Кремиковци (4KW / KREM) - архив до 01.09.11 (тема 2)

[Volf]

http://www.econ.bg/news86031/article..._promishlenost

09 Ное 2009 15:28 | Новини
Дават достъп до информация за вредните емисии на европейската промишленост
Данни за над 24 хил. предприятия от Европа могат да бъдат намерени на сайта на регистъра


Европейската комисия и Европейската агенция по околна среда представиха нов регистър E-PRTR, в който ще бъдат вписвани емисиите вредни вещества на европейската промишленост, с които се замърсяват почвите, водата и въздуха. В регистъра ще бъдат вписвани данните за 91 субстанции от 24 хил. предприятия в Европа. Ще има и допълнителна информация за типа на количеството и типа на замърсяване за всяка една държава от ЕС.

„Прозрачността е основен инструмент за подобряване на околната среда", заяви Сатврос Димас, комисар по опазването на околната среда в ЕС. Отварянето на регистъра дава директен достъп на гражданите до информацията за замърсяването и ще помогне за ангажирането на европейците с опазването на околната среда, смята още Димас.

Информацията относно замърсяването от заводите в Европа може да бъде намерена на следния адрес: http://prtr.ec.europa.eu/.


Автор на статията
Деляна Петкова
d.petkova@ced.bg

[Volf]

http://www.pari.bg/2/a/2009/11/09/Mo...hhame_evropari

Ако Кремиковци бъде затворен, квотите за емисии от въглероден диоксид (CO 2) за периода 2008-2012 г. , заделени за комбината, ще бъдат преразпределени поравно, казва Нона Караджова, министър на околната среда и водите.

[мария]

Кредиторите решават дали да превърнат дълга в акции
Десислава Боцева

Дългата агония на “Кремиковци” вече е на път да приключи и вероятно комбинатът окончателно ще бъде затворен. Макар че коментарите, за това, че металургичното предприятие ще хлопне врати не са от вчера. Металургичният комбинат “Кремиковци” ще бъде ликвидиран, заяви пред “Всеки ден” депутатът от ГЕРБ Валентин Николов от парламентарната комисия по енергетика. Според него облигационерите в предприятието искат да си вземат парите възможно най-бързо, а това несъмнено ще доведе до затварянето му.

“Тези хора са вложили пари в облигации и очакват доход всеки месец. Налага се превръщане на дълга в акции, тоест те придобиват собственост, за да могат да си получат парите и да имат глас при управлението на комбината. Облигационерите не са съгласни с оздравителния план, защото те искат да си вземат парите”, обясни Николов. Според него комбинатът върви към ликвидация и съдът ще трябва да реши кой първи да си вземе парите. След това “Кремиковци” ще бъде окончателно затворен и ще се разпродаде имуществото. Съдът е този, който ще разпореди кой кога ще си получи парите, допълни той.

“До сега се чакаше оздравителният план или евентуално от някъде да се появи инвеститор, който да вложи пари в предприятието, но в тази криза не виждам кой ще дойде. От друга страна се чакаше държавата да бъде призната като страна в случая, за да си вземе и тя това, което й се дължи”, обясни Николов. Според него докато се ликвидира комбинатът окончателно, ще се поддържа минималният брой работници в него. “Целият процес до самото затваряне на “Кремиковци” ще трае около 5 години. Към земята под предприятието има много апетити. Има идеи за построяване на индустриален парк или за енергиен парк. Но преди това земята трябва да бъде рекултивирана, защото в момента е замърсена, така че това ще отнеме доста време”, обясни депутатът.

“Още нищо не е решено. Бъдещето на “Кремиковци” ще бъде решено на 12 ноември тази година, когато Министерството на икономиката, енергетиката и туризма ще се произнесе окончателно дали ще има оздравителен план или не. Преди това нищо не може да се каже със сигурност”, заяви пред “Всеки ден” синдикалистът от КТ “Подкрепа” Людмил Павлов. Според него облигационерите все още не са се произнесли по плана.

“Ако се приеме оздравителният план, съдът ще каже кой ще придобие комбината. По всяка вероятност ще има съюзяване на предприятия, които имат да взимат пари от “Кремиковци” и те ще изкупят собствеността от сегашния собственик Прамод Митал”, обясни Павлов.

Днес изтича срокът, в който кредиторите на металургичния комбинат “Кремиковци” трябва да заявят дали искат да капитализират вземанията си, или не. Превръщането на дълга в акции от дружеството е в същността на оздравителния план, предложен от синдика Цветан Банков.

