Или такъв (виж годината):
Сър Едуард Дайър - Умът ми кралство е за мен
Умът ми кралство е за мен, такава радост в него грее, че всичко от света родено пред красотата му бледнее. И аз копнеех в свойте дни, ала умът ми забрани.
Ни кралски блясък и богатства, ни воля силна за победа, ни рана, мигом що зараства, ни форма, що с любов се гледа юе ме заробят в този час - в ума си го намирам аз.
И виждам как те често страдат - най-висшите са най-злочести; най-бързащите бързо падат; нещастията там са чести; постигат с труд, пестят със страх: не ще се наредя до тях.
Доволен съм, така живея, каквото имам, то ми стига; в ума е всичко, що лелея, и висша власт не ме застига. Тъй триумфирам като крал, задоволен от своя дял.
Те имат много, но още искат; за себе си аз малко взимам. Те бедни са, макар да стискат; богат съм аз с каквото имам. Те просят, аз пък милостиня давам; те креят, аз пък жив оставам.
На чужда скръб не се надсмивам; към нищо завист не познавам; от земното не се опивам; и цялостен така оставам. не се боя от смърт и враг, и всеки ден за мен е драг; Намират в похотта наслада, и мъдрост в яростното чувство; богатството им е откраднато, лукавството им е изкуство ала насладата за мен е моят ум успокоен.
Богат с безгрижие и здраве, със съвестта си чиста; ни с подкупи да се понравя, ни да обидя с мерзост искам. Така - до сетния ми ден. Дано и друг е тъй блажен!
Сър Едуард Дайър (1543 г. - 1607 г.) Английски поет
Сър Едуард Дайър - Умът ми кралство е за мен
Умът ми кралство е за мен, такава радост в него грее, че всичко от света родено пред красотата му бледнее. И аз копнеех в свойте дни, ала умът ми забрани.
Ни кралски блясък и богатства, ни воля силна за победа, ни рана, мигом що зараства, ни форма, що с любов се гледа юе ме заробят в този час - в ума си го намирам аз.
И виждам как те често страдат - най-висшите са най-злочести; най-бързащите бързо падат; нещастията там са чести; постигат с труд, пестят със страх: не ще се наредя до тях.
Доволен съм, така живея, каквото имам, то ми стига; в ума е всичко, що лелея, и висша власт не ме застига. Тъй триумфирам като крал, задоволен от своя дял.
Те имат много, но още искат; за себе си аз малко взимам. Те бедни са, макар да стискат; богат съм аз с каквото имам. Те просят, аз пък милостиня давам; те креят, аз пък жив оставам.
На чужда скръб не се надсмивам; към нищо завист не познавам; от земното не се опивам; и цялостен така оставам. не се боя от смърт и враг, и всеки ден за мен е драг; Намират в похотта наслада, и мъдрост в яростното чувство; богатството им е откраднато, лукавството им е изкуство ала насладата за мен е моят ум успокоен.
Богат с безгрижие и здраве, със съвестта си чиста; ни с подкупи да се понравя, ни да обидя с мерзост искам. Така - до сетния ми ден. Дано и друг е тъй блажен!
Сър Едуард Дайър (1543 г. - 1607 г.) Английски поет
)))
Коментар