Как се печели от брейди облигации - Минчо Христов, доктор по политология
Линка съм го загубил но съм запазил долното в компа на 05.10.2007
-------------------------
Как се печели от брейди облигации
Минчо Христов, доктор по политология
----------------------------------------- ---------
След десети ноември 1989 г. Лондон става притегателен център за бивши членове и кандидат-членове на политбюро на ЦК на БКП. Огнян Дойнов, Андрей Луканов, Стоян Марков често са виждани в мъгливия Албион. Тук е и личният приятел на Тодор Живков, а после и на Луканов и Дойнов Робърт Максуел. Преди загадъчната си смърт последният се хвали, че е "крал на българите". Лондон е свързван и с т.нар. Лондонски клуб, обединяващ частните банки-кредиторки. Само за 5 г. (1984-1989) тези банки щедро изсипват в загниващата социалистическа икономика около 8 млрд. долара нови кредити. Според някои изследователи в страната не влизат повече от половината. Другата половина е поделена между самите банки и някои висши комунистически чиновници. Парите потъват в някои "неявни фирми" на ДС и редица офшорни компании и са достатъчни да осигурят безметежно съществуване до девето коляно на няколко семейни клана. За тези кланове внимателно се грижат и редица инвестиционни банки, които осигуряват за децата им доходоносни места като банкери и анализатори. Човешката алчност обаче е безгранична. През 1994 г. една лондонска група се събира и решава да направи пари Съставът е разнороден от бивши служители на ДС и техните деца до представител на Сакскобургготската династия, приближени на покойния ирански шах Реза Пахлави и бивш служител на Агенцията за чуждестранна помощ, разследван от българското правосъдие. По това време на власт е служебното правителство на Ренета Инджова. Цената на брейди книжата са около 19-20 цента за долар. От споменатите лица е образуван фонд от 200 млн. долара, с който са закупени книжа по външния дълг на България за 1 млрд. долара номинал. Формирано е правителството на Виденов. Той сериозно възнамерява да намали бремето на външния дълг и започва да изплаща задълженията на България. Само за 2 г. той връща на кредиторите над 2 млрд. долара, без да взима нови заеми. Сключено е споразумение с МВФ. Цената на брейди облигациите нараства от 20 на 30, 40 и 50 цента за долар. През 1996 г. закупените от лондонските брокери брейди книжа са продадени за 500 млн. долара с около 150% чиста печалба. Но това не ги устройва. Брокерите са добре запознати с политическата ситуация в България. Те често общуват с български политици, плащат стипендии на децата им, канят ги на яхти в Монако или в къщите си в Лондон, Мадрид и Марбейа. Те познават добре Луканов и знаят, че Виденов ще бъде принуден от собствените си съпартийци да подаде оставка. Което и става в края на 1996 г. Те знаят за предстоящото народно недоволство, за януарските събития през 1997-а и за хиперинфлацията. Дори предвидливо са заделили няколко милиона долара за тяхната медийна обезпеченост и организация.
На 10 януари 1997 г. е щурмуван парламентът Световните агенции и телевизионни канали дават кадри от събитието. Сблъсъци между полиция и демонстранти, окървавени граждани и депутати, преки репортажи от "Пирогов" и други болници. "България е пред гражданска война", предупреждават чужди анализатори. Инвеститорите са в паника. Те недоумяват защо само преди броени месеци вицепремиерът Румен Гечев и МВФ са ги залъгвали с бодряшки прогнози за стабилност, сигурност и развитие. В средата на 1996 г. например МВФ бомбастично прогнозира растеж на БВП съответно 0% за 1996 и +4% за 1997. Вместо това икономиката се срива с около -11% за 1996 и около -7% през 1997 г. Държателите масово започват да продават несигурните български брейди книжа. Цената пада драстично на 23 цента за долар. В този момент отново се появява лондонската брокерска бригада. Тя знае, че след 10 януари идва 4 февруари, споразумението на политическите сили, правителството на Софиянски, на Костов и въвеждането на валутния борд. Със своите 500 млн. долара тя закупува за по около 25 цента книжа с номинал от 2 млрд. долара. Тази група вече държи близо половината от външния дълг на България. В средата на 1997 г. е въведен валутният борд. Българите започват да връщат остатъците от спестяванията си в банковата система. Валутният резерв стремително започва да нараства и достига 4 млрд. долара. Сключено е ново споразумение с МВФ. Кредитният рейтинг на страната отново започва да расте, а заедно с него и цената на брейди книжата. През 1997 г. България е абсолютен световен рекордьор по нарастване на книжата по външния си дълг с над 50%. По време на правителството на Костов брейди книжата достигат до 75-80 цента за долар. Ако продадат своите книжа, лондонските брокери вече могат да получат около 1, 6 млрд. долара.
