Re: Oблигацията като ценна книга и облигационния заем
На IHLBL акционерите как го четат това 
Първоначално изпратено от Бойчо Каменов
-
-
Темата е от законодателен интерес и нейната актуалност се обуславя от необходимостта за синхронизиране на правната уредба на Република България с европейските изисквания и опита на държавите с развито търговско законодателство. Изследват се актовете на Европейския съюз, законодателство на отделни страни членки на ЕС и САЩ. Изясняването регламента на облигацията като ценна книга се извършва на основата на следните източници:
директиви на Европейския съюз;
вътрешно законодателство на страните-членки на ЕС – Австрия, Франция, Испания, Германия;
законодателство на САЩ;
преглед на българското законодателство.
В приложение е дадена библиографска справка от библиотеката на БНБ по ключови думи върху изследваната материя.
Съгласно изискванията на възложителя на законодателното проучване, то обхваща преди всичко материята на корпоративните облигации. Отделено е място и на държавните облигации. Разработката е в следните основни насоки:
Понятие за облигация
Видове облигации
Прехвърляне, депозиране и залог на облигациите
Права и задължения на облигационерите
Издаване на облигации
Гаранции върху облигационния заем
Обратно изкупуване
Контролни органи
Защита на облигационерите
ПРАВНА УРЕДБА
Европейски съюз
На равнище Европейски съюз материята е уредена с Европейския Кодекс за поведение при извършване на сделки с ценни книги от 25.07.1977 г и редица Директиви.
В процеса на проучването се установи тенденция на унифициране на законодателството на страните членки на ЕС на база създаване на общи уредби и уеднаквяване на принципите за работа с ценните книги. Всяка страна членка има специфична национална регламентация на широк кръг отношения относно облигациите и облигационния заем.
Национални законодателства
Законодателство на страните
В разгледаните държави материята на облигацията е уредена на законово равнище. В Австрия подзаконовата уредба е в Наредба за регистрация на сделките с ценни книги. В Германия е уреден режимът на държавните облигации на подзаконово ниво. В Испания режимът на корпоративните и държавните облигации е законов. Изключение е Заповедта на министъра на икономиката, с която всяка година се определят параметрите на издавания държавен дълг. В САЩ материята е кодифицирана. Във Франция материята на корпоративните облигации се регламентира в Търговския кодекс. Режимът на публично предлагане на облигации и държавните облигации се установява във Валутния и финансов кодекс.
Общите положения, като понятие и видове облигации, издаване, контрол и начин на прехвърляне, права и задължения на страните по облигационния заем са в материята на общите закони:
Търговски закон или кодекс;
Валутен и финансов кодекс;
Закон за акционерните дружества;
Закон за борсите;
Закон за търговията с ценните книжа
Специалната уредба включва въпроси като: процедура по публично предлагане и издаване на облигации, безналични държавни облигации, субекти, условия и ред за издаване на ипотечни облигации, публично предлагане на облигации от банки, кредитни институции и общини и др.
Българско законодателство
Действащото законодателство установява правната уредба на законово и подзаконово ниво. Общата уредба се съдържа в Търговския закон, а специални норми се съдържат в Закон за публичното предлагане на ценни книжа, Закон за ипотечните облигации, Закон за особените залози, Закон за банките и др.
Подзаконовата уредба е в постановления на Министерски съвет, правилници и наредби.
ПОНЯТИЕ ЗА ОБЛИГАЦИЯ
В повечето от разгледаните държави нормативната уредба не съдържа определение за облигация.
В Германия облигациите са определени като ценни книжа, при които емитентът се задължава да изплати определена парична сума или да извърши друго плащане на кредитора. В Испания и САЩ облигациите са дефинирани чрез белезите им: принадлежност към дългови ценни книжа, издавани от търговски дружества или от държавата, които могат да бъдат обект на търговия на борсовите и извънборсовите пазари. Във френското законодателство определението на облигацията не се съдържа в Търговския кодекс. Валутният и финансов кодекс посочва основните белези на облигацията, а именно: ценни книги, които се издават от юридически, публични или частни лица, които могат да бъдат на приносител или поименни; прехвърлят се чрез вписване по сметка или чрез предаване; облигации от една емисия при еднаква номинална стойност осигуряват еднакво право на вземане; дават пряк или непряк достъп до част от капитала на юридическото лице-издател или до общо право на вземане върху неговото имущество.
ВИДОВЕ ОБЛИГАЦИИ
Законодателствата на всички включени в проучването държави регламентират следните видове облигации:
Налични облигации
– облигации, обективирани във формата на документ. С оглед легитимацията на притежателя наличните облигации се делят на:
поименни и
на приносител.
Безналични облигации
– облигации, обективирани във формата на регистрации по сметка.
В Испания обективирането на облигациите като безналични е необратимо. Обективирането на облигациите като налични е обратимо. За да бъдат променени в безналични е необходимо съгласието на титулярите на емисията.
