Първоначално изпратено от Frosty
Разгледай мнение
Аз понеже съм местен и познавам всички. Имаше един бай Иван Даков от с. Нешковци (днес Черни Осъм, стар иманяр), Васко Лукарски (голям наш алпинист, мой учител по осигуряване), двама военни от поделението в Карлово (не им помня имената, единият беше старши сержант, другият шофьор на ГАЗ-ка 66) и Христо (бивш хижар на Тъжа, бог да го прости). Христо разправяше за една пещера в местността Горни Поленици. Военните казват - от нас шашките, ти само води. Ще гърмят пещерата да търсят златото. Тръгваме към 6 часа сутринта на втория ден - всичко спи непробудно. Аз нарочно не съм пил вечерта и съм свежарка. От Добрила през Амбарица, Яворова Лъка и на Поленици. Малко след обед бяхме там. Не ги знам какво са правили, аз си слязох сам в кв. Видима и баща ми дойде да ме вземе. Обадихме се по радиостанцията. После разбрах как даскалиците издивяли, че ме нямало. Караха ми се яко. Но я запомних тази пещера, не е пипната, преди няколко години минах оттам. После разбрах, че въпросният Христо са го хванали на същото място 2-3 години по-късно, след сигнал от предатели и починал в ареста в Троян, били са го яко, но истината я знаят малко хора...
Балканът крие страшно много тайни. Жалко, че вече ги няма старите хора, които поназнайваха това-онова...
Коментар