Те обаче не бързат Те знаят, че на политическия небосклон изгрява нова звезда Симеон Сакскобургготски и НДСВ. Знаят, че скоро на някои от тях им предстои да заемат ключови места в новото българско правителство. Особено в икономическото и финансовото министерство. Годината е вече 2001. Новият финансов министър се заема с "активно управление на дълга". Кой знае защо България започва да изкупува обратно своите брейди книжа на най-високата им стойност от години насам. Финансовите борси реагират и цената продължава да расте. Тя достига безпрецедентната стойност от 92 цента за долар. Това е и конверсионната цена, заложена в замяната на брейди книжата. Звездният миг на финансовите спекуланти е настъпил. Чрез двете замени те пробутват част от своите книжа на американски инвестиционни и пенсионни фондове. За своите два милиарда долара номинал те получават над 1, 8 млрд. долара кеш. Те вече наистина са богати. Но не се отказват и от някои по-дребни комисионни. Пускат без търг частна лондонска фирма в митниците, правят специален закон за приватизацията на "Булгартабак", БТК и още десетина читави предприятия в държавата. Младо юпи и шеф на "Булгартабак" дори е разследван от прокуратурата за подкуп от "скромните" 500 000 долара. Естествено без резултат. Алчността обаче ги проваля. В бързането те заобикалят конституцията и Конституционният съд отменя закона. Както деликатно ще отбележи Стив Ханке, "причината за последователните провали на правителството е корупцията във високите етажи на властта". Дори приближеният на премиера проф. Владимир Квинт признава, че приватизацията в България има за цел "да пълни джобовете на роднини и близки приятели". За съжаление обаче историята няма да свърши дотук. Лесните пари и пълната безнаказаност се услаждат и най-лошото предстои. Само за няколко години една мафиотизирана бригада натрупва с брейди далавери 1, 8 млрд. долара с първоначална инвестиция от 200 млн.. Лондонските брокери вече обмислят нов удар. Това може да стане само ако в България неочаквано бъде провокирана остра икономическа и политическа криза, подобна на тази от 1997 г. и цената на брейди книжата се срине. Най-лесният начин за това е провалът на валутния борд. Българската общественост още не знае, че у нас е въведен т.нар. мек вариант на валутен борд, който позволява на БНБ да рефинансира с левове търговски банки срещу обезпечение от държавни ценни книжа. Българските спестители не знаят, че при евентуален банков фалит техните валутни депозити ще бъдат връщани в левове. Лондонските юпита обаче го знаят добре. Те планират създаване на Фонд за рисков капитал от фискалния резерв, което да позволи неговото източване от частни фирми. Те са готови дори да провокират аржентинския сценарий и да обявят мораториум по външния дълг. Януарските събития от 1997 г. тогава биха изглеждали като невинна детска игра. В подобна ситуация българските брейди книжа могат да се сринат до 10 цента за долар. Тогава ще е звездният миг на лондонските спекуланти. Със своите 200 млн. долара оборотен капитал този път те биха закупили книжа за 2 млрд. После ще чакат само година-две, за да достигне този дълг примерно 60 цента за долар и автоматично биха прибавили още милиард към своето лично богатство. Резултатът от всички тези далавери ще е общо 2, 6 млрд. долара чиста печалба. За съжаление това още не е всичко. Паричната маса и спестяванията в банките днес надвишават 10 млрд. Лева Ако при евентуална криза левът бъде обезценен само наполовина, българските граждани ще загубят около 5 млрд. лева или почти 3 млрд. долара. Тези пари също ще отидат в джобовете на лондонските брокери и техни приближени банкери. Неслучайно НДСВ премахва през 2002 г. наказателната отговорност за раздаване на лоши кредити. Дотук става ясно как група финансови спекуланти за десетина години теоретично могат да спечелят над 5 млрд. долара с начална инвестиция от 200 млн., необходимата информация и политическа власт. Но възможно ли е лондонската брокерска бригада някога да бъде съдена за далаверите си? При състоянието на българското правосъдие едва ли. Доколкото обаче значителна част от българските облигации по дълга бяха пробутани на американски инвестиционни и пенсионни фондове и доколкото американското правосъдие днес усърдно нищи далаверите на "Енрон", "Уърдком", "Мерил Линч" и други инвестиционни институции, надежда все пак има. Американците, за разлика от българите, обикновено защитават националните си интереси и често вкарват престъпниците в затвора!!!!
