Смятам, И термоядрената енергия Е ядрена, затова, да помислим върху следния момент: В едно близо час и четвърт интервю, математикът Алексей Семихатов спомена че, в звездите, ядреният синтез е квантово явление
Понеже, (там) плазмата я удържа гравитацията.
Та,
В земните експериментални плазмени реактори, където плазмата е следи-до-грамове, то е ясно, гравитацията, не може да удържи контакта. Някакъв ток, някаква индукция, ОК ама, с промяната на хим състав, в следствие на реакцията, вече променена, плазмата ще иска други показатели, като излъчването, е зверски плътно, а директен досег, нищо не издържа.
Е, с какво, адреса, ще се улавя тази енергия, ако е в твърдия рентген/гама лъчи? Коя и каква е тази субстанция че, да издържи на този същински ад, години наред, пък и евтина (възможно) да е? Т.е., дори и някак да овладеят контрола, като се запъне добивът, дали икономиките няма да си останат само с разходите?
...и затова, процесите там са плавни, звездите горят дълго.
Та,
В земните експериментални плазмени реактори, където плазмата е следи-до-грамове, то е ясно, гравитацията, не може да удържи контакта. Някакъв ток, някаква индукция, ОК ама, с промяната на хим състав, в следствие на реакцията, вече променена, плазмата ще иска други показатели, като излъчването, е зверски плътно, а директен досег, нищо не издържа.
Е, с какво, адреса, ще се улавя тази енергия, ако е в твърдия рентген/гама лъчи? Коя и каква е тази субстанция че, да издържи на този същински ад, години наред, пък и евтина (възможно) да е? Т.е., дори и някак да овладеят контрола, като се запъне добивът, дали икономиките няма да си останат само с разходите?
Коментар