Как да накараме Борсата да заработи

[Michelangelo]

Re: Как да накараме Борсата да заработи

Необходимо е да се добавят още много предложения към горенаписаното писмо.
- промени в ЗППЦК
- промени в наредбите
Мисля, че само ако писмото съдържа всички сериозни предложения генерирани от участниците на Капиталовият пазар- можем да очакваме успех.
СЪЩЕВРЕМЕННО НЕ СЪМ съгласен, че писмого трябва да бъде изпращано само до една определена инсттитуция. Такива предложения са пращани много - колегите си спомнят -и до БФБ и до Комисия -както от отделни брокери и посредници -така и от групи хора.
Ефекта е минимален.
За това предлагам всички предложения да се обобщят -дори с помоща на юристи - и да се изпратят до :
БФБ
ДКЦК
Министерски съвет
Народно събрание - Икономическа комисия
Министерство на финансите
ЦМП
Централен депозитар
Балип
АТБ
АФБ
Основните политически партии
Само така можем да очакваме че ще постигнем някакъм резултат от нашите прагматични предложения. Предстоят избори.

? 2001г.

Ееех ANM, не знам откъде я изкопа тази тема, но много стойностни мнения могат да се прочетат вътре относно марджин търговията и късите продажби. Иска ми се и сега да имаше повече такива участници и коментари.

[Pateto Klate]

борсата ще заработи когато имаме къси продажби и марджин
сега е просто СМЕШНА работа

Абе без марджин може ама нека има къси задължително!

[Zal_Negodnik]

борсата ще заработи когато имаме къси продажби и марджин
сега е просто СМЕШНА работа

[ANM]

Re: Как да накараме Борсата да заработи

Необходимо е да се добавят още много предложения към горенаписаното писмо.
- промени в ЗППЦК
- промени в наредбите
Мисля, че само ако писмото съдържа всички сериозни предложения генерирани от участниците на Капиталовият пазар- можем да очакваме успех.
СЪЩЕВРЕМЕННО НЕ СЪМ съгласен, че писмого трябва да бъде изпращано само до една определена инсттитуция. Такива предложения са пращани много - колегите си спомнят -и до БФБ и до Комисия -както от отделни брокери и посредници -така и от групи хора.
Ефекта е минимален.
За това предлагам всички предложения да се обобщят -дори с помоща на юристи - и да се изпратят до :
БФБ
ДКЦК
Министерски съвет
Народно събрание - Икономическа комисия
Министерство на финансите
ЦМП
Централен депозитар
Балип
АТБ
АФБ
Основните политически партии
Само така можем да очакваме че ще постигнем някакъм резултат от нашите прагматични предложения. Предстоят избори.

? 2001г.

[Николай Мартинов]

Как да накараме Борсата да заработи

Здравей М. Муравенов

Не съм искал да те засегна с предния си коментар за късите продажби и ако все пак това се е случило моля да ме извиниш. Както и да наричаме дългите ни разговори на тази тема - спор, дискусия и прочие - важното е като краен резултат да изкристализира една работеща формула за прилагане на късите продажби на нашия капиталов пазар и по възможност това да стане по скоро.
За това сега ти правя предложение за ограничението, което трябва да се прилага към акциите за които ще бъде разрешено да се продават на късо.

1. На късо могат да се продават акции които :
- са се търгували по време на 2/3 от търговските сесии на в месеца преди взимането на решение за разрешаване на къси продажби
- имат минимална средно дневна търговия / ликвидност / за същия период не по- малка от 100 броя.
- Не повече от 33 % процента от изтъргувания обем за същия период се дължи на един инвестиционен посредник или един клиент или свързани с него лица
2. Късите продажби се прекратяват временно когато :
- общата къса позиция на всички участници на пазара е надвишила 10 пъти дневната ликвидност на пазара
- при спадане под минималните изисквания за разрешаване на къси продажби
3. Регулиращият орган,които отговаря за късите продажби е длъжен да обявава :
- среднодневната ликвидност на разрешените за къси продажби
- общата къса позиция по всички разрешени за къси продажби позиции
- поне с един ден по - рано за разрешаване на къси продажби по съответна позиция

[M. Moravenov]

