Главната инспекция по труда Тотю Младенов знаеше много добре ситуацията в "Кремиковци" - каквото и да седнем да говорим за социалната част, той е наясно и ще стигнем до добри резултати. Той знае какви въпроси ще му поставим, надявам се да знае и отговорите.
- При какви условия сте готови на нови стачни действия?
- Чакаме да видим новото правителство какво решение ще вземе и как ще мине събранието на кредиторите. Ако продължават да водят комбината към ликвидация, "Подкрепа" ще протестира независимо кой е начело на държавата.


http://podkrepa.org/content/img/pres...7_document.pdf


Людмил Павлов, КТ "Подкрепа":
Станишев целенасочено ликвидираше
"Кремиковци"
Комбинатът може да си изкарва парите, ако не бъде
източван

- Г-н Павлов, в какво състояние остави тройната
коалиция "Кремиковци"?
- Ако трябва да сме честни, в най-лошото състояние в годините,
откакто го има "Кремиковци". Дори в началото на 90-те по време
на азиатската криза комбинатът не беше толкова зле. Тройната
коалиция позволи на човека, закупил комбината за 1 долар -
Валентин Захариев, да го препродаде на Митал. Оттогава
започна голямото източване и сега сме не на дъното, а под него.
"Кремиковци" беше обявен от Министерството на икономиката в
неплатежоспособност на 6.06.2008 г. Въпреки всичките ни опити
не успяхме да се срещнем поне веднъж с бившия премиер Сергей
Станишев. Преговорите за бъдещето на комбината се водеха под
масата, за нечии облаги, а не "Кремиковци" да го има като завод
и да бъдат защитени работните места на хората. Така се стигна до
умишленото спиране през ноември 2008 г. - първо бяха
добивните заводи, които сега не работят. Останала е само
прокатната част, която работи със скрап.
От 1988 г. насам всички на високо ниво са вземали от
"Кремиковци" и комбинатът е източван до ден днешен.
- Има ли живот в "Кремиковци" в момента?
- Има. Работят 3340 души, а през 1999 г. имаше 17 800 души. Сега
работят електрическите пещи, заводът за непрекъснато леене на
стомана СДП стомана, станът за валцоване и ЛУЖПТ - завода за
локомотиви. Дружеството се е разбрало с НЕК и на всеки 10 дни
изплаща изразходваната през периода газ. По 20-25 хил. тона
стомана на месец се произвеждат в момента в електрическите
пещи на комбината, които работят на пълен капацитет. Клиенти
за стоманата има и се работи по поръчка.
- Твърдите, че "Кремиковци" трябва да има нов шанс.
- Не трябва да бъде ликвидиран, защото може сам да си изкарва
парите. Не говорим за финансови инжекции от държавата.
Настояваме да се приеме оздравителен план от кредиторите,
които искат да се превърнат в акционери на комбината. Става
дума за бонхолдерите, които дадоха облигационен заем. Те са
подали документи дългът им да се преобразува в акции. Ако
държавата със своите 25% собственост подкрепи този
оздравителен план, "Кремиковци" може да заработи. Не защото
е застрашена нашата работа, а след нас се повлича верига - готви
се съкращение от 2000 души в БДЖ, има и други сателитни
дружества - пристанище Лом почти е спряло работа.
В момента никой нищо не може да печели, особено ако стане
това, което се говори непрекъснато - че отиваме към ликвидация.
При Станишев имаше целенасочена атака за ликвидиране на
комбината. Явно има интереси - земята, заводът. За много хора е
добре комбинатът да се затвори, защото няма да се търси
отговорност за грабежа.
Не мога да приема, че по време на криза, когато всяка държава
крепи производството - независимо дали частно или държавно,
за да запази работните места и да съживи икономиката, у нас се
прави обратното.
- Как си представяте този оздравителен план?
- Събранието на кредиторите е в края на септември - началото на
октомври. Ако се приеме, почва да се работи на 4 етапа. Самите
кредитори, които стават акционери, ще си направят екип, който
ще работи в "Кремиковци", контролът ще е техен и заводът няма
да се източва. Независимо какъв е делът на държавата,
комбинатът може да работи и да дава много добри резултати, ако
се стопанисва правилно като нормално търговско дружество.
Тогава и държавата ще печели от това.
- Коя банка обаче ще отпусне пари за гроб, какъвто е
"Кремиковци"?
- За мен не е гроб - ако го видите отблизо и се интересувате от
завода, ще разберете, че не е толкова зле. Може да се
модернизира постепенно и да влезе в екологични норми. Друг е
въпросът дали има желание. Ако "Кремиковци" мине през
ликвидация, кредиторите знаят, че няма да получат нищо от
онова, което са дали. Техният залог са спрените в момента
заводи, които дори и нарязани на скрап, няма да получат
толкова пари, колкото ако заводът работи. Ликвидацията може
да продължи с години - целият персонал се освобождава,
синдикът започва да разпродава имуществото, за всяка продажба
се прави търг, всеки спечелил до 5 дни внася парите, ако не нов
търг. И така докато не се продаде последното болтче, което може
да стане 10 г. Държавата просто трябва да излезе с ясна позиция
по въпроса.
- Какви са плановете на новото правителство според
информацията от срещата ви с новия министър на
икономиката Трайчо Трайков?
- Срещата беше обща с всички структури на КТ "Подкрепа". Днес
(б. р. вчера) имам среща с екипа на Трайков да говорим за
съдбата на "Кремиковци". Ще му предложа да дойде на място и
да се запознае с реалността. Не искам да тръгва по пътя на Петър
Димитров, който за 4 г. не дойде нито веднъж в комбината след
всичките ни покани. Това показваше, че не е заинтересован да
работи комбината.
Бойко Борисов е запознат още като кмет на София със
състоянието на завода. Всяко ново правителство, преди да дойде
на власт, твърди, че ще търси отговорност за грабежа в
"Кремиковци", но досега това не се е случило... Дано сега нещата
се променят. Ако се направи ревизия 1-2 г. назад на
правителството на Станишев, ще се види колко пари са източени
от комбината. Знам какво продаде Александър Томов от
"Кремиковци", когато беше изпълнителен директор, без да има
право да прави това - става дума за 95 млн. лв.
- Докъде стигна делото на Александър Томов?
- Ние сме дали много документи и договори в прокуратурата -
водят се три преписки. Става въпрос за продажби за над 300
млн. лв. - някои от продадените неща бяха уникални. Сега
синдикът е обжалва да бъдат върнати, защото сделките са
неправомерни. Докъде ще стигнат делата срещу Томов, е друг
въпрос.
- Как сте със заплатите?
- Плащат се аванси от 70% от заплатата от ноември 2008 г., т.е.
получаваме около 400-600 лв. на месец. Доходите идват от
работата на ремонтните заводи и произвеждаме малко ламарина
- с това се издържаме. Пари няма откъде да дойдат, ако не си ги
изкараме.
- Ще потърсите ли помощ от новия социален министър
Тотю Младенов, който е бивш вицепрезидент на
"Подкрепа"?
- Като шеф на Главната инспекция по труда Тотю Младенов
знаеше много добре ситуацията в "Кремиковци" - каквото и да
седнем да говорим за социалната част, той е наясно и ще стигнем
до добри резултати. Той знае какви въпроси ще му поставим,
надявам се да знае и отговорите.
- При какви условия сте готови на нови стачни
действия?
- Чакаме да видим новото правителство какво решение ще вземе
и как ще мине събранието на кредиторите. Ако продължават да
водят комбината към ликвидация, "Подкрепа" ще протестира
независимо кой е начело на държавата.

