If this is your first visit, be sure to
check out the FAQ by clicking the
link above. You may have to register
before you can post: click the register link above to proceed. To start viewing messages,
select the forum that you want to visit from the selection below.
Ако нещо не е написано във вестниците на пеефлевски или е изтрито от медераторите , то НЕ СЪЩЕСТВУВА!
Особено, ако е свързано с цеко, пеко, мако и дако
Юрки Коскело: ПИБ надхвърли очакванията, изпълни всички критерии на Европейската комисия
Банката има интереси за развитие и извън България, казва независимият член на Надзорния съвет на Първа инвестиционна банка
Юрки Коскело беше избран за член на Надзорния съвет на Първа инвестиционна банка през юни 2015 г. Той е работил 24 г. в Международната финансова корпорация (IFC), член на групата на Световната банка. Заемал е и редица ръководни и консултантски позиции в европейски финансови институции като Инвестиционния фонд за земеделие и търговия в Африка (AATIF), EXPO Bank, Чехия, и AtlasMara Co-Nvest LLC, Великобритания.
- Г-н Коскело, имате голям международен опит в редица страни. Над 20 г. сте работили и в Международната финансова корпорация (IFC) към Световната банка. Как изглежда българската банкова система през очите на един чуждестранен експерт?
- Преди всичко, нека да погледнем регионално. Целият район наоколо преминава през промени заради Гърция, която е съседна държава. Но и през процесите в цялостната европейска банкова система. Затова действително България не може да се отдели от цялата система. Общоприето е сред моите колеги, че за да работи банковата система добре, се изискват различни видове банки. Трябват ви такива, които се фокусират върху селски региони и земеделие, други с фокус върху малки и средни предприятия, както и такива, които са универсални. В същия контекст трябват чуждестранни и местни банки. Всичко това е нужно да е в равновесие.
Смятам, че България е в добра позиция, защото има диверсификация на банковата система, а исторически това произвежда най-добрите резултати.
- От близо 6 месеца вие сте независим член в Надзорния съвет на Първа инвестиционна банка. Бихте ли ни разказали повече за съвместната ви работа с банката?
- Всъщност заемането на тази позиция е резултат от моята работа в годините назад и тази на бившите ми колеги в Международната финансова корпорация (IFC) към Световната банка за подобряване на корпоративното управление на ПИБ. От лятото приех да стана част от екипа на Първа инвестиционна банка като независим член, който може да се каже, че идва от различен свят от България. Но това не е случайно, а е програмиран подход на банката с оглед да подобри своето управление.
И първите ми впечатления от 6-те месеца, през които съм в банката, са, че почти всичко е много по-добро, отколкото го очаквах. Вече мога да кажа, че знам достатъчно добре къде се намирам днес. Като цяло за мен преживяването е много позитивно. Осъзнах, че мога да допринеса за продължаващото усъвършенстване на банката.
- Това означава ли, че делът на банките с български капитали е достатъчен, или според вас трябва да е по-голям?
- Не бих искал да цитирам държавата, но един министър на финансите наскоро ми каза, че и тук трябва отново равновесие - както достатъчно местен капитал, така и, от друга страна, достатъчно чужда собственост, за да внесе още по-голям баланс. И дали това равновесие в момента е правилно, е въпрос на поставяне във времето. Моето чувство е, че в България делът на собствения капитал ще нараства.
Дали това ще е български капитал от чуждестранни банки, или от местно притежавани банки, това е различен въпрос. Но ви трябват и двете.
- През 2014 г. ПИБ получи ликвидна подкрепа. В тази връзка банката има план за преструктуриране, одобрен от Европейската комисия. Как върви неговото изпълнение?
