http://www.capital.bg/show.php?storyid=815516
На кръстопът.
Датата е 12 ноември 2009 година. Точно 15 месеца и 6 дни откакто Софийският градски съд обяви "Кремиковци" в неплатежоспособност. За това време американският автомобилостроител General Motors успя да закъса финансово, да поиска помощ от държавата, да получи средства и да мине през чистилището на банкрута и да продължи съществуването си. Българският стоманопроизводител все още чука на входа на това чистилище и по всичко изглежда, че ще остане там още няколко месеца.
Много против
За бъдещето на комбината има два варианта - оздравителен план или директна продажба на активи. Засега вторият изглежда по-възможен, защото единият от двамата най-големи кредитори на компанията - облигационерите, вече решиха да не обръщат вземането си в акции, каквато е идеята на оздравителния план. Срещу плана се изказаха и представители на държавата - министърът на икономиката Трайчо Трайков и на екологията Нона Караджова. Вицепремиерът Симеон Дянков също не е дал категоричен сигнал за позицията си, въпреки че преди месеци говореше за ликвидация. До 12 ноември Дянков трябваше да се произнесе съгласен ли е публичните държавни вземания като данъци и осигуровки да се разсрочат. Отказ на финансовия министър, а за такъв може да се приеме и неговото мълчание, да ги разсрочи означава край за оздравителния план, който синдикът Цветан Банков предложи. Още повече че те са в огромен размер - между 400 млн. лв. и 1.107 млрд. лв. (близо 80% от тях се оспорват в съда, включително стара държавна помощ).
До края на миналата седмица министърът на финансите не бе дал становище, че приема разсрочване на вземанията. Това даваше право на съда на закрито заседание да обяви дружеството в несъстоятелност и въобще да не се стигне до събрание на кредиторите, където да се гласува за или против. А ако няма план, следва процедура по несъстоятелност и разпродажба на активите, наричана жаргонно "ликвидация".
Според източници на "Капитал" в последните дни Симеон Дянков все пак е поставил допълнителни искания пред синдика, на които да се отговори, преди вицепремиерът да си каже думата. Затова и в момента се прави опит срокът за решение на финансовия министър да бъде удължен с два месеца, през които новите изисквания да се изпълнят. Ако това стане, крайна дата за произнасянето му вероятно ще стане 12 януари, като междувременно синдикът и застъпниците на оздравяването ще трябва да подготвят солидни аргументи в подкрепа на плана.
Двата сценария
Оздравителният план предвижда капиталът на "Кремиковци" да се увеличи, а нови акционери да станат кредиторите, чиито вземания са утвърдени от съда и допуснати след експертиза до обръщане в акции. От вземания за близо 1.9 млрд. лв. (последен размер, потвърден от съда) за конвертиране са допуснати 944 млн. лв. Така, след като най-големият частен кредитор се отказа, при приемане на плана може да се стигне до комичната ситуация комбинатът да бъде одържавен. Причината е, че сред останалите кредитори на дружеството един от най-големите с 55 лн. лв. е Националната електрическа компания. Тя ще може да обърне вземанията си в акции на същата стойност, а настоящият капитал на "Кремиковци" е 18 млн. лв. Приемането на плана в този вариант ще означава, че държавата ще трябва да осигури на комбината и оборотни средства и такива за екоинвестиции.
Има теоретична възможност облигационерите да подкрепят плана, без да обръщат вземането си в акции, а като останат кредитори, смятат източници на "Капитал". Затова трябва да се проведе допълнително гласуване измежду тях, каквото вече имаше за капитализирането.
Едно от предимствата на плана е, че няма да има уволнения и социални вълнения. Освен това "Кремиковци" може би няма да загуби и името си на металургичната карта. Минусите обаче не са малко - няма гаранции за солидни екоинвестиции и за рентабилни продажби в бъдеще. Опитът в България досега също показва, че написаното в оздравителните планове далеч не се случва. Примери за това са фалиралите "Химко" и "Плама", но има и в обратната посока - "Стомана".