[badboy333]

Напротив, ако се разровиш в новините от онова време, ще видиш че съвсем подробно беше цитирано от проспекта на бонда колко милиона ще отидат за авансово заплащане на такса за управление, колко ще отидат за компенсация за английската фирма, през която минаваха продажбите, и колко (в пъти по-малко) - за погасяване на задължения към НОИ и някои ютилитис. Заради последното и държавата си затвори очите на общото събрание, което гласува условията на облигацията с всичките нейни обезпечения.

Между другото, Кремиковци има отчет и за деветмесечието вече, не знам защо инвестор днес пишат новина за полугодието.

+1

[badboy333]

ЕТО ЗА ТОВА:
КРАЖБА В ОСОБЕНО ГОЛЕМИ РАЗМЕРИ, НАПЪЛНО ДОКАЗУМА И ПОДЛЕЖАЩА НА САНКЦИЯ ЗА КОЯТО, НИКОЙ НЕ СИ МЪРДА ПРЪСТА ДО МОМЕНТА И ПОКРИВА ДАЛАВЕРА ЗА МИЛИАРДИ ОТКРАДНАТИ ОТ ДЖОБА НА ВСИЧКИ НАС!

http://www.segabg.com/online/new/art...d=5&id=0000902

Разследване
Как "Кремиковци" купи зад граница заводи за милиони и ги загуби
Разследване на "Подкрепа" разкрива нови подробности за голямото източване на комбината
Юлиана Бончева

Работниците на "Кремиковци" вече почти нямат надежда, че комбинатът ще бъде спасен.

Снимка: БГНЕС

"Подкрепа" ще изпрати на премиера Бойко Борисов и вътрешния министър Цветан Цветанов папка с нова серия разкрития за източването на "Кремиковци". Папката разкрива зловонни сделки с участието на ексдиректор, който през 1999-2005 г. е и съдружник на държавата в "Кремиковци". Става дума за Валентин Захариев, който купи 71% от комбината за левче, а 6 години по-късно се оттегли с 9-цифрена печалба и изгради цяла империя под знака на холдинга "Интертръст".

"Искаме да обясним на Бойко Борисов как дружеството е жестоко източвано под носа на държавата", казва лидерът на "Подкрепа" в "Кремиковци" Людмил Павлов. Ситуацията е малко деликатна, понеже Валентин Захариев е един от известните спонсори на ГЕРБ.

Балкански войни

Под командването на Валентин Захариев "Кремиковци" се изявява като сериозен чуждестранен инвеститор. В началото на 2005 г. българският титан купува два завода за ламарина - "НюКо Ламкос" в Косово и "Леминд" в Сърбия. И двете сделки са приватизационни, така че "Кремиковци" не само плаща милиони за придобивките си, но и поема ангажименти да инвестира още милиони в тях, да пази предмета им на дейност и поне 2 години да не прехвърля другиму акциите и дяловете си.

На 12 август 2005 г., точно преди да се оттегли от "Кремиковци", директорът Захариев подписва странен договор, с който дава на холдинга "Интертръст" цялата власт върху заводите в Сърбия и Косово. В комбинацията участва и GSHL ("Глобал Стийл холдингс лимитид") - фирмата на Прамод Митал, която само след 4 дни, на 16 август 2005 г., ще замести Захариев като собственик на 71% от "Кремиковци". Тройната схема предвижда "Кремиковци" да продаде на "Интертръст" участията си в Косово и Сърбия за общо 5.536 млн. евро, а "Интертръст" да продаде на GSHL (т.е. на Митал, а не на "Кремиковци") своя завод за тръби "Интерпайп" за 10.25 млн. долара. Тези рокади на собственост обаче няма да станат веднага, а до 2 години - времето, през което "Кремиковци" не може да прехвърля участията си в "НюКо" и "Леминд". А дотогава "Кремиковци" се задължава да отстъпи всичките си права в двете задгранични фабрики на "Интертръст холдинг", който да управлява и инвестира вместо него. На свой ред "Интертръст" трябва да прехвърли цялата власт върху "Интер пайп" на GSHL.

"Интертръст" трябва да инвестира вместо "Кремиковци" 15 млн. евро в "НюКо Ламкос" за 2 години. През тези две години косовското предприятие работи на ишлеме за "Интертръст" (договорът е с дъщерната на холдинга "Стил Комодитис") и успява да натрупа към 3 млн. евро счетоводни загуби. В книгата на акционерите на "НюКо Ламкос" пък са отразени странни промени - към август 2005 г. като собственик фигурира "Кремиковци", но 3 месеца по-късно е вписан Валентин Захариев, а през февруари 2007 г. се появява "Интертръст холдинг". Тези трансакции обаче са невалидни, понеже "Кремиковци" е имал забрана да прехвърля акции. И тъй като се оказва, че и планът за инвестиции е тотално провален, приватизационното ведомство на Косово разваля договора, прибира си "НюКо Ламкос" и като капак начислява 6 млн. евро неустойки на "Кремиковци".

Така нашият комбинат се прощава с косовската си инвестиция. Но междувременно губи и другата си балканска придобивка - сръбския завод "Леминд". Там "Интертръст" успява да вземе акциите на "Кремиковци", прекръства "Леминд" на "Интерлеминд", а "Стил Комодитис" става изключителен представител на сръбското предприятие.

През 2007 г. обновеното ръководство на "Кремиковци" сезира българската Темида за лошото управление на задграничните активи на предприятието. Прокуратурата продължава да търси истината.

