Буров по актуален от всякога

[Marti]

Ако Гърците бяха чели Буров нямаше да паднат в капана на лакомията.
Дано и в България да го прочетат добре.

"Господин Буров, Вие говорехте за Фердинанд като държавник.
- Не само като държавник, а и като психолог. Той, казах го вече, разбра що за говедо е Стамболов. Умен, но не много. Лаком премного. А такива хора най-лесно падат в клопката. Оста¬ви Стамболов да се налапа с гори, с ливади, с банки, с имоти, е пари "

Стамболов го удари по жени. Всеки политик, като се наяде, започва да си спомня за младостта и да съжалява, че не е юркал всички хубави жени. И си въобразява, че ще успее. И почва да лудува. Полудя и Стамболов. И още повече се разлакоми. Той завзе чи¬флика на Чобан-Генови, завзе чифлика на Олматарски, настани се в Оряховското село Бутан, Гложене, ехе, навря се там в чифлиците на село Селановци. Той нямаше мярка. Нямаше насищане. Сетне, през 1892 година, започна да вилней из Добруджа и взе осем чифлика от Бутански, Провадалийски, Гайтаневски и Ючормански. Фердинанд си седеше в двореца и само му гледаше сеира.

[Marti]

''Няма да жалиш финансите на държавата, когато трябва да укрепваш властта си. Ще даваш на армията, на полицията и на опозицията. Ще храниш добре тези три фактора, за да управляваш вечно - един свален от власт министър иска да дойде отново на власт, като мене на 2 септември, защото иска да получава пари, да има министерска заплата. Е, добре. Вие, господин Памукчиев, сте министър-председател. Имате пари. На кого ще ги дадете? На учителите ли? Глупости. На опозиционните водачи, то се знае. Давате им по една министерска заплата и... край. Управлявате чрез тях и срещу тях. Управлявате за тяхна сметка. Умните хора, като Бисмарк, са въвели този ред, а преди тях - римските императори. Учи се от Рим и ще управляваш вечно. Това е закон на живота.''

[Tradera]

Сега ми се изясни защо в Белгия сега нямат правителство

[Tradera]

......На 21 юни 1931 година ние умно, предвидливо, съзнателно предадохме властта на Народния блок, за да не теглим каиша на кризата. Ето, това е истината. Събрахме се с Ляпчев и с царя и решихме този въпрос. Аз съм единственият жив свидетел на това.....

[Грую Груев]

По-малко бебета, повече аборти в България

По думите на доктор Методи Янков, през 2010 г. са извършени над 46 000 аборта, което е с 10 000 повече от предходната. Отчетените аборти са много по-малко от реално извършените.

реалността е жестока, макар според много "статистици" да сме минали през най-лошото, защото броят на абротите вече не е повече от ражданията, а пък и намаляването на раждаемостта бе овладяно и сега тя се качва. Е, да, ама не се отчитат някои факти, а други се премълчават:

Например колко мангали и манафи са се родили от общия брой - това севоди расистко и нямало как да се каже? Що? Аз пък смятам за сексиско да ни делят на мъже и жени?

през 2010 имаше спад на раждаемостта спрямо 2009 - естествено това е във вреда на светиня Му и политиката Му и затова не се споменава

И най-важното: в момента ражда поколението между 20-40 години, а то е най-голямото поколение - около 2 170 000 и това поколение е дало живот на 1 410 000 деца (0-20 години) - т.е. по около 40 000 деца(един областен град) по-малко са се раждали всяка година. А колко ли ще родят тези 1 410 000? Колко ли от тях ще емигрират? Колко от тях са българи - не български граждани, а българи???????

Бог да пази България от българите.....