Конвертируеми облигации
– облигации, с които на титуляра се предоставя право на превръщането им в акции или право на привилегия при записване на нови акции на дружеството. Във всички разгледани държави условията и съотношението на конвертиране се определят от Общото събрание на дружеството към момента на решението за издаване на емисия.
В Германия конвертируеми облигации могат да издават само Акционерни дружества и Командитни дружества с акции. Облигационерите имат право да заменят конвертируемите облигации в неограничен период от време. В Испания изрично е забранено издаване на конвертируеми облигации с емисионна стойност по-ниска от номинала им, както и превръщане на конвертируеми облигации в акции, когато номиналната им стойност е под тази на акциите. Облигационерите имат право да заменят конвертируемите облигации само в определен от Общото събрание срок. Френският търговски кодекс дава подробна уредба на конвертируемите облигации, към която препраща и Валутният и финансов кодекс. Тя се съдържа в раздела за увеличаване на капитала и се разглежда преди всичко като способ за това увеличаване. Във Франция наред с конвертируемите облигации (облигации, които могат да се превръщат в акции), подробно са уредени, отново в материята относно увеличаването на капитала, и
облигации с бонове за записване на акции;
облигации, които могат да се заменят срещу акции.
Привилегировани облигации
– облигации, с които на титуляра се предоставя право на част от печалбата на дружеството.
Не се установява изрична уредба на привилегированите облигации в Германия, Австрия, Франция и Испания.
Ипотечни облигации
– облигации, които се издават от специални ипотечни банки. Обезпечават се с ипотека.
В Германия материята относно същността, реда за издаване и предлагане на ипотечните облигации и специфичните условия на ипотечния облигационен заем се уреждат от два специални закона – Закон за ипотечните банки и Закон за ипотечните облигации и използваните облигации от обществени кредитни институции.
Облигации, издавани от особени стопански субекти
. Правният режим на тези облигации се урежда със специални закони или с изключения от общата уредба.
В Германия този вид облигации се издават от търговски дружества, с изключение на банки. В Испания това са облигациите, издавани от кредитни институции, железопътни компании и компании за изпълнение на обществени поръчки.
Държавни облигации
– във всички разгледани страни държавните облигации се издават от централните банки по разпореждане на орган на изпълнителната власт.
В Германия държавните облигации се издават обикновено със срок на погасяване по-голям от този на корпоративните облигации /над 10 години/. Минималната номинална стойност на една държавна облигация е 0,01 евро. В Испанското законодателство се употребява понятието "държавен дълг". Той може да носи наименованието съкровищни бонове, държавни бонове, държавни облигации или др. Конкретното наименование и параметрите на всяка отделна емисия се определят всяка година със Заповед за образуване на държавен дълг на министъра на икономиката. В САЩ държавните облигации се издават с одобрението на Президента от секретаря на Министерство на финансите.
Държавните облигации във Франция нямат обща уредба. След 1985 г. с декрети на Държавния съвет ad hoc се възлага издаването на такива облигации. Самото издаване се извършва от службата, ръководеща държавната хазна за срок, не по-дълъг от 30 години. Държавните облигации са месечни, под формата на последователни серии, свързани с предходна серия, с която имат еднакви характеристики, с изключение на цената.
ПРЕХВЪРЛЯНЕ, ДЕПОЗИРАНЕ И ЗАЛОГ НА ОБЛИГАЦИИТЕ
Всички законодателства предвиждат трите основни способа за прехвърляне на наличните облигациите:
джиро - с джиро се прехвърлят ценните книжа на заповед.
цесия – цесията е способ за прехвърляне на поименни ценни книжа.
предаване – простото предаване е правният способ за прехвърляне собствеността на ценните книжа на приносител.
В САЩ Законът за инвестиционните дружества предвижда, че цесията трябва да се регистрира към Комисията за ценните книжа и борсите, за да бъде валидна и противопоставима на трети добросъвестни лица. Регистрацията е общо изискване, предвидено във всички законодателства. Във всички държави, обхванати от проучването, вещноправният ефект на прехвърлянето на безналичните ценни книжа настъпва към момента на регистрация на сделката към централния депозитар, съответната комисия по ценни книжа или друга аналогична институция.
Валутният и финансов кодекс на Франция съдържа разпоредби за прехвърлянето на собствеността при търговия с безналични ценни книги. При прехвърляне, осъществено на регулиран пазар, собствеността върху облигациите, които са вписани по сметка при издателя или при оправомощен посредник, преминава върху приобретателя от вписването по неговата сметка от датата и при условията, определени в правилата за действие на регулирания пазар.
В някои от разгледаните държави изрично се регламентира залогът върху облигациите - налични и безналични.
В Германия могат да се залагат само налични облигации. Депозирането се извършва по специални депозитни сметки при банки или при трети лица на доверено пазене. Третите лица могат да извършват действия на управление и разпореждане с депозираните облигации. Уредена е особената хипотеза на частните ипотечни облигации, които могат да се използват като платежно средство.
ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ОБЛИГАЦИОНЕРИТЕ
В разглежданите законодателства притежателите на облигации са носители на право на вземане по главницата, право на лихва, право на дял от печалбата, право на замяна на облигациите с акции, право на участие в лотарии и др.
