IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Start.bg Posoka Boec Megavselena.bg Chernomore
Контролен панел | Съобщения | Потребители | Търси
  • If this is your first visit, be sure to check out the FAQ by clicking the link above. You may have to register before you can post: click the register link above to proceed. To start viewing messages, select the forum that you want to visit from the selection below.

Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Въпроси и отговори на счетоводни казуси....

Collapse
X
  • Филтър
  • Време
  • Покажи
Clear All
new posts

  • Въпроси и отговори на счетоводни казуси....

    Към Коко,

    Нека първо да направим разлика в осчетоводяването на паричен поток и издадена фактура за авансово плащане. Така, че:
    1. Когато правим авансово плащане към доставчик /а може и непосредствено преди да се направи авансовото плащане/, последният е длъжен в 5 дневен срок от получаване на плащането да издаде фактура за получен аванс /съгласно разпоредбите на ЗДДС/, независимо дали авансът касае стока или услуга, като в случая става въпрос за насрещна престация, която ще се извърши в бъдеще, за която ще се издаде например окончателна фактура, на която на отделен ред ще се запише аванса, който ще се сторнира в последствие с окончателната фактура.
    2. От т.1 следва, че за авансово плащане първо ще се осчетоводи фактурата със статия например

    402
    4531/401 ,

    а след като се платят парите /например с платежно нареждане/ ще се вземе статията

    401/503.

    Логиката е, че доставчикът ни издава фактура, с която ние ставаме длъжници към него /401/, въпреки че едновременно с това имаме и вземане от доставчика /402/ и с плащането се погасява задължението ни и в баланса ще остане вземането ни от доставчика, което ще чака бъдеща престация.


    Счетоводни статии от г.т. на клиента:
    1. Получена фактура за авансово плащане за 12 000:
    402 10 000
    4531 2 000
    /401 12 000
    2.Осъществяване на авансовото плащане по банков път:
    401 / 503 12 000
    3. Получаване на окончателна фактура за 48 000 лева за извършена услуга например:

    602 40 000
    402 -10 000
    4531 6 000
    /401 36 000
    4. Плащане на окончателната фактура:
    401/503 36 000

    Коментар


    • Въпроси и отговори на счетоводни казуси....

      Счети, в постинга ти от 18.02., 17:34 предлагаш статии
      402
      4531/ 401

      или

      207
      4531/ 401
      за плащането към строителната фирма. Мисля си, че ако това е аванс, операцията е друга...Би ли ми казал какво имаш предвид. Аз бих го направил и двата случая с Кт нещо от гр.50.

      Коментар


      • Въпроси и отговори на счетоводни казуси....

        Към Стоян,

        1. ТД Х е Търговско дружество "Х", което използвам в примера.
        2. Статията 204/503 е възможна само в случаите, когато предприятието няма регистрация по ЗДДС. Всяко регистрирано по ЗДДС предприятие е длъжно да минава през разчетните сметки 401 и 411.
        3. Въпреки това тази операция /т. 2/ противоречи на счетоводния принцип на документалната обоснованост, т.е. на всяка счетоводна статия да съответства определено документално основание - за статията 204/401 съответста фактурата за закупуване на актива, а за статията 401/503 съответства банковия парагон /ако статията беше 401/501 то основанието щеше да е разходния касов ордер/. Въпреки, че може да се плати веднага, в нормалния документооборот на тази транзакция съществуват 2 документа, т.е. ако сделката се осчетоводи както ти предлагаш, единия от документите няма да намери счетоводен израз.
        4. Ако трябва да засегнем темата за съставянето на счетоводен сметкоплан, ще спомена, че това което пишеш за делението на 401 сметка е принципно възможно, но да не забравяме, че всяка стопанска дейност си има своите особености и изисквания, което предполага различно структуриране на аналитичността и партидността на някои от счетоводните сметки, каквито са 401 и 411. Така например, ако предприятието се занимава основно с търговия, внос и износ, тези сметки могат да се разделят освен на видове доставчици и клиенти и на доставчици и клиенти в лева и във валута, като обобщаващи сметки. Друг критерий за деленията на сметките са критериите в нормативните актове, касаещи стопанската дейност на конкретното предприятие /Пр. КЗОО, ЗЗО, ЗКПО и т.н./.
        5. Колкото да нашия ОПП, ще повторя, че не е добре замислен, а колкото за МСС - все още сме далече от тях.

        Коментар


        • Въпроси и отговори на счетоводни казуси....

          Schety, не разбрах какво е ТДХ, но ако купиш компютри който плащаш веднага, то струва ми се по-редно е да вземеш операция Дт 204 /Кт 503. Ако все пак винаги ползваш с-ка 401 то е добре да делиш (с аналитични сметки) когато купуваш суровини и материали за влагане в производството и когато купуваш ДМА и 401 ти служи просто за да отбележиш че още не си платил.
          Доколкото знам нашия отчет за пар.поток е заимстван от межд.стандарти и там ДМА-тата са в инвестиционната част. Няма нужда да търсим друга логига или да правим някакви наши измислици по този въпрос.

          Коментар


          • Въпроси и отговори на счетоводни казуси....

            Към Стоян,

            Ако е вярно това, което пишеш, то отговори ми на въпроса, защо за разни финансови инструменти са отделили няколко пера, а ДМА и ДНА са обобщени в "други". Съгласен съм, че ДМА и ДНА трябва да са в инвестиционна дейност, поради спецификата на тяхното дългосрочно използване в дейността на фирмата, но характерът на нашия ОПП е по-различен. Когато например закупим от ТД Х компютър, плащането ще се отрази със статия 401/503 например и ще покаже в плащания към доставчици в Оперативна дейност.