- Първа инвестиционна банка има пряк външен наблюдател, който следи стриктно изпълнението на плана за преструктуриране от името на Европейската комисия. Банката е отговорила на всяка възможна цифра в този план и е надхвърлила очакванията. Ще ви дам и конкретен пример: до този момент ПИБ е изплатила общо 750 млн. лв. от ликвидната подкрепа. През 2015 г. банката е предплатила авансово 150 млн. лв. повече от дължимата сума за годината. Тоест банката е погасила ликвидната подкрепа в доста по-висок процент от заложеното в плана, одобрен от Европейската комисия.
До дни ще бъде представен на ЕК и отчетът за третото тримесечие от външните наблюдатели. Той отчита ликвидност от 600 млн. лв. над предвидената с плана, което представлява 24,4% ликвидност в банката. Цената на финансирането на банката е намаляла от 3,3% на 2,6%.
В момента работим по нова управленска структура, която е по изричното изискване на Международната финансова корпорация и ЕК. Тази структура ще бъде въведена до края на годината, което ще направи ПИБ по-прозрачна и по-ефективна.
- Какво мислите за предстоящите стрес тестове на банките в България?
- Това е интересен въпрос, но ще го поставя малко по-различно. Вчера (в сряда - бел. ред.) бях във Варшава, където няколко от финансовите регулатори се срещнаха, присъстваха и повечето европейски институции, както и Международният валутен фонд. Имаше дискусия за цялата банкова система и накъде отива тя. Обсъждаха и стрес тестовете. Беше интересно, защото някои държави следват публичния подход на единния регулатор. Други имат свои собствени стрес тестове. Банките, които са многонационални, може да бъдат подложени само на първия подход - от единен регулатор. Посланието от дискусията във Варшава беше, че регулаторите се стараят да се хармонизират помежду си.
Ако имате например италианска банка, те ще си имат регулатор, който ще бъде под Европейската централна банка, защото тя е една от системните банки за Европа. И регулаторът тук няма да обърне много внимание на италианците, така ще има достатъчно време да разгледат местните банки и по-малките банки.
За да може един стрес тест да бъде разумен, някои банки ще трябва да не го издържат. Кои ще бъдат, предстои да видим. Но така ще бъде навсякъде в Европа, така ще бъде и тук.
Неиздържането на стрес тестовете не означава непременно, че това е нещо много лошо. Например при стрес тестовете на гръцките банки отпреди няколко седмици, ако си спомням правилно, не им достигаха 14 млрд. евро. Но ако попитате тези банки: смятате ли, че ви трябват 14 млрд. евро, всички ще отговорят - не. Регулаторът обаче казва, че това е цифрата. И съответно им се дава време да увеличат този капитал. И някои няма да успеят.
Важното е, че трябва да се подхожда с разум. Все още е твърде рано да се каже кой ще продължи и кой - не. Няма да е правилно да се прави такава спекулация. Просто централната банка трябва да свърши разумна работа и ще видим резулатите.
Конкретно за Първа инвестиционна банка – банката е наела външни съветници с огромен опит и е изцяло подготвена за предстоящите тестове.
- Гуверньорът на централната банка г-н Димитър Радев наскоро каза, че се очаква консолидация в българската банкова система. Какво е вашето мнение?
- В целия Балкански регион има твърде много банки. А една банка трябва да е с определени размери, с определено качество, за да може да обслужва пазара. И като цяло в региона ще има консолидация, защото това се обуславя от компетентността на банките и клиентското обслужване. Централната банка трябва да гарантира, че хората получават услуга по правилен начин, и да поддържа стабилна работа на банковата система.
А някои банки просто са в по-добра позиция от други - така че консолидацията трябва да се случи.
- Как ще се отрази въвеждането на еврото на българската банкова система?
- Това е въпрос с много измерения. Първо, не може да се каже кога е правилно да се въведе и дали трябва да се тръгва към еврото. Някои страни го отлагат, други бързат. Смятам, че правилното е да се осъзнае, че България има стабилен валутен борд вече доста години. Така дори може да се запитате дали ще има изобщо някаква разлика при еврото. Но решението за въвеждане на еврото се взема от правителството и от други институции, това е тяхно право.
- Вашето участие в надзора на ПИБ означава ли, че банката има интереси за развитие извън България? Планира ли се отварянето на нови клонове в чужбина освен тези в Кипър и Албания?
- Още един многопланов въпрос. Нека от моя опит го перефразирам. Когато бях в IFC, това, което правехме, е да се опитваме да съберем различни хора заедно, които да слушат как се прави бизнес в Латинска Америка, в Европа, в Азия, за да могат да се събират впечатления и да се правят сравнения.
Така виждам и моята роля, че мога със своя опит да внеса идеи в надзорния съвет, които преди не са били обсъждани. Но това не означава непременно експанзия. И казвайки това, трябва да отчетем, че банката вече има дейност в Албания, и ако се окаже, че търсенето и разширението има смисъл, може и да има такова. Трябва да се претеглят различните варианти.
Най-важното е, че като надзорен съвет имаме различни мнения. Защото, ако има само едно мнение - от един източник, няма как да се вземат правилните решения. За тях се изискват различни елементи.
- Какви са вашите наблюдения - по какво се различава корпоративната култура в България от тази например във Финландия?
- Всъщност аз отдавна не живея във Финландия. Но това, че сме част от ЕС, ни вкарва в рамка, която ни води до едни и същи модели. Което означава, че системите за корпоративно управление стават унифицирани. При някои този процес протича по-бързо, при други - по-бавно, но всички се движим към европейския модел.
Затова и вече не става дума за финландски, български или френски модел. Разбира се, всяка култура има свои особености. Но тъкмо това позволява на бизнеса да процъфтява по-добре, и в конкретния случай - на банковите системи да оперират на единен пазар.
13 ноември 2015
По повод манипулативни медийни публикации от сайта „Бивол“, отразени от телевизия TV7, обръщаме внимание на следните факти:
Твърденията срещу „Първа инвестиционна банка“ АД за замесването й в измама с европейски фондове в Румъния са лъжа. Това се доказва от официалните документи и съобщенията на компетентните органи.
Съгласно официално съобщение на Националната антикорупционна агенция към прокуратурата на Република Румъния, публикувано на 6.10.2015 г., са арестувани генералният директор, заместникът му и други служители на АПИА - агенцията, която е организирала обществената поръчка по доставка на храни за най-нуждаещите се в Румъния. В съобщението на прокуратурата, което е приложено по-долу, се съдържат подробности по казуса с посочване на обвиняемите и причините за задържането им. В него изрично се посочва като основание за задържане им и обстоятелството, че АПИА е превела сумите по договорите за доставка, не както е предвидено в сключените договори - по сметка в „Първа инвестиционна банка“ АД, София, а по сметка в Bank of Cyprus (Кипър).
Още през януари 2013 г. „Първа инвестиционна банка” АД първа подаде своевременно сигнал за притеснителни обстоятелства във връзка с организираната от АПИА обществената поръчка и нейното изпълнение.
Сигналът е подаден до:
Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ);
Националната антикорупционна агенция към прокуратурата на Република Румъния;
Държавна агенция национална сигурност (ДАНС);
Специализираната прокуратура на България.
Всякакви други опити за внушения, провокации и откровени лъжи са недопустими и „Първа инвестиционна банка” АД ще приложи всички законови средства за защита на доброто си име.
В прикачени файлове можете да откриете и допълнителна информация по случая:
Що, то не е задължително хората с вътрешна информация да имат много акции.
Възможните обяснения за едно подобно поведение са многопосочни.
Търговията с вътрешна информация е едно от тези обяснения.
Някак доста неблагоприятно впечатление прави, че това е поредна позиция, по която някои (в конкретния случай по-скоро дребен до среден) излиза с един леко "силов" похват Не хитрува, а обира бидовете.
Като подхванахме темата за вътрешната информация, само като вариант да споделя, че не е изключено, злоупотребата с вътрешна информация да се е случила по друга позиция, а тук просто трескаво се освобождават средства според конкретните наличности при въпросни я играч
Коментар