Как да накараме Борсата да заработи

Здрасти Ники,
Първо, не сме спорили, а просто сме обсъждали, тъй като и моето желание е да има къси продажби.
Второ, не виждам съществена разлика в есенцията на твоите изводи и моите.
Трето, никой не иска да защитава само продавача на късо. Проблемът е, че много по-трудно ще се намерят акции на заем, отколкото пари. Така че най-големият риск е случаят, когато продавачът на късо не може да върне съответните ценни книжа.
Намесвам институционалните инвеститори, защото в тях се крие въпросът КОИ ЩЕ БЪДАТ ЗАЕМОДАТЕЛИТЕ НА ЦЕННИ КНИЖА? Разбира се инвестиционните посредници, чрез своите собствени портфейли, също могат да се разглеждат като институционални инвеститори.
До колкото ми е известно, ще бъде организирана кръгла маса от ДКЦК, на която ще бъде обсъден проекта за Наредба, уреждаща този въпрос. Следователно, ще имате възможност да дадете своите предложения за нормативната регламентация на късите продажби и маржин покупките. Разчита се на Вас да предложите най-удачния вариант и след това да покажете неговото приложение на практика.

[Наивник]

Как да накараме Борсата да заработи

Какво и липсва на нашата борса - ликвидност, ликвидност и пак ликвидност. Какво трябва за да има ликвидност - много продавачи и много купувачи. В момента има 2 000 000 българи, които са потенциални продавачи /държат всякакви акции от масовата приватизация/. До тук добре, защо те не продават - защото не ги удовлетворяват цените или защото не знаят що е това борса. Какво липсва в цялата схема - КУПУВАЧИ. Как да набавим купувачи - ето една възможност според мен: Да се даде законодателна възможност на българите сами да управлуват доходите си и разполагаемостта си на пари след пенсиониране, а именно всеки да може да има СОБСТВЕНА ПЕНСИОННА СМЕТКА, печалбите по която, както и паричните средства преведени по нея да не се облагат с данъци до пенсионирането. Колко от Вас брокери, биха се наели да обслужват такива пенсионни сметки???

[Николай Мартинов]

Как да накараме Борсата да заработи

Здравей М. Муравенов
И тъй като отвори отново любимата ми тема не мога да не ти отговоря, въпреки че за късите продажби с тебе спорим от много отдавна.
Първо искам да обясня някои неща които си пропуснал. Ако общо търгуваните акции примерно на NASDAQ са 100 единици, акциите които могат да се търгуват на маржин са 50 примерно единици, а тези които са разрешени да се продават на късо са още по-малко. Когато се прави първично предлагане на акция / IPO / акциите могат да се търгуват само срещу 100 % плащане и без продажби на късо. След известен период се разрешават покупките на маржин, а след това и късите продажби. Със всичко това искам да кажа, че дори и при развитите пазари не всички акции могат да се търгуват на късо.
Сега да се върнем на нашия пазар. Когато съм казвал, че искам да продавам на късо не съм имал в предвид примерно Асансьоростроене София, а съм искал да го правя с акциите от индекса SOFIX и БДР, защото ако може да се говори за някаква търговия на пода на БФБ - София то е ставало въпрос именно за тези акции.
В края на дългата образователна статия си направил няколко погрешни извода. Какво имам в предвид.
Цитирам - "нормативно ограничаване на кръга от инвеститори, които могат да извършват тези сделки например само професионални и институционални инвеститори"
Възражение - под институционални инвеститори се разбира застрахователни дружества и пенсионни фондове. Първите имат символично участие на нашия капиталов пазар / не ги упреквам, все пак това им е работата - да преценяват риска, а той не си струва… / а вторите сега възникват и също ще бъдат безкрайно предпазливи. От друга страна парите на институционалните инвеститори се управляват от физически лица. Излиза, че физическите лица които управляват чужди пари и нямат никакъв опит на нашия капиталов пазар ще имат предимство пред останалите физическите лица, които до сега са участвали на пазара и управляват своите пари …
Втори цитат - "..при осъществяване на къса продажба за 1000 или повече акции ще се носи огромен риск от липса на възможност за обратна покупка"
Възражение - Много голяма загриженост за продавачите на късо - А не носи ли същия риск купувачът на 1000 или повече акции на българския капиталов пазар да няма възможност да извърши обратна продажба? А това се прави в България от 3 години и не беше проблем за никого май / освен за инвеститорите /…
Късите продажби найстина са по-рискови от покупките и за това се използват по рядко, но те са част от инвестиционните възвможности на инвеститора на даден пазар.
Инвеститорът може първо да купи ,но трябва и да може първо да продаде.
Само малка част от досегашните участници в нашия капиталов пазар ще търгуват в началото късо и то доста внимателно, защото не са си намерили парите на улицата, така че нищо страшно няма да стане, даже напротив ликвидността ще се подобри.
Защото ликвидността е следствие от инвестиционните, нормативните и данъчните условия на пазара, но това е друга дълга тема…

