в-к "Земя", брой 144 / февруари 1992 г.
Въпрос към Добри Джуров(армейски генерал):
Сега, след 10-ти Ноември, много се говори за намесата от Ваша страна и от страна на други ръководни кадри от БКП в българския спорт и по-специално във връзка с привилигированото положение на ЦСКА. Не смятата ли, че тази намеса беше погрешна?
Отговорът на генерал Джуров:
В никакъв случай. Армейският спортен клуб беше и остава носител на социалистическия морал и един от символите на успеха на Народната власт. Знаете, че преди победата на Деветосептемврийската революция във спорта и най-вече във футбола преобладаваха буржоазно-фашиски елементи. Народната власт не можеше да допусне това. Времето беше такова. Затова създадохме нашия ЦСКА. И в спорта ЦСКА постигна много. Това не беше грешка!
Приветствие от ЧЛЕНА НА ПОЛИТ БЮРО НА ЦК НА БКП И МИНИСТЪР НА НАРОДНАТА ОТБРАНА армейски генерал Добри Джуров до спортистите, треньорите, деятелите и ръководителите на ЦСКА "Септемврийско знаме" във връзка с 40-годишнината на армейския клуб“....Ние не можем да не отбележим, че цска Септемврийско знаме е рожба на народната власт..............Очертаните от Тринадесетия конгрес и последващите го пленуми на ЦК на БКП цели и задачи изискват решително преустройство.....Това се отнася в пълна сила и за всички членове на Централния спортен клуб на армията “Септемврийско знаме. С високите критерии на Тринадасетия партиен конгрес трябва да мерим всяка изява на армейските спортисти и на клуба като цяло.” ГЛАВА ПЪРВА Задачите на цска Септемврийско знаме са да работи за възпитанието на ЯРКИ КОМУНИСТИЧЕСКИ ДОБРОДЕТЕЛИ у членовете, спортистите........ Ръководството на идейно-възпитателната работа се осъществява от партийнополитически апарат, съвет за идеологическа работа......... Укази на държавен съвет на Народна Република България за награждаване на цска СЗ 1.Народен Орден на Труда – 1968г. 2.Червено Знаме на Труда – 1970г. 3. Червено Знаме на Труда – 1972г. 4. НРБ – III степен – 1973г. 5. НРБ – II степен – 1976г. 6. НРБ – I степен – 1980г. Цска СЗ премина през много етапи. Опорна точка бе БКП. Тя РЪКОВОДЕШЕ, тя НАСОЧВАШЕ, тя ЗАДЪЛЖАВАШЕ. Активно бе съдействието на Министерството на Народната отбрана и районните комитети на БКП ......, защото е необходимо да се създават здрави и силни хора, способни да защтават социалистическите завоевания. Нужно е обаче, да се подчертае, че успехите и постиженията на армейските спортисти имат здрави опорни точки в ДРУЖБАТА СЪС СЪВЕТСКИТЕ спортисти. РОЖБА НА НАРОДНАТА ВЛАСТ .......ПОД КРИЛОТО на партията тя издигаше снага.......Успехите окрилят....вдъхновяват да се работи все така упарито за постигане на още по-високи резултати в развитието на масовата физкултура и масовия спорт., на КОМУНИСТИЧЕСКО ВЪДПИТАНИЕ. ТОВА Е ОТПЛАТА ЗА ГРИЖИТЕ, КОИТО ПОЛАГАТ ПАРТИЯТА, РЪКОВОДИТЕЛИТЕ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА и комитетите на БКП от бившите райони. Основание за приноса в развитието на националния спорт дават ВСЕКИДНЕВНИТЕ ГРИЖИ НА МНО, общинските комитети на БКП........ ЗАЩО АРМЕЙСКИТЕ СПОРТИСТИ ИЗБРАХА ЧЕРВЕНИЯ ЦВЯТ? При създаването на армейския клуб като наследник на славното работническо прогресивно физкултурно движение отпреди 9.9.1944г.....Червените знамена, развявали се през незабравимите 1923г. и 1944г............ Главното в дейността на армейския клуб е да осъществява политиката на БКП, като неотменна черта на СОЦИАЛИСТИЧЕСКЯ ЖИВОТ....да възпитава ЯРКИ КОМУНИСТИЧЕСКИ ДОБРОДЕТЕЛИ, ДУХ НА ВЯРНОСТ И ПРЕКЛОННОСТ НА ДЕЛОТО НА ПАРТИЯТА, обич към родината и СССР, братска соридарност с народите от социалистическите страни. Цска СЗ провежда своята дейност в съответствие с партийните и съюзните решения в най-тясна връзка с поделенията на МНО, органите и организациите на БСФС, ДКМС, БПС, МНП........да работи за формиране на МАРСКСИСТКО-ЛЕНИНСКИ МИРОГЛЕД У СПОРТИСТИТЕ, като ги възпитава в ДУХА И ТРАДИЦИИТЕ НА БКП, учи ги на ПАРТИЙНОКЛАСОВ подход към всички направления в живота и подготвя НЕПОКОЛЕБИМИ, ВСЕОТДАЙНИ СТРОИТЕЛИ И БРАНИТЕЛИ НА СОЦИАЛИЗМА И КОМУНИЗМА С ЯРКИ КОУНИСТИЧЕСКИ ДОБРОДЕТЕЛИ. Цска Сз се ръководи от ЗАПОВЕДИТЕ НА МИНИСТЪРА НА НАРОДНАТА ОТБРАНА, непосредственото ръководство се осъществява от заместник-министър на народната отбрана. Гоце Първанов е патрон на 60-годишнината на ЦСКА.
