Лоши банки - Добри банки

[Jekata]

Зависи в колко часа си вкарал парите и дали Борика е осчетоводила транзакцията. А си имал налични пари, защото имаш овърдрафт. Няма нищо странно. Банкомата ти показва колко пари си вкарал, но не и, че са налични.

Проблема е, че не банкомата, а в банкирането виждам сума Х и ми позволява да извърша плащането. Откъде да знам кога ще им мине осчетоводяването. Редно би било или да не ти цакат лихва след като си виждаш наистина внесената сума или да ти пишат кога вече е налична по сметката и може да се разпореждаш с нея без измисления им овърдрафт на моите си пари.

[sentex]

Личния ми казус е следния :
Вкарвам сума Х през банкомата по сметката си, след час плащам сметка и накрая на месеца се оказва, че към минуса ми от 7 ст., банката е начислила лихва за овърдрафт. Нормално ли е при положение, че аз виждам в системата сума, достатъчна за плащането ми и го правя. Та ако нямаше налични тези пари по сметката дали системата щеше да ми позволи да платя ? След като ми позволява, значи имам наличност и няма на какво да ми цъкат овърдрафта. Аз откъде да знам дали днес, утре или вдругиден ще пуснат парите ми като внесени и защо аз ги виждам и мога да разполагам с тях в такъв случай. Хем ги виждам и плащам, хем обаче не съм ги имал, платил съм с чужди пари и съответно трябва да цакам лихви за това.

Зависи в колко часа си вкарал парите и дали Борика е осчетоводила транзакцията. А си имал налични пари, защото имаш овърдрафт. Няма нищо странно. Банкомата ти показва колко пари си вкарал, но не и, че са налични.

[Jekata]

Личния ми казус е следния :
Вкарвам сума Х през банкомата по сметката си, след час плащам сметка и накрая на месеца се оказва, че към минуса ми от 7 ст., банката е начислила лихва за овърдрафт. Нормално ли е при положение, че аз виждам в системата сума, достатъчна за плащането ми и го правя. Та ако нямаше налични тези пари по сметката дали системата щеше да ми позволи да платя ? След като ми позволява, значи имам наличност и няма на какво да ми цъкат овърдрафта. Аз откъде да знам дали днес, утре или вдругиден ще пуснат парите ми като внесени и защо аз ги виждам и мога да разполагам с тях в такъв случай. Хем ги виждам и плащам, хем обаче не съм ги имал, платил съм с чужди пари и съответно трябва да цакам лихви за това.

[plan z]

Стига сте търсили "под вола теле".
Фактите , даже и малко понагласени, говорят едно - банките са ни добре и поне финансовата криза ще ни подмине.Даже и ръст на печалбата имат....
Ама.. "тя ЦБ разсрочила лошите кредити и провизиите за тях, та затова" , иначе сриввввв.Ми нали затова е ЦБ, да взема решения за подпомагане на банките, а не да ги задушава.
Както воя преди време - за намаляване на зад. резерви. Даже и това кръвопускане се оказа правилно.Вярно парите заминаха зад граница, но и лихвите по тях намаляха.При скапан кредитен пазар, защо ти е скъп ресурс...
така си мисля аз...

4i40, 4i40...

Ролята на централната банка е да контролира системата, та като идем да си теглим паричките - да ги има налични. Това включва преди всичко анализ на действителната картина, както и намеса, когато е необходимо (иначе в законите нямаше да има надзорни мерки). как би се почуствал, ако ти кажат на каса в някоя банка, че паричките ти, за които си се скъсвал да бачкаш, са "малко понагласени" и можеш да изтеглиш само част от тях, а останалите - като ги "донагласят още малко"?

И още един въпрос: като са заминали парите зад граница, що да им гледаме ниската лихва, нали ги няма вече у нас, бе 4i40?

Междувременно Инвестора даде отговор от прясната статистика на въпроса ми за Наредба 9:

http://www.investor.bg/?id=79616

Простата аритметика показва ефекта от "гратисния период" за проблемните кредити.

Не е препоръка!

[4i40]

Стига сте търсили "под вола теле".
Фактите , даже и малко понагласени, говорят едно - банките са ни добре и поне финансовата криза ще ни подмине.Даже и ръст на печалбата имат....
Ама.. "тя ЦБ разсрочила лошите кредити и провизиите за тях, та затова" , иначе сриввввв.Ми нали затова е ЦБ, да взема решения за подпомагане на банките, а не да ги задушава.
Както воя преди време - за намаляване на зад. резерви. Даже и това кръвопускане се оказа правилно.Вярно парите заминаха зад граница, но и лихвите по тях намаляха.
При скапан кредитен пазар, защо ти е скъп ресурс...
така си мисля аз...