[Зенон Саркисян]

Как да накараме Борсата да заработи

Авсолютно съгласен с Инвестора.Колко е просто.Да продължим нататък.Готови ли са ИП да внасят всеки месец 2-3000лв. в гаранционен фонд? Това е за късите продажби. На въпросът относно дискусията струва ми се,че забравяме-Ние не може да накараме борсата да работи.Ние можем само да провокираме спекулативна игра чрез къси продажби,но тогава дори не ни трябват действителни дружества.Измисляме си дружества и продаваме само "очакването".Борсата може да бъде накарана да работи само от икономиката.Борсата е едно огледало на реалната икономика.Как да сме по-красиви?Борсата е това което е.Дори това,че няма още Комисия по ценни книжа идва да ни каже-потребността от нея е само формална.След няколко месеца когато вече Шенген ще е история ,българинът ще има възможност да инвестира в нови очаквания и нови ценни книжа-самолетни и автобусни билети.Как ще се отрази това на корпоративните ценни книжа? :-)

[imported_Мариян Йорданов]

Как да накараме Борсата да заработи

По точната дума е гаранционен фонд. (без него неможе)
А въпроса? ще внесат ли посредниците пари в него.
Защото е ясно - ако посредниците не отделят пари за гаранционен фонд къси продажби няма да има, ако внесат ще има.
Всичко е безкрайно ясно. Точно тук е ключа. Нарредба е лесно да се направи, но когато въпроса опре до даването на пари........
Но ще поживеем ще видим, кой няма да иска да внесе своя дан в гаранционния фонд.

[Тодор Левенов]

Как да накараме Борсата да заработи

За съжаление -най малко от борсата зависи въвеждане на късите продажби- Посредниците и Комисията са тези които трябва да направят нещо.
Комисията с подходящата наредба
Посредниците със подходящата организация

[M. Moravenov]

Как да накараме Борсата да заработи

Опитваме се г-н Караиманов е ще продължаваме да го правим. Както знаете, обаче, тези неща опират до финансови възможности. БФБ-София едвам свързва двата края при настоящята търговия и въпреки това с помоща на различни организации винаги се е опитвала да спомага за повишаване на инвестиционната култура.
Истината е, че България се нуждае от масирана кампания по образоване на потенциални инвеститори, обучение на мениджъри на корпоративно управление, както и обучение на професионалисти. За съжаление за една такава кампания са необходими много средства, а те биха могли да бъдат намерени само ако има сериозна държавна воля и ако сме убедени, че си заслужава.
Бих искал да отправя критика към инвестиционните посредници, които би следвало да бъдат основните просветители на инвеститорите. В техните офиси би следвало да са публично достъпни достатъчно материали, необходими за задоволяване на любопинството и даването на основна инвестиционна култура на всеки инвеститор. Считам, че ролята на инвестиционните посредници в този образователен процес е изключително голяма.

Как да накараме Борсата да заработи

Г-н Моравенов.Не Ви познавам както повечето участници в дискусията,
защото не търгувам на БФБ.Аз съм спекулант на FOREX MKT.Основната причина да не търгувам на БФБ(а и не само аз) е гореизложеният от вас проблем - Къси продажби.Докъто няма възможност за такива сделки,
просто няма да има спекуланти,а инвеститорите в България са все още
дефицит.Радвам се,че и на БФБ вече има такова мислене,но смятам,че трябва да "форсирате" малко темпото.И не е за подценяване факта,че потенциалните инвеститори в България (нямам предвид посредници, Пенсионни фондове и др.,а търговските фирми и частни лица) са почти неграмотни.Не би било зле да се наблегне на ограмотяването им чрез
преса,радио и телевизионни предавания финансирани или организирани от БФБ.

[Наивник]

Как да накараме Борсата да заработи

Г-н Моравенов, нали може всичко това да се чете по-късно. Как ти дойде на акъла да го пускаш 10 минути преди отваряне на Marketa??? Имай милост.