Отделяй и владей

Малко след като купува за левче "Кремиковци", Захариев отцепва от комбината тръбопрокатния завод и го продава заедно с прилежащите му над 500 хил. кв. м терен. Новият собственик е "Ватвас" АД - дружество, регистрирано в Кипър, и по тази причина с неясна собственост. Спрягат се разни имена, за които и по-късно ще се чува много - украинецът Виктор Демянюк, още по-прочутият му сънародник Костя Жеваго, самият Валентин Захариев.

За зла участ фабриката за тръби "Ватвас" зацикля и през 2003-2004 г. стига до фалит. Следва разпродажба на активите. И тръбопрокатното производство на "Кремиковци" възкръсва, но вече като собственост на "Интертръст" на Захариев. Така се ражда "Интерпайп".

През 2004 г., докато още ръководи комбината, Захариев решава да обособи инженеринговата дейност в отделна фирма. Така се появява "Фин Тех Инженеринг"АД, в което 95% днес са на холдинга "Интертръст".

"Аква тур 21" е друг мост между "Кремиковци" и по-новия бизнес на Захариев. Дълги години това дружество стопанисва почивната станция на металурзите на Витоша, известна поне колкото съседните хотели "Простор" и "Щастливеца". Докато управлява "Кремиковци", Захариев на няколко пъти удължава договора на арендатора, а на 31 декември 2004 г. продава на "Аква тур 21" витошката база за 850 хил. лв. - истински новогодишен дар.

Малко преди да се раздели с комбината, Захариев подписва с "Аква тур 21" и два предварителни договора за продажба на почивната база на металурзите в Китен. Два 14-етажни хотела, ресторант, 10 бунгала, 2 басейна, спортна площадка, паркинг заедно с прилежащата земя са спазарени за 2.2 млн. лева. Следващите шефове на "Кремиковци" отказват да финализират тази сделка, но "Аква тур 21" води дела, изходът от които не е ясен.

Собственици на "Аква тур 21" са Кирил, Петър и Катя Захариеви - синовете и съпругата на Валентин Захариев, издава справка в Булстат от лятото на 2007 г.

Опасни връзки

През лятото на 2007 г. Министерството на икономиката изисква информация за сделките, влошили финансовото здраве на "Кремиковци". Анализът, подготвен от управителния съвет, разкрива, че фирми, свързани с Валентин Захариев, дължат нетно на комбината и негови дъщерни дружества над 18 млн. лева. Според доклада:

"В периода 2001-2004 г. "Кремиковци" АД и дъщерното му дружество "Кремиковци Трейд" са поддържали активни търговски и финансови отношения с офшорните дружества "Скад Ко"- Кипър, и "БулСтил" - Великобритания. Към 31.12.2004 г. тези фирми дължат на "Кремиковци" близо 200 млн. лева. Не намираме документални следи бившето ръководство на "Кремиковци" да е предприемало каквито и да е било действия за събиране на своите вземания от посочените чуждестранни компании", пише в анализа.

През 2006 г. новият управленски екип на "Кремиковци" праща на офшорките покани да си платят вересиите, но се оказва, че двете фирми не се намират на адресите, които са посочили. Бившият директор Захариев и екссчетоводителката Цветанка Любенова не откликват на апела да помогнат - тъй като информацията за собственици, шефове, лица с право да подписват документи за двете офшорки се оказва повече от оскъдна. Според юристи бившето ръководство на "Кремиковци" е неглижирало закона за прането на пари, който изисква да се набавят определени данни, когато се прави бизнес с офшорки.

Някакви данни все пак се откриват и сочат към познати лица. Като например Таня Цекова, бивш член на надзорния съвет на "Кремиковци" и финансов директор на "Кремиковци трейд", която се появява в документи като представител на "Скад Ко" в България с адрес "Бул. Цар Борис III" 19Б. На същия адрес са преживявали още "Финметалс холдинг", "Кремиковци трейд", "Интертръст холдинг", Интерпайп". През 2007 г. В. Захариев обяснява, че борчовете на двете офшорки се надули заради курсови разлики, за което те не били виновни.

След Валентин Захариев за кратко директор на "Кремиковци" става индиецът Алок Гупта. После идва Вилас Джамнис, амбициран да направи комбината конкурент на "Тисен Круп" и "Арселор". Той открива, че предшественикът му Гупта е ощетил "Кремиковци", като е продавал изделия на цени под себестойност на "Интертръст" и "Стил Комодитис".

Заедно с Алок Гупта от "Кремиковци" си тръгва и производственият директор Петър Лещаров. От тогава до днес той е ключов служител на Валентин Захариев. Тъкмо Лещаров движи проекта на "Интертръст холдинг" за стоманодобивен завод за 94 млн. лева край "Кремиковци". За известно време той е и зам.-шеф на борда на "Пещоремонт". Това е дружеството, което внесе в съда искане "Кремиковци" да бъде обявен във фалит.

Вече се въртят прогнози, че планът за оздравяване няма да бъде подкрепен от кредиторите. Това ще е краят на сагата "Кремиковци". "Ако се стигне до ликвидация, всички следи за източване и престъпна безстопанственост ще бъдат заличени - бързо и завинаги", смята лидерът на металурзите в "Подкрепа" Людмил Павлов. Така никога няма да разберем кой (не) е защитавал интересите на комбината и на държавата.

КАРЕ

От сделка за 1 лев до Данъкоплатец №1

През 2005 г. Валентин Захариев се оттегля от "Кремиковци" и се посвещава на холдинга "Интертръст". По това време държавата вече съди "Финметалс" заради куп неизпълнения и закъснения по приватизацията от 1999 г., когато "Кремиковци" бе продаден за левче. И за да обезпечи вземанията си, блокира 71% от акциите на "Кремиковци", купени от Захариев. Бизнесменът обаче предприема хитър финт - продава "Финметалс холдинг" на GSHL на Прамод Митал. Към днешна дата холдингът дължи с неустойките и лихвите над 250 млн лева.

А междувременно инж. Захариев се оказва любимец на приходната агенция точно покрай "Кремиковци". През 2006 г. директорката на НАП Мария Мургина му връчва приза "Данъкоплатец №1" на републиката. Бизнесменът получава признанието, защото декларира към личните си доходи за 2005 г. придобитите милиони (над 100) от продажбата на "Финметалс холдинг", както и дължимия данък - също в милиони. Не след дълго обаче Захариев става жертва на изнудване, от което изскача новината, че едрият данъкоплатец е декларирал, но не е внесъл данъка. По-късно Мургина попада в ноктите на Темида по три обвинения - едно от тях е свързано със същите задължения на Захариев. Прокуратурата твърди, че за да улесни бизнесмена, тя е допуснала не съвсем законни еквилибристики с разсрочване и прихващане на данъците му.