[plan z]

от в. "Банкеръ"

Банките замряха в очакване на края на кризата

Ситуацията в българския банков сектор наподобява известната картина на Верешчагин "На Шипка всичко е спокойно!". На нея стоящият на пост войник е полузамръзнал, въпреки че е облечен в дебели зимни дрехи, а наоколо бушува ужасяваща виелица. Горе-долу така изглеждат и нашите банки сега. Хем разполагат със солидни капиталови запаси, хем водят достатъчно предпазлива кредитна политика, но въпреки това се молят да преживеят кризата, без да дадат каквато и да е жертва. Ако информациите, появяващи се в западните медии, че вече има признаци на икономическо съживяване, са верни, банките у нас няма да имат проблеми. Защото повечето от тях се опитват да съхранят завоюваните пазарни позиции и клиенти, като се въздържат от прекалено агресивни действия по предлагане на нови продукти. С други думи, те са се окопали дълбоко и очакват вилнеещата криза да отмине.

По-неприятното е, че

банковият сектор се намира под двойна обсада

От една страна, са негативните ефекти на международната финансова криза - рязко намаляло външно финансиране и свити външни пазари, които удрят по платежоспособността на българските фирми. От другата страна са нестихващите негативни коментари от знайни и незнайни западни анализатори, които се надпреварват да прогнозират краха на финансовите системи на държавите в Източна Европа. Впрочем много икономисти в развитите индустриални държави - въпреки дипломите си от престижни университети, все още не могат да проумеят, че Източна Европа вече е част от един общ съюз, а не само географско понятие. Освен това няма никакви основания прибалтийските държави и България да се мерят с еднакъв аршин. Да се правят аналози за Полша и Чехия по състоянието на Украйна например е, меко казано, нелепо. Преди месец на семинар за ефектите от кризата във Виена експерти на МВФ са обявили, че в страните ог Източна Европа

средният дял на необслужваните кредити

спрямо всички отпуснати заеми ще достигне 30 процента. Казано по-просто, ако това се случи в тези страни, ще е равнозначно на финансов апокалипсис. Специално за България обаче подобни твърдения са, неверни. Експерти от "Банков надзор" на БНБ са пресметнали, че при кредитен портфейл от 40 млрд. лв. 30% необслужвани заеми ще доведат до 12 млрд. лв. загуби. А за последния отчетен период - февруари 2009-а, банките, според статистиката на БНБ, са излезли на печалба от 123 млн. лева. Вероятно някои експерти ще опонират, че това се дължи на разсрочването на проблемните вземания на банките, които по този начин избягват разходите си за провизии. В такава позиция има известна доза истина, но дори едно вземане да е разсрочено, ако по него няма погашения, това се отразява негативно на паричните потоци на банката, а от там и на финансовия й резултат. А както показват официалните отчети, изпращани в БНБ, кредитните институции са на печалба.

Не може да се отрече наистина, че банките, и то не само тези в България

преструктурират част от вземанията си

предимно от корпоративни клиенти. Напоследък все по-често се чуват и информации за разсрочване или продажба на вземанията от една или друга фирма. Според банкери, пък и според дебелите книги в условия на финансова криза това са съвсем нормални процеси. Някои мениджъри твърдят, че когато световните финансови пазари са колабирали, майсторлъкът е активите да се управляват така, че да продължат да носят доход в дългосрочен план. Тяхното мнение е, че няма никакъв смисъл банката да продаде обезпечението и да "убие" някой свой традиционен клиент, само за да си събере бързо просроченото вземане. Подобно действие не говори добре за мениджърите на кредитната институция. Далеч по-далновидно е дългът да се разсрочи и банката да приеме, че месечните й постъпления по това вземане ще са по-малки, но пък ще са постоянни, въпреки че ще са за дълъг период от време. Същото се отнася и за ипотечните заеми за граждани. Ако се съди по статистиката, по-голямата част от финансиранията, отпуснати на населението, са за покупка на първо жилище. И отнемането му в полза на банката е много усложнено от правилата, залегнали в Гражданскопроцесуалния кодекс.

Разбира се, има и ръст на кредитите, чиито получатели не могат да ги обслужват. Предварителните данни обаче сочат, че те са не повече от 5% от всички отпуснати заеми. А подобен дял не може да застраши стабилността на банковия сектор. Както се вижда от данните на БНБ, той дори не е в състояние да стопи положителния финансов резултат на кредитните ни институции. Експерти от Централната банка твърдят, че банковият сектор в България е в състояние да устои, без помощ от страна на своите акционери и на държавата, дори ако отчете загуба от 2 млрд. лв., която засега е

в сферата на хипотезите

Истината е, че стабилността на банките у нас се крепи единствено на резервите, които бяха натрупани в периода 2004-2005 г., когато те агресивно отприщиха кредитирането, отчитаха големи печалби и същевременно се въздържаха да разпределят дивиденти. Това бяха техните бели пари за черни дни. Проблемът е, че до една година тези резерви ще бъдат изядени. Ако през следващите дванадесет месеца САЩ и Европа не отчетат ръст в производството си и поръчките към българските фирми не възстановят размерите си (от периода преди кризата), съществува реална опасност паричният поток към банките да стане отрицателен. С други думи, парите, които те плащат на вложителите ще са повече от средствата, които събират от своите длъжници. Ето тогава банките ще започнат да отчитат загуби.

