Какво поскъпване очаквате на жилищните имоти?

[Dury]

Струва ми се, че не казваш всичко за бизнеса през 90 г., с който си сполучила. Тия, дето днес са на по 40 г., а тогава са били десетгодишни, може и да повярват. Правеха се пари, но не и по начина, по който правиш внушението. До бизнес и търговия имаше една много специална пътека. За да стъпиш на нея не се изискваше ум и сърце, а да си на точното място в точното време и най-вече - от точните хора. Това беше един невидим свят, защото видимият бяха гаражите и безистените с опънати простори за турски гащи, както и сергиите по пазарите с алкохол и цигари. Ако случайно си била от тях, там нещата се контролираха от мутрите. Всеки един нищожен опит за видима търговия /не говорим за бизнес, защото бизнесът беше само за белите якички, които опоскваха държавата на тъмно и методично с помощта на целия инструментариум на властта/ биваше връхлитан от преторианската гвардия на тези, които правеха същия този бизнес - мутрите. Това продължи цяло десетилетие. По-семплият бизнес занимавки се въртяха по частни апартаменти, защото нямаше офиси площи. Претакваха се сериозни суми с внос на стоки - турски дрехи в чували, алкохол, цигари - всичко контрабанда, и тайвански части за компютри, което стигаше до средата на 90-те. Това бяха хора, които боравеха с парите на Комсомола, най-вече ТНТМ - откъдето дръпна един олигарх като Гущеров, примерно. От пари на БСП-то, които създадоха всичко останало. Имаше фрапантни случаи, когато Партията - все още държава, изтегляше всички пари по сърдечно-съдовата система на държавата и дори не успяваше да ги събере, още по-малко да ги осчетоводи. Събираха ги в партийния дом. Имаше пари от по неколкостотин хиляди лева в кашони за телевизори /Живкови пари, преди деноминацията на Иван Костов като финансов министър от 1991 г./ които не ги търсеха и приносителите им завъртаха с тях собствен алъш-вериш в комбинация с други подобни и никога сами - всичко беше оркестрирано от когото трябва. Когато кажеш, че си завъртял пари или си забогатял в тия времена, казваш и още нещо, което никога няма да искаш да го споделиш - това са малките вътрешни срамни тайни, които всеки от нас носи в себе си. Това беше бизнесът на 90-те. Е, парите не миришат, но това отеква и до днес като усещане за несправедливост и допринася за разлома в обществото, който се задълбочава във времето от ред други допълнителни външни и вътрешни фактори.

Никакви внушения не правя, внушения правиш ти !!!
Имала съм няколко магазина за дрехи и ресторанти. Не съм плащала на никакви мутри защото един мой съученик ми даде няколко стикера които си сложих на обектите и приключих преписката Точно смелост и сърце си трябваше за да въртиш дребна търговийка и да печелиш много добре. Отделно тогава и с имотите можеше да се "играе" като на борсата. Бяха славни времена
Днес ако съм на същите години както тогава бих направила същото

[anonymous6718]

Според мен гаражните магазинчета и тези в общите мазета на блоковете искарваха колкото за хляба и нямаха големи печалби.

В нашият блок имаше такова магазинче, работеше 5-10 години (не помня много добре), беше и видеотека, а после нещо като хранителен магазин или барче, без да има колбаси и хляб. Съседите, които го държаха, купиха един Мерцедес на старо от тези директорските, "очиларка". И вече не го карат,

Работил съм в такова гаражче като бях на 15. Преди Костов, който въведе бандеролите, маржът на цигарите беше 30%. Касовият апарат имаше два пръста прах. ЕТ-то правеше месечната заплата на вишист, за един ден. Само, че всеки ден, включително събота и неделя. Също и на Коледа и Великден. По празниците оборота беше х10 и х20. Обичаме да казваме трай си да ти е мирна работата. Това е защото хората са много завистливи. Разбирам ги защо не са парадирали и не са се хвалели, че купуват по един имот всяка година. Имат доходите на 30 вишисти, но разходите на един.

[Dury]

Наистина ли виждаш наемни нива от порядъка на 4000 евра/мес. за обикновен 3-стаен в Бг след 22 год.?
Не говорим за търговски улици, пешеходни булеварди и прочее!
Говорим за обикновено жилище.

Аз лично - не го виждам!
(не и при намаляващо население, не и при разширяващи се възможности за дистанционна работа, не и при тоя висок процент собственост, който по принцип имаме като наследствен манталитет...)

p.s.
Че те в покрайнините на Цюрих бяха по 2250 франка (преди пандемията).
Ти как го виждаш да докараме сходен стандарт, че даже и по-висок??

Сега ще ти напиша същия пост за който ме репликираш

"Не ! За този апартамент с тази локация не бих си дала парите в никакъв случай. На други локации и други апартамент обаче не съм сигурна, че няма да достигнат тези стойности."
Не мисля, че апартаменти като показания и на такива локации наемната цена ще е такава, но на други апартаменти и на други локации няма да се учудя ако доближат тези наемни нива.
Дано ме разбереш правилно този път.

[Evgo]

Като оставим настрана гадовете, за които пишеш, всяка гаражна търговийка правеше месечната заплата на министерски чиновник, само че за ден! Започваше се лесно, защото повечето снабдