Лирично отклонение.
Имало едно време Голем Бум! и това е началото на енергията. Броя го по ред не първо, а нулево, щото там работата не е ясна и намирисва на божественост все още.
Голема жега в малко пространство е било, а гравитацията си е трайкала, щото може тя да е била виновна за Бум!а с нейните прекалявания.
Но след много секунди причинност жегата спаднала, а пространството се увеличило. Станало им свободно около врата на фотоните и кварките и почнали да се събират в протони/неутрони: срещнат се кварките, харесат си силните и слаби ядрени сили и прават ядро - само най-простичкото, от един протон, за повече жегата била голема. На това сега му викат водород.
И си се реяли доволно водородите из пространството, ма... нещо ги придърпвало едно към друго... Гравитацията... пак си показала рогите. И ги събирала в големи купове, де що го усети - айде в кюпа! И толко ги притискала, че водородите от зор, зер нема место, влизали един в друг (ало, нищо общо със секса!) и така ставали на хелий. Това ги облекчавало малко и отделяли квант енергия, фотон. Тоя кюп става звезда.
Е това е първичната енергия (нулевата горе не я обсъждаме, както се разбрахме). Викат ѝ още ядрен синтез. Токамак. От това звездите светят и парят.
Ма с времето водородът в звездата привършва, а пустата му гравитация продължава да дърпа. От това звездата, хъката-мъката, се срутва сама в себе си, рязко се нагрява и прави - бум! - свръхнова за малко. В тая патаклама и зор некои от водородите могат да се съберат (и се събират) в едни много по-големи ядра, 235 на брой, напримерно. Ет ти, не щеш ли, U235. И други. Бумът ги е разхвърлял из космоса, но после те се събират, заедно с други (силиций, алумин, въглерод, азот и т.н.) в планети около звездите.
U235 (и други) е психически лабилен, шизофреничен, и се разпада на други по-малки ядрени личности, което го/ги облекчава и заради това се отделя енергия. Това е вторична енергия в Космоса. Викат ѝ още ядрен разпад. АЕЦ.
Всичкото останало енергия е третична, четвъртична, петична и тъй нататък. Га рупаш морков, ползваш, по моя сметка, третична енергия. Или като пушиш цигара. А га отрежеш от вратната пържола парченце и го сдъвчеш - четвъртична. От слънчевите клетки - третична. От ветърните перки - петична-шесторична.
Колкото сме по-близо до първичната енергия (ядрен синтез, Токамак), толкова по-мощна е. Де да можехме да впрегнеме Големия Бум!.. или поне некоя черна дупка да излажем. Некоя мъничка така, ше ѝ използваме излъчването на Хоукинг, чрез така наречената енергия на вакуума.
Имало едно време Голем Бум! и това е началото на енергията. Броя го по ред не първо, а нулево, щото там работата не е ясна и намирисва на божественост все още.
Голема жега в малко пространство е било, а гравитацията си е трайкала, щото може тя да е била виновна за Бум!а с нейните прекалявания.
Но след много секунди причинност жегата спаднала, а пространството се увеличило. Станало им свободно около врата на фотоните и кварките и почнали да се събират в протони/неутрони: срещнат се кварките, харесат си силните и слаби ядрени сили и прават ядро - само най-простичкото, от един протон, за повече жегата била голема. На това сега му викат водород.
И си се реяли доволно водородите из пространството, ма... нещо ги придърпвало едно към друго... Гравитацията... пак си показала рогите. И ги събирала в големи купове, де що го усети - айде в кюпа! И толко ги притискала, че водородите от зор, зер нема место, влизали един в друг (ало, нищо общо със секса!) и така ставали на хелий. Това ги облекчавало малко и отделяли квант енергия, фотон. Тоя кюп става звезда.
Е това е първичната енергия (нулевата горе не я обсъждаме, както се разбрахме). Викат ѝ още ядрен синтез. Токамак. От това звездите светят и парят.
Ма с времето водородът в звездата привършва, а пустата му гравитация продължава да дърпа. От това звездата, хъката-мъката, се срутва сама в себе си, рязко се нагрява и прави - бум! - свръхнова за малко. В тая патаклама и зор некои от водородите могат да се съберат (и се събират) в едни много по-големи ядра, 235 на брой, напримерно. Ет ти, не щеш ли, U235. И други. Бумът ги е разхвърлял из космоса, но после те се събират, заедно с други (силиций, алумин, въглерод, азот и т.н.) в планети около звездите.
U235 (и други) е психически лабилен, шизофреничен, и се разпада на други по-малки ядрени личности, което го/ги облекчава и заради това се отделя енергия. Това е вторична енергия в Космоса. Викат ѝ още ядрен разпад. АЕЦ.
Всичкото останало енергия е третична, четвъртична, петична и тъй нататък. Га рупаш морков, ползваш, по моя сметка, третична енергия. Или като пушиш цигара. А га отрежеш от вратната пържола парченце и го сдъвчеш - четвъртична. От слънчевите клетки - третична. От ветърните перки - петична-шесторична.
Колкото сме по-близо до първичната енергия (ядрен синтез, Токамак), толкова по-мощна е. Де да можехме да впрегнеме Големия Бум!.. или поне некоя черна дупка да излажем. Некоя мъничка така, ше ѝ използваме излъчването на Хоукинг, чрез така наречената енергия на вакуума.
Коментар