Президентът връчи почетен знак на ЦСКА."За мен е чест да поднеса почетния знак на президента пред тези видни спортисти и футболисти на ЦСКА. това е спортно сдружение, което за всичките 60 години остави много успехи и спомени...Сигурен съм, че успехите на ЦСКА, както във футбола, така и в останалите спортове, няма да приключат днес. Искрено се надявам догодина да видя отбора в Шампионската лига, а като цяло се радвам, че връчвам този знак по случай 60-та годишнина в момента, в който отборът завоюва по най-убедителен начин 31-та титла. Убеден съм и вярвам, както всички българи, че ЦСКА ще влезе в Шампионската лига през следващия сезон. Надявам се още в Пекин да паднат още олимпийски титли. България е велика спортна нация, което се дължи и на ЦСКА”
След деветосептемврийският преврат през 1944 г. се премахват всички дотогавашни спортни структури. Още на 25.09.1944 г. е създаден Временен спортен съвет. Той отстранява не само ръководителите на спортните клубове, но и редица бивши и действащи треньори и футболисти. Причината за това са налудничевите обвинения "за профашистка дейност". Нещо повече, последвалата реорганизация на клубовете довежда до ликвидирането на много от тях, а останалите са прекръстени с нови имена. Така Левски е обединен с Княз Кирил, който преди това е преименуван на Пощенски спортен клуб. Новото име на клуба е ПСК Левски. ЖСК става Локомотив, Славия е обединена с България и Бежанец и става Славия 45 и т.н.
АС-23, Шипка и Цар Борис III са претопени в един клуб на армията, наречен Чавдар. На 22 май 1945г. се избира нов управителен съвет,в който почетен председател е Ген. Владимир Стойчев,а председател е ген. Добри Джуров.
През 1945г. въпреки големите очаквания за класиране в първенството клубът се представя изключително слабо и се спасява на 1 точка от изпадане в Първа дивизия.
Все пак това става през 1947г. когато отбора изпада във Втора дивизия и илюзията за класиране в държавното първенство е разбита,но не за дълго...
Първият началник на ЦСКА - Иван Мирски, който е в прекрасни отношения с директора на Софийския централен затвор и председател на "Септември" взима радикални мерки за класиране в държавното първенство като обединява клуба си с добре представящият се "Септември" под името "Септември при ЦДВ" на 5 май 1948г.
Това е и началото на най-измисления отбор в България - ЦСКА. Дори началото им е изключително изкуствено,както впоследствие и цялата им история и успехи. По ирония на съдбата в първия официален мач на ЦСКА "армейците" губят от Левски.
За да не бъда голословен ще цитирам дословно извадка от "Задочни репортажи за България" (Георги Марков, 1990, София, 40): "... От друга страна, футболът беше добре прикрит повод човек да изрази своята ненавист към режима. Разполагайки с власт да правят каквото си искат, другарите създадоха отборът на ЦСКА, който трябваше да бъде символ на партийната непобедимост. Това естествено тласна огромната маса футболни зрители към "Левски", който логично се превърна в символ на стара България. Мачовете между двата отбора бяха истински войни. Спортът се командваше от военните и те взимаха мерки да подсигурят падането на "Левски". По игрищата често можеха да се видят сблъсквания, които в основата си бяха политически. И досега ми е пред очите един юначен хлапак от Коньовица, когото милицията се опита да измъкне от стадиона по време на мач и който просна на земята половин дузина милиционери. Преди друг мач на тези два отбора майорът от МВР, който ръководеше охраната на стадиона, събра всички, които трябваше да пазят реда, и им дръпна една реч, в която най-важен беше пасажът: "Днес играят нашите срещу буржоазно-капиталистическата сбирщина на "Левски". Ние ще докараме цяло поделение. Ако някой от ония се надигне, то веднага го приберете." За еволюцията на стиловете може да се съди от факта, че години по-късно популярността на "Левски" бе ликвидирана по най-безобидния начин - направиха го отбор на Държавана сигурност..."