Както вече бе споменато по-горе, капиталът, с който те разполагат, им позволява да поемат загуби до 2 млрд. лв., преди да започнат да нарушават регулациите за капиталова адекватност. Стигне ли се до този момент, ще се наложи акционерите и/или държавата да помагат на закъсалите банки като започнат да наливат пари в капитала им. Слава Богу, правителството (което и да е то) разполага с пари и за подобна спасителна операция. Остава въпросът дали политиците ще имат достатъчно рационално мислене, за да я осъществят, ако се наложи?

(Б)
* Поради различното време на публикуване е възможно да има редакционни разлики в текстовете на електронното и печатното издание.

[atwi]

Колеги , имам следният случай с потребителският си кредит :
През последните осем месеца вноските ми си намаляваха по стойност както си му е реда , но сега получих стойността на новата си вноска чрез SMS - тя е с 20% по висока...нови тегления нямам , само внасям методично минималната сума.
Някой има ли подобен случай ?? ОК ОББ

Мнооого ги обичам такива!
След време ще ти кажат, че БЛП (каквото и да значи и както и да го наричат това )
е повишен по решение на УС => лихвата ти е по-висока и затова и вноската се вдига. Имах скоро нещо подобно с Булбанк. Във всеки договор за кредит някъде пише, че банката може да вдига лихвите когато иска и както иска, но като попрочетох моя, видях, че няма къде да се хванат. Писах им и чаках от умрял писмо, но о, чудо! след 2 месеца отговориха, че имам право и ще сторнират надвзетото. Е, за целта подписахме анекс и сега лихвата е доста по-динамична, но за момента е даже по-ниска.
Така че - пробвай.

[nns]

http://www.investor.bg/?cat=85&id=79616

Мисля че е време да поограничат още кредитирането - много малко са банките на загуба , предполагам каквито са умни прозорливи и интелигентни мениджърите по банките ,ще трябва поне половината да излязат на загуба докато чуят петела )).

[INSIDER-A]

Инсайдер, просто от любопитство, защо пускаш само за банките с ръст на печалбата. За ОББ и БАКБ новини няма ли?

Ами ако върнеш малко ще видиш, че ОББ я бяха пуснали пък по това време информация за БАКБ нямаше ;-)

[Optic]

Тук е по-важно да се каже каква част от печалбите на банките се дължи на промяната в Наредба 9 на БНБ, в следствие на която кредитите се отчитат като "необслужвани" след 180-я ден, а не след 90-я.

Тази тримесечна отсрочка намали провизиите и съответно вдигна печалбата.

+++

[plan z]

Има една много хубава приказка на Х.К. Андерсен - "Новите дрехи на царя", не знам защо си я припомням все по-често!

Не е препоръка да четете каквото и да е!

[plan z]

Тук е по-важно да се каже каква част от печалбите на банките се дължи на промяната в Наредба 9 на БНБ, в следствие на която кредитите се отчитат като "необслужвани" след 180-я ден, а не след 90-я.

Тази тримесечна отсрочка намали провизиите и съответно вдигна печалбата.

[wannarock]

къде това?

[ахмак]

абе на теб нали ти казаха да си намериш друго поприще във форума а да не цитираш. Я колко други по интересни неща имаше Ха Ха

[wannarock]

Консолидирана печалба на БАКБ към 31.03.2009 г. падна с 9.9% до 15 млн. лв.
28 Април 2009 15:23

По неодитирани данни към 31.03.2009 г. Българо-Американска банка АД отчете нетна неконсолидирана печалба в размер на 13.302 млн. лв., като тя е паднала с 8.4% спрямо същия период на 2008 г., когато е била 14.519 млн. лв., съобщиха от банката.

Консолидираната печалба на БАКБ за първото тримесечие е в размер на 14.993 млн. лв., като пада с 9.9% спрямо същия период на 2008 г., когато е била 16.639 млн. лв.

Възвращаемостта на капитала за първото тримесечие е 27.8%, съобщават от банката.

За първите три месеца на 2009 г. нетният кредитен портфейл на банката на некоснолидирана основа е нараснал с 1.6%.

Коефициентът за капиталова адекватност на БАКБ на неконсолидирана основа към 31.03.2009 г. е 15.6%.

Последната сделка с акциите на БАКБ АД е от 28.04.2009 г. на цена 10.15 лв. за брой или надолу с 1.36% спрямо предходната търговска сесия.