Все още обаче не е ясна позицията на държавните дружества. От КНСБ настояха държавата да се намеси, за да не се стигне до ликвидация. Дори от конфедерацията заплашиха с възможни протести, ако това се случи.

понеделник, 9 ноември 2009



:

[baraba]

Да или Не на :
Оздравителният план на синдика на ,,Кремиковци''

http://news.sofiadnes.com/9464.html

Оздравителният план на "Кремиковци" предвижда за 18 месеца постепенно да се повиши производителността от 25 000 тона готова продукция месечно до 120 000 тона. Това научи БТА от синдика на дружеството Цветан Банков, който днес внесе в Софийския градски съд оздравителния план на комбината. За начална дата на изпълнението на плана се приема датата на влизане в сила на решението на съда за одобряване на плана. В плана не се предвижда закриване на производства. За да се постигнат максималните производствени равнища, се предвижда усъвършенстване на електропещта. Сега месечното производство на сляби /некраен продукт/ е 25 000 тона, след реконструкцията й производственият й капацитет ще достигне 50 000-60 000 тона. Освен тази мощност ще се използват и възможностите на Стан "1700", чиято производителност може да се повиши чрез използването на вносни сляби.
В началния етап на изпълнение на плана се предвижда да бъдат заети до 2500 души, каза Банков. На този етап синдикът не се ангажира с финансови параметри на плана с уговорката, че те са прогнозни и ще се прецизират след определянето на структурата на капитализацията на дълга на дружеството.
Планът предвижда капитализация на дълга на дружеството, припомни синдикът. Преди това обаче да се случи, синдикът ще се обърне с покана към всеки от кредиторите на комбината да заяви, дали желае да стане акционер. След това Агенцията по вписванията ще определи три вещи лица, които да оценят всяко едно от вземанията на кредиторите, изявили желание за капитализация. Ако кредиторите преценят, че оценката ги устройва и че те още искат да се капитализират вземанията им, те ще бъдат включени в специален списък, който ще бъде неразделна част от оздравителния план. Едва тогава ще се разбере структурата на трансформацията на капитала на дружеството.
При подготовката планът е бил съобразен с експертното мнение на специалисти, ангажирани от облигационерите, и в основна степен - с мнението на оперативното ръководство на "Кремиковци", посочи синдикът. Основните параметри на плана са съгласувани с Комитета на облигационерите, които са най-големият кредитор, имащ право да си капитализира вземанията. С плана се цели в максимална степен да се защитят интересите на всички кредитори и да се запази оптимален брой хора, които да обслужват производството, обясни Банков.

[Volf]

http://dnes.dir.bg/2009/11/09/news5348049.html

”Кремиковци” чака съдбата си
09 ноември 2009 / Nrews.dir.bg

Ако кредиторите на „Кремиковци” капитализират около 150 млн. лева от вземанията си, планът за оздравяване на комбината може да влезе за разглеждане в съда и да се гласува оздравителен план.
Това e заявил Людмил Павлов - председател на ФСО „Металурзи” към КТ „Подкрепа”, предаде "Фокус". До 17.00 часа днес ще стане ясно кои от кредиторите на металургичния комбинат ще капитализират вземанията си. Това обаче не означава, че те няма да подкрепят оздравителния план.
Най-важен за бъдещето на „Кремиковци” е денят 12 ноември, когато се очаква министърът на финансите да каже дали ще бъдат разсрочени плащанията на комбината към държавата, обясни Павлов.
Най-големите държавни кредитори са "Булгаргаз", НЕК и БДЖ. По думите му – разумно е тези 150 млн. лева да бъдат капитализирани от държавните дружества.

Превръщането на дълга в акции от дружеството е в същността на оздравителния план, предложен от сидника Цветан Банков. Другият вариант е да се премине към ликвидация на комбината. По информация на Дарик облигационерите, които са най-големият частен кредитор, са отхвърлили оздравителния план. В гласуването са участвали едва 52% от облигационерите, а 36% от тях са дали съгласието си. Това обаче не е достатъчно, за бъде приет оздравителният план. За да се случи това, трябва в гласуването да са участвали поне 75 на сто от облигационерите. Все още обаче не е ясна позицията на държавните дружества. От КНСБ настояха държавата да се намеси, за да не се стигне до ликвидация. Дори от конфедерацията заплашиха с възможни протести, ако това се случи.