В Германия са предвидени специални права и задължения за притежателите на държавни облигации.
ИЗДАВАНЕ НА ОБЛИГАЦИИ
Регламентът по издаване на облигациите е различен за корпоративните и държавните облигации. Корпоративните облигации се издават след решение на Общото събрание на дружеството. Във всички държави процедурата по издаване включва регистрация на необходимите документи към съответните държавни контролни институции, откриване на публична подписка, публикуването на проспект и записването на емисията.
Държавните облигации се издават по решение на орган на изпълнителната власт с посредничеството на централните банки.
В Австрия емитирането на облигации и задълженията на издателите им във връзка с него са детайлно регламентирани.
В Испания корпоративни облигации се издават само от акционерните дружества. Предпоставка за издаването им е общата стойност на всички емисии, реализирани от дружеството да не надхвърля внесения дружествен капитал плюс резервите. За издаването на корпоративни облигации, чиито главници или доход могат да варират с оглед движението на определен пазарен индекс или чийто доход става изискуем в срокове по-големи от 1 година, е необходимо разрешение на държавен контролен орган. В САЩ се предвижда, че с одобрението на Президента, секретарят на Министерството на финансите може да вземе заем за сметка на правителството на САЩ, като емитира за тази стойност облигации. Емисията държавни ценни книжа се предлага като публичен заем от секретаря, разпоредил нейното издаване. Той може да ги предложи по друг начин, ако прецени, че това е в обществен интерес. Във Франция облигации се издават само от дружества с акции. Забранено е издаването на облигации от дружества, чийто капитал не е напълно внесен, като са предвидени и изключения от този принцип. Решението за издаване на облигации се взема само от Общото събрание на акционерите, което обаче при определени условия може да делегира това право на някой от управителните органи.
ГАРАНЦИИ ВЪРХУ ОБЛИГАЦИОННИЯ ЗАЕМ
В Германия са приети специални закони относно обезпечението на облигационния заем - Закон за ипотечните банки, Закон за ипотечните облигации и използваните облигации от обществените кредитни институти и Закон за депозит и придобиване на ценни книжа. В Испания облигационният заем може да бъде обезпечен и необезпечен. Обезпечаването се извършва със залог, особен залог, ипотека, държавна или банкова гаранция.
ОБРАТНО ИЗКУПУВАНЕ
Обратното изкупуване на облигациите представлява процедура, при която дружеството - емитент, изкупува издадени от него облигации
по предварително определени условия в емисията;
със съгласието на всички титуляри на емисията.
чрез покупка на облигациите на вторичните пазари.
В САЩ тази процедура е предвидена в Закона за инвестиционните дружества, където са предвидени и специфичните условия, по които трябва да бъде извършено обратното изкупуване от дружеството - емитент. Начините и условията за обратното изкупуване се приемат от компанията - издател към момента на вземане на решението за издаване на емисия ценни книжа.
КОНТРОЛНИ ОРГАНИ
Във всички разгледани държави са предвидени органи, които осъществяват контрол и надзор върху дейността по издаване и предлагане на държавните и корпоративните облигации – Министерство на финансите, Дирекция за държавен надзор, Съвет за ценните книжа, Национална комисия по ценните книжа и фондовите борси, Контролна банка.
В Испания основният орган, упражняващ контрол върху издаването и сделките с корпоративни ценни книжа е Националната комисията по ценните книжа и фондовите борси. В сферата на държавните облигации компетентни са Министърът на икономиката и Главният управител на държавната хазна и финансовата политика. В САЩ такъв компетентен орган е Комисията по ценните книжа. Тя разполага с широки правомощия при решаването на въпросите, свързани с ценните книжа, включително и с правомощието да приема подзаконови нормативни актове за прилагане на разпоредбите относно материята на ценните книжа. Във Франция правомощия във връзка с държавните облигации имат Държавния съвет и службата, ръководеща държавната хазна.
ЗАЩИТА НА ОБЛИГАЦИОНЕРИТЕ
В законодателствата на държавите са установени материалноправни и процесуални правила за защита на облигационерите. Споровете, възникнали от правата, произтичащи от ценните книжа се разглеждат по общия процесуален ред или по специален ред, за да се даде по-сигурна правна защита на титулярите по ценните книжа и на другите лица, черпещи права от тях. Предвидена е отговорност за причинени вреди.
В Испания е създадена широка уредба от превантивни мерки на защита на титулярите на корпоративни и държавни облигации. В областта на корпоративните облигации превантивните мерки включват - контрол за законносъобразност и целесъобразност на емисията от Националната комисия по ценните книжа и фондовите борси; създаване на Синдикат на облигационерите с цел защита на техните интереси пред дружеството емитент; гарантиране правата на облигационерите срещу намаляване и увеличаване на капитала на дружеството и др. В областта на държавните облигации гаранция е предвидената най-благоприятна за облигационерите процедура при обратно изкупуване, както и изискването за единодушие на облигационерите при промяна на параметрите на дълга.
_________________
Коментар