[Optic]

"Колко твои съседки ходят в Унгария, Австрия на бахча? Или в Америка? - Пак толкоз. . . Сто-двеста. - Ето на, моята теория се сбъдва. България дава градинари на цял свят. И те носят, като пчелички, пари в България. Децата са благодат божия. Но знай и запомни от мене, господин Памукчиев, гражданката не ще деца. Тя си пази инетрумента само за удоволствие и прави аборти на поразия. Сега да си лекар-гинеколог. Те ебават майката на България днес. И вчера, и завчера - те винаги са били гробокопачите на България. Ислямът забранява на жената да прави аборт - тя трябва да ражда. Тя е фабрика за деца и за наслада на мъжа. Затова ислямът, турците ще ни дойдат до хак един ден - те ще ни превземат. Те ще ни ебат майката, защото те правят деца, а ние нравим глупости. Лекарите-гинеколози трябва да се убият с камъни. Аз съм съгласен с исляма, съгласен съм с католическата религия. Абортите в Италия, Испания, Португалия са абсолютно забранени. Само така ние, българите, ще се оправим."

По-малко бебета, повече аборти в България

По думите на доктор Методи Янков, през 2010 г. са извършени над 46 000 аборта, което е с 10 000 повече от предходната. Отчетените аборти са много по-малко от реално извършените.

[al64ad]

хм, не си чел достатъчно, ама хайде леко образУвание - аферата я прави брат му, щото малкия Танаско се занимава с политика и няма как да си цапа ръчичиките от първо лице, единствено число, за това се грижи бате Иван Буров. Атанас е профисонална мърша - политик, който се разбира с всички. Ето ти инфо от любимото Уики, дето всички много цитират, а то е пълно с грешки:

Като активен деятел на Народната партия Атанас Буров е министър на търговията, промишлеността и труда в правителството на Стоян Данев (1913) и Александър Стамболийски (1919-1920). След Деветоюнския преврат през 1923 се включва в Демократическия сговор и, наред с Андрей Ляпчев, оглавява неговото умерено крило. Той е министър на външните работи и изповеданията в трите правителства на Ляпчев (1926-1931). През 1944 се включва като министър без портфейл в правителството на Константин Муравиев (2-9 септември 1944), образувано като последен опит да се предотврати нападението на Съветския съюз срещу България.


Да забелязваш нещо - като има ловене на риба в мътна вода и Танаско е там - той е и сред предателите на Стоян Данев, той е и при селатака Стамболийски, после е при убийците му, след това е при чоевка со малцето кютек - Ляпчев, а накрая е при Муравиев, Мислил е, че и с комунетата ще се спогоди, ама те са го изиграли - само старият превратаджия Кимон Георгиев успява да ги излъже от професионалните политици.

[/COLOR][/SIZE][/B]

Иван Буров е по-интересната личност,но и по лични причини не е бил толкова "отворен" като брат си.
Иначе изобщо няма база за сравнение между автора на "Бит и душевност на българският народ" и "откровенията" на маса на политика .

[Parlamator]

Преди 100 години и сега... нищо общо.
Светът е много, много различен. Вече маргинални държавици като нашата нямат никакъв пръст в световните процеси.

[Tradera]

.......Ние, българите, като започнем да се въоръжаваме и след година-две войната започва. Така направихме през 1910 година и през 1912 войната започна. После, през 1913 година постъпихме пак така и през 1914 година войната, световната война започна. Просто проклятие. Затова според мене на България със закон трябва да й се забрани да се въоръжава. Ние имаме лека ръка на въоръженията - въоръжим ли се и войната е готова....

http://www.dnes.bg/obshtestvo/2011/0...borisov.113744

....Близо 300 милиона лева за нови самолети е отделила държавата. Поръчката вече е възложена на Министерството на отбраната, подчерта министър-председателят......

[Tradera]

Виж ефекта !
В Деклозиеровата афера единствения губещ би бил Германия - няма да има жито за нея !
А в България печелят всички от селяни до банкери. Перфектана сделка в полза на България! Буров е постъпил правилно.