Днес Валентин Захариев е един от най-успелите българи. Контролира десетки фирми, подкрепян от синовете и съпругата си. Ежегодната класация на сп. "Впрост" го нарежда сред най-богатите източноевропейци.

+1

http://..bg/view_article.php?article_id=425184


darik news
30 октомври 2009 13:34

Людмил Павлов от "Подкрепа" е изпратил сигнал до главния прокурор, в който по думите му "с договори, с всичко пише кой какво е източил от "Кремиковци" от 1999 година досега". "Там ще видите от всички тези 2 млрд. лв., които се сочат като задължения на комбината реалните задължения са около 100-200 млн. лв. Всичкото друго няма нищо общо с "Кремиковци", каза синдикалистът.

http://www.vestnikataka.com/?module=...40&format=html

ЗАПОЧНА ВОЙНАТА ЗА НАСЛЕДСТВОТО НА “КРЕМИКОВЦИ”
Екип АТАКА


Металургичният комбинат "Кремиковци" спира работа. Ситуацията в комбината е най-критичната от основаването му преди 45 години. Една от доменните пещи на "Кремиковци" вече е изведена от експлоатация.. За спиране се подготвя и пещ номер 3.
Част от спрените производства никога няма да може да бъдат пуснати отново, твърдят експерти от комбината. Това означава само едно - "Кремиковци" умира.
Според синдикатите в комбината върви схема за закриването му, управлявана от хора, които искат да вземат "Кремиковци" на безценица. Ако добивната част спре, в завода ще останат само електропещта и прокатната част. Това е в интерес на някои от кандидатите за завода, които имат желание само да правят скрап, твърдят запознати. Според тях подобна ситуация удовлетворява претендентите за комбината - "Екометал инженеринг" на братята Пламен и Йордан Стоянови и "Интертръст" на Валентин Захариев. Първите се занимават с търговия на скрап, вторият преработва готов метал.
Именно под вещото ръководство на Захариев "Кремиковци" започна да загива. През 1999 г. "Финметалс", фирмата на Валентин Захариев, взе комбината за 1 долар срещу обещания да покрие борчовете му, да инвестира по 50 млн. долара всяка година от 2000 до 2005 г. и още куп ангажименти, които олигархът така и не изпълни. Напротив - дълговете на предприятието растяха главоломно, в него не влязоха нито лев инвестиции, а в същото време новите собственици източваха и разпродаваха активи. Срещу Валентин Захариев Агенцията за следприватизационен контрол води дела за 140 млн. лв., а освен това е завела дела за още 110 млн. долара неустойки по инвестиционната програма.
Следващият уж "спасител" на комбината индийският милионер -

Прамод Митал
продължи порочната практика "Кремиковци" да се ползва за
черна каса
При рекордно високи цени на металите на международните пазари комбинатът продължава да затъва в дългове, и то е: суровините, въглищата, изобщо всичко, което се подава на входа, е на неестествено високи цени, работи се на ишлеме, а готовата продукция се продава на безценица. Информацията е на самият министър на икономиката Петър Димитров. Той потвърди, че Stemcor UK Limited е фирмата, която контролира входа и изхода на предприятието и че готовата продукция основно се продава на британската фирма. По негови груби изчисления месечно от "Кремиковци" се отклоняват между 15 и 20 млн. лева.
В същото време Митал загробва комбината и с облигационен заем за 325 милиона евро. Облигациите са издадени от "Бългерия стийл файненс" - дружество, регистрирано в Холандия специално за случая. То заема на "Кремиковци" въпросните 325 млн. евро и комбинатът се нагърбва с издаването на гаранция по заема, бидейки негов ползвател. Годишната лихва на облигациите е 12%, а като тяхно обезпечение са заложени целият капитал на "Финметалс холдинг" - притежател на 71% от предприятието, и негови активи: доменното производство, комплексът за непрекъсната разливка на стомана, коксохимическото производство. В резултат на финансовата операция

комбинатът е
натоварен с непосилен заем, по който има авансово плащане
на лихвите
Дружеството публично отчита изразходването на 113 млн. лева, с които са погасени дългове към енергийните доставчици - "Булгаргаз" и НЕК, към НОИ и бюджета. Медии се добират до информацията, че собственикът веднага е прибирал 30% от отпусната сума (113.4 млн. евро) в банковите сметки на регистрираната в Люксембург GSHL Bulgaria - дъщерна компания на голямата GSHL, която се явява реален собственик на "Финметалс". "Мерил Линч" - банката, пласираща облигациите, получава за услугите си 16 млн. евро. Така повече от една трета от облигационния заем отива по сметки в чужбина.
В същото време в комбината се чакат обещаните инвестиции и в това очакване минава по-голямата част от 2007 г. През есента кризата вече е факт: парите за осигуряване на производството ги няма, приходите от комбината са пренасочвани в други дейности, няма средства за закупуване на суровини; пада обемът на превозваните за завода товари; съкращават се рязко производството на стомана и износът на готови продукти.
Данните на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ) са изключително тревожни. Според тях през 2005 и 2006 г. "Кремиковци" произвежда над 1.4 млн. тона продукция, а през 2007 г. - 1.2 млн. тона. Спадът от 200 хил. тона е регистриран в последните четири месеца на 2007 г. През януари 2008 г. ситуацията вече е критична, защото комбинатът трупа ежедневни загуби за поддържане на пещите, без да произвежда нищо поради липса на суровини.
В началото на 2008 г. в "Крамиковци" започва ревизия на финансово-икономическото състояние на дружеството.
В същото време кредиторите на предприятието откриха от търговските книги на завода, че "Кремиковци" дължи 2,374 милиарда лева. Преди месеци икономическият министър Петър Димитров твърдеше, че комбинатът има задължения в размер на 1,673 млрд. лева.
Тогава стана ясно, че въпреки дълговете собственикът Прамод Митал е платил

