Какво значи за България планът на Европейската комисия за повече слънце, вятър и водород?
След като през 2019 г. ЕС прие т.нар. Зелена сделка и постави цели за дял на възобновяемата енергия в производството на ток, в отоплението и охлаждането на сградите и в транспорта, България и редица други държави от съюза определиха това за непосилно и скъпо наличните. Но все пак бяха разработени национални планове, които се вписаха в рамките на сделката и очертаха пътя за енергийните реформи. Миналата седмица обаче Европейската комисия рязко вдигна мизата и тези планове вече изглеждат скромни и остарели.
Ако планът на ЕК, наречен Fit for 55 заради целта за намаляване на CO2 емисиите с 55% през 2035 г. спрямо нивата им от 1990 г. бъде приет, раздялата с въглищата ще бъде още по-бърза и необратима, а инвестициите във ВЕИ - по-големи. Предложението е вместо заложеният в Зелената сделка от 2019 г. дял на зелената енергия от 32% през 2030 г. да бъде постигнат дял от 40% през 2035 г.
За сравнение - сега ВЕИ допринасят с 20% в крайното потребление на енергия в ЕС. Това включва не само потреблението на електроенергия от слънце, вятър и вода, което вече е 40% в ЕС, но и отоплението и охлаждането, както и транспорта. При представянето на новото европейско законодателство комисарят по въпросите на енергетиката Кадри Симсон заяви, че преразглеждането на Директивата за възобновяемата енергия е ключова част за намаляване на CO2 емисиите с 55%, и посочи, че възобновяемата електрическа енергия е най-евтиният вариант за много от страните.
За България тази политика ще има няколко отражения. Първо - нужно е да се преразгледа и на практика да се състави нова енергийна стратегия, която да отразява тези по-високи общи цели. Дори да бъдат договорени някакви отстъпки с Брюксел, сегашните планове на страната за използване на въглищата до 2060 г. и за нови ядрени мощности от 2000 мегавата не се вписват в новата рамка.
Второ - трябва да се преразгледат плановете за заместване на въглищата с природен газ при производството на ток, тъй като спестените CO2 емисии няма да бъдат достатъчни. В момента именно газовите ТЕЦ са във фокуса на Плана за възстановяване и през 2025 г. трябва да заменят въглищните мощности в комплекса "Марица-изток", като за целта ще бъдат похарчени около 1 млрд. лева от европейските средства.
Трето - схемата за насърчаване на нови ВЕИ в Плана за възстановяване трябва да бъде преработена и подсилена. Сега тя може в най-добрия случай да удвои производството на ток от слънце и да добави малко геотермални и вятърни мощности, което би повишило общия дял на ВЕИ с не повече от 5-процентни пункта - от сегашните 18-20% до 23-25%. А са нужни над 15 процентни пункта, за да се стигне поне до 35%, колко евентуално би могла да договори България като отстъпка от общата цел от 40%.
И четвърто - цялата електропреносна мрежа трябва да се модернизира и автоматизира, за да поеме допълнителни ВЕИ мощности, чието производство е неравномерно. Проектът на Електроенергийния системен оператор в тази посока, който ще получи финансиране от плана за възстановяване, е крайно недостатъчен в това отношение.
В новото предложение на ЕК за реформи в енергетиката обаче има и други аспекти. Такова е например изискване за използване на ВЕИ в сградите - поне 49% до 2030 г. В промишлеността използването на възобновяеми енергийни източници трябва да се увеличава с 1.1 пр. пункта годишно, което може да стане с ВЕИ за собствени нужди. Също така половината от произвеждания водород през 2030 г. трябва да е "зелен" - чрез електролиза с ток от ВЕИ.
https://www.capital.bg/biznes/energe...ek_za_poveche/
Накратко систематизирано от мене:
1. Централите на въглища умират
2. АЕЦ Белене умира
3. Фотоволтаиците процъфтяват в небивали размери. Перките също, ако намерят къде целогодишно духа вятър.
4. Енергийната система се задължава да се реорганизира, за да поеме неравномерното електропроизводство.
5. Всички тези цели важат и за транспорта - тоест да са ни честити електромобилите
6. И последно - сградите също трябва да получават половината от енергията си от ВЕИ. Това означава програма "100 000 соларни покрива".
7. Народът плаща от джоба си всичкото това удоволствие.
След като през 2019 г. ЕС прие т.нар. Зелена сделка и постави цели за дял на възобновяемата енергия в производството на ток, в отоплението и охлаждането на сградите и в транспорта, България и редица други държави от съюза определиха това за непосилно и скъпо наличните. Но все пак бяха разработени национални планове, които се вписаха в рамките на сделката и очертаха пътя за енергийните реформи. Миналата седмица обаче Европейската комисия рязко вдигна мизата и тези планове вече изглеждат скромни и остарели.
Ако планът на ЕК, наречен Fit for 55 заради целта за намаляване на CO2 емисиите с 55% през 2035 г. спрямо нивата им от 1990 г. бъде приет, раздялата с въглищата ще бъде още по-бърза и необратима, а инвестициите във ВЕИ - по-големи. Предложението е вместо заложеният в Зелената сделка от 2019 г. дял на зелената енергия от 32% през 2030 г. да бъде постигнат дял от 40% през 2035 г.
За сравнение - сега ВЕИ допринасят с 20% в крайното потребление на енергия в ЕС. Това включва не само потреблението на електроенергия от слънце, вятър и вода, което вече е 40% в ЕС, но и отоплението и охлаждането, както и транспорта. При представянето на новото европейско законодателство комисарят по въпросите на енергетиката Кадри Симсон заяви, че преразглеждането на Директивата за възобновяемата енергия е ключова част за намаляване на CO2 емисиите с 55%, и посочи, че възобновяемата електрическа енергия е най-евтиният вариант за много от страните.
За България тази политика ще има няколко отражения. Първо - нужно е да се преразгледа и на практика да се състави нова енергийна стратегия, която да отразява тези по-високи общи цели. Дори да бъдат договорени някакви отстъпки с Брюксел, сегашните планове на страната за използване на въглищата до 2060 г. и за нови ядрени мощности от 2000 мегавата не се вписват в новата рамка.
Второ - трябва да се преразгледат плановете за заместване на въглищата с природен газ при производството на ток, тъй като спестените CO2 емисии няма да бъдат достатъчни. В момента именно газовите ТЕЦ са във фокуса на Плана за възстановяване и през 2025 г. трябва да заменят въглищните мощности в комплекса "Марица-изток", като за целта ще бъдат похарчени около 1 млрд. лева от европейските средства.
Трето - схемата за насърчаване на нови ВЕИ в Плана за възстановяване трябва да бъде преработена и подсилена. Сега тя може в най-добрия случай да удвои производството на ток от слънце и да добави малко геотермални и вятърни мощности, което би повишило общия дял на ВЕИ с не повече от 5-процентни пункта - от сегашните 18-20% до 23-25%. А са нужни над 15 процентни пункта, за да се стигне поне до 35%, колко евентуално би могла да договори България като отстъпка от общата цел от 40%.
И четвърто - цялата електропреносна мрежа трябва да се модернизира и автоматизира, за да поеме допълнителни ВЕИ мощности, чието производство е неравномерно. Проектът на Електроенергийния системен оператор в тази посока, който ще получи финансиране от плана за възстановяване, е крайно недостатъчен в това отношение.
В новото предложение на ЕК за реформи в енергетиката обаче има и други аспекти. Такова е например изискване за използване на ВЕИ в сградите - поне 49% до 2030 г. В промишлеността използването на възобновяеми енергийни източници трябва да се увеличава с 1.1 пр. пункта годишно, което може да стане с ВЕИ за собствени нужди. Също така половината от произвеждания водород през 2030 г. трябва да е "зелен" - чрез електролиза с ток от ВЕИ.
https://www.capital.bg/biznes/energe...ek_za_poveche/
Накратко систематизирано от мене:
1. Централите на въглища умират
2. АЕЦ Белене умира
3. Фотоволтаиците процъфтяват в небивали размери. Перките също, ако намерят къде целогодишно духа вятър.
4. Енергийната система се задължава да се реорганизира, за да поеме неравномерното електропроизводство.
5. Всички тези цели важат и за транспорта - тоест да са ни честити електромобилите
6. И последно - сградите също трябва да получават половината от енергията си от ВЕИ. Това означава програма "100 000 соларни покрива".
7. Народът плаща от джоба си всичкото това удоволствие.
Коментар