[Volf]

http://www.focus-news.net/?id=n1294147

Ако кредиторите на „Кремиковци” капитализират 150 млн. лв., планът за оздравяване може да влезе за разглеждане в съда

09 ноември 2009 | 09:12 | Агенция "Фокус"



София. Ако кредиторите на „Кремиковци” капитализират около 150 млн. лева от вземанията си, планът за оздравяване на комбината може да влезе за разглеждане в съда и да се гласува оздравителен план. Това каза за Агенция „Фокус” Людмил Павлов - председател на ФСО „Металурзи” към КТ „Подкрепа”.
До 17.00 часа днес ще стане ясно кои от кредиторите на металургичния комбинат ще капитализират вземанията си. Това обаче не означава, че те няма да подкрепят оздравителния план.
Най-важен за бъдещето на „Кремиковци” е денят 12 ноември, когато се очаква министърът на финансите да каже дали ще бъдат разсрочени плащанията на комбината към държавата, обясни Павлов. Най-големите държавни кредитори са "Булгаргаз", НЕК и БДЖ. По думите му – разумно е тези 150 млн. лева да бъдат капитализирани от държавните дружества.
Засега е известно, че бондхолдърите са отказали да капитализират вземанията си.
В писмо от "Лоу Дибенчър”, която ги представлява, се посочва, че за момента те не искат да капитализират вземанията си, но не казват, че няма да подкрепят оздравителния план.
Веселина ЙОРДАНОВА

[Volf]

http://www.focus-news.net/?id=n1294071

Изтича срокът кредиторите на "Кремиковци" да заявят окончателно решение за вземанията си

09 ноември 2009 | 07:13 | Агенция "Фокус"



София. Днес изтича срокът, в който кредиторите на „Кремиковци”, които бяха изявили предварително намерение за трансформиране на вземанията си в част от капитала следва да заявят окончателното си решение, след като се съобразят и с оценката на вещите лица, назначени от Агенцията по вписванията.
Очаква се и становище от министъра на финансите по отношение на предложението за разсрочване на публичните вземания. Практически срок за това няма, но се очаква отговор, тъй като изтичат процесуални срокове за представяне на окончателния вариант на плана за оздравяване.
Не е задължително кредитор да е заявил трансформиране на вземането си в част от капитала, за да подкрепи предложения план за оздравяване на комбината.

[Volf]

ЛЮДМИЛ ПАВЛОВ ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НФ "МЕТАЛУРГИЯ" КЪМ КТ "ПОДКРЕПА":

http://www.ebfbusiness.tv/index.php?...3153&pagenum=2

[baraba]

http://www.econ.bg/interviews/articl...olyutno_nikogo

06 Ное 2009 11:41 | Интервюта
Ликвидaцията на "Кремиковци" не е в интерес на абсолютно никого
Георги Прохаски, Председател на ЦИР и бивш представител на облигационерите на "Кремиковци"


На 4 ноември 2009 г. Георги Прохаски, който е председател на Центъра за икономическо развитие (ЦИР) и бивш представител на облигационерите на "Кремиковци", даде интервю пред Re:TV за състоянието, оздравителния план и възможните варианти за бъдещето на металургичния комбинат. Econ.bg предлага интервюто на вашето внимание.



Г-н Прохаски, какво предвиждаше оздравителният план на "Кремиковци"? Какви са причините той да не да бъде подкрепен от големите кредитори

Георги Прохаски:

Оздравителният план предвиждаше капитализация на вземанията, тоест кредиторите можеха да се превърнат в акционери на "Кремиковци". Съответно комбинатът да продължи да работи и да може постепенно да върне част от парите на кредиторите, включително евентуално чрез продажба на стратегически инвеститор, когато това стане възможно.

За тези кредитори, които не биха пожелали да капитализират вземанията си, се предвиждаше ангажимент от оздравеното дружество в рамките на 5-годишен срок да върне част от техните вземания на базата на оценка, която беше направена през последните месеци от оценителите на Агенцията за приватизация.

Каква част от облигационерите са "за" ликвидацията на дружеството?

Георги Прохаски:

Първоначално голяма част от облигационерите бяха "за" оздравителния план, включително и за капитализация - по моя информация говорим за около 2/3. Те очакваха редица стъпки да бъдат направени от страна на държавата - и в качеството и на държава, и в качеството й на голям кредитор.