Феновете на разформированите отбори (които не са били малко) се насочват към останалите оцелели тимове. Една част от тях си избират новият отбор на ЦСКА, който ги привлича с победите си. Към тях трябва да прибавим комунистите и военните, които по "задължение" стават цескари. Появяват се и други поддържащи този комунистически отбор. Това най-често са хора, които страдат от липса на победи в личният си и служебен живот и търсят да избиват комплекси на друго място. Тъй като изборът не е бил голям, значителна част от тези хора се насочват към футбола. Там вече има един отбор победител, зад когото изцяло стои партията-държава, т.е. тук не можеш да бъдеш губещ.
Левски е отборът, който вдъхновява и множество футболисти от цялата страна. Левски е и отборът с най-дълбоки корени и традиция. Въпреки водещата си роля, въпреки своя статут не само на столичен, но и на най-популярен клуб, Левски е клубът, който десетилетия ражда своите таланти, той е клубът с най-добрата детско-юношеска школа в страната. Неговото име, история, футболни любимци и атмосфера са най-притегателните за децата. Левски не само черпи от своята школа, но тази школа има съзидателната сила да дава на българския футбол и едни от най-големите играчи в историята му, които обаче по една или друга причина не са успели да продължат изявите си на ”Герена”. Достатъчно е да посочим, че юноши на Левски са Пешо Величков, Александър Шаламанов-Шами и Никола Цанев.
Именно този неповторим, демократичен, свободен и горд дух, който носи футболният Левски, е в основата на желанието на комунистическата власт да унищожи и заличи отбора. Многократни са тези опити. И проявленията в тази посока са десетки и десетки. Може би най-крайният представител на комунистическата нетърпимост и – направо казано – омраза и желание за унищожение на Левски е Милко Балев – дясна ръка на Тодор Живков в последните години на диктаторското му управление. Балев е известен с ”крилата фраза”: ”Не всеки левскар е фашист, но всеки фашист е левскар”. Мнозина комунистически гаулайтери през цялото време на десетилетния съветски режим у нас наричат Левски ”фашисткия отбор”. Да, юноша на този ”фашистки” отбор, играл две години с фланелката на първият тим на Левски, е и ”живата торпила”, героят от защитата на София по време на Втората световна война – пилотът Димитър Списаревски.
”Антифашистите” от компартията на няколко пъти се опитват да унищожат клуба, удряйки го в сърцевината – отнемайки името му. В края на 1949 г. Левски е прекръстен по сталински образец на Динамо. Това става непосредствено след като Левски след три епични финални мача печели Купата на съветската армия срещу новосъздадения отбор на комунистическата власт – ЦСКА (тогава с едно от многото си други имена). Така Левски прави дубъл, тъй като е и шампион без загубена среща. В края на 1949 г., с извършената тотална реорганизация на спортните клубове в страната – след преминаването им на производствено-териториален принцип – Левски е лишен и от основни свои футболисти като Валяка, Пачеджиев, Апостол Соколов. Въпреки това и през следващата 1950 г. Левски отново е шампион и отново прави дубъл като отново печели след три мача срещу ЦСКА (тогава под името Народна войска) Купата на съветската армия. Този път мачовете от финала за Купата се играят на новопостроения стадион на ЦСКА в Борисовата градина (наречена ”Парк на свободата”). В същото време ”народната власт” отнема клубния стадион на Левски, построен през 1934 г. в същата тази Борисовата градина до езерото Ариана. Игрището е разрушено и на негово място започва да се строи нов национален стадион – бъдещият ”Васил Левски ”.
Още в първите дни след черната дата 9.9.1944 г. Левски дава и своите физически жертви – комунистите убиват вратаря Ради Мазников (32-годишен), както и бившите ”сини” играчи Коста Жеков-Боруна (35-годишен) и Кирил Цветков (34-годишен). Любомир Стамболиев – избран в анкета на вестник ”Спорт” за най-популярния български футболист за 1942 г., както и Захари Радев са изключени от физкултурното движение, като първоначалната идея е правата им да бъдат отнети ”завинаги”.
Все пак след смъртта на Сталин името Левски отново е върнато на клуба. А от края на 50-те години пък Левски сформира своето легендарно нападение, което е в действие в продължение на десетилетие: Христо Илиев-Патрата, Теко Абаджиев, Жоро Соколов, Димитър Йорданов-Кукуша (впоследствие Георги Аспарухов), Сашо Костов. Този атакуващ екип остава запазена марка не само за ефективност, но и за артистичност, красота и разкрепостеност в играта.
Левски безусловно е заслужил прозвището си ”отбора на народа” – в смисъл на отборът, развличащ и даващ надежда и утеха на хората, живеещи под гнета на комунистическата диктатура. Алтернативният отбор, отборът с дух, атмосфера и ценности, влизащи не само в противоречие със законите на терористичния режим, но и уязвяващи и притесняващи дълбоко този режим.