близо 14 милиона евро
за възнаграждения на
мениджърския екип
Единствените суми пък, които Митал е внесъл в дружеството са едва 35,330 млн. евро работен капитал за снабдяване със суровини и други материали и 13,500 млн. евро за плащане на инвестиционни проекти в рамките на комбината.
На 20 февруари 2008 г . Софийският градски съд осъжда "Финметалс холдинг", собственост на Прамод Митал, да плати 239 млн. и 250 хил. лв. за неизпълнение на инвестиционните задължения по приватизационния договор за "Кремиковци". Държавата блокира всичките му акции в комбината и 4200 дка земя край рудника, собственост на предприятието.
Като нови "спасители" на комбината се появяват братът на Прамод Митал Лакшми и украинският милиардер Константин Жеваго. Управляващите радушно избират украинецът. Същият обаче се оттегли преди седмица. Проблемът лъснал в четвъртък към 21 ч, когато станало ясно, че въглищата и коксът, осигурени от Украйна, са на пристанище Бургас, но не могат да бъдат освободени от митницата. Директорите и синдиците обявиха аварийна ситуация.
Абсурдът стига своя пик, след като става ясно, че новият "спасител" на "Кремиковци" е олигархът Валентин Захариев.
По думите на синдика Цветан Банков Захариев дължи 800 000 лв. на предприятието за газ и други консумативи, които ползва в "Кремиковци". "Ворскла стийл" на Жеваго прехвърлила на фирмата на Захариев изпълнението на договора за доставка на последните суровини.
През цялото време докато "Кремиковци" е разграбван от наши и чужди бизнесмени, държавата гледа отстрани безучастно. На запитване защо България не национализира "Кремиковци", министърът на икономиката Петър Димитров преди ден отговори, че задълженията към кредиторите са около 2.2 милиарда лева, което било колкото магистрала от 555 километра. Според синдикатите обаче това е път за спасяването на комбината. Този план предложи още преди години партия АТАКА. Националистите настояха да се направи нова финансова ревизия на "Кремиковци" от 1998 година до сега, за да се установи реалното състояние на комбината. Те внесоха и искане да бъде създадена анкетна комисия в парламента, която да разследва източването на "Кремиковци". Властта обаче не се вслуша в предложенията на АТАКА.

http://19min.bg/news/4/3196.html

ЧЕТЕТЕ ВНИМАТЕЛНО КОЛКО МИЛИОНИ ЛЕВА СА ПРЕПРАНИ ПРЕЗ ЗАВОДА БЛАГОДАРЕНИЕ НА ДЪРЖАВАТА КОЯТО СПРЯ ГАЗТА НА ЗАВОДА: Какво може да направи човек с един долар? Нищо особено ще отговорите вие. Да, ама не. Някои хора стават милиардери за един долар. Ако искате жив пример – ето ви Валентин Захариев, който отново нашумя покрай две събития тези дни – новата класация на милиардерите в Източна Европа на полското сп. Впрост от една страна и спирането на доменни пещи в Кремиковци – от друга. Как става чудото? С участието на Иван Костов, разбира се. През 1999 г. правителството на Командира продава срещу 1 долар комбината Кремиковци на фирмата Дару металс на Валентин Захариев. Собственикът се задължава да покрие 635 милиона дългове и да направи 300 милиона долара инвестиции. Дали някой по онова време е проверил дали е възможно тази магия да бъде осъществена от една малка българска фирма? Едва ли. Поради това “недоглеждане” държавата отпуска веднъж помощ от 183 милиона лева и втори път опрощава задължения на комбината на стойност 201 милиона лева към държавни фирми като Булгаргаз. Така на практика запълва две-трети от дълговете на предприятието. Според изявление на министър Николай Василев от 2002 г. обаче “средства изтичат към офшорки”. Дали е така не можем да твърдим, но дълговете на комбината набъбват до космическите 2, 3 милиарда лева в момента. Държавните 25, 29% дял от акциите на завода не са никаква гаранция. Понеже те, общо взето, не струват даже и един долар при подобно управление на собствеността в продължение на 10 години. По-лошото е, че сметката остава за данъкоплатците, които я плащат чрез запушване на Булгаргаз, увеличаване на цените на парното и жп превозите и други подобни екстри. През 2004 година държавата все пак налага запор върху дружеството. Тогава Валентин Захариев намира индийския бизнесмен Прамод Митал и неговата Глобал Стийл взема 71% от комбината. За тази работа си има цена, която според различни източници е между 100 и 200 милиона евро. Обещанията на новия собственик и устатия му директор Александър Томов са невероятни, но всъщност работата съвсем се закучва. Спира ритмичното плащане на сметки, от дъжд на вятър се раздават заплати, а работниците от 25 000 през 1989 г. спадат до 2500 души в момента. Междувременно щедро са разпродадени ценни книжа на световните борси, парите от които отиват неясно в чий джоб. Но не в този на държавата или на колектива. Източването на Кремиковци не е от вчера. По времето на Беровото правителство “на входа и на изхода” на комбината е поставена Мултигруп. Фирмата Интерстийл, натоварена с тази мисия, подхранва величието на първата българска бизнесимперия. Кръгът на Илия Павлов постепенно изсмуква де що има. Когато идва времето на Костов естествено газовата му война с олигарха от Богров се пренася и на кремиковски терен и мултака силом е отстранен от “входа и от изхода”. Така се стига до операта за един долар, която всички продължаваме да гледаме. А докога? Източването на "Кремиковци" започва на 14.06.1999 г., когато заводът е приватизиран за 1 долар. Фирмата, назначена от държавата - Делойт и Туш да установи задълженията на "Кремиковци" към държавата, за да се пристъпи към приватизация, установява задължения в размер на 183 млн. лева. Така съгласно чл. 11 от приватизационния договор продавачът /държавата/ се задължава да осигури средства за погасяването им. Дълговете са предимно към други държавни фирми и институции - Булгаргаз, НЕК, БДЖ, митници, пристанища, Държавен бюджет, местни данъци и такси. Правителството на Иван Костов взема решение и финансовият министър Муравей Радев превежда ефективно сумата 183 млн. лева от държавния бюджет на новия собственик. Парите обаче не отиват за погасяването на задълженията на комбината към държавната хазна. Към този момент заводът има двама изпълнителни директори - държавният Дилян Димитров и новият собственик Валентин Захариев. След шестмесечно съвместно управление представителят на държавата напуска, а Захариев изненадващо обявява чрез медиите, че били открити "скрити задължения" в размер на 270 млн. лева. Това твърдение той поддържа през цялото си управление. Не става ясно приватизиран ли е "Кремиковци" за 1 долар или е подарен заедно с 183 млн. лева? Къде обаче потъват средствата, получени от разпродажбата на многобройните имоти на "Кремиковци" в София и страната, никой не казва. Не е ясна и дейността на двата синдиката, когато работниците с месеци не получаваха възнаграждението си, а те стопанисваха успешно имотите, дадени им от Валентин Захариев. Известно е, че новият инвеститор, който влиза в завода - индиецът Прамод Митал на свой ред също не изпълнява своите задължения. Той спешно намира облигационен заем в размер на 325 млн. евро срещу ипотека на части от "Кремиковци". Държавата в лицето на икономическия министър Петър Димитров се оказа, че не знае притежател ли е в момента Митал на акциите на комбината и какво всъщност е заложено. Прикриват се и действията на държавата с нейната собственост от 24.9%. не е ясно как тя е участвала в решението за намирането, а в последствие и в погасяването на заема. От взетите через евробондове от Прамот Миттал 325 млн. евро в "Кремиковци" влизат само 112 млн. евро, но отново не за погасяването на задълженията към държавата. Управляващите трябва да отговорят как е разпределен заема и как е използван. Промените в поведението на Митал през последните дни очевидно се дължат на "неудобството" да разясни условията на заема, разпределението и възникналите задължения. Управляващите да кажат как държавата, със своето участие ще контролира погасяването на задълженията по заема и/или възникналите последици от неизпълнението му. Защо Кремиковци трейд - собственост на "нямащия нищо общо вече с "Кремиковци" Валентин Захариев в момента договаря и доставя суровини и материали за комбината "на входа на предприятието" и в същото време изкупува "на преференциални" цени 75% от продукцията "на изхода"? Решението за обявяване на "Кремиковци" в несъстоятелност и назначаването на синдик, което лансира министърът на икономиката Димитров, е може би опит да се прикрият и последните следи от безумната приватизация и "източването" му, смятат националистите. Въпросът е в състояние ли е Държавата в лицето на Министерство на промишлеността мотивирано да докаже как и по какъв начин са се формирали задълженията към нея в размер на 695 милиона лева,като в тази сума не влизат задълженията към държавните търговски дружества Булгар газ,НЕК,БДЖ,Пристанища,Митници?
[quote]
http://www.vestnikataka.com/?module=...edition_id=725

