валутен борд
Валутният борд у нас крие заплахи, ако министър на финансите е Муравей Радев, а министър на икономик
(ПАРИ) - 2002/1/10
--------------------------------------------------------------------------------
Владимир КАРОЛЕВ, управляващ партньор, Балканска консултантска компания
ПРОСТОРНИЯТ материал на Иван Ангелов, публикуван на близо 4 страници във в. ПАРИ на 7.01.2002 г., е ярък пример за това, как некомпетентно и избирателно може да се тълкуват макроикономически процеси от хора, станали професори, четейки на руски неточен превод на Капитала на Карл Маркс. Всъщност всеки компетентен и непредубеден икономист би нарекъл този материал на г-н Ангелов шекспировото Много шум за нищо или тодор-живковото Безсмислен труд пак кипи. Аз ще бъда кратък за разлика от г-н Ангелов, който явно няма друга работа, та си пише научно-образни анализи и ги представя на пресконференции. Та, накратко:
l Валутният борд има недостатъци, но според мен е горчиво и най-добре работещо лекарство за икономики, в които липсва здрав разум и дисциплина в публичните финанси, и в случаи, когато всички възможни алтернативни методи за макроикономическа стабилизация са изчерпани. Такава беше ситуацията в България през 1996-1997 г. до известна степен благодарение на съветника на премиера Жан Виденов проф. Ангелов.
l Причината, че валутният борд не е разпространен в десетки страни по света, известни с хронична неефективност на публичните финанси /напр. някои страни от Латинска Америка, Азия и Африка/, е, че тамошните политици и властници не искат да се разделят със суверенното си право да определят монетарната политика; разбирай, правото си да печатат пари, които след това да раздават, напр. под формата на невъзвръщаеми кредити или държавни поръчки на политически приятели и клиентелисти.
l Хонконг не е специален случай, както твърди г-н Ангелов. Не са специален случай и Естония и Литва. И в трите страни валутният борд работи добре и едно добросъвестно сравнение на резултатите от работата на валутния борд би следвало да включва тези страни.
l Въпреки че няма достатъчно доказателства, за да се направят статистически значими изводи, историята на валутния борд показва, че той работи по-добре в малки страни, отколкото в големи. Според мен това се дължи до голяма степен на факта, че злоупотреби с принципите на валутния борд са по-малко възможни в страни с малък политически елит и малък публичен бюджет.
l Коментарите на проф. Ангелов са резултат или на неразбиране на механизма на работа на паричния съвет и на взаимовръзките между някои от макроикономическите индикатори, които коментира, или на преднамерена недобросъвестност. А най-вероятно и на двете.
l С цел избягване на повторенията няма да анализирам в детайли защо коментарът на проф. Ангелов е напълно несъстоятелен и защо не трябва да излизаме от паричен съвет сега - бих препратил читателите отново към коментарите на г-н Георги Ганев /в. ПАРИ от 7.01.2002 г./, г-н Румен Аврамов /в. ПАРИ от 8.01.2002 г./ и интервюто на г-м Мартин Заимов от 9.01.2002 г., под които се подписвам с две ръце, ако ми позволят.
Искам да коментирам обаче някои от основните заплахи за ефективността на валутния борд. Според мен основната заплаха ще дойде от следните посоки:
l Ако не се преодолее бързо забавянето на структурната реформа, в т. ч. почти спрялата приватизация през периода септември 2000 - септември 2001 г., ако се протака либерализирането на енергийната система на страната, а всъщност и на всички нелиберализирани пазари у нас.
l Ако не се осигурят значителни чуждестранни инвестиции на зелено и портфейлни инвестиции чрез възраждането на капиталовия пазар с цел по-висок интензивен икономически растеж и компенсиране на дефицита по търговския баланс, който в кратко-, а може би и в средносрочен план не може да бъде преодолян.
l Ако най-неефективната и една от най-корумпираните системи у нас - по доклади на редица международни наблюдатели и организации - правно-съдебната система, не се доближи до нормите и ефективността на Европейския съюз поне толкова, колкото икономическата вече се е доближила.
l Ако управлението на външния и вътрешния дълг отново стане пасивно и некомпетентно, както през голяма част от периода 1990-2001 г.
l Ако се позволят необуздани общински разходи /цитирам г-н Александър Божков, в. ПАРИ от 8.01.2002 г./ и нецелесъобразни общински и държавни разходи /напр. за това, което наричам предизборен асфалт/, както през първата половина на 2001 г., благодарение на щедростта на тогавашния финансов министър Муравей Радев.
l Ако НЕК, Булгаргаз, БДЖ, пристанищата и други държавни структури продължат да финансират меко и скрито под различни форми /напр. бартери на принципа кон за кокошка или позволявайки неплащане или забавяне в плащането/ държавни и частни фирми.
l И на последно място поред, но не по важност, ако не бъде позволено от обществото да се имплементира и да се почувстват позитивните резултати, които ще настъпят в икономиката на страната през следващите две-три години в резултат на новата икономическа политика на предлагането /т. нар. supply side economics/, която е в основата на либералния модел на сегашното правителство на България.
В заключение - дръжте Муравей Радев по-далеч от Министерството на финансите и Иван Ангелов от Министерството на икономиката, за да няма сериозни заплахи за валутния борд.