Линка съм го загубил но съм запазил долното в компа на 05.10.2007
-------------------------
Как се печели от брейди облигации
Минчо Христов, доктор по политология
----------------------------------------- ---------
След десети ноември 1989 г. Лондон става притегателен център за бивши членове и кандидат-членове на политбюро на ЦК на БКП. Огнян Дойнов, Андрей Луканов, Стоян Марков често са виждани в мъгливия Албион. Тук е и личният приятел на Тодор Живков, а после и на Луканов и Дойнов Робърт Максуел. Преди загадъчната си смърт последният се хвали, че е "крал на българите". Лондон е свързван и с т.нар. Лондонски клуб, обединяващ частните банки-кредиторки. Само за 5 г. (1984-1989) тези банки щедро изсипват в загниващата социалистическа икономика около 8 млрд. долара нови кредити. Според някои изследователи в страната не влизат повече от половината. Другата половина е поделена между самите банки и някои висши комунистически чиновници. Парите потъват в някои "неявни фирми" на ДС и редица офшорни компании и са достатъчни да осигурят безметежно съществуване до девето коляно на няколко семейни клана. За тези кланове внимателно се грижат и редица инвестиционни банки, които осигуряват за децата им доходоносни места като банкери и анализатори. Човешката алчност обаче е безгранична. През 1994 г. една лондонска група се събира и решава да направи пари Съставът е разнороден от бивши служители на ДС и техните деца до представител на Сакскобургготската династия, приближени на покойния ирански шах Реза Пахлави и бивш служител на Агенцията за чуждестранна помощ, разследван от българското правосъдие. По това време на власт е служебното правителство на Ренета Инджова. Цената на брейди книжата са около 19-20 цента за долар. От споменатите лица е образуван фонд от 200 млн. долара, с който са закупени книжа по външния дълг на България за 1 млрд. долара номинал. Формирано е правителството на Виденов. Той сериозно възнамерява да намали бремето на външния дълг и започва да изплаща задълженията на България. Само за 2 г. той връща на кредиторите над 2 млрд. долара, без да взима нови заеми. Сключено е споразумение с МВФ. Цената на брейди облигациите нараства от 20 на 30, 40 и 50 цента за долар. През 1996 г. закупените от лондонските брокери брейди книжа са продадени за 500 млн. долара с около 150% чиста печалба. Но това не ги устройва. Брокерите са добре запознати с политическата ситуация в България. Те често общуват с български политици, плащат стипендии на децата им, канят ги на яхти в Монако или в къщите си в Лондон, Мадрид и Марбейа. Те познават добре Луканов и знаят, че Виденов ще бъде принуден от собствените си съпартийци да подаде оставка. Което и става в края на 1996 г. Те знаят за предстоящото народно недоволство, за януарските събития през 1997-а и за хиперинфлацията. Дори предвидливо са заделили няколко милиона долара за тяхната медийна обезпеченост и организация.
На 10 януари 1997 г. е щурмуван парламентът Световните агенции и телевизионни канали дават кадри от събитието. Сблъсъци между полиция и демонстранти, окървавени граждани и депутати, преки репортажи от "Пирогов" и други болници. "България е пред гражданска война", предупреждават чужди анализатори. Инвеститорите са в паника. Те недоумяват защо само преди броени месеци вицепремиерът Румен Гечев и МВФ са ги залъгвали с бодряшки прогнози за стабилност, сигурност и развитие. В средата на 1996 г. например МВФ бомбастично прогнозира растеж на БВП съответно 0% за 1996 и +4% за 1997. Вместо това икономиката се срива с около -11% за 1996 и около -7% през 1997 г. Държателите масово започват да продават несигурните български брейди книжа. Цената пада драстично на 23 цента за долар. В този момент отново се появява лондонската брокерска бригада. Тя знае, че след 10 януари идва 4 февруари, споразумението на политическите сили, правителството на Софиянски, на Костов и въвеждането на валутния борд. Със своите 500 млн. долара тя закупува за по около 25 цента книжа с номинал от 2 млрд. долара. Тази група вече държи близо половината от външния дълг на България. В средата на 1997 г. е въведен валутният борд. Българите започват да връщат остатъците от спестяванията си в банковата система. Валутният резерв стремително започва да нараства и достига 4 млрд. долара. Сключено е ново споразумение с МВФ. Кредитният рейтинг на страната отново започва да расте, а заедно с него и цената на брейди книжата. През 1997 г. България е абсолютен световен рекордьор по нарастване на книжата по външния си дълг с над 50%. По време на правителството на Костов брейди книжата достигат до 75-80 цента за долар. Ако продадат своите книжа, лондонските брокери вече могат да получат около 1, 6 млрд. долара.