[Грую Груев]

Ако беше "мекере" на Франция нямаше да гние по затворите, а щеше духне на 6-8 септември.
Но той е ОСТАНАЛ тук защото е обичал България.
Предатели са тези които напускат България !!!
И неочаквай, че монахиня ще стане банкер

Нещо си се объркал с Деклозиерова афера :
...Деклозиерова афера представлява опит на Англия и Франция да привлекат България на своя страна през Първата световна война чрез незаконна търговска сделка. Тъй като обещанията за териториални остъпки са недостатъчни за България, там е изпратен френския търговец Ф. Деклозиер, който изкупва част от българската реколта на цени по-високи от пазарните. Идеята, която стои зад тази покупка е и това че тези храни няма да заминат за Германия. Деклозиер привлича на своя страна няколко партии, опозиция на правителството на Васил Радославов. Последният взима мерки и арестува помощниците им, а реколтата е конфискувана. След войната съглашението осъжда България на арбитражен съд в Париж, за да изплати загубите на френския търговец. .

хм, не си чел достатъчно, ама хайде леко образУвание - аферата я прави брат му, щото малкия Танаско се занимава с политика и няма как да си цапа ръчичиките от първо лице, единствено число, за това се грижи бате Иван Буров. Атанас е профисонална мърша - политик, който се разбира с всички. Ето ти инфо от любимото Уики, дето всички много цитират, а то е пълно с грешки:

Като активен деятел на Народната партия Атанас Буров е министър на търговията, промишлеността и труда в правителството на Стоян Данев (1913) и Александър Стамболийски (1919-1920). След Деветоюнския преврат през 1923 се включва в Демократическия сговор и, наред с Андрей Ляпчев, оглавява неговото умерено крило. Той е министър на външните работи и изповеданията в трите правителства на Ляпчев (1926-1931). През 1944 се включва като министър без портфейл в правителството на Константин Муравиев (2-9 септември 1944), образувано като последен опит да се предотврати нападението на Съветския съюз срещу България.


Да забелязваш нещо - като има ловене на риба в мътна вода и Танаско е там - той е и сред предателите на Стоян Данев, той е и при селатака Стамболийски, после е при убийците му, след това е при чоевка со малцето кютек - Ляпчев, а накрая е при Муравиев, Мислил е, че и с комунетата ще се спогоди, ама те са го изиграли - само старият превратаджия Кимон Георгиев успява да ги излъже от професионалните политици.

Та не ми хвали мършата Буров. Колкото до Деклозиеровата афера,ето ти още малко, за да се пообразоваш - ядем жестоко хурката, но пък Бурови пак са напред. Какви благородни мъже

“Българското лято” на 1915 г. накара великите сили да заговорят за “стратегическия ключ на Балканите”. На 21 юли в София пристигна бившият френски министър Жан Крюпи със задача да проучи отблизо политическото положение. Британският външен министър сър Едуард Грей предложи трите сили на Съглашението да участват с по 50 милиона златни лева в изкупуването на българската реколта. Неговият руски колега Сергей Сазонов се усъмни в очаквания успех. На връщане от Петроград Крюпи пак се отби в София и посети Българска търговска банка. Той уточни условията за създаване на “частно търговско предприятие”, синдикат, представляван от Фернан Деклозиер, в продължение на 10 години делегат на френските банки, издателки и държателки на български държавни ценни книжа. Явната цел на финансово-политическата операция бе изкупуването на зърнените храни, за да се предотврати изнасянето им за централните империи, а скритата - да се притисне българското правителство в полза на Съглашението чрез широко подкупничество на влиятелни политически лица, предимно депутати, та дори да бъдат предразположени цели политически партии начело със своите водачи. На колониалните империи не им трябваше българското жито, а и зад тях бе цяла Америка.
Необходимите значителни суми бяха отпуснати от