Тъй като до този момент тези стъпки не бяха направени, това беше една от допълнителните причини голяма част от облигационерите да се разколебаят и при последното гласуване на практика да не подкрепят оздравителния план.

И от синдикатите заявиха, че до голяма степен и от правителството зависи какво ще се случи с "Кремиковци". Въпреки това, от началото на мандата ресорният министър Трайчо Трайков заяви, че може би ще стои по-настрани от казуса. Какво можеше да направи правителството до този момент?

Георги Прохаски:

Правителството може да направи много. Според мен е грешка - както на предишното правителство, така и на това до този момент, да не заема активна позиция по случая. Това е така, защото не става въпрос за стандартен случай, когато държавата не трябва да се меси в работата на едно частно дружество.

Тук на първо време става въпрос за едно дружество, в което има държавно участие в собствеността. Държавни дружества са основни кредитори на това дружество и освен това то е структуроопределящо. От него зависи един много голям сектор в икономиката и много други свързани предприятия. В такива случаи държавата винаги трябва да заема активна позиция към проблемите на едно такова дружество.

Държавата можеше и трябваше да направи няколко неща. Първо - да се приключи със задълженията на дружеството от 90-те години, които бяха в миналото опростени, след това отново бяха изискани и т.н., напълно ненужно в тази ситуация. Второ - да бъдат разсрочени за дълъг период (около 10 години) публичните вземания, които не могат да бъдат капитализарани. По закон те нямат право да се превърнат в акции. Освен това има все още някои юридически спорове, в които държавата е страна и тя трябваше ясно да изрази позицията си. Един от тях е въпросът с т.нар. дата за несъстоятелността на "Кремиковци".

Ако тези неща бяха изяснени и позицията на правителството по тях беше ясна и в полза на оздравителния план, предполагам, че тези две трети, които първоначално подкрепиха плана, щяха и сега да потвърдят интереса си към оздравителния план и капитализацията на своите вземания.

Изпуснат ли е моментът държавата активно да се намеси?

Георги Прохаски:

Почти е изпуснат. Времето е много малко. При положение, че дълги месеци това не е ставало, просто не виждам как това ще стане през следващите няколко дни.

Но теоретична възможност все още съществува. Първо - защото тези стъпки, за които говоря, могат да бъдат предприети. Второ - дори извън облигационерите има някаква малка възможност за създаване на болшинство, което да гласува оздравителния план.

Има и още една възможност, която в момента се обсъжда. Тя е свързана с това облигационерите да подкрепят оздравителния план, но да не участват в капитализацията. Т.е - те да дадат възможност да продължи да действа дружеството, но други кредитори, които искат да капитализират вземанията си, да предприемат тази стъпка. При това положение на практика може да стане одържавяване на "Кремиковци", като другите големи кредитори биха станали собственици - "Булгаргаз", НЕК и др. държавни дружества.

Какво е икономическото състояние на комбината в момента? Каква е пазарната му стойност и какви са задълженията му?

Георги Прохаски:

Дружеството е в тежко състояние. Като се изключат спрените мощности, има една част от него, която продължава да действа. То ще реализира около 50 млн. лв. приходи тази година по моя информация. С подобряване на конюнктурата би могло да разшири дейността си.

Пазарната оценка на дружеството е около 800 млн. лв. Тя обаче ще бъде проблем, тъй като законът изисква да се провеждат търгове на оценки на активите и купувач за такива високи активи. Това ще проточи ликвидацията на "Кремиковци" с много години.

Преди няколко дни забелязах търг за активите на "БГА Балкан", а дружеството не функционира от 8-9 години. За "Кремиковци" този период ще е още по-дълъг, със сигурност над 10 години. За този период активите ще се обезценят тотално и на практика кредиторите - в това число и държавата, ще вземат много малко от тези разпродажби. Единственият начин да се получи повече за самите кредитори, е ако предприятието продължи да действа в някакъв по-ограничен мащаб. Косвените ефекти за държавата като данъци и приходи на свързани предприятия биха били още по-значителни.

За това на този въпрос трябва се погледне комплексно, но в момента това като че ли не е във фокуса на вниманието на правителството.

Облигационерите могат да изразят позицията си до 9 ноември. Очаквате ли някаква промяна?