Властта прикрива далаверата “Кремиковци” (ТОВА ПРОДЪЛЖАВА ДА Е В СИЛА И ПРИ НОВОТО ПРАВИТЕЛСТВО НА ГЕРБ И БОЙКО БОРИСОВ - ЗАЩО Е ТАКА ОБАЧЕ ....?)
ЕКИП АТАКА


Главният прокурор Борис Велчев да извади събраните данни за далаверата, наречена "Кремиковци", които потъват в прокуратурата от 2002 година. За това призова лидерът на националистите Волен Сидеров. АТАКА ще направи всички постъпки, за да стане ясно на обществеността как е протекло ограбването на "Кремиковци", категоричен беше Сидеров.
Срещу бившият собственик на завода Валентин Захариев се водят шест дела за 150 милиона лева. Те са заведени от Агенцията за следприватизационен контрол, но вече 6 години потъват в прокуратурата. В същото време се готви нов грабеж на "Кремиковци". Банката на царя - "Мерил линч", чрез която Милен Велчев ограби България с близо милиард долара, ще идва да "спасява" завода.
Да се направи нова финансова ревизия на "Кремиковци" от 1998 година до сега, за да се установи реалното състояние на комбината, настояват от АТАКА.
Националистите ще внесат искане да бъде създадена анкетна комисия в парламента, която да разследва източването на "Кремиковци" и ще сезират и европейските институции за случващото се с комбината.
Източването на "Кремиковци" започва на 14.06.1999 г., когато заводът е приватизиран за 1 долар. Фирмата, назначена от държавата - Делойт и Туш да установи задълженията на "Кремиковци" към държавата, за да се пристъпи към приватизация, установява задължения в размер на 183 млн. лева. Така съгласно чл. 11 от приватизационния договор продавачът /държавата/ се задължава да осигури средства за погасяването им. Дълговете са предимно към други държавни фирми и институции - Булгаргаз, НЕК, БДЖ, митници, пристанища, Държавен бюджет, местни данъци и такси.
Правителството на Иван Костов взема решение и финансовият министър Муравей Радев превежда ефективно сумата 183 млн. лева от държавния бюджет на новия собственик. Парите обаче не отиват за погасяването на задълженията на комбината към държавната хазна. Към този момент заводът има двама изпълнителни директори - държавният Дилян Димитров и новият собственик Валентин Захариев. След шестмесечно съвместно управление представителят на държавата напуска, а Захариев изненадващо обявява чрез медиите, че
били открити "скрити задължения" в размер на 270 млн. лева.
Това твърдение той поддържа през цялото си управление.

Според националистите не става ясно приватизиран ли е "Кремиковци" за 1 долар или е подарен заедно с 183 млн. лева?

Управлението на Валентин Захариев е съпътствано от нестихващи скандали - блокиране на транспорта от страна на БДЖ, митници, пристанища, Булгаргаз, НЕК, тъй като подписваните споразумения за разсрочване на задълженията постоянно не се изпълняват. В резултат на това, по времето на управление на НДСВ, Народното събрание излъчва комисия с председател Рамадан Аталай от ДПС, която констатира нарастване на задълженията на "Кремиковци" в размер на 640 млн. лева. Така се стига до извода, че трябва да се намери нов инвеститор.
Заради дълговете на комбината държавата, в лицето на Агенцията за следприватизационен контрол взема мерки да ограничи "продажбата на парче" на обособени части от "Кремиковци" като блокира акциите на фирмата на Валентин Захариев - Финметалс холдинг, която държи 71% от комбината. Парадоксалното в случая е, че в същото време Захариев е обявен през 2006 г. за най-големия данъкоплатец на Република България, поради успешната продажба за 125 млн. евро на акциите на Финметалс холдинг.
Прокуратурата трябва да даде отговор платил ли е Захариев данъци към държавата и как е станала продажбата при блокирана собственост на "Кремиковци" за неизплатени задължения, настояват от АТАКА.

В неизвестност потъват образуваните от прокуратурата прокурорски преписки и следствени дела, касаещи нарушения и безстопанствено отношение на длъжностни лица, констатирани с ревизионни актове и проверки, възложени от Върховна касационна прокуратура за периода 1998 - 2004 г.

По това време председател на борда на директорите е Александър Томов, който продължава да управлява и при сегашния собственик Прамод Митал.
Поетите задължения от фирмата ДАРУ МЕТАЛС на Валентин Захариев, приватизатор на "Кремиковци" от 1999 г., са изпълнени само в частта да закупи "Кремиковци" за 1 долар и да изнася 75% от готовата продукция за Италия - за фирма Марчегалия. Частта за инвестиции от 300 млн. долара и изплащане на задълженията към държавата е "изпълнена" с издигането на оградна стена около завода, което Агенцията за следприватизационен контрол изненадващо е "оценила като инвестиция" в размер на 130 млн. долара.
Къде обаче потъват средствата, получени от разпродажбата на многобройните имоти на "Кремиковци" в София и страната, никой не казва.

Не е ясна и дейността на двата синдиката, когато работниците с месеци не получаваха възнаграждението си, а те стопанисваха успешно имотите, дадени им от Валентин Захариев.