При несъстоятелността работата на "Кремиковци" ще спре изцяло (не че и сега мощностите са много натоварени). Синдикът ще трябва да насрочи търг за разпродажба на активите и с постъпленията да удовлетворят кредиторите, доколкото е възможно. Практиката показва, че в този сценарий първоначално се прави опит за продаване на всички активи в едно. Много възможно е на първия търг кандидат да не се яви. Така на втория търг цената се смъква с 20%. Няма ли отново кандидат, се преминава към договаряне при цена, която ще е дори по-ниска. "Кремиковци" разполага с почивни станции, транспортни средства, над 12 хил. дка земи, скрап и оборудване за стоманопроизводители. Оценката за всички активи към септември емежду 632 и 837 млн. лв.
Продажбата на активи има едно голямо предимство - става бързо и прозрачно. Новият собственик може да развива там металургично производство, но след изрично разрешение от министерството на екологията, което няма да бъде поставено под натиск. Може да реши да прави и нещо друго - например складове. Трудно може да се направи сравнение в кой от двата варианта кредиторите ще получат повече.
Трите лагера
Сред облигационерите всъщност има три лагера - едните поддържат плана, другите не, а трета част няма ясна позиция. Всеки от тези три полюса има свое обяснение за мотивацията на другите.
Анжело Москов, изпълнителният директор на инвестиционния фонд QVT, който е вторият най-голям облигационер, иска компанията да се оздрави. Източници, близки до него, твърдят, че "Кремиковци" може да печели, стига да не се краде, и след две години, когато кризата поотмине, а пазарът на стомана живне, ще може от продажба на комбината да се направят повече пари, отколкото от ликвидация днес.
Мнозинството от облигационерите обаче не смятат да стават собственици и предстои да видим искат ли да останат кредитори на дружество с оздравителен план, или ще го ликвидират. Те смятат, че при директна продажба ще получат повече средства.
Публично против оздравяване се е обозначил единствено инвестиционният фонд "Марс Капитал". Компанията има дългогодишен опит в инвестиции на пазарите от региона. Разполага със задълбочени познания за обстановката в Русия, Украйна, познава и търговията с български ЗУНК-ове.
Освен двата лагера има още няколко по-малки фонда, които постоянно се ослушват за фактическата обстановка и са готови да променят позицията си, ако някой ги убеди, че това им е изгодно. Има и конспиративни теории за български и украински олигарси, стоящи зад всеки облигационер, които преследват своя интерес.
На кръстопът.
Датата е 12 ноември 2009 година. Точно 15 месеца и 6 дни откакто Софийският градски съд обяви "Кремиковци" в неплатежоспособност. За това време американският автомобилостроител General Motors успя да закъса финансово, да поиска помощ от държавата, да получи средства и да мине през чистилището на банкрута и да продължи съществуването си. Българският стоманопроизводител все още чука на входа на това чистилище и по всичко изглежда, че ще остане там още няколко месеца.
Много против
За бъдещето на комбината има два варианта - оздравителен план или директна продажба на активи. Засега вторият изглежда по-възможен, защото единият от двамата най-големи кредитори на компанията - облигационерите, вече решиха да не обръщат вземането си в акции, каквато е идеята на оздравителния план. Срещу плана се изказаха и представители на държавата - министърът на икономиката Трайчо Трайков и на екологията Нона Караджова. Вицепремиерът Симеон Дянков също не е дал категоричен сигнал за позицията си, въпреки че преди месеци говореше за ликвидация. До 12 ноември Дянков трябваше да се произнесе съгласен ли е публичните държавни вземания като данъци и осигуровки да се разсрочат. Отказ на финансовия министър, а за такъв може да се приеме и неговото мълчание, да ги разсрочи означава край за оздравителния план, който синдикът Цветан Банков предложи. Още повече че те са в огромен размер - между 400 млн. лв. и 1.107 млрд. лв. (близо 80% от тях се оспорват в съда, включително стара държавна помощ).
До края на миналата седмица министърът на финансите не бе дал становище, че приема разсрочване на вземанията. Това даваше право на съда на закрито заседание да обяви дружеството в несъстоятелност и въобще да не се стигне до събрание на кредиторите, където да се гласува за или против. А ако няма план, следва процедура по несъстоятелност и разпродажба на активите, наричана жаргонно "ликвидация".
Според източници на "Капитал" в последните дни Симеон Дянков все пак е поставил допълнителни искания пред синдика, на които да се отговори, преди вицепремиерът да си каже думата. Затова и в момента се прави опит срокът за решение на финансовия министър да бъде удължен с два месеца, през които новите изисквания да се изпълнят. Ако това стане, крайна дата за произнасянето му вероятно ще стане 12 януари, като междувременно синдикът и застъпниците на оздравяването ще трябва да подготвят солидни аргументи в подкрепа на плана.