[M. Moravenov]

Как да накараме Борсата да заработи

Колеги,
Тъй като няколко пъти споменавате за късите продажби,бих искал да Ви споделя, че аз също съм ЗА те да съществуват на нашия капиталов пазар, но когато са уредени нормативно и най-вече, когато са на лице достатъчните условия за тяхното съществуване. За да разберете какво имам предвид, Ви представям една моя статия, която ще излезе в сп. Пазар и право и в сп. Банки, инвестиции, пари. Някои от текстовете могат да Ви се сторят скучни, но имайте предвид, че тази статия е писана за широката публика.
Тъй, като статията все още не е излязла, надявям се на Вашата добросъвестност, а ако някой желае да я публикува нека първо ме попита.
Статията:
ДОШЪЛ ЛИ Е МОМЕНТЪТ НА “КЪСИТЕ ПРОДАЖБИ” И “МАРЖИН ПОКУПКИТЕ” НА “БФБ-СОФИЯ” АД

Все по-често в пресата и публичното пространство се появяват материали, свързани с “късите продажби” на ценни книжа. Това е свързано както с предстоящото разработване на Наредба, уреждаща тези сделки, от Държавната комисия по ценни книжа (ДКЦК), така и с очакването на някои брокери, че този тип сделки биха повишили борсовите обороти.
Безспорно световната практика доказва полезността на “късите продажби”, тъй-като те заедно със сетълмента на нетна база позволяват на участниците в търговията с ценни книжа да извършват продажби за по-големи обеми ценни книжа, отколкото в момента притежават.
“Късите продажби” обаче представляват само едната страна на възможността за участие в организираната търговия с ценни книжа, използвайки заемни средства. Сделките, позволяващи на участниците в търговията с ценни книжа да извършват покупки за повече пари, отколкото притежават са т. нар. “маржин покупки”.
Напоследък се забелязва и засилен интерес от страна на инвестиционните посредници към получаване на разрешение за извършване на сделки с ценни книжа в чужбина. Това е нормално предвид изключително ниската ликвидност на “БФБ-София” АД и невъзможността на инвестиционните посредници да оцелеят извършвайки само сделки с ценни книжа в България.
Излизайки на големите световни пазари, като NASDAQ, NYSE, Франкфуртската борса и т.н., българските инвестиционни посредници имат възможността на практика да се убедят в ползата от “късите продажби” и “маржин покупките”. Това допълнително амбицира някои от тях да изискват бързото разрешаване на този род сделки и у нас.
Трябва да се има предвид обаче, че “късите продажби” и “маржин покупките” са точно регламентирани договори, които поради високата си рискованост са сериозно регулирани от съответното законодателство и правилата на фондовите борси. Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) и Наредбата за изискванията към дейността на инвестиционните посредници (НИДИП) забраняват извършването на каквито и да е било сделки с ценни книжа от инвестиционните посредници, когато техните клиенти или те самите не притежават съответните ценни книжа при продажби или необходимите парични средства при покупки, освен в предвидените в специална Наредба случаи .
Извършвайки сделки в чужбина инвестиционните посредници действат като клиенти на членовете на съответните борси, осигуряват исканите им депозити без да е необходимо да познават в детайли нормативната уредба на съответната страна. Т.е. те се възползват от един утвърден режим без да се замислят дали внедрявайки този режим в нашите условия той би им се сторил толкова привлекателен.
За да стане ясно точно какво имам предвид ще си позволя да представя същността на “маржин покупките” и “късите продажби” и задължителната им регламентация според икономическата теория в САЩ с цел намаляване на риска, който те носят . Използването на “маржин покупките” и “късите продажби” е най-широко разпространено в САЩ.

“Маржин покупки” (margin purchases)
Нормалната покупка на ценни книжа, която инвеститор би направил е като осигури достатъчната парична наличност по своята сметка при инвестиционен посредник. Съществува възможност (ако е нормативно разрешена) инвеститорът да осъществи покупката само с определен процент от необходимата сума, а останалата част да заеме от инвестиционния посредник (брокера). Такъв тип сделка е позната в икономическата теория като “маржин покупка”. Предпочитам в изложението да използвам чуждицата “маржин”, тъй като не ми е известно в българското законодателство да е дадено специално кратко наименование на подобен род покупка (може би в новата Наредба тя ще бъде определена). Думата margin има различни преводи на български, но на мен ми се струва, че на български тези покупки биха звучали като “покупки с гаранция” или “покупки с депозит”. Сигурен съм обаче, че ако бъде направен български превод на този термин, то при обратното му превеждане на английски са възможни различни варианти, което би довело до затруднения и неразбиране. Считам, че в някои случаи е по-добре да се възприемат някои термини като чуждици, без да се превеждат предвид специалната материя, за която се отнасят.
Следователно “маржин покупката” винаги е съпроводена от договор за заем между брокера и негов клиент. Ценните книжа, които инвеститора е купил чрез “маржин покупка” остават блокирани при инвестиционния посредник като допълнителна гаранция до издължаване на заема.
Какъв е първоначалният депозит или гаранция, които са дали името на “маржин покупките”?
Минималният процент от стойността на покупката, който инвеститорът е длъжен да осигури в наличност по паричната си сметка при брокера е известен като първоначални маржин изисквания или аз бих използвал термина първоначален маржин депозит. Принципът на определяне на този депозит е следния: държавният регулативен орган има правото по закон да определи минималният процент на този депозит , фондовите борси обикновено завишават този процент в своите правила, а инвестиционните посредници имат право да го завишават допълнително ако желаят. Обикновено при ликвидните пазари, какъвто е този на САЩ, минимумът на първоначалният маржин депозит е 50%, а брокерите изискват 60%. Какъв трябва да е според Вас в България?
Ако предположим, че първоначалният маржин депозит е 60% и инвеститорът купува 100 акции по 50 лв. всяка (100*50=5000лв.), то инвеститорът ще трябва веднага да плати 3000 лв., а останалите 2000 лв. да вземе назаем от брокера.
След осъществяване на маржин покупката, обаче, е възможна промяна в цената на закупените ценни книжа. Поради тази причина брокерът ежедневно преизчислява т.нар. действителен маржин депозит по формулата:

пазарна цена на ценните книжа – заетата сума
действителен маржин депозит = -----------------------------------------------------------------
пазарна цена на ценните книжа

Ежедневното преизчисляване на действителния маржин депозит на база пазарната цена на ценните книжа, закупени чрез “маржин покупка”, е известно под термина marked to the market (настройване към пазара).
Както бе споменато, при “маржин покупка” брокерът задържа като допълнителна гаранция закупените ценни книжа до издължаване на дълга (в нашият пример 2000 лв.). Целта на изчисляването на действителния маржин депозит е да се определи до каква степен блокираните ценни книжа (при евентуалната им продажба по пазарна цена) биха покрили размера на дълга. Например, възможно е пазарната цена на тези ценни книжа да спадне под размера на дълга. В този случай ще се окаже, че при евентуално нежелание от страна на инвеститора да върне своя дълг, брокера ще реализира загуба. За да се предотврати тази евентуална загуба се използват т. нар. поддържащи маржин изисквания (maintenance margin requirements).
Целта на поддържащите маржин изисквания е да се определи минимален размер (%) под който не може да спада действителния маржин депозит. Поддържащите маржин изисквания се определят обикновено от правилата на фондовите борси, а не от държавните регулативни органи. Инвестиционните посредници имат право да завишават тези изисквания. Например, изискванията на NYSE за минимален действителен маржин депозит при акции и конвертируеми облигации са 25%.
Ако размерът на действителния маржин депозит по сметката на инвеститор спадне под минималният изискуем процент (undermargined), инвестиционният посредник (брокерът) ще отправи искане (margin call) към инвеститора за извършване на едно от следните действия:
- депозиране на допълнителни парични средства или ценни книжа като гаранция; или
- погасяване на част от дълга; или
- продажба на част от притежаваните от инвеститора ценни книжа и погасяване на част от дълга с получената от продажбата сума.
Всяко от тези действия ще повиши размера на действителния маржин депозит на инвеститора. Ако инвеститорът откаже да изпълни някое от цитираните действия, брокерът има право да продаде такава част от притежаваните по негови подсметки ценни книжа от инвеститора, получената сума от която ще повиши неговият действителен маржин депозит до минимално изискуемия процент.
Разбира се, възможен е и вариант, при който цената на ценните книжа закупени с “маржин покупка” се е повишила. В този случай, размерът на действителния маржин депозит ще се повиши над първоначалния маржин депозит (overmargined) и инвеститорът има право да изтегли разликата.
Извършването на “маржин покупки” позволява на инвеститора да се възползва от ефекта на “финансовия ливъридж” (financial leverage). Т.е. чрез използването на дълг за финансиране на част от инвестицията, инвеститорът може да повиши очакваната норма на възвращаемост от нея. Разбира се този тип инвестиране носи и своите рискове, т.е. възможно е и “маржин покупката” да донесе по-голяма загуба от тази, която би се реализирала при нормална покупка с пълно заплащане в пари.

