Източване за милиарди на националните богатства - До кога така?

[MILOM]

стига атакаджийски глупости
БДЖ и НЕК като са държавни
що са най-задлъжнелите фирми в Бг
Не разбрахте ли,че държавно ли е
всичкото политик иска да суче от там

[Хасан]

Докато Атака не оглави правителството и не национализира икономиката ни, трудно би се променило нещо

[badboy333]

Българската индустрия се срина до доставчик на суровини

http://www.vestnikataka.bg/2013/03/%...4%D0%BE%D1%81/

България няма технологичната възможност да преработва металите

Както пише в Националната минна стратегия : „Потребността от подземни богатства произтича от общественото потребление. Показател е степента на индустриализация на държавата“. България се индустриализира през своя социалистически период. След 10-ти ноември 1989 г. индустриалното развитие спира. Понеже си говорим за мед, ще дам пример с МДК в Пирдоп. След приватизацията на предприятието не се инвестира за технологичното му развитие, въпреки че ръководството на комбината поставя такова условие и намира инвеститор с готов работен проект, който да реши както технологичните, така и екологичните проблеми пред завода и рудодобива като цяло. Напротив – комбинатът, от единственото предприятие за преработка и производство на злато е сведен до обикновен суровинен доставчик на електролитна мед за нуждите на белгийците, а след това за нуждите на германския концерн Аурубис груп.
Ние изнасяме медта, защото нямаме ноу хау как да произвеждаме продукти от мед с по-голяма добавена стойност. Това се потвърждава и от Националната минна стратегия. Германският концерн Аурубис обаче има такова ноу хау. Затова и бордът на директорите му взима решение за купуването на комбината в Пирдоп.

Германците виждат в комбината
възможност да придобият предприятие

което да произвежда само медна суровина, от която те ще произвеждат продукт, надхвърлящ многократно нашите представи и възможности.
Сега ще ви покажа някои от тези продукти, за да видите, какво сме загубили, когато в края на 90-те години продаваме МДК- Пирдоп. Надявам се да се убедите, че българската металургия губи от това, че е принизена до ниво на суровинен доставчик за високо технологичните заводи на развитите страни. Вижте новата концертна сграда в Хелзинки. Когато е открита през август 2011г., архитектурният свят изпада във възторг. Особено впечатление прави фасадата, облицована с елементи от чиста мед. Концепцията за тях е разработена от Аурубис- Финландия. Клон на концерна на германския гигант Аурубис груп. Архитектът на проекта Кивистьо казва по повод произведението си: „Медта приляга на Хелзинки, тъй като тя е традиционен материал в града. Зеленикавият цвят на концертната сграда се вписва в доминиращия цвят на близкия парк. Медта е известна с високото си качество и дълготрайност и изглежда добре“… Прочитайки това, дни наред се разхождах из центъра на София и дълго се взирах в сградите, чудейки се дали медта би прилягала така добре и на София, както на Хелзинки. Казвах си наум, че не може да произвеждаме стотици хиляди тона мед на година и да няма къде да ги използваме. След дълго и напразно търсене обаче, постепенно стигнах до извода, че високото качество на медта няма да приляга така добре на порутените столични фасади. С оронена мазилка от фасадите късният сецесион стои някак си по-ефектно. А чувството на упадъчност отстъпва и рязко преминава в усещане за безнадеждност…И съгласете се все пак, колко е хубаво, когато 80-годишни бетонни парчета от корнизи се срутват върху главите на случайни минувачи. Небивал разкош и рядък шанс. От друга страна топлият отблясък на медта напразно ще грее като злато в калта. Освен това едни такива медни облицовки на столичните фасади ми се струват голямо изкушение пред традиционния цигански глад за метали.