[veselin58]

http://www.monitor.bg/article?id=220260


“Кремиковци” с 255 млн. лв. загуби
3 Ноември, 2009

"Кремиковци" АД е реализирало 254,3 млн. лв. загуба за полугодието на 2009 г., показва отчетът на дружеството, публикуван чрез БФБ - София. На годишна база загубата се увеличава с 51,2%.

На 15 май тази година подаването на природен газ към комбината спря и доменните пещи изстинаха завинаги, тъй като няма технологичен начин да бъдат запалени отново.

Дружеството има нетни продажби за 40,6 млн. лв. през полугодието на 2009 г., което е спад с 89% на годишна база. Разходите за дейността към юни са за 421,3 млн. лв., от които 85,1 млн. лв. за лихви и 72,1 млн. лв. за материали и външни услуги.

Към 30 юни 2009 г. собственият капитал на дружеството е отрицателен в размер на 526 млн. лв.

Нетекущите му пасиви са за 214 млн. лв., а текущите - за 2,59 млрд. лв.

Текущите активи на дружеството са 721 млн. лв., от които само 718 хил. лв. са парични средства. На 511 млн. лв. са оценени материалните запаси на дружеството, а на 209 млн. лв. - търговските и други вземания.

Нетекущите активи са за 1,56 млрд. лв. С цел да се съхранят и запазят производствените мощности, имащи прекъснат цикъл на работа, дружеството купува железен скрап или преработва на ишлеме такъв до крайна стокова продукция, се казва в междинния доклад на синдика Цветан Банков. През полугодието на 2009 г. са произведени от „Електростоманодобивно производство" общо 32,5 хил. тона течна стомана.

От това количество като собствена стокова продукция в периода са произведени общо 8 хил. тона горещовалцувани рулони. От произведените 8 хил. тона горещовалцувани рулони на вътрешния пазар са реализирани 7,2 хил. тона, а 1,09 хил. тона са за износ.
.

[veselin58]

http://www.segabg.com/online/new/art...d=5&id=0000902

Разследване
Как "Кремиковци" купи зад граница заводи за милиони и ги загуби
Разследване на "Подкрепа" разкрива нови подробности за голямото източване на комбината
Юлиана Бончева

Работниците на "Кремиковци" вече почти нямат надежда, че комбинатът ще бъде спасен.

Снимка: БГНЕС

"Подкрепа" ще изпрати на премиера Бойко Борисов и вътрешния министър Цветан Цветанов папка с нова серия разкрития за източването на "Кремиковци". Папката разкрива зловонни сделки с участието на ексдиректор, който през 1999-2005 г. е и съдружник на държавата в "Кремиковци". Става дума за Валентин Захариев, който купи 71% от комбината за левче, а 6 години по-късно се оттегли с 9-цифрена печалба и изгради цяла империя под знака на холдинга "Интертръст".

"Искаме да обясним на Бойко Борисов как дружеството е жестоко източвано под носа на държавата", казва лидерът на "Подкрепа" в "Кремиковци" Людмил Павлов. Ситуацията е малко деликатна, понеже Валентин Захариев е един от известните спонсори на ГЕРБ.

Балкански войни

Под командването на Валентин Захариев "Кремиковци" се изявява като сериозен чуждестранен инвеститор. В началото на 2005 г. българският титан купува два завода за ламарина - "НюКо Ламкос" в Косово и "Леминд" в Сърбия. И двете сделки са приватизационни, така че "Кремиковци" не само плаща милиони за придобивките си, но и поема ангажименти да инвестира още милиони в тях, да пази предмета им на дейност и поне 2 години да не прехвърля другиму акциите и дяловете си.

На 12 август 2005 г., точно преди да се оттегли от "Кремиковци", директорът Захариев подписва странен договор, с който дава на холдинга "Интертръст" цялата власт върху заводите в Сърбия и Косово. В комбинацията участва и GSHL ("Глобал Стийл холдингс лимитид") - фирмата на Прамод Митал, която само след 4 дни, на 16 август 2005 г., ще замести Захариев като собственик на 71% от "Кремиковци". Тройната схема предвижда "Кремиковци" да продаде на "Интертръст" участията си в Косово и Сърбия за общо 5.536 млн. евро, а "Интертръст" да продаде на GSHL (т.е. на Митал, а не на "Кремиковци") своя завод за тръби "Интерпайп" за 10.25 млн. долара. Тези рокади на собственост обаче няма да станат веднага, а до 2 години - времето, през което "Кремиковци" не може да прехвърля участията си в "НюКо" и "Леминд". А дотогава "Кремиковци" се задължава да отстъпи всичките си права в двете задгранични фабрики на "Интертръст холдинг", който да управлява и инвестира вместо него. На свой ред "Интертръст" трябва да прехвърли цялата власт върху "Интер пайп" на GSHL.

"Интертръст" трябва да инвестира вместо "Кремиковци" 15 млн. евро в "НюКо Ламкос" за 2 години. През тези две години косовското предприятие работи на ишлеме за "Интертръст" (договорът е с дъщерната на холдинга "Стил Комодитис") и успява да натрупа към 3 млн. евро счетоводни загуби. В книгата на акционерите на "НюКо Ламкос" пък са отразени странни промени - към август 2005 г. като собственик фигурира "Кремиковци", но 3 месеца по-късно е вписан Валентин Захариев, а през февруари 2007 г. се появява "Интертръст холдинг". Тези трансакции обаче са невалидни, понеже "Кремиковци" е имал забрана да прехвърля акции. И тъй като се оказва, че и планът за инвестиции е тотално провален, приватизационното ведомство на Косово разваля договора, прибира си "НюКо Ламкос" и като капак начислява 6 млн. евро неустойки на "Кремиковци".

Така нашият комбинат се прощава с косовската си инвестиция. Но междувременно губи и другата си балканска придобивка - сръбския завод "Леминд". Там "Интертръст" успява да вземе акциите на "Кремиковци", прекръства "Леминд" на "Интерлеминд", а "Стил Комодитис" става изключителен представител на сръбското предприятие.

През 2007 г. обновеното ръководство на "Кремиковци" сезира българската Темида за лошото управление на задграничните активи на предприятието. Прокуратурата продължава да търси истината.

Отделяй и владей

Малко след като купува за левче "Кремиковци", Захариев отцепва от комбината тръбопрокатния завод и го продава заедно с прилежащите му над 500 хил. кв. м терен. Новият собственик е "Ватвас" АД - дружество, регистрирано в Кипър, и по тази причина с неясна собственост. Спрягат се разни имена, за които и по-късно ще се чува много - украинецът Виктор Демянюк, още по-прочутият му сънародник Костя Жеваго, самият Валентин Захариев.