Те обаче не бързат Те знаят, че на политическия небосклон изгрява нова звезда Симеон Сакскобургготски и НДСВ. Знаят, че скоро на някои от тях им предстои да заемат ключови места в новото българско правителство. Особено в икономическото и финансовото министерство. Годината е вече 2001. Новият финансов министър се заема с "активно управление на дълга". Кой знае защо България започва да изкупува обратно своите брейди книжа на най-високата им стойност от години насам. Финансовите борси реагират и цената продължава да расте. Тя достига безпрецедентната стойност от 92 цента за долар. Това е и конверсионната цена, заложена в замяната на брейди книжата. Звездният миг на финансовите спекуланти е настъпил. Чрез двете замени те пробутват част от своите книжа на американски инвестиционни и пенсионни фондове. За своите два милиарда долара номинал те получават над 1, 8 млрд. долара кеш. Те вече наистина са богати. Но не се отказват и от някои по-дребни комисионни. Пускат без търг частна лондонска фирма в митниците, правят специален закон за приватизацията на "Булгартабак", БТК и още десетина читави предприятия в държавата. Младо юпи и шеф на "Булгартабак" дори е разследван от прокуратурата за подкуп от "скромните" 500 000 долара. Естествено без резултат. Алчността обаче ги проваля. В бързането те заобикалят конституцията и Конституционният съд отменя закона. Както деликатно ще отбележи Стив Ханке, "причината за последователните провали на правителството е корупцията във високите етажи на властта". Дори приближеният на премиера проф. Владимир Квинт признава, че приватизацията в България има за цел "да пълни джобовете на роднини и близки приятели". За съжаление обаче историята няма да свърши дотук. Лесните пари и пълната безнаказаност се услаждат и най-лошото предстои. Само за няколко години една мафиотизирана бригада натрупва с брейди далавери 1, 8 млрд. долара с първоначална инвестиция от 200 млн.. Лондонските брокери вече обмислят нов удар. Това може да стане само ако в България неочаквано бъде провокирана остра икономическа и политическа криза, подобна на тази от 1997 г. и цената на брейди книжата се срине. Най-лесният начин за това е провалът на валутния борд. Българската общественост още не знае, че у нас е въведен т.нар. мек вариант на валутен борд, който позволява на БНБ да рефинансира с левове търговски банки срещу обезпечение от държавни ценни книжа. Българските спестители не знаят, че при евентуален банков фалит техните валутни депозити ще бъдат връщани в левове. Лондонските юпита обаче го знаят добре. Те планират създаване на Фонд за рисков капитал от фискалния резерв, което да позволи неговото източване от частни фирми. Те са готови дори да провокират аржентинския сценарий и да обявят мораториум по външния дълг. Януарските събития от 1997 г. тогава биха изглеждали като невинна детска игра. В подобна ситуация българските брейди книжа могат да се сринат до 10 цента за долар. Тогава ще е звездният миг на лондонските спекуланти. Със своите 200 млн. долара оборотен капитал този път те биха закупили книжа за 2 млрд. После ще чакат само година-две, за да достигне този дълг примерно 60 цента за долар и автоматично биха прибавили още милиард към своето лично богатство. Резултатът от всички тези далавери ще е общо 2, 6 млрд. долара чиста печалба. За съжаление това още не е всичко. Паричната маса и спестяванията в банките днес надвишават 10 млрд. Лева Ако при евентуална криза левът бъде обезценен само наполовина, българските граждани ще загубят около 5 млрд. лева или почти 3 млрд. долара. Тези пари също ще отидат в джобовете на лондонските брокери и техни приближени банкери. Неслучайно НДСВ премахва през 2002 г. наказателната отговорност за раздаване на лоши кредити. Дотук става ясно как група финансови спекуланти за десетина години теоретично могат да спечелят над 5 млрд. долара с начална инвестиция от 200 млн., необходимата информация и политическа власт. Но възможно ли е лондонската брокерска бригада някога да бъде съдена за далаверите си? При състоянието на българското правосъдие едва ли. Доколкото обаче значителна част от българските облигации по дълга бяха пробутани на американски инвестиционни и пенсионни фондове и доколкото американското правосъдие днес усърдно нищи далаверите на "Енрон", "Уърдком", "Мерил Линч" и други инвестиционни институции, надежда все пак има. Американците, за разлика от българите, обикновено защитават националните си интереси и често вкарват престъпниците в затвора!!!!
Коментар