Георги Прохаски:

До 9 ноември трябва да се изрази интерес към капитализация на вземанията. В този смисъл не вярвам да настъпи някаква промяна по този въпрос. След това има период до общото събрание на кредиторите, на което ще се гласува оздравителният план. Дотогава би могло, при изпълнение на някои от тези условия, в крайна сметка да се получи болшинство на кредитори, които да гласуват оздравителния план. Дали ще стане това, предстои да видим. Аз все пак се надявам, че ще има разум в тази насока, тъй като ликвидацията не е в интерес на абсолютно никого.

В обобщение: Какъв е най-вероятният сценарий?

Георги Прохаски:

Ако на този въпрос се гледа отстрани и се чака да се случи нещо от само себе си, нещата отиват към единствената законова възможност - това е ликвидацията и разпродажбата. Ако държавата заеме една по-активна позиция, която винаги е по-трудна, и привика всички кредитори на масата, да предложи варианти, да се взема най-разумното решение, тогава резултатът за всички - и за кредиторите, и за работниците ще бъде най-добър.

Интервюто е подготвено за публикация от Петър Чернев, Econ.bg

http://www.econ.bg/news/article17042..._privlekatelen

За мен продължава да е най-добрият и най-възможният вариант "Кремиковци" да започне да се самоизяжда. Една част от комбината при спазване на еконормите може да започне да претопява огромното количество желязо, натрупано на територията му, допълни Петър Диков. Очакванията били следващата година цената на метала да започне да се качва отново, а резервите в световен мащаб намалявали.

[Volf]

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=271769

Някой иска да вземе “Кремиковци” за лев.
Няма да стане!

С Цветан БАНКОВ, синдик на “Кремиковци”, разговаря Леонора ЛЕКОВА

- Г-н Банков, оздравяване или ликвидация? Какво бъдеще чака “Кремиковци”?

- Не мога да кажа. Остават още няколко дни до крайния срок - 9 ноември, в който кредиторите могат да заявяват дали са съгласни да трансформират вземанията си в част от капитала на дружеството или не. Едва след изтичането на този срок ще има яснота дали комбинатът ще се оздравява, или ще се премине към осребряване на активите.

- Появиха се информации, че облигационерите вече не искат да трансформират вземанията си. Така ли е?

- Нямам официално съобщение. Но това не означава, че отпада възможността за приемане на оздравителен план. Първо, защото и без тях той може да бъде одобрен. Те не са мажоритарен кредитор. Такъв в комбината няма.

Второ, не е необходимо да трансформираш вземане, за да подкрепиш плана за оздравяване. Така че въпросът не е решен.

- Добре, но защо стана така? Защо изведнъж облигационерите промениха позицията си? Всички казваха, че оздравителният план е в техен интерес.

- Не мога да кажа. Не знам какви са им доводите. Но съм се убедил, че когато нещо се мъти, то си е от нас, от българите.

Има и формален проблем. И той е дали Европейската комисия ще тълкува действията по оздравяването като държавна помощ. По този начин може да се тълкуват и разсрочването на дълговете, и отсрочването. Дори трансформирането на вземанията на държавните монополи, ако въпросът не се постави по подходящ начин в Брюксел. А това опира до капацитета на нашата администрация. Тя трябва да може да си отстоява позициите.

Трябва да има и политическа воля, защото нещата може да се представят така - имахме голямо желание да оздравим “Кремиковци”, но ще ни дърпат ушите от ЕК и за да не създаваме напрежение, по-добре да го затворим. И “Кремиковци” ще стане втората АЕЦ “Козлодуй”. Но последствията ще бъдат по-лоши. В това е цялата трагедия.

- Защо да е трагедия? Много хора искат комбината да го няма в Софийското поле.

- Първо, защото с АЕЦ “Козлодуй” не бяха свързани толкова много хора. Закриването на “Кремиковци” е свързано с ликвидирането на страшно много работни места. Не само в самия завод.

- В момента колко души работят в комбината?

- Около 3000 и при една ликвидация всички ще излязат на улицата с изключение на част от администрацията. С други думи - поне още 2500 души ще бъдат съкратени. Но не са те проблемът.

Проблемът е верижната реакция надолу и настрани към други производства. Вече засегнахме БДЖ и пристанищата. Ще ударим и НЕК. Последствията ще бъдат сериозни и многопосочни.

- Не може ли да се приложи схемата за “Стомана”-Перник, която бе изпаднала в подобно положение?