Не случайно в самото начало на 1969 г. Левски е ”арестуван” като е обединен с отбора на МВР и Държавна сигурност – Спартак София. Името му съответно става – Левски-Спартак. Това е пряк резултат от Чешките събития от 1968 г. и страха на властниците от публиката на Левски – като най-масовата опозиционна сила в страната. Разбира се, тук става дума и за параноичен страх. Но са налице и поводите за страх, и за притеснения, и за бяс. Легендите и до наши дни разказват как по време на Световния младежки фестивал в София през лятото на 1968 г. чехословашката делегация на стадиона започва да скандира ” Левски , Левски ”, а публиката на ”сините” й отвръща с възгласите ”Дубчек, Дубчек”. През есента на същата година Левски унизява ЦСКА с митичното 7-2, след което следва поредното запомнящо се шествие на привържениците на отбора до паметника на Апостола на свободата в центъра на София. Радио Белград пък съобщава:
”Отборът на народа в България – Левски победи отбора на властта – ЦСКА със 7-2”Въпреки насилственото слагане на милиционеро-кадесарски пагони върху раменете на Левски, духът на Левски остава същият. Публиката скандира: ” Левски беше силен, докато бе цивилен”, ”И преди, и сега Левски значи свобода”.Текстът пък на един от най-популярните рефрени на ”синята” публика (”България има много природни богатства...”) е написан от Борис Арсов – политически противник на режима, емигрирал впоследствие в Дания, където развива активна антикомунистическа дейност. За това той е отвлечен от Държавна сигурност и впоследствие е убит в килията си в Пазарджишкия затвор.
През 1985 г. споменатият вече Милко Балев (известен и като ”болен” привърженик на ЦСКА) нанася един от най-тежките удари върху ”синия” клуб. Към този момент Левски доминира в българското първенство, спечелил е втората си поредна шампионска титла, притежава млад, но, според мнозина, комплексно най-силния отбор в историята си, направил е запомнящи се мачове в евротурнирите, пред прага е на европейски пробив, неговите футболисти са гръбнакът на класиралия се за световните финали в Мексико’86 национален отбор, а помощник-треньор на представителния ни тим е старши-треньорът на ”сините” Васил Методиев-Шпайдела. В същото време този Левски е победил и седем пъти поред ЦСКА, като на вътрешната сцена е изместил на втори план този отбор на ”армейците”, който вече е детронирал европейските шампиони Ливърпул и Нотингам. По инициатива на Милко Балев са наказани с лишаване от състезателни права ”завинаги” четирима водещи футболисти на Левски – Борислав Михайлов, Пламен Николов, Емил Спасов и Емил Велев. Наско Сираков е отстранен за една година, както и Мирослав Байчев. ”Завинаги” е изхвърлен от футбола и треньора Васил Методиев. Левски получава и новото си име – Витоша. Но клубът все пак печели нещо – губи формалната си връзка с Държавна сигурност. Под давлението на ”балансьора” Тодор Живков и ЦСКА претърпява – несравнимо по-малко – щети. В ”червения лагер” най-сурово е наказанието на напълно неизвестния по това време 19-годишен Христо Стоичков – и той е изгонен ”завинаги”. Изгонен е и треньорът Манол Манолов – голямо име в българския футбол. За една година извън терена остава и защитникът на ”армейците” Васил Тинчев. В същото време скандалният съдия на двубоя за Купата на България между двата отбора, става повод за разправата с Левски – Аспарух Ясенов (Ахмед Яшаров допреди ”възродителния процес”), както и един от главните провокатори на терена – Георги Славков – изобщо не са наказани. Друг също основен провокатор – Костадин Янчев – получава най-малкото наказание – 3 месеца (просто защото няма как – има червен картон в мача). Именно в тази крещяща несправедливост се крие и умишлената показност на тази репресия срещу Левски. След една година играчите са реабилитирани, но са нанесени множество непоправими щети. В личен план най-тежката е може би за най-възрастния от наказаните футболисти – Емил Спасов, който за първия червен картон в кариерата си, трябва да плати със забраната да облече фланелката на Порто, с който има вече подписан 4-годишен договор и който отбор става европейски шампион 2 години по-късно. Трябва да се каже, че същият този сатрап Милко Калев Балев е човекът, който няколко години преди това изхвърля – наистина вече завинаги – от футболния терен един от любимците на ”синята” публика през 70-те години – Кирил Миланов-Байко. За него публиката на Левски обаче тогава пее: ”Върнете Киро Миланов – нашият любимец”. Същата тази публика никога, дори под ударите на милиционерските палки – и на самия ”Герена”!, не скандира името Витоша (за разлика от феновете на ЦСКА, скандирали новото си ”име” Средец)..