За зла участ фабриката за тръби "Ватвас" зацикля и през 2003-2004 г. стига до фалит. Следва разпродажба на активите. И тръбопрокатното производство на "Кремиковци" възкръсва, но вече като собственост на "Интертръст" на Захариев. Така се ражда "Интерпайп".

През 2004 г., докато още ръководи комбината, Захариев решава да обособи инженеринговата дейност в отделна фирма. Така се появява "Фин Тех Инженеринг"АД, в което 95% днес са на холдинга "Интертръст".

"Аква тур 21" е друг мост между "Кремиковци" и по-новия бизнес на Захариев. Дълги години това дружество стопанисва почивната станция на металурзите на Витоша, известна поне колкото съседните хотели "Простор" и "Щастливеца". Докато управлява "Кремиковци", Захариев на няколко пъти удължава договора на арендатора, а на 31 декември 2004 г. продава на "Аква тур 21" витошката база за 850 хил. лв. - истински новогодишен дар.

Малко преди да се раздели с комбината, Захариев подписва с "Аква тур 21" и два предварителни договора за продажба на почивната база на металурзите в Китен. Два 14-етажни хотела, ресторант, 10 бунгала, 2 басейна, спортна площадка, паркинг заедно с прилежащата земя са спазарени за 2.2 млн. лева. Следващите шефове на "Кремиковци" отказват да финализират тази сделка, но "Аква тур 21" води дела, изходът от които не е ясен.

Собственици на "Аква тур 21" са Кирил, Петър и Катя Захариеви - синовете и съпругата на Валентин Захариев, издава справка в Булстат от лятото на 2007 г.

Опасни връзки

През лятото на 2007 г. Министерството на икономиката изисква информация за сделките, влошили финансовото здраве на "Кремиковци". Анализът, подготвен от управителния съвет, разкрива, че фирми, свързани с Валентин Захариев, дължат нетно на комбината и негови дъщерни дружества над 18 млн. лева. Според доклада:

"В периода 2001-2004 г. "Кремиковци" АД и дъщерното му дружество "Кремиковци Трейд" са поддържали активни търговски и финансови отношения с офшорните дружества "Скад Ко"- Кипър, и "БулСтил" - Великобритания. Към 31.12.2004 г. тези фирми дължат на "Кремиковци" близо 200 млн. лева. Не намираме документални следи бившето ръководство на "Кремиковци" да е предприемало каквито и да е било действия за събиране на своите вземания от посочените чуждестранни компании", пише в анализа.

През 2006 г. новият управленски екип на "Кремиковци" праща на офшорките покани да си платят вересиите, но се оказва, че двете фирми не се намират на адресите, които са посочили. Бившият директор Захариев и екссчетоводителката Цветанка Любенова не откликват на апела да помогнат - тъй като информацията за собственици, шефове, лица с право да подписват документи за двете офшорки се оказва повече от оскъдна. Според юристи бившето ръководство на "Кремиковци" е неглижирало закона за прането на пари, който изисква да се набавят определени данни, когато се прави бизнес с офшорки.

Някакви данни все пак се откриват и сочат към познати лица. Като например Таня Цекова, бивш член на надзорния съвет на "Кремиковци" и финансов директор на "Кремиковци трейд", която се появява в документи като представител на "Скад Ко" в България с адрес "Бул. Цар Борис III" 19Б. На същия адрес са преживявали още "Финметалс холдинг", "Кремиковци трейд", "Интертръст холдинг", Интерпайп". През 2007 г. В. Захариев обяснява, че борчовете на двете офшорки се надули заради курсови разлики, за което те не били виновни.

След Валентин Захариев за кратко директор на "Кремиковци" става индиецът Алок Гупта. После идва Вилас Джамнис, амбициран да направи комбината конкурент на "Тисен Круп" и "Арселор". Той открива, че предшественикът му Гупта е ощетил "Кремиковци", като е продавал изделия на цени под себестойност на "Интертръст" и "Стил Комодитис".

Заедно с Алок Гупта от "Кремиковци" си тръгва и производственият директор Петър Лещаров. От тогава до днес той е ключов служител на Валентин Захариев. Тъкмо Лещаров движи проекта на "Интертръст холдинг" за стоманодобивен завод за 94 млн. лева край "Кремиковци". За известно време той е и зам.-шеф на борда на "Пещоремонт". Това е дружеството, което внесе в съда искане "Кремиковци" да бъде обявен във фалит.

Вече се въртят прогнози, че планът за оздравяване няма да бъде подкрепен от кредиторите. Това ще е краят на сагата "Кремиковци". "Ако се стигне до ликвидация, всички следи за източване и престъпна безстопанственост ще бъдат заличени - бързо и завинаги", смята лидерът на металурзите в "Подкрепа" Людмил Павлов. Така никога няма да разберем кой (не) е защитавал интересите на комбината и на държавата.

КАРЕ

От сделка за 1 лев до Данъкоплатец №1

През 2005 г. Валентин Захариев се оттегля от "Кремиковци" и се посвещава на холдинга "Интертръст". По това време държавата вече съди "Финметалс" заради куп неизпълнения и закъснения по приватизацията от 1999 г., когато "Кремиковци" бе продаден за левче. И за да обезпечи вземанията си, блокира 71% от акциите на "Кремиковци", купени от Захариев. Бизнесменът обаче предприема хитър финт - продава "Финметалс холдинг" на GSHL на Прамод Митал. Към днешна дата холдингът дължи с неустойките и лихвите над 250 млн лева.

А междувременно инж. Захариев се оказва любимец на приходната агенция точно покрай "Кремиковци". През 2006 г. директорката на НАП Мария Мургина му връчва приза "Данъкоплатец №1" на републиката. Бизнесменът получава признанието, защото декларира към личните си доходи за 2005 г. придобитите милиони (над 100) от продажбата на "Финметалс холдинг", както и дължимия данък - също в милиони. Не след дълго обаче Захариев става жертва на изнудване, от което изскача новината, че едрият данъкоплатец е декларирал, но не е внесъл данъка. По-късно Мургина попада в ноктите на Темида по три обвинения - едно от тях е свързано със същите задължения на Захариев. Прокуратурата твърди, че за да улесни бизнесмена, тя е допуснала не съвсем законни еквилибристики с разсрочване и прихващане на данъците му.

Днес Валентин Захариев е един от най-успелите българи. Контролира десетки фирми, подкрепян от синовете и съпругата си. Ежегодната класация на сп. "Впрост" го нарежда сред най-богатите източноевропейци.

[малката сестра]

аз имах доста акции в Кремиковци купувани на цени от 3-8 лева
продадох ги есента на 2007г на цена 25-26 лева
и след няколко дена жестоко съжалявах, цената скочи още повече.......