Сравнение между високодоходни инвестиционни фондове

[Fontus]

А ето и илюстрация защо човек не бива да бъде прекалено въодушевен от резултатите на фондовете през последните 16 месеца и защо не бива да се очаква фондовете да генерират и за в бъдеще толкова високи печалби. Дадената тук диаграма обхваща периода 2004-2005, т.е. време когато българската икономика не е в криза и се развива не по-зле, отколкото в момента. Въпреки това добре се вижда, че по-голямата част на 2005 г. нискорисковият фонд Ти Би Ай Евробонд постига по-добра доходност от останалите фондове.

Това показва защо високодоходните фондове препоръчват да се инвестира в тях за поне две години — при по-къс период е възможно да хванем „лошия късмет“ и доходността на фонда да бъде по-лоша от тази на един нискорисков фонд. Инвестирането за по-дълъг период от време увеличава вероятността фондът да се докаже като високодоходен (но същевременно не изключва и възможността по-дългият период не само да не доведе до печалба, но и да увеличи загубите, които фондът е генерирал). От диаграмата се вижда, че през 2004 фондовете постигат достатъчно печалба, която да компенсира загубите от 2005, така че като цяло за двугодишния период високодоходните фондове са по-доходни от нискорисковите.

Дадената тук диаграма показва колко лева е трябвало да инвестираме в даден фонд, за да можем в края на 2005 да изтеглим от фонда 100 лв. Включени са следните фондове:

• * Адванс Инвест (лилаво), високодоходен
  * Капман Капитал (червено), балансиран
  * КД Пеликан (циан), балансиран
  * Ти Би Ай Евробонд (синьо), нискорисков

С илюстративна цел и тук съм включил индексa SOFIX (черен цвят).

[Lust]

добра работа.

-----
www.luximoti.bg -- Луксозни имоти в България и чужбина.

[Fontus]

Ето ти за Адванс-а от стария им сайт могат да се извлекат данни до някой си януари 2007:

Готово. Добавих „Адванс Инвест“ с лилаво. Загуби вследствие на разликата между цена „продава“ и „купува“ — 1,50%.

ВАЖНО: Забелязах, че при предишните графики бях заменял липсващите стойности със стойности по подразбиране, което беше променило доста резултата на „Капман Капитал“. При новите графики се вижда само тази част, за която наистина има данни.

Сетих се, че не съм обяснил напълно начина, по който пресмятах краткосрочната доходност. В даден момент от времето тя е равна на A/B, където A най-ниската стойност „купува“ през последните седем дни от разглеждания период от 100 дена, а B е най-високата стойност „продава“ през последните седем дeнa преди моментa, за който пресмятаме доходността.

[Tuo]

Ето ти за Адванс-а от стария им сайт могат да се извлекат данни до някой си януари 2007: http://www.advanceinvest.bg/bg/calculator/

[Fontus]

В сравнението на фондовете съм използвал данни от средата на 2005 г. до днес. Не съм използвал по-стари данни, защото преди средата на 2005 все още няма достатъчно действащи инвестиционни фондове. Освен това от средата на 2004 до средата на 2005 индексът SOFIX е като полудял - ту нагоре, ту надолу, което показва, че обстановката на борсата е била коренно различна от тази в момента.

В сравнението съм включил само високодоходни фондове, които са публикували данни за тяхната доходност във времето. Ако някой знае откъде могат да се вземат данни за някой фонд, който не съм включил, нека пише и може би ще редактирам това съобщение и ще го добавя.

Силно съм убеден, че откритостта към инвеститорите трябва да бъде насърчавана. В това отношение най-добри изглежда са намеренията при фондовете на финансова група „Капман“ — при тях не е нужно данните да бъдат извличани от уебстраница, а могат просто да се вземат от готова електронна таблица, която при това е в платформенонезависим формат. За съжаление обаче този, който се грижи за уебстраниците им, е допуснал грешка, в следствие на която при изтеглянето на таблицата с данните на „Капман Макс“ всъщност се получават данните за „Капман Капитал“. Техният балансиран фонд „Капман Капитал“ обаче постига доходност сравнима с тази на високодоходните фондове и затова съм го включил в това сравнение.

Ето и списък на сравняваните фондове и цветовете на техните графики (по азбучен ред):

• * Адванс Инвест (лилаво), има данни само до 2006 г.
  * ДСК Растеж (зелено)
  * Капман Капитал (червено)
  * КД Акции България (циан)
  * Ти Би Ай Динамик (синьо)

Освен фондовете, с илюстративна цел с черно съм добавил и графики за индекса SOFIX, както и за комбинацията от два нискорискови фондове (ДСК Стандарт и Ти Би Ай Евробонд).

ДЪЛГОСРОЧНА ДОХОДНОСТ

По-долу е дадена графика, илюстрираща дългосрочната доходност на фондовете (доколкото изобщо може да се говори за дългосрочна доходност на фондове, съществуващи по-малко от 2 години). Хоризонталната ос е за времето, а по вертикалната ос откриваме колко лева е трябвало да бъдат инвестирани в даден момент от времето, за да получим в настоящето 100 лв. Причината, поради която в настоящето графиките не се събират при 100 лв., е това, че съм взел предвид разликата между цените „купува“ и „продава“ на акциите на даден фонд. В следствие на тази разлика при фондовете се губи както следва: Адванс Инвест — 1.50%, ДСК Растеж — 1,48%, Капман Капитал — 0,70%, КД Акции България — 1,96%, Ти Би Ай Динамик — 2,94%.

За да няма недоразумения, нека поясня, че колкото по-ниско е графиката на даден фонд, толкова по-доходоносен е той. Вертикалната скала е логаритмична, т.е. „слягането“ на графиките около началото на 2006 не е илюзорно, ами наистина по това време фондовете не са постигали голяма доходност.

От графиките се забелязва, че растежът на фонда на Капман включва няколко вертикални скокове, дължащи се вероятно на акции, които рязко повишават стойността си.


КРАТКОСРОЧНА ДОХОДНОСТ

Под краткосрочна доходност разбирам доходността, която даден фонд би ни донесъл ако инвестираме в него за 100 дена. Разбира се 100 дена са твърде кратък период за инвестиране в рискови фондове, но въпреки това подобно сравнение дава добра илюстрация на това колко рисков е даден фонд, колко добре се справя в моменти на криза и др.

И при тези графики съм взел предвид разликите между цените „продава“ и „купува“ на акциите на фондовете, като поради краткия инвестиционен период тук тези разлики са оказали по-голямо влияние, отколкото на предната графика.

И при тази графика хоризонталната ос е за времето. По вертикалата откриваме каква печалба или загуба бихме имали (в проценти) ако инвестираме на съответната дата и изтеглим парите 100 дена по-късно. Колкото по-високо е графиката на даден фонд, толкова по-голяма доходност той е постигал.

Назъбеността на графиката на фонда на Капман е в зависимост от това дали сме улучили подходящото време на инвестиция, за да „хванем“ някой от скоковете, които този фонд прави.

Графиката на Ти Би Ай Динамик показва особености, неприсъщи на графиките на останалите фондове. Първо, до средата на 2006 този фонд не постига положителна доходност, макар че графиките на останалите фондове се покачват. Второ, максимумът през 2006 не е близо до максимума на SOFIX, a се случва по-късно. Трето, през 2007 този фонд успява да постига положителна доходност дори и тогава, когато останалите фондове са на загуба. Ще се радвам, ако някой който има поглед върху портфейла на този фонд обясни тези особености. Според мене разликите, които този фонд показва в сравнение с останалите фондове, го прави добър избор за диверсификация.