» отговор
Въпрос към Добри Джуров(армейски генерал):
Сега, след 10-ти Ноември, много се говори за намесата от Ваша страна и от страна на други ръководни кадри от БКП в българския спорт и по-специално във връзка с привилигированото положение на ЦСКА. Не смятата ли, че тази намеса беше погрешна?
Отговорът на генерал Джуров:
В никакъв случай. Армейският спортен клуб беше и остава носител на социалистическия морал и един от символите на успеха на Народната власт. Знаете, че преди победата на Деветосептемврийската революция във спорта и най-вече във футбола преобладаваха буржоазно-фашиски елементи. Народната власт не можеше да допусне това. Времето беше такова. Затова създадохме нашия ЦСКА. И в спорта ЦСКА постигна много. Това не беше грешка!
Приветствие от ЧЛЕНА НА ПОЛИТ БЮРО НА ЦК НА БКП И МИНИСТЪР НА НАРОДНАТА ОТБРАНА армейски генерал Добри Джуров до спортистите, треньорите, деятелите и ръководителите на ЦСКА "Септемврийско знаме" във връзка с 40-годишнината на армейския клуб“....Ние не можем да не отбележим, че цска Септемврийско знаме е рожба на народната власт..............Очертаните от Тринадесетия конгрес и последващите го пленуми на ЦК на БКП цели и задачи изискват решително преустройство.....Това се отнася в пълна сила и за всички членове на Централния спортен клуб на армията “Септемврийско знаме. С високите критерии на Тринадасетия партиен конгрес трябва да мерим всяка изява на армейските спортисти и на клуба като цяло.” ГЛАВА ПЪРВА Задачите на цска Септемврийско знаме са да работи за възпитанието на ЯРКИ КОМУНИСТИЧЕСКИ ДОБРОДЕТЕЛИ у членовете, спортистите........ Ръководството на идейно-възпитателната работа се осъществява от партийнополитически апарат, съвет за идеологическа работа......... Укази на държавен съвет на Народна Република България за награждаване на цска СЗ 1.Народен Орден на Труда – 1968г. 2.Червено Знаме на Труда – 1970г. 3. Червено Знаме на Труда – 1972г. 4. НРБ – III степен – 1973г. 5. НРБ – II степен – 1976г. 6. НРБ – I степен – 1980г. Цска СЗ премина през много етапи. Опорна точка бе БКП. Тя РЪКОВОДЕШЕ, тя НАСОЧВАШЕ, тя ЗАДЪЛЖАВАШЕ. Активно бе съдействието на Министерството на Народната отбрана и районните комитети на БКП ......, защото е необходимо да се създават здрави и силни хора, способни да защтават социалистическите завоевания. Нужно е обаче, да се подчертае, че успехите и постиженията на армейските спортисти имат здрави опорни точки в ДРУЖБАТА СЪС СЪВЕТСКИТЕ спортисти. РОЖБА НА НАРОДНАТА ВЛАСТ .......ПОД КРИЛОТО на партията тя издигаше снага.......Успехите окрилят....вдъхновяват да се работи все така упарито за постигане на още по-високи резултати в развитието на масовата физкултура и масовия спорт., на КОМУНИСТИЧЕСКО ВЪДПИТАНИЕ. ТОВА Е ОТПЛАТА ЗА ГРИЖИТЕ, КОИТО ПОЛАГАТ ПАРТИЯТА, РЪКОВОДИТЕЛИТЕ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА и комитетите на БКП от бившите райони. Основание за приноса в развитието на националния спорт дават ВСЕКИДНЕВНИТЕ ГРИЖИ НА МНО, общинските комитети на БКП........ ЗАЩО АРМЕЙСКИТЕ СПОРТИСТИ ИЗБРАХА ЧЕРВЕНИЯ ЦВЯТ? При създаването на армейския клуб като наследник на славното работническо прогресивно физкултурно движение отпреди 9.9.1944г.....Червените знамена, развявали се през незабравимите 1923г. и 1944г............ Главното в дейността на армейския клуб е да осъществява политиката на БКП, като неотменна черта на СОЦИАЛИСТИЧЕСКЯ ЖИВОТ....да възпитава ЯРКИ КОМУНИСТИЧЕСКИ ДОБРОДЕТЕЛИ, ДУХ НА ВЯРНОСТ И ПРЕКЛОННОСТ НА ДЕЛОТО НА ПАРТИЯТА, обич към родината и СССР, братска соридарност с народите от социалистическите страни. Цска СЗ провежда своята дейност в съответствие с партийните и съюзните решения в най-тясна връзка с поделенията на МНО, органите и организациите на БСФС, ДКМС, БПС, МНП........да работи за формиране на МАРСКСИСТКО-ЛЕНИНСКИ МИРОГЛЕД У СПОРТИСТИТЕ, като ги възпитава в ДУХА И ТРАДИЦИИТЕ НА БКП, учи ги на ПАРТИЙНОКЛАСОВ подход към всички направления в живота и подготвя НЕПОКОЛЕБИМИ, ВСЕОТДАЙНИ СТРОИТЕЛИ И БРАНИТЕЛИ НА СОЦИАЛИЗМА И КОМУНИЗМА С ЯРКИ КОУНИСТИЧЕСКИ ДОБРОДЕТЕЛИ. Цска Сз се ръководи от ЗАПОВЕДИТЕ НА МИНИСТЪРА НА НАРОДНАТА ОТБРАНА, непосредственото ръководство се осъществява от заместник-министър на народната отбрана. Гоце Първанов е патрон на 60-годишнината на ЦСКА.