“Къси продажби” (Short Sells)
Основното правило на всеки спекулант “купувай евтино, продавай скъпо” звучи точно обратно при “късите продажби”, а именно “купувай скъпо, продавай евтино”.
“Късата продажба” представлява заемане на ценни книжа с цел тяхната продажба, след което заетите ценни книжа се връщат на по-късна дата. При “къса продажба” заемът или дългът не е в пари, а в ценни книжа. “Късата продажба” винаги е съпроводена от договор за заем на ценни книжа, т.е. не се допуска продажба на ценни книжа от което и да е лице без тяхното притежание или те да са взети на заем.
Регулация на “късите продажби
Основната регулация на “късите продажби” се извършва от държавните регулиращи органи като ДКЦК, чрез издаването на специализирани наредби.
Всяка поръчка за “къса продажба” трябва да бъде идентифицирана като такава. С цел да се противодейства на манипулирането на цената на ценните книжа, извършването на “къси продажби” е забранено когато цената на съответните ценни книжа пада. Това правило е известно с термина “up-tick rule”. Спазването на това правило се осъществява чрез следните задължителни разпоредби:
- “къса продажба” може да бъде извършена само по цена по-висока от цената на предходната сделка (plus or “up” –tick); или
- “къса продажба” може да бъде извършена по цена равна на цената на предходната сделка, но по цена по-висока от цената на последната сделка с различна цена (zero-plus tick).
От момента на сключване на сделка за “къса продажба” до датата на сетълмент (прехвърляне) на ценните книжа по нея продавачът на късо е длъжен да заеме и достави необходимите ценни книжа за прехвърляне на купувача. Заемането може да бъде извършено от:
- ценните книжа в собствения портфейл на инвестиционния посредник, чиито клиент е продавача на късо;
- ценните книжа в собствения портфейл на друг инвестиционен посредник;
- ценните книжа в портфейла на институционален инвеститор (като пенсионен фонд, инвестиционно дружество, застрахователно дружество), който е съгласен да дава на заем своите ценни книжа; или
- ценните книжа на други клиенти на инвестиционния посредник, чиито клиент също е продавача на късо, но само за този инвеститор, който поддържа маржин сметка (депозит) при посредника.
Времето на дълга обикновено не е дефинирано. Ако заемодателя на ценни книжа желае да продаде своите ценни книжа (тези, които е дал на заем), брокерът (инвестиционният посредник) може да заеме ценните книжа от другаде и да му ги предостави като по този начин трансферира дълга от един кредитор към друг. Ако брокерът не може да заеме тези ценни книжа от другаде, продавача на късо е задължен да върне дълга си незабавно. Интересното при “късите продажби” е, че истинският заемател и заемодател се знаят единствено от инвестиционният посредник, т.е. нито заемателя знае кой е заемодателя нито обратното.
Основен въпрос при извършване на “къси продажби” е какво се случва с правата, които дават ценните книжа на своя притежател. Например, обикновените акции дават право на дивидент и право на глас на своя притежател, както и право на получаване на финансовите отчети на дружеството-емитент. Тези права обикновено са неделими от акциите , т.е. давайки акции на заем, те се прехвърлят върху заемателя заедно със самите акции.
Как заемодателя може да си получи дивидента?
Ако, например, дружеството ALB е взело решение за раздаване на дивиденти, неговите акционери ще получат дивидентите си чрез инвестиционните посредници, при които се водят по сметки техните акции или директно от самото дружество. Какво би се случило, обаче, ако лицето Х е дало на заем своите акции и междувременно ALB вземе решение и започне за изплаща дивиденти? Да предположим, че лицето Y е взело на заем тези акции и е извършило “къса продажба”, а купувача по тази сделка е лицето Z. В този случай, получавайки списъка на акционерите си от Централен депозитар ALB ще установи, че негов акционер е Z и съответно ще изплати на него дивидент, а не на X. Съответно лицето Х ще очаква своя дивидент и ако прецени, че в такива случаи има риск да не си го получи, то никога не би се съгласило да дава на заем своите акции или пък да бъде клиент на конкретния инвестиционен посредник (чието име за примера е B). За да предотврати това, брокерът В ще предпочете да изплати дивидента на Х и ще реализира загуба равна на размера на дивидента. За да предотврати реализирането на тази загуба, брокерът В ще изиска сумата на дивидента от продавача на късо Y.
Следователно от описаният случай на “къса продажба” и последващо раздаване на дивиденти можем да обобщим, че: заемодателят Х ще си получи дивидента; купувачът на акциите Z също ще си получи дивидента; брокерът В ще е доволен, тъй като няма да реализира загуба; продавачът на късо Y не би следвало да има нищо против да изплати сума равняваща се на размера на дивидента. Вследствие на изплащането на дивидент, цената на акциите на ALB би следвало да спадне точно с размера на дивидента, което ще намали паричното изражение на дълга на Y в акции и на практика той също не би реализирал загуба.
Как заемодателя може да упражни правото си на глас и да получи финансовите отчети на дружеството, в което е акционер?
Ако използваме примерът на “къса продажба” посочен по-горе, въпросът е как заемодателят Х ще може да се възползва от тези права? Финансовите отчети на дружествата са публична информация и за инвестиционните посредници не представлява проблем лесно да се снабдяват с тях. Следователно Х ще може да получи финансовите отчети на ALB от брокера В. С правото на глас, обаче, нещата са различни. Такива права има само реалният притежател на акции . В този смисъл, не е възможно продавачът на късо Y да прехвърли тези права на Х, тъй като реалният им притежател ще е купувачът Z. Единственият възможен вариант, ако заемодателят Х желае да упражни своето право на глас, е брокерът В да му осигури това право чрез пълномощно от действитнелен акционер на ABV, който може да е самият брокер или друг негов клиент.
Изводът е, че при извършване на “къса продажба”, заемодателят на ценни книжа се третира във всички други случаи като реален акционер все едно, че наистина ценните книжа се водят по негова сметка, освен при упражняване на глас в Общото събрание на акционерите. Правото на глас е нематериално и неделимо от акцията и всеки заемодател на ценни книжа трябва да действа с ясното съзнание, че е вероятно той да не може да се възползва от него преди да си получи обратно дадените на заем акции.
Какви са първоначалните изисквания за гаранция (margin requirements) при “къса продажба”?
Както споменах, “късата продажба” задължително е съпроводена от договор за заем на ценни книжа. Следователно, съществува риск продавачът на късо да не върне взетите на заем ценни книжа, когато му бъдат поискани. За да се гарантира коректността на продавача на късо, инвестиционният посредник блокира парите получени от “късата продажба” и ги освобождава за ползване едва след като заетите ценни книжа бъдат върнати.
Блокирането на паричните средства от продажбата обаче не е сигурна гаранция, че при отказ на продавача на късо да върне ценните книжа с тях ще може да се купи същият обем акции и да се върне на заемодателя, без брокера да реализира загуба. Ако си представим, че е била извършена къса продажба на 100 акции по 100 лв. всяка, то стойността на сделката ще бъде 10 000 лв. В деня следващ “късата продажба”, обаче, цената на една акция се покачва на 120 лв. Очевидно е, че със сумата от 10 000 лв. не могат да се купят 100 акции по 120 лв. всяка (на стойност 12 000 лв.). За целта, освен блокиране на паричните средства от продажбата, преди всяка “къса продажба” инвеститорът трябва да внесе първоначален маржин депозит при своя брокер. Нормативните изисквания към размера на първоначалния маржин депозит за осъществяване на "къси продажби" са обикновено същите както при “маржин покупките”.
Както при “маржин покупките”, при “късите продажби” брокерите ежедневно определят действителния маржин депозит и поддържащите маржин изисквания към продавача на късо.
Действителния маржин депозит при “късите продажби” трябва по всяко време да е достатъчен, за да се закупят дължимите ценни книжа и да се възстановят на заемодателя (кредитора). Той се изчислява по следния начин:

(пар. ср. от “къса пр.” + първон. маржин деп.) – ст-та на дълга
действ. маржин депозит = ---------------------------------------------------------------------------------------
ст-та на дълга

Изискванията за минимален процент на действителния маржин депозит при “къси продажби” обикновено са същите както при “маржин покупките”. Ако действителния маржин депозит на продавача на късо спадне под този минимум, ще е необходимо този инвеститор да увеличи депозита си чрез:
- добавяне на пари по сметката си при брокера или блокиране на ценни книжа като гаранция;
- връщане на част от заетите ценни книжа.
Продавачът на късо може да изтегли от депозита си само пари или ценни книжа на такава стойност, с която се превишава минималния размер на първоначалния маржин депозит.
Нормата на възвращаемост при “къса продажба” се определя както от евентуалната промяна в цената на ценните книжа, така и от лихвите, реализирани от маржин депозита. Например, при спад в цената на ценните книжа след “късата продажба” инвеститорът може да закупи и върне дължимите ценни книжа като реализира печалба от разликата в цената и същевременно да получи допълнителна печалба от лихвите по маржин депозита му при инвестиционния посредник.
Важно е да се отбележи, че заемане на ценни книжа при регулираните пазари на ценни книжа се допуска само в следните случаи:
- заемане от брокера или негов клиент при осъществяване на “къса продажба” при спазване на описаните правила;
- ако брокера не разполага с ценните книжа, които негов клиент желае да продава на късо, той може да заеме от друг инвестиционен посредник или от институционален инвеститор необходимите ценни книжа.;
- ако продавачът на късо не е в състояние при поискване да закупи и върне ценните книжа, неговият брокер може да заеме ценни книжа от друг инвестиционен посредник или от институционален инвеститор за сметка на своя клиент.
Сделките по заемане на ценни книжа са широко разпространени в САЩ, а страните по тях обикновено са три – заемодател (кредитор), агент (посредник) на кредитора и заемополучател. Заемодателя обикновено е институционален инвеститор (пенсионен фонд, инвестиционно дружество и др.), който разполага с достатъчно голям портфейл от ценни книжа. Посредникът на заемодателя обикновено е банка, която действа като попечител на заемодателя и държи неговите ценни книжа в попечителски сметки. Заемополучателят винаги е брокер (инвестиционен посредник), който може да действа както за собствена така и за клиентска сметка.
Обикновено сделките по заемане на ценни книжа протичат по следния начин: агента на кредитора (попечителската банка) осигурява на инвестиционния посредник желаните ценни книжа срещу гаранция (най-често парична) в размер от 102-105% от стойността на заеманите ценни книжа. Необходимата гаранция се преизчислява всеки ден според текущата пазарна стойност на заетите ценни книжа. Попечителската банка инвестира паричната гаранция в краткосрочни дългови ценни книжа с фиксирана доходност, а след продажбата им изплаща част от реализираната печалба на заемодателя.
При заемане на ценни книжа, правата по тях се притежават от заемателя, но заемодателя продължава да си получава дивидентите, по начин подобен на описания при “късите продажби”.
Договорите за заем на ценни книжа обикновено нямат краен срок, но често съдържат минимален фиксиран срок за заеми от един месец. Независимо от това заемодателят има право по всяко време да поиска връщането на ценните книжа. В тези случаи, банката попечител може да му достави ценните книжа като ги вземе от попечителски сметки на други свои клиенти, а при невъзможност брокера-заемател е длъжен да върне ценните книжа на заемодателя.

Връщайки се на основният въпрос на този материал, а именно дали е дошъл моментът на “маржин покупките” и “късите продажби” в нашата страна, бих искал да обобщя следното:
Отговорът на този въпрос се крие в начинът, по който тези сделки ще бъдат определени в Наредбата на ДКЦК и правилата на “БФБ-София” АД, изхождайки от текущото състояние на българският фондов пазар. С цел ограничаване на риска, който носят “късите продажби” и “маржин покупките”, неликвидните пазари на ценни книжа засилват допълнително мерките за намаляване на този риск. Това се осъществява чрез:
- нормативно определяне на достатъчно висок първоначален маржин депозит – който доста често дори надвишава 100%;
- нормативно ограничаване на кръга от инвеститори, които могат да извършват тези сделки (например само професионални и институционални инвеститори);
- нормативно определяне на минимални критерии за ликвидност на ценните книжа, които могат да бъдат предмет на “къси продажби”.
Ако предположим, че първите два типа мерки са рестриктивни, но все пак дават възможност на желаещите да извършват подобни сделки, то какво следва от критериите за ликвидност? Критериите за ликвидност трябва да са такива, че да дават достатъчна сигурност за обратната покупка на дължимите ценни книжа от продавача на късо. За да се осигури подобна сигурност, колкото и занижени да са критериите е малко вероятно в момента на “БФБ-София” АД да има повече от 3-4 дружества, чиито емисии биха ги покрили. Да не говорим, че дори и с тях, осъществяване на къса продажба за 1000 или повече акции ще носи огромен риск от липса на възможност за обратна покупка.
По подобен начин стои въпросът и със заемането на ценни книжа. Голяма част от публичните дружества на българския капиталов пазар притежават много малък “free float”, което означава, че много малък процент от техните акции е в оборотните портфейли на инвеститорите и се търгува на “БФБ-София” АД. От друга страна, институционалните инвеститори все още имат много малко участие на пазара на корпоративни ценни книжа, т.е. основните заемодатели на ценни книжа в България все още липсват.
Разбира се, тъй като ЗППЦК го предвижда, и в нашата страна ще бъде създадена нормативна база, уреждаща “маржин покупките”, “късите продажби” и заемането на ценни книжа. Но моята прогноза е, че положителният ефект за пазара на корпоративни ценни книжа от извършването на този вид сделки ще се прояви едва след чувствителното нарастване на неговата ликвидност и навлизането на институционалните инвеститори на него.