Тайните фондове на съглашенските сили
и прехвърлени в парижката “Креди Лионе” и лондонската “Уестминстър банк”, а те се задължаваха да ги преведат в България чрез Търговска банка, чийто председател на управителния съвет Иван Буров и главният директор Георги Губиделников поддържаха тесни връзки с Народната партия. Крюпи настояваше да се изразходват целесъобразно 100 милиона златни франка за всеобхватно изкупуване в зависимост от променящите се международни и вътрешни обстоятелства.
Упълномощеният като частно лице Деклозиер бе подставен от съглашенското дело в България. Той бе вещ в камбиалните операции, обаче не разбираше нищо от житарска търговия. Закупуването на половината от добитите през 1915 г. в излишък зърнени храни щеше да му струва 120-150 милиона лева. Макар да започна дейността си на 11 август 1915 г., Деклозиер “забрави” да си регистрира фирмата и едва на 17 август подаде декларация за данъчно облагане. Фирмата нямаше собствена сметка и се финансираше чрез Търговска банка. Генадиев в качеството си на юридически съветник препоръча на Деклозиер “търговски агенти”, разпределяйки им околиите за изкупуване. В повечето случаи те бяха партизани от неговата Народнолиберална партия, но някои произхождаха от средите на Народната партия и БЗНС.
По нареждане на Деклозиер банките в Париж и Лондон предоставиха 20 милиона златни франка в разположение на Търговска банка. Писмен договор не бе сключен. Сделката бе твърде изгодна за Буров и Губиделников. Кредитът се откри чрез чекова операция, за която бе постигнато устно споразумение. Риска поемаха държавните съкровища на силите от Съглашението, стоящи плътно чрез своите легации в София зад гърба на Деклозиер. Търговска банка не се интересуваше откъде извират парите, а единствено от размера на печалбата. Деклозиер даде 20 милиона франка злато в замяна на 22 милиона книжни лева, плащайки 5 на сто комисиона при общоприетата до 4 на сто в Западна Европа.
Ако Буров и Губиделников рискуваха 4 милиона лева, печелеха от тях до 400 хиляди лева. Оборотът на тяхната банка възлизаше на 140 милиона годишно. Бедата бе тази, че само банковата сделка можеше да се съхрани в дълбока тайна. Търговската част на операцията щеше да се разчуе из цяла България. Тайната бе в началото, макар и под зоркото око на тайната полиция, а сетне стана обществено достояние.
По онова време

България произвеждаше повече жито, отколкото изяждаше

на хляб. Годишното производство на зърнени храни тази година надхвърляше със 100 000 тона средното - 2 200 000 тона, от които 1 300 000 се потребяваха в страната. Останалите 900 000 тона в мирновременни условия би трябвало да се продадат в чужбина, съставлявайки най-значителното перо от българския износ. От това щяха да спечелят държавата и производителите. Износът обаче бе забранен с постановление на Министерския съвет.
Деклозиер не влезе във връзка с житарски търговски фирми, а потърси партийнополитически оцветени лица. Строго поверителният списък, озаглавен “Агенти на Г.”, бе уж в единствен екземпляр, но Радославов разполагаше с препис и дебнеше политическите противници да се набъркат дълбоко в житарската афера. Генадиев препоръча свои политически приятели, за да извлекат полза и за себе си: “Ще дойдат милиони, по-добри цени и готови храни.” Ширеше се обаче и друго мнение:

Депутатството е далавера

Глупав е оня, който не го използва. Три четвърти от народните представители се занимаваха и с търговия.
Деклозиер плащаше до 25 на сто над пазарната цена. Той даваше на “агентите” 5 на сто вместо 3 на сто от стойността на закупеното и още по 1 лев на всеки 100 кг. Търсенето вдигна цените на борсата за храни. Дребните посредници по селата също се облажиха от стока с 11 лева на 100 кг. На 26 август Министерският съвет определи пределна цена 26.50 лв. за 100 кг. Радославов се закани, че няма да одобри нарушението на постановлението. “Агентите” на Деклозиер обаче не спряха да разтварят широко пръсти и плащаха щедро в брой. Печалбата им се услади за чужда сметка.
Деклозиер не се скъпеше и плащаше. Той припираше много, но бе застигнат от събитията.
На 10 септември 1915 г. България обяви обща мобилизация.
Всякакви покупки на жито бяха прекъснати
“Агентите” трябваше да изсърбат надробената попара.
Правителството на Радославов тури ръка върху аферистите, реквизира храни на обща стойност 18 милиона лева и иззе 2.5 милиона лева от Търговската банка в полза на държавата. То бе доволно, че е надиграло Съглашението. Радостта обаче бе прибързана, защото не се знаеше кой ще спечели Голямата война. В Париж и Лондон държаха точна сметка на похарченото и начисляваха наказателни лихви. Падежът за погасяване щеше да дойде с договора за мир.
Още в началото на октомври 1915 г. партийният орган на либералите “Народни права” подхвана изобличенията срещу “предателите”. На 15 ноември полицията арестува 39 души. Натрупаният следствен материал бе предостатъчен като количество, обаче Радославов отлагаше връчването на обвинителния акт и началото на съдебния процес. Той ловко прилагаше заплахата със затвора, за да оцелее правителството в парламентарните битки. Народната партия склони да подкрепи правителството за бюджетните разходи. Депутатите на земеделския съюз също гласуваха за. Генадиев обаче се оказа костелив орех. Неговите привърженици застанаха здраво до него дори когато им се каза, че ще го последват и в “Генадиевия дом”, прозвище на Софийския централен затвор.
Софийският военен съд отреди на Генадиев 10 години строг тъмничен затвор, а на другите 11 народни представители по 8 години. Банкерите Буров и Губиделников, които най-много спечелиха от житарската афера, бяха оправдани. Вярно е, че заради тях отстъпи Народната партия, но не е лъжа и твърдението на банкера Ангел Куюмджийски: “Моето приятелство търсят видни политици, защото техните полици са в личния ми сейф.” За жалост политиците на България не бяха богати по рождение. Някъде парите правят властта, другаде властта прави пари.