Президентът връчи почетен знак на ЦСКА."За мен е чест да поднеса почетния знак на президента пред тези видни спортисти и футболисти на ЦСКА. това е спортно сдружение, което за всичките 60 години остави много успехи и спомени...Сигурен съм, че успехите на ЦСКА, както във футбола, така и в останалите спортове, няма да приключат днес. Искрено се надявам догодина да видя отбора в Шампионската лига, а като цяло се радвам, че връчвам този знак по случай 60-та годишнина в момента, в който отборът завоюва по най-убедителен начин 31-та титла. Убеден съм и вярвам, както всички българи, че ЦСКА ще влезе в Шампионската лига през следващия сезон. Надявам се още в Пекин да паднат още олимпийски титли. България е велика спортна нация, което се дължи и на ЦСКА”
След деветосептемврийският преврат през 1944 г. се премахват всички дотогавашни спортни структури. Още на 25.09.1944 г. е създаден Временен спортен съвет. Той отстранява не само ръководителите на спортните клубове, но и редица бивши и действащи треньори и футболисти. Причината за това са налудничевите обвинения "за профашистка дейност". Нещо повече, последвалата реорганизация на клубовете довежда до ликвидирането на много от тях, а останалите са прекръстени с нови имена. Така Левски е обединен с Княз Кирил, който преди това е преименуван на Пощенски спортен клуб. Новото име на клуба е ПСК Левски. ЖСК става Локомотив, Славия е обединена с България и Бежанец и става Славия 45 и т.н.
АС-23, Шипка и Цар Борис III са претопени в един клуб на армията, наречен Чавдар. На 22 май 1945г. се избира нов управителен съвет,в който почетен председател е Ген. Владимир Стойчев,а председател е ген. Добри Джуров.
През 1945г. въпреки големите очаквания за класиране в първенството клубът се представя изключително слабо и се спасява на 1 точка от изпадане в Първа дивизия.
Все пак това става през 1947г. когато отбора изпада във Втора дивизия и илюзията за класиране в държавното първенство е разбита,но не за дълго...
Първият началник на ЦСКА - Иван Мирски, който е в прекрасни отношения с директора на Софийския централен затвор и председател на "Септември" взима радикални мерки за класиране в държавното първенство като обединява клуба си с добре представящият се "Септември" под името "Септември при ЦДВ" на 5 май 1948г.
Това е и началото на най-измисления отбор в България - ЦСКА. Дори началото им е изключително изкуствено,както впоследствие и цялата им история и успехи. По ирония на съдбата в първия официален мач на ЦСКА "армейците" губят от Левски.
За да не бъда голословен ще цитирам дословно извадка от "Задочни репортажи за България" (Георги Марков, 1990, София, 40): "... От друга страна, футболът беше добре прикрит повод човек да изрази своята ненавист към режима. Разполагайки с власт да правят каквото си искат, другарите създадоха отборът на ЦСКА, който трябваше да бъде символ на партийната непобедимост. Това естествено тласна огромната маса футболни зрители към "Левски", който логично се превърна в символ на стара България. Мачовете между двата отбора бяха истински войни. Спортът се командваше от военните и те взимаха мерки да подсигурят падането на "Левски". По игрищата често можеха да се видят сблъсквания, които в основата си бяха политически. И досега ми е пред очите един юначен хлапак от Коньовица, когото милицията се опита да измъкне от стадиона по време на мач и който просна на земята половин дузина милиционери. Преди друг мач на тези два отбора майорът от МВР, който ръководеше охраната на стадиона, събра всички, които трябваше да пазят реда, и им дръпна една реч, в която най-важен беше пасажът: "Днес играят нашите срещу буржоазно-капиталистическата сбирщина на "Левски". Ние ще докараме цяло поделение. Ако някой от ония се надигне, то веднага го приберете." За еволюцията на стиловете може да се съди от факта, че години по-късно популярността на "Левски" бе ликвидирана по най-безобидния начин - направиха го отбор на Държавана сигурност..."