Валутният борд у нас крие заплахи, ако министър на финансите е Муравей Радев, а министър на икономик
(ПАРИ) - 2002/1/10
--------------------------------------------------------------------------------
Владимир КАРОЛЕВ, управляващ партньор, Балканска консултантска компания
ПРОСТОРНИЯТ материал на Иван Ангелов, публикуван на близо 4 страници във в. ПАРИ на 7.01.2002 г., е ярък пример за това, как некомпетентно и избирателно може да се тълкуват макроикономически процеси от хора, станали професори, четейки на руски неточен превод на Капитала на Карл Маркс. Всъщност всеки компетентен и непредубеден икономист би нарекъл този материал на г-н Ангелов шекспировото Много шум за нищо или тодор-живковото Безсмислен труд пак кипи. Аз ще бъда кратък за разлика от г-н Ангелов, който явно няма друга работа, та си пише научно-образни анализи и ги представя на пресконференции. Та, накратко:
l Валутният борд има недостатъци, но според мен е горчиво и най-добре работещо лекарство за икономики, в които липсва здрав разум и дисциплина в публичните финанси, и в случаи, когато всички възможни алтернативни методи за макроикономическа стабилизация са изчерпани. Такава беше ситуацията в България през 1996-1997 г. до известна степен благодарение на съветника на премиера Жан Виденов проф. Ангелов.
l Причината, че валутният борд не е разпространен в десетки страни по света, известни с хронична неефективност на публичните финанси /напр. някои страни от Латинска Америка, Азия и Африка/, е, че тамошните политици и властници не искат да се разделят със суверенното си право да определят монетарната политика; разбирай, правото си да печатат пари, които след това да раздават, напр. под формата на невъзвръщаеми кредити или държавни поръчки на политически приятели и клиентелисти.
l Хонконг не е специален случай, както твърди г-н Ангелов. Не са специален случай и Естония и Литва. И в трите страни валутният борд работи добре и едно добросъвестно сравнение на резултатите от работата на валутния борд би следвало да включва тези страни.
l Въпреки че няма достатъчно доказателства, за да се направят статистически значими изводи, историята на валутния борд показва, че той работи по-добре в малки страни, отколкото в големи. Според мен това се дължи до голяма степен на факта, че злоупотреби с принципите на валутния борд са по-малко възможни в страни с малък политически елит и малък публичен бюджет.
l Коментарите на проф. Ангелов са резултат или на неразбиране на механизма на работа на паричния съвет и на взаимовръзките между някои от макроикономическите индикатори, които коментира, или на преднамерена недобросъвестност. А най-вероятно и на двете.
l С цел избягване на повторенията няма да анализирам в детайли защо коментарът на проф. Ангелов е напълно несъстоятелен и защо не трябва да излизаме от паричен съвет сега - бих препратил читателите отново към коментарите на г-н Георги Ганев /в. ПАРИ от 7.01.2002 г./, г-н Румен Аврамов /в. ПАРИ от 8.01.2002 г./ и интервюто на г-м Мартин Заимов от 9.01.2002 г., под които се подписвам с две ръце, ако ми позволят.
Искам да коментирам обаче някои от основните заплахи за ефективността на валутния борд. Според мен основната заплаха ще дойде от следните посоки:
l Ако не се преодолее бързо забавянето на структурната реформа, в т. ч. почти спрялата приватизация през периода септември 2000 - септември 2001 г., ако се протака либерализирането на енергийната система на страната, а всъщност и на всички нелиберализирани пазари у нас.
l Ако не се осигурят значителни чуждестранни инвестиции на зелено и портфейлни инвестиции чрез възраждането на капиталовия пазар с цел по-висок интензивен икономически растеж и компенсиране на дефицита по търговския баланс, който в кратко-, а може би и в средносрочен план не може да бъде преодолян.
l Ако най-неефективната и една от най-корумпираните системи у нас - по доклади на редица международни наблюдатели и организации - правно-съдебната система, не се доближи до нормите и ефективността на Европейския съюз поне толкова, колкото икономическата вече се е доближила.
l Ако управлението на външния и вътрешния дълг отново стане пасивно и некомпетентно, както през голяма част от периода 1990-2001 г.
l Ако се позволят необуздани общински разходи /цитирам г-н Александър Божков, в. ПАРИ от 8.01.2002 г./ и нецелесъобразни общински и държавни разходи /напр. за това, което наричам предизборен асфалт/, както през първата половина на 2001 г., благодарение на щедростта на тогавашния финансов министър Муравей Радев.
l Ако НЕК, Булгаргаз, БДЖ, пристанищата и други държавни структури продължат да финансират меко и скрито под различни форми /напр. бартери на принципа кон за кокошка или позволявайки неплащане или забавяне в плащането/ държавни и частни фирми.
l И на последно място поред, но не по важност, ако не бъде позволено от обществото да се имплементира и да се почувстват позитивните резултати, които ще настъпят в икономиката на страната през следващите две-три години в резултат на новата икономическа политика на предлагането /т. нар. supply side economics/, която е в основата на либералния модел на сегашното правителство на България.
В заключение - дръжте Муравей Радев по-далеч от Министерството на финансите и Иван Ангелов от Министерството на икономиката, за да няма сериозни заплахи за валутния борд.
Коментар