            Коментар


            • Въпроси и отговори на счетоводни казуси....

              Schety, вярно е че няма графа за Дълготрайни активи в Отчта за пар.поток в инвестиционната му част, но има ред "Други" и там може да се впишат

              Коментар


              • Въпроси и отговори на счетоводни казуси....

                При безвъзмездна облагаема доставка на актив /невключена ва чл.49 от ЗДДС/ и съгласно чл.97, ал.5, т. 2 от ЗДДС явно трябва да се издаде опростена фактура. Да, но това е облагаема сделка, а се издава опростена фактура. По какъв начин се начислява ДДС-то - с протокол или влиза в облагаемата основа по фактурата ...?

                Коментар


                • Въпроси и отговори на счетоводни казуси....

                  Дидо, според мен каквато и счетоводна операция да се вземе в конкретния случай при авансово плащане на строителната фирма
                  /
                  402
                  4531/ 401

                  или

                  207
                  4531/ 401
                  /


                  винаги плащането към строителната фирма ще се осчетоводи със статията 401 / 503. По този начин това плащане ще се отрази в плащания към доставцизи в Плащания от оперативна дейност. Друг е въпросът, че логиката е нашия ОПП да има опция това плащане да се приеме, като плащне за инвестиционна дейност, но както написах по-долу, нашия ОПП се доста нелогичен.

                  Коментар


                  • Въпроси и отговори на счетоводни казуси....

                    Стояне, просто погледни Отчета за паричния поток и ще разбереш, че в постъпления и плащания от инвестиционна дейност няма елементи за дълготрайни материални активи. По мое мнение в този раздел има единствено разни финансови активи /финансови дълготрайни активи и финансови краткотрайни активи/.
                    Въпреки това съм съгласен, че в инвестиционната дейност трябва да се вкючат ДМА и ДНА, а не само дълготрайните и краткотрайни финансови активи.

                    Коментар


                    • Въпроси и отговори на счетоводни казуси....

                      thanks
                      Да, именно ДМА имах предвид. В инвестиционния поток обаче е именно покупка/продажба на ДМА. Ако да речем обаче, строителна фирма ви строи нов склад, и сте предплатили строежа или част от него, това къде би се появило в отчета за паричния поток?

                      Коментар


                      • Въпроси и отговори на счетоводни казуси....

                        Ако си говорим за нашия ОПП, няма как да се споменем, че много от елементите не са си на мястото, други са излишни, както и че има неточна терминология. Така например не съм съгласен, че в ОПП трябва да се включват положителните и отрицателни курсови разлики, както и не съм съгласен, че чуждите валути трябва да се разглеждат в баланса като парични средства - според западните стандарти, парични средства е само местната валута, а всичко останало /макар и бързо ликвидно/ се приема за актив различен от парични средства. Ето защо паричният поток в западните държави се интересува само от постъпленията в местна валута. Следователно няма логика положителните и отрицателни курсови разлики да се приемат като паричен поток /все едно да преоценяваме материали, които разбира се са представени в местна валута и да включваме преоценките в паричния поток/. Паричните средства в местна валута въпреки, че от финансова гледна точка променят стойността си /стойността на парите във времето, можем и да приложим инфлацията и дефлацията и т.н./, те не променят номинала си изразен в местна валута, докато чуждите парични средства променят стойността си изразена в местна валута. От казаното следва, че когато клиент плаща в чужда валута /в случаите, когато законодателството го позволява/, това няма да се приеме за ВПП от оперативна дейност, а само ще се преструктурира баланса 4111 -> 504, ВПП ще се отрази само тогава, когато продадем въпросната валута.
                        Мнението ми е, че изразът "Финансова дейност", трябва да се промени с "Финансираща дейност" - и най-беглия поглед върку ОПП в часта му Финаснова дейност, разкрива че това не е Финансова, а чисто Финансираща дейност /емисия на дялов капитал, дългосрочни заеми.../. Законодателят съвсем е сбъркал понятията, след като, ако говорим за финансова дейност, в нея трябва да включим елементите на инвестиционна дейност - опицонни договори, финансови активи.
                        Струва ми се, че като са правили ОПП, "специалистите" не са били наясно от една страна с понянията и тяхното приложение, а от друга страна с целта на разделението на Паричните потоци.

                        Коментар


                        • Въпроси и отговори на счетоводни казуси....

                          Dido, покупки, продажби на дълготрайните активи са в потоците от инвестиционна дейност

                          Коментар


                          • Въпроси и отговори на счетоводни казуси....

                            Без да съм много сигурен, мисля че Дидо има предвид дълготрайните материални активи - Работех евно време за една сръбска фирма, има дсота различия в терминологията, че дори и в методиката.

                            Коментар


                            • Въпроси и отговори на счетоводни казуси....

                              Дидо, обясни ако обичаш точно какво разбираш под "КАПИТАЛНИ ВЛОЖЕНИЯ", за да ме насочиш по-точно в коя посока да разсъждавам.

                              Коментар


                              • Въпроси и отговори на счетоводни казуси....

                                Благодаря!!!
                                С други думи, ако погледна един баланс, няма да е ясно кое е краткосрочен заем и кое изплащане на дългосрочен.

                                Другия ми въпрос е относно отчета за паричните потоци. Там не мога да открия статията за капиталните вложения. По ИАС и ГААП те са в инвестиционни потоци. Доколкото разбирам от БГ НСС, под инвестиционни потоци се разбира единствено инвестициите във финансови инструменти и лихвите. Къде да търся капиталните вложения?

                                Коментар

                                Working...
                                X