Феновете на разформированите отбори (които не са били малко) се насочват към останалите оцелели тимове. Една част от тях си избират новият отбор на ЦСКА, който ги привлича с победите си. Към тях трябва да прибавим комунистите и военните, които по "задължение" стават цескари. Появяват се и други поддържащи този комунистически отбор. Това най-често са хора, които страдат от липса на победи в личният си и служебен живот и търсят да избиват комплекси на друго място. Тъй като изборът не е бил голям, значителна част от тези хора се насочват към футбола. Там вече има един отбор победител, зад когото изцяло стои партията-държава, т.е. тук не можеш да бъдеш губещ.
Левски е отборът, който вдъхновява и множество футболисти от цялата страна. Левски е и отборът с най-дълбоки корени и традиция. Въпреки водещата си роля, въпреки своя статут не само на столичен, но и на най-популярен клуб, Левски е клубът, който десетилетия ражда своите таланти, той е клубът с най-добрата детско-юношеска школа в страната. Неговото име, история, футболни любимци и атмосфера са най-притегателните за децата. Левски не само черпи от своята школа, но тази школа има съзидателната сила да дава на българския футбол и едни от най-големите играчи в историята му, които обаче по една или друга причина не са успели да продължат изявите си на ”Герена”. Достатъчно е да посочим, че юноши на Левски са Пешо Величков, Александър Шаламанов-Шами и Никола Цанев.
Именно този неповторим, демократичен, свободен и горд дух, който носи футболният Левски, е в основата на желанието на комунистическата власт да унищожи и заличи отбора. Многократни са тези опити. И проявленията в тази посока са десетки и десетки. Може би най-крайният представител на комунистическата нетърпимост и – направо казано – омраза и желание за унищожение на Левски е Милко Балев – дясна ръка на Тодор Живков в последните години на диктаторското му управление. Балев е известен с ”крилата фраза”: ”Не всеки левскар е фашист, но всеки фашист е левскар”. Мнозина комунистически гаулайтери през цялото време на десетилетния съветски режим у нас наричат Левски ”фашисткия отбор”. Да, юноша на този ”фашистки” отбор, играл две години с фланелката на първият тим на Левски, е и ”живата торпила”, героят от защитата на София по време на Втората световна война – пилотът Димитър Списаревски.
”Антифашистите” от компартията на няколко пъти се опитват да унищожат клуба, удряйки го в сърцевината – отнемайки името му. В края на 1949 г. Левски е прекръстен по сталински образец на Динамо. Това става непосредствено след като Левски след три епични финални мача печели Купата на съветската армия срещу новосъздадения отбор на комунистическата власт – ЦСКА (тогава с едно от многото си други имена). Така Левски прави дубъл, тъй като е и шампион без загубена среща. В края на 1949 г., с извършената тотална реорганизация на спортните клубове в страната – след преминаването им на производствено-териториален принцип – Левски е лишен и от основни свои футболисти като Валяка, Пачеджиев, Апостол Соколов. Въпреки това и през следващата 1950 г. Левски отново е шампион и отново прави дубъл като отново печели след три мача срещу ЦСКА (тогава под името Народна войска) Купата на съветската армия. Този път мачовете от финала за Купата се играят на новопостроения стадион на ЦСКА в Борисовата градина (наречена ”Парк на свободата”). В същото време ”народната власт” отнема клубния стадион на Левски, построен през 1934 г. в същата тази Борисовата градина до езерото Ариана. Игрището е разрушено и на негово място започва да се строи нов национален стадион – бъдещият ”Васил Левски ”.
Още в първите дни след черната дата 9.9.1944 г. Левски дава и своите физически жертви – комунистите убиват вратаря Ради Мазников (32-годишен), както и бившите ”сини” играчи Коста Жеков-Боруна (35-годишен) и Кирил Цветков (34-годишен). Любомир Стамболиев – избран в анкета на вестник ”Спорт” за най-популярния български футболист за 1942 г., както и Захари Радев са изключени от физкултурното движение, като първоначалната идея е правата им да бъдат отнети ”завинаги”.
Все пак след смъртта на Сталин името Левски отново е върнато на клуба. А от края на 50-те години пък Левски сформира своето легендарно нападение, което е в действие в продължение на десетилетие: Христо Илиев-Патрата, Теко Абаджиев, Жоро Соколов, Димитър Йорданов-Кукуша (впоследствие Георги Аспарухов), Сашо Костов. Този атакуващ екип остава запазена марка не само за ефективност, но и за артистичност, красота и разкрепостеност в играта.
Левски безусловно е заслужил прозвището си ”отбора на народа” – в смисъл на отборът, развличащ и даващ надежда и утеха на хората, живеещи под гнета на комунистическата диктатура. Алтернативният отбор, отборът с дух, атмосфера и ценности, влизащи не само в противоречие със законите на терористичния режим, но и уязвяващи и притесняващи дълбоко този режим.