[Грую Груев]

.......Защото всеки българин, където и да се намира, той трябва да прави хубава реклама на България и да се гордее е българската земя. Втора като нея няма на света. Швеция е сива и тьжна, а Швейцария не е страна, а банкерска къща. Испания е гореща, страстна, хубава страна, но бедна - тя няма нашите гори, води и ливади. Тя няма нашите плодородни поля.....

те зат'ва щото сме алтруисти им пратихме половин милион българи, за да и наплодят и облагородят полята, че да има какво после да ядем. Същото направих и с Малякия, и с Жабария, и с Портомангалия и т.н. и т.н.

[Tradera]

.......Защото всеки българин, където и да се намира, той трябва да прави хубава реклама на България и да се гордее е българската земя. Втора като нея няма на света. Швеция е сива и тьжна, а Швейцария не е страна, а банкерска къща. Испания е гореща, страстна, хубава страна, но бедна - тя няма нашите гори, води и ливади. Тя няма нашите плодородни поля.....

[Tradera]

Мисля,че единственната грешка са му няколко политически изказвания, които го обричат.

[Marti]

Това май е за темата на земеделските фондове:
"..В Казанлък имаше един богаташ - Шипков който бе най-богатият българин по онова време, към 1905 година. - По-богат от баща Ви? - И от баща ми и от Иван Евстатиев Гешов от Григор Начович, от генерал Рачо Петров, от Султана. Този човек единствен признаваше добруджанците за по-богати хора от него. В Южна Добруджа, през 1905 година, когато бях на 30 години, аз съм виждал торби със злато у Кръстьо Кьорпенчев. Торба злато. Бърках в тази торба с две ръце, а той се смееше. Взех един наполеон за спомен, а той ми подаде цяла шепа. . . Това, ти момче, ти, господин Памукчиев, не го вярваш, нали?
Да. Аз не го вярвам.
- Ето, затова ти говорих на „ти", защото разбрах, че няма да го повярваш. . . Но така беше. Кьорпенчеви имаха в Добруджа триста и осем хиляди декара земя. После идваше Хаджи Минчович, бащата на Султана, с триста хиляди декара. Това носи при добри година злато.
Румъния нанесе най-страшния удар ма България. Ние гонихме, бихме, преследвахме сърбите през 1913 и през 1915 година. Но не е имало защо... Трябвало е да гоним Румъния, защото Добруджа, това значи сигурен хляб за България. За какво ни е била тази келява провинция - Македония? Ах, какви глупости съм правил и аз за нея. Какви. . . Добруджа, Добруджа ни е люлката и щастието на нас, българите. Който е бил в Добруджа, той е ял сладък хляб, той е пил сладка вода, той е бил щастлив. Защото сред добри хора се яде и пие.