- Там се направи план за оздравяване на дружеството, а не се премина към осребряване на неговите активи. В “Кремиковци”, ако се премине към разпродажба на активи, означава абсолютен край. Няма дружество, което да е било обявено в несъстоятелност в България и след това да е започнало да работи. Освен това “Кремиковци” е коренно различно предприятие. “Стомана” се равнява на един цех от него. Ако тук се опитам да обособя една производствена част заедно с инфраструктурата, останалото е обречено на гибел. Никой няма да го купи. Но най-важният проблем е кризата. Няма инвеститорски интерес към комбината.

- Нали Европа излиза от кризата?

- У нас кризата е в разгара си. Не се заблуждавайте. Имаше едно фалшиво напомпване на банките, но в реалния сектор пари няма. Катастрофална е ситуацията. Дори лекото раздвижване на пазара на черни метали отпреди месец-месец и половина го няма.

В момента отиваме катастрофално надолу и като цени, и като търсене. Предприятията затварят. Строителството е блокирано. А идва и зима.

- Тогава?

- Моите прогнози са много тежки за икономиката изобщо. “Кремиковци” може да спре, без да му е виновна процедурата.

- Какво очаквате в момента от държавата? На кои дългове искате разсрочване?

- На всички публични вземания. Това са мита, данъци, такси. Но все още няма официално становище от финансовото министерство.

- Какъв е размерът им?

- Това е много спорен въпрос, защото 72% от претенциите съм обжалвал в съда.

- А държавната помощ, която комбинатът получи по време на приватизацията, влиза ли в нечии сметки?

- В момента не. Тя също е оспорена, но заседанието на съда е през януари.

- Добре, ако до крайния срок никой не потвърди, че иска да трансформира вземанията си. Какво ще стане тогава?

- Ако това стане и ако не бъде представено съгласие от Министерството на финансите за разсрочване на публичните вземания, тогава съдът ще обяви несъстоятелност. Дейността на комбината ще бъде прекратена и ще се премине към осребряване на активите. Но едно осребряване в тази криза не би донесло по-добра степен на удовлетворяване на кредиторите, отколкото при трансформиране на вземанията. В това съм напълно убеден. Изобщо запазването на предприятието като действащо има някои предимства на този етап. Ако “Кремиковци” работи, може да се реализират намеренията за неговото преструктуриране. Комбинатът има активи, които могат да се използват целесъобразно. Това са земи, машини, скрап. Много неща могат да се направят, но докато предприятието е действащо. При едно осребряване ще правим търгове, на които никой няма да се явява, докато цената не падне. В същото време ще се трупат задължения за охрана, енергия, опазване на имуществото. Не е тайна също, че има и много неатрактивни активи.

- Какво се планира за тях?

- Ето това не е ясно. А какво ще стане с екологичните замърсявания? Едва ли някой ще си купи земя, за да я почиства от отрови и тежки метали. Много са въпросите, които трябва да намерят отговори.

Но, разбира се, кредиторите ще имат последната дума. Те ще преценят с оглед на собствените си интереси. Аз съм дал вариантите. Но подчертавам, че прекрасен сценарий няма.

- Какво разбирате пред прекрасен сценарий?

- Някой, изглежда, иска да купи “Кремиковци” за 1 лев и да почне всичко отначало. Такова нещо не може да стане!

[engenering]

По-добре да изплатят дължимите пари на съкратените. Какви 10 000 лв. за бизнес?

Да побързат с 10-те хилки ,щото другата седмица ще трябва да дават на повече хора ,още 50-тина % май ще бъдат освободени .

[blackmetal]

Да здравствует День металлургии!
Много здоровья, долгих лет жизни и менее "доброжелателям"!

http://www.focus-news.net/?id=n1291891

Навършват се 46 години от откриването на „Кремиковци”

05 ноември 2009 | 00:11 | Агенция "Фокус"

София. На 5 ноември 1 963 година е открит е стопанският металургичен комбинат "Кремиковци".
През 1960 г. започва изграждането на металургичния гигант "Кремиковци", като реализация на правителствената политика на България да се промени аграрната насоченост на икономиката на страната. Идеята е да се използват залежите в находището край кв. "Кремиковци", което е със съдържание на желязосъдържащи суровини в рудата от 30 до 37 %.
Предварителната подготовка на строителството стартира през 1956 г., когато се взема решение за възлагане на проектирането на организации от бившия Съветски съюз. Впоследствие и оборудването почти изцяло се доставя оттам. Проектът се реализира като затворен непрекъснат цикъл за производство на стомана от добив на руда до краен продукт от горещ и студен прокат, тънколистни марки стомана, различни профили арматурно желязо и тръби.
През 1963 г. влизат в експлоатация първите производствени мощности: Рудоподготвително производство, Агломерационно производство, Първа коксова батерия, Първа доменна пещ, Топлоелектрическата централа и Ремонтно-механичен завод.
В следващите 10 - 15 години последователно влизат в експлоатация и останалите основни производства по технологичния поток: Стоманодобивен завод с електропещи и конвертори; Блуминг-слябинг, Стан "1700" - горещо валцуване, Стан "250" за катанка, Тръбопрокатен завод, Завод за студено валцуване, Цех за покаляване на ламарината, Цех за поцинковане и Цех за пластмасово покритие, Феросплавен завод. Успоредно с тях влизат в действие Газодобивно производство, Водоснабдително стопанство, пречиствателни станции.