Двата сценария
Оздравителният план предвижда капиталът на "Кремиковци" да се увеличи, а нови акционери да станат кредиторите, чиито вземания са утвърдени от съда и допуснати след експертиза до обръщане в акции. От вземания за близо 1.9 млрд. лв. (последен размер, потвърден от съда) за конвертиране са допуснати 944 млн. лв. Така, след като най-големият частен кредитор се отказа, при приемане на плана може да се стигне до комичната ситуация комбинатът да бъде одържавен. Причината е, че сред останалите кредитори на дружеството един от най-големите с 55 лн. лв. е Националната електрическа компания. Тя ще може да обърне вземанията си в акции на същата стойност, а настоящият капитал на "Кремиковци" е 18 млн. лв. Приемането на плана в този вариант ще означава, че държавата ще трябва да осигури на комбината и оборотни средства и такива за екоинвестиции.
Има теоретична възможност облигационерите да подкрепят плана, без да обръщат вземането си в акции, а като останат кредитори, смятат източници на "Капитал". Затова трябва да се проведе допълнително гласуване измежду тях, каквото вече имаше за капитализирането.
Едно от предимствата на плана е, че няма да има уволнения и социални вълнения. Освен това "Кремиковци" може би няма да загуби и името си на металургичната карта. Минусите обаче не са малко - няма гаранции за солидни екоинвестиции и за рентабилни продажби в бъдеще. Опитът в България досега също показва, че написаното в оздравителните планове далеч не се случва. Примери за това са фалиралите "Химко" и "Плама", но има и в обратната посока - "Стомана".
При несъстоятелността работата на "Кремиковци" ще спре изцяло (не че и сега мощностите са много натоварени). Синдикът ще трябва да насрочи търг за разпродажба на активите и с постъпленията да удовлетворят кредиторите, доколкото е възможно. Практиката показва, че в този сценарий първоначално се прави опит за продаване на всички активи в едно. Много възможно е на първия търг кандидат да не се яви. Така на втория търг цената се смъква с 20%. Няма ли отново кандидат, се преминава към договаряне при цена, която ще е дори по-ниска. "Кремиковци" разполага с почивни станции, транспортни средства, над 12 хил. дка земи, скрап и оборудване за стоманопроизводители. Оценката за всички активи към септември емежду 632 и 837 млн. лв.
Продажбата на активи има едно голямо предимство - става бързо и прозрачно. Новият собственик може да развива там металургично производство, но след изрично разрешение от министерството на екологията, което няма да бъде поставено под натиск. Може да реши да прави и нещо друго - например складове. Трудно може да се направи сравнение в кой от двата варианта кредиторите ще получат повече.
Трите лагера
Сред облигационерите всъщност има три лагера - едните поддържат плана, другите не, а трета част няма ясна позиция. Всеки от тези три полюса има свое обяснение за мотивацията на другите.
Анжело Москов, изпълнителният директор на инвестиционния фонд QVT, който е вторият най-голям облигационер, иска компанията да се оздрави. Източници, близки до него, твърдят, че "Кремиковци" може да печели, стига да не се краде, и след две години, когато кризата поотмине, а пазарът на стомана живне, ще може от продажба на комбината да се направят повече пари, отколкото от ликвидация днес.
Мнозинството от облигационерите обаче не смятат да стават собственици и предстои да видим искат ли да останат кредитори на дружество с оздравителен план, или ще го ликвидират. Те смятат, че при директна продажба ще получат повече средства.
Публично против оздравяване се е обозначил единствено инвестиционният фонд "Марс Капитал". Компанията има дългогодишен опит в инвестиции на пазарите от региона. Разполага със задълбочени познания за обстановката в Русия, Украйна, познава и търговията с български ЗУНК-ове.
Освен двата лагера има още няколко по-малки фонда, които постоянно се ослушват за фактическата обстановка и са готови да променят позицията си, ако някой ги убеди, че това им е изгодно. Има и конспиративни теории за български и украински олигарси, стоящи зад всеки облигационер, които преследват своя интерес.
Коментар