Не случайно в самото начало на 1969 г. Левски е ”арестуван” като е обединен с отбора на МВР и Държавна сигурност – Спартак София. Името му съответно става – Левски-Спартак. Това е пряк резултат от Чешките събития от 1968 г. и страха на властниците от публиката на Левски – като най-масовата опозиционна сила в страната. Разбира се, тук става дума и за параноичен страх. Но са налице и поводите за страх, и за притеснения, и за бяс. Легендите и до наши дни разказват как по време на Световния младежки фестивал в София през лятото на 1968 г. чехословашката делегация на стадиона започва да скандира ” Левски , Левски ”, а публиката на ”сините” й отвръща с възгласите ”Дубчек, Дубчек”. През есента на същата година Левски унизява ЦСКА с митичното 7-2, след което следва поредното запомнящо се шествие на привържениците на отбора до паметника на Апостола на свободата в центъра на София. Радио Белград пък съобщава:
”Отборът на народа в България – Левски победи отбора на властта – ЦСКА със 7-2”Въпреки насилственото слагане на милиционеро-кадесарски пагони върху раменете на Левски, духът на Левски остава същият. Публиката скандира: ” Левски беше силен, докато бе цивилен”, ”И преди, и сега Левски значи свобода”.Текстът пък на един от най-популярните рефрени на ”синята” публика (”България има много природни богатства...”) е написан от Борис Арсов – политически противник на режима, емигрирал впоследствие в Дания, където развива активна антикомунистическа дейност. За това той е отвлечен от Държавна сигурност и впоследствие е убит в килията си в Пазарджишкия затвор.
През 1985 г. споменатият вече Милко Балев (известен и като ”болен” привърженик на ЦСКА) нанася един от най-тежките удари върху ”синия” клуб. Към този момент Левски доминира в българското първенство, спечелил е втората си поредна шампионска титла, притежава млад, но, според мнозина, комплексно най-силния отбор в историята си, направил е запомнящи се мачове в евротурнирите, пред прага е на европейски пробив, неговите футболисти са гръбнакът на класиралия се за световните финали в Мексико’86 национален отбор, а помощник-треньор на представителния ни тим е старши-треньорът на ”сините” Васил Методиев-Шпайдела. В същото време този Левски е победил и седем пъти поред ЦСКА, като на вътрешната сцена е изместил на втори план този отбор на ”армейците”, който вече е детронирал европейските шампиони Ливърпул и Нотингам. По инициатива на Милко Балев са наказани с лишаване от състезателни права ”завинаги” четирима водещи футболисти на Левски – Борислав Михайлов, Пламен Николов, Емил Спасов и Емил Велев. Наско Сираков е отстранен за една година, както и Мирослав Байчев. ”Завинаги” е изхвърлен от футбола и треньора Васил Методиев. Левски получава и новото си име – Витоша. Но клубът все пак печели нещо – губи формалната си връзка с Държавна сигурност. Под давлението на ”балансьора” Тодор Живков и ЦСКА претърпява – несравнимо по-малко – щети. В ”червения лагер” най-сурово е наказанието на напълно неизвестния по това време 19-годишен Христо Стоичков – и той е изгонен ”завинаги”. Изгонен е и треньорът Манол Манолов – голямо име в българския футбол. За една година извън терена остава и защитникът на ”армейците” Васил Тинчев. В същото време скандалният съдия на двубоя за Купата на България между двата отбора, става повод за разправата с Левски – Аспарух Ясенов (Ахмед Яшаров допреди ”възродителния процес”), както и един от главните провокатори на терена – Георги Славков – изобщо не са наказани. Друг също основен провокатор – Костадин Янчев – получава най-малкото наказание – 3 месеца (просто защото няма как – има червен картон в мача). Именно в тази крещяща несправедливост се крие и умишлената показност на тази репресия срещу Левски. След една година играчите са реабилитирани, но са нанесени множество непоправими щети. В личен план най-тежката е може би за най-възрастния от наказаните футболисти – Емил Спасов, който за първия червен картон в кариерата си, трябва да плати със забраната да облече фланелката на Порто, с който има вече подписан 4-годишен договор и който отбор става европейски шампион 2 години по-късно. Трябва да се каже, че същият този сатрап Милко Калев Балев е човекът, който няколко години преди това изхвърля – наистина вече завинаги – от футболния терен един от любимците на ”синята” публика през 70-те години – Кирил Миланов-Байко. За него публиката на Левски обаче тогава пее: ”Върнете Киро Миланов – нашият любимец”. Същата тази публика никога, дори под ударите на милиционерските палки – и на самия ”Герена”!, не скандира името Витоша (за разлика от феновете на ЦСКА, скандирали новото си ”име” Средец)..
» отговор
20% ОТ ОБОРОТА ????:P
/ Томов не казваше ли ,че парите не са проблем - само лошия Батков правел заговори , а от БФС не изчакали 2-3 дена ?
Коментар