Както няма бивш негър, така няма и бивш металург!Честито колеги !Да ви е честита новата бананова република България!

[llilli]

По-добре да изплатят дължимите пари на съкратените. Какви 10 000 лв. за бизнес?

[forex_guru]

Бгнес:

Т. Младенов: Съкратените от Кремиковци ще получат по 10 хил.лв. за собствен бизнес
БГНЕС - 06 Ноември 12:04
Няма да коментирам действията на прокуратурата това заяви социалният министър Тотю Младенов в отговор на въпрос за снемане на депутатския имунитет на предшественичката му в министерството Емилия Масларова, но сме съдействали максимално по този въпрос, предаде репортер на БГНЕС.
Няма да коментирам действията на прокуратурата това заяви социалният министър Тотю Младенов в отговор на въпрос за снемане на депутатския имунитет на предшественичката му в министерството Емилия Масларова, но сме съдействали максимално по този въпрос, предаде репортер на БГНЕС.Ние сме съдействали максимално по този въпрос, прокуратурата си знае работата.България очаква около 6,5 млн.лв. от Европейския приватизационен фонд за активни мерки за работниците съкратени от Кремиковци и пристанище Лом. Българското съфинансиране ще бъде 1,3 млн.лв. от 1 октомври страната ни е започнала да се подготвя за предоставянето на тези услуги с мотивационни курсове за съкратените. Очаквайте подробности./БГНЕС

Това трябваше да стане одавна.Вместо 6 месеца да гори газ безцелно, който никога няма да бъде платен можеха да дадат не по 10, а по 50 хиляди на всеки.

[badboy333]

БРЯХ,БРЯХ,БРЯХ, ТОЗИ ИЗБУШЕНЯК, ПУШИЛЯК ЛИ ИСКАТ ДА ГО ВЗЕМАТ ПАК ЗА ЕДНО ПРОБИТО ПЕНИ

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=271769

Някой иска да вземе “Кремиковци” за лев.
Няма да стане!

С Цветан БАНКОВ, синдик на “Кремиковци”, разговаря Леонора ЛЕКОВА

- Г-н Банков, оздравяване или ликвидация? Какво бъдеще чака “Кремиковци”?

- Не мога да кажа. Остават още няколко дни до крайния срок - 9 ноември, в който кредиторите могат да заявяват дали са съгласни да трансформират вземанията си в част от капитала на дружеството или не. Едва след изтичането на този срок ще има яснота дали комбинатът ще се оздравява, или ще се премине към осребряване на активите.

- Появиха се информации, че облигационерите вече не искат да трансформират вземанията си. Така ли е?

- Нямам официално съобщение. Но това не означава, че отпада възможността за приемане на оздравителен план. Първо, защото и без тях той може да бъде одобрен. Те не са мажоритарен кредитор. Такъв в комбината няма.

Второ, не е необходимо да трансформираш вземане, за да подкрепиш плана за оздравяване. Така че въпросът не е решен.

- Добре, но защо стана така? Защо изведнъж облигационерите промениха позицията си? Всички казваха, че оздравителният план е в техен интерес.

- Не мога да кажа. Не знам какви са им доводите. Но съм се убедил, че когато нещо се мъти, то си е от нас, от българите.

Има и формален проблем. И той е дали Европейската комисия ще тълкува действията по оздравяването като държавна помощ. По този начин може да се тълкуват и разсрочването на дълговете, и отсрочването. Дори трансформирането на вземанията на държавните монополи, ако въпросът не се постави по подходящ начин в Брюксел. А това опира до капацитета на нашата администрация. Тя трябва да може да си отстоява позициите.

Трябва да има и политическа воля, защото нещата може да се представят така - имахме голямо желание да оздравим “Кремиковци”, но ще ни дърпат ушите от ЕК и за да не създаваме напрежение, по-добре да го затворим. И “Кремиковци” ще стане втората АЕЦ “Козлодуй”. Но последствията ще бъдат по-лоши. В това е цялата трагедия.

- Защо да е трагедия? Много хора искат комбината да го няма в Софийското поле.

- Първо, защото с АЕЦ “Козлодуй” не бяха свързани толкова много хора. Закриването на “Кремиковци” е свързано с ликвидирането на страшно много работни места. Не само в самия завод.

- В момента колко души работят в комбината?

- Около 3000 и при една ликвидация всички ще излязат на улицата с изключение на част от администрацията. С други думи - поне още 2500 души ще бъдат съкратени. Но не са те проблемът.

Проблемът е верижната реакция надолу и настрани към други производства. Вече засегнахме БДЖ и пристанищата. Ще ударим и НЕК. Последствията ще бъдат сериозни и многопосочни.

- Не може ли да се приложи схемата за “Стомана”-Перник, която бе изпаднала в подобно положение?

- Там се направи план за оздравяване на дружеството, а не се премина към осребряване на неговите активи. В “Кремиковци”, ако се премине към разпродажба на активи, означава абсолютен край. Няма дружество, което да е било обявено в несъстоятелност в България и след това да е започнало да работи. Освен това “Кремиковци” е коренно различно предприятие. “Стомана” се равнява на един цех от него. Ако тук се опитам да обособя една производствена част заедно с инфраструктурата, останалото е обречено на гибел. Никой няма да го купи. Но най-важният проблем е кризата. Няма инвеститорски интерес към комбината.

- Нали Европа излиза от кризата?

- У нас кризата е в разгара си. Не се заблуждавайте. Имаше едно фалшиво напомпване на банките, но в реалния сектор пари няма. Катастрофална е ситуацията. Дори лекото раздвижване на пазара на черни метали отпреди месец-месец и половина го няма.

В момента отиваме катастрофално надолу и като цени, и като търсене. Предприятията затварят. Строителството е блокирано. А идва и зима.

- Тогава?

- Моите прогнози са много тежки за икономиката изобщо. “Кремиковци” може да спре, без да му е виновна процедурата.

- Какво очаквате в момента от държавата? На кои дългове искате разсрочване?

- На всички публични вземания. Това са мита, данъци, такси. Но все още няма официално становище от финансовото министерство.

- Какъв е размерът им?

- Това е много спорен въпрос, защото 72% от претенциите съм обжалвал в съда.

- А държавната помощ, която комбинатът получи по време на приватизацията, влиза ли в нечии сметки?

- В момента не. Тя също е оспорена, но заседанието на съда е през януари.

- Добре, ако до крайния срок никой не потвърди, че иска да трансформира вземанията си. Какво ще стане тогава?

- Ако това стане и ако не бъде представено съгласие от Министерството на финансите за разсрочване на публичните вземания, тогава съдът ще обяви несъстоятелност. Дейността на комбината ще бъде прекратена и ще се премине към осребряване на активите. Но едно осребряване в тази криза не би донесло по-добра степен на удовлетворяване на кредиторите, отколкото при трансформиране на вземанията. В това съм напълно убеден. Изобщо запазването на предприятието като действащо има някои предимства на този етап. Ако “Кремиковци” работи, може да се реализират намеренията за неговото преструктуриране. Комбинатът има активи, които могат да се използват целесъобразно. Това са земи, машини, скрап. Много неща могат да се направят, но докато предприятието е действащо. При едно осребряване ще правим търгове, на които никой няма да се явява, докато цената не падне. В същото време ще се трупат задължения за охрана, енергия, опазване на имуществото. Не е тайна също, че има и много неатрактивни активи.

- Какво се планира за тях?

- Ето това не е ясно. А какво ще стане с екологичните замърсявания? Едва ли някой ще си купи земя, за да я почиства от отрови и тежки метали. Много са въпросите, които трябва да намерят отговори.

Но, разбира се, кредиторите ще имат последната дума. Те ще преценят с оглед на собствените си интереси. Аз съм дал вариантите. Но подчертавам, че прекрасен сценарий няма.

- Какво разбирате пред прекрасен сценарий?

- Някой, изглежда, иска да купи “Кремиковци” за 1 лев и да почне всичко отначало. Такова нещо не може да стане!