Аз съм малко по-рисково настроен инвеститор и съм склонен да инвестирам в частни компании. От тази гледна точка фондове за дялово инвестиране са добър вариант.
Потенциална спирачка на този етап е липсата на информация за портфейла от компании на Илевън. Преди да има публикуван проспект, за външните хора няма как да е ясно кои са компаниите в портфейла на Илевън, кои са с потенциал, кои са без потенциал и т.н. Друга потенциална спирачка е аналогията, която аз правя с Адванс Екуити. Двата фонда нямат нищо общо, но по-старите кучета на БФБ сигурно си спомнят как ADVEQ излезе на борсата, понаправи десетина процента ръст и... залезе. Късмет е, че тогава успях да направя някаква печалба.
Друга потенциална спирачка е идеята подобен фонд въобще да става публичен. Защо, в името на Тангра, фондът ще става публичен, а не компаниите в него? Единственият смисъл от това упражнение е изход от инвестиция във фонда, но пък това означава, че първоначалните инвеститори, поради една или друга причина, проявяват нетърпение да се "отърват" от дяловете си.
Двата фонда за дялово инвестиране на Импетус са доста по-стегнати. По-малък брой компании, по-фокусирано управление, съответно по-голям шанс повечето от тези компании да направят нещо смислено. При Илевън виждам инвестиции в 100+ компании и не ми е ясно колко голям екип от хора трябва да имат Илевън, за да следят ефективно работата на всички тези компании.
И други въпроси си задавам, но предпочитам да прочета проспекта, преди да взема обосновано решение.
Потенциална спирачка на този етап е липсата на информация за портфейла от компании на Илевън. Преди да има публикуван проспект, за външните хора няма как да е ясно кои са компаниите в портфейла на Илевън, кои са с потенциал, кои са без потенциал и т.н. Друга потенциална спирачка е аналогията, която аз правя с Адванс Екуити. Двата фонда нямат нищо общо, но по-старите кучета на БФБ сигурно си спомнят как ADVEQ излезе на борсата, понаправи десетина процента ръст и... залезе. Късмет е, че тогава успях да направя някаква печалба.
Друга потенциална спирачка е идеята подобен фонд въобще да става публичен. Защо, в името на Тангра, фондът ще става публичен, а не компаниите в него? Единственият смисъл от това упражнение е изход от инвестиция във фонда, но пък това означава, че първоначалните инвеститори, поради една или друга причина, проявяват нетърпение да се "отърват" от дяловете си.
Двата фонда за дялово инвестиране на Импетус са доста по-стегнати. По-малък брой компании, по-фокусирано управление, съответно по-голям шанс повечето от тези компании да направят нещо смислено. При Илевън виждам инвестиции в 100+ компании и не ми е ясно колко голям екип от хора трябва да имат Илевън, за да следят ефективно работата на всички тези компании.
И други въпроси си задавам, но предпочитам да прочета проспекта, преди да взема обосновано решение.
Коментар