Жилищни компенсаторни записи от лихвоточки (GKZL) източник: moitepari.bg 19 Май 2009 08:29
Трудностите при прехвърлянето на лихвоточки и подаването на документи за обезщетение
През какви трудности и процедури трябва да преминете ако искате да прехвърлите лихвоточките си? – чуйте коментар на г-н Иван Стойков, старши финансов анализатор при финансов сайт www.moitepari.bg, пред Българско Национално Радио, програма Хоризонт.
Събеседването се излъчи на 15 май 2009 г. в сутрешният блок „Преди Всички” с водеща Таня Милушева:
Таня Милушева: Като участник в процеса на прехвърляне на лихвоточките и Вие също през какви изпитания преминахте?
Иван Стойков: Изпитанията е малко силно казано, но е вярно, че има известни затруднения и самото, чисто технически, прехвърляне на лихвоточките не е толкова сложно, тъй като документално то минава само при нотариуса. Трудностите идват след като трябва да се отиде до банката, в случая Банка ДСК, където обикновено там са най-големите опашки или поне едно от местата, в които са най-големите опашки и там прехвърлянето е малко по-трудно, по-бавно. Но преди това не е чак толкова сложно. Първата стъпка, първото затруднение, което се появява е при прехвърлянето на партидата в ДСК.
Таня Милушева: Разкажете по-подробно за всички стъпки, които Вие извървяхте.
Иван Стойков: Ако започнем съвсем от началото, първата стъпка е лихвоточките да бъдат прехвърлени от титуляра на лицето, което ги получава. Това се урежда с договор за прехвърляне на лихвоточки и със заверка на подписите пред нотариус на всички лица, които участват в този договор. Следващата стъпка е с този договор да се отиде до клон/ офис на Банка ДСК пак с лицето, което прехвърля лихвоточките и съответно лицето, което ги получава или лицата, които ги получават, за да бъде отразено това прехвърляне в банката. Уреждат се със съответните документи, сега не мога да ги цитирам точно какви бяха. Прехвърлянето се осъществява пак от партидата на лицето, което прехвърля лихвоточките към това, което ги получава. Съответно за самото прехвърляне има такса, размерът й е 20 лева, също така от Банка ДСК изискват още 20 лева, които да останат един вид като салдо по сметката, за да не бъде закрита тя. След като приключи този етап, условно можем да го наречем втори етап в случая лицето, което е получило лихвоточките трябва да отиде в общината или в кметството, вече зависи как е устроена самата община и да подаде документи за т. нар. „категоризация”. За целта трябва да си закупи молба декларация, която попълва съобразно изискванията и това, което е посочено в нея и вече попълнена я подава отново там от където я е закупил и трябва да изчака категоризацията. Това обикновено отнема 5 работни дни може да стане и малко по-бързо в зависимост вече каква е натовареността в самата администрация. В конкретният случай при мен това отне 2-3 дни, но пак казвам стандартният срок е 5 работни дни.
Таня Милушева: Г-н Стойков какво получавате срещу всичко това? Кажете какъв е смисъла и дали няма противоречие в това изискване хем трябва да се доказва, че имуществото, което притежаваш е до 40 хил. Лева и в същото време пък трябва да осигуриш пари, за да закупиш жилище в срок от 4 години до 2013 г.
Иван Стойков: Да, в интерес на истината се получава малко така странно положение и наистина има някакъв вид противоречие. Не знам защо е такова решението на държавата и какви са мотивите, защото на практика срещу тези лихвоточки стоят пари, които вложителят така или иначе не е ползвал до момента, а има право на тях. А поставянето на условие човек да си ползва собствените пари и то само при покупка или при строителство на жилище наистина и за мен лично изглежда малко озадачаващо.
Таня Милушева: А всичко това означава ли, че държавата иска да откаже правоимащите, след като така е уредила закона?
Иван Стойков: Дано да не е така. Много е силно подобно твърдение и се надявам наистина да не е така, но поставени по този начин фактите и изискванията и въобще целия процес и процедурите и така нататък най-меко казано затрудняват доста хората, а вече дали има някаква цел държавата по този начин да процедира не се наемам да го коментирам, но определено е трудно и бавно решаването на въпроса с лихвоточките, разбира се за тези, които ги имат.
Таня Милушева: А имате ли Вие някакви прогнози колко хора биха се отказали да преодолеят всичките тези процедури, които сега описахме и няма да бъдат обезщетени в крайна сметка?
Иван Стойков: Като бройка хора, мисля, че е трудно да бъде определено, но как да кажа като тип хора, които биха се отказали са тези, които например са заети, не могат да отсъстват от работа, защото това е крайно наложително в случая. Както администрацията си има работно време, така и хората си имат работно време и те съвпадат и част от хората, които не могат да си напуснат работното място, за да решат този въпрос може би ще се откажат. Хора, които имат малък брой лихвоточки, както знаем те имат определена цена 8 стотинки към момента, ако е за 1000 или 2000 лева, може би и такъв тип хора няма да предприемат стъпки. Ще се откажат също и хора, при които влогът е направен в една община, а те живеят в друга и трябва да ходят от едната в другата да уреждат документи - от една да прехвърлят в друга или пък да кандидатстват в друга за обезщетение и така нататък. Според мен тези три групи хора някаква такава съществена част от тях може да се откажат да правят каквото и да било по лихвоточките.
Таня Милушева: Благодаря Ви! Чухме г-н Иван Стойков от финансов сайт www.moitepari.bg.
Трудностите при прехвърлянето на лихвоточки и подаването на документи за обезщетение
През какви трудности и процедури трябва да преминете ако искате да прехвърлите лихвоточките си? – чуйте коментар на г-н Иван Стойков, старши финансов анализатор при финансов сайт www.moitepari.bg, пред Българско Национално Радио, програма Хоризонт.
Събеседването се излъчи на 15 май 2009 г. в сутрешният блок „Преди Всички” с водеща Таня Милушева:
Таня Милушева: Като участник в процеса на прехвърляне на лихвоточките и Вие също през какви изпитания преминахте?
Иван Стойков: Изпитанията е малко силно казано, но е вярно, че има известни затруднения и самото, чисто технически, прехвърляне на лихвоточките не е толкова сложно, тъй като документално то минава само при нотариуса. Трудностите идват след като трябва да се отиде до банката, в случая Банка ДСК, където обикновено там са най-големите опашки или поне едно от местата, в които са най-големите опашки и там прехвърлянето е малко по-трудно, по-бавно. Но преди това не е чак толкова сложно. Първата стъпка, първото затруднение, което се появява е при прехвърлянето на партидата в ДСК.
Таня Милушева: Разкажете по-подробно за всички стъпки, които Вие извървяхте.
Иван Стойков: Ако започнем съвсем от началото, първата стъпка е лихвоточките да бъдат прехвърлени от титуляра на лицето, което ги получава. Това се урежда с договор за прехвърляне на лихвоточки и със заверка на подписите пред нотариус на всички лица, които участват в този договор. Следващата стъпка е с този договор да се отиде до клон/ офис на Банка ДСК пак с лицето, което прехвърля лихвоточките и съответно лицето, което ги получава или лицата, които ги получават, за да бъде отразено това прехвърляне в банката. Уреждат се със съответните документи, сега не мога да ги цитирам точно какви бяха. Прехвърлянето се осъществява пак от партидата на лицето, което прехвърля лихвоточките към това, което ги получава. Съответно за самото прехвърляне има такса, размерът й е 20 лева, също така от Банка ДСК изискват още 20 лева, които да останат един вид като салдо по сметката, за да не бъде закрита тя. След като приключи този етап, условно можем да го наречем втори етап в случая лицето, което е получило лихвоточките трябва да отиде в общината или в кметството, вече зависи как е устроена самата община и да подаде документи за т. нар. „категоризация”. За целта трябва да си закупи молба декларация, която попълва съобразно изискванията и това, което е посочено в нея и вече попълнена я подава отново там от където я е закупил и трябва да изчака категоризацията. Това обикновено отнема 5 работни дни може да стане и малко по-бързо в зависимост вече каква е натовареността в самата администрация. В конкретният случай при мен това отне 2-3 дни, но пак казвам стандартният срок е 5 работни дни.
Таня Милушева: Г-н Стойков какво получавате срещу всичко това? Кажете какъв е смисъла и дали няма противоречие в това изискване хем трябва да се доказва, че имуществото, което притежаваш е до 40 хил. Лева и в същото време пък трябва да осигуриш пари, за да закупиш жилище в срок от 4 години до 2013 г.
Иван Стойков: Да, в интерес на истината се получава малко така странно положение и наистина има някакъв вид противоречие. Не знам защо е такова решението на държавата и какви са мотивите, защото на практика срещу тези лихвоточки стоят пари, които вложителят така или иначе не е ползвал до момента, а има право на тях. А поставянето на условие човек да си ползва собствените пари и то само при покупка или при строителство на жилище наистина и за мен лично изглежда малко озадачаващо.
Таня Милушева: А всичко това означава ли, че държавата иска да откаже правоимащите, след като така е уредила закона?
Иван Стойков: Дано да не е така. Много е силно подобно твърдение и се надявам наистина да не е така, но поставени по този начин фактите и изискванията и въобще целия процес и процедурите и така нататък най-меко казано затрудняват доста хората, а вече дали има някаква цел държавата по този начин да процедира не се наемам да го коментирам, но определено е трудно и бавно решаването на въпроса с лихвоточките, разбира се за тези, които ги имат.
Таня Милушева: А имате ли Вие някакви прогнози колко хора биха се отказали да преодолеят всичките тези процедури, които сега описахме и няма да бъдат обезщетени в крайна сметка?
Иван Стойков: Като бройка хора, мисля, че е трудно да бъде определено, но как да кажа като тип хора, които биха се отказали са тези, които например са заети, не могат да отсъстват от работа, защото това е крайно наложително в случая. Както администрацията си има работно време, така и хората си имат работно време и те съвпадат и част от хората, които не могат да си напуснат работното място, за да решат този въпрос може би ще се откажат. Хора, които имат малък брой лихвоточки, както знаем те имат определена цена 8 стотинки към момента, ако е за 1000 или 2000 лева, може би и такъв тип хора няма да предприемат стъпки. Ще се откажат също и хора, при които влогът е направен в една община, а те живеят в друга и трябва да ходят от едната в другата да уреждат документи - от една да прехвърлят в друга или пък да кандидатстват в друга за обезщетение и така нататък. Според мен тези три групи хора някаква такава съществена част от тях може да се откажат да правят каквото и да било по лихвоточките.
Таня Милушева: Благодаря Ви! Чухме г-н Иван Стойков от финансов сайт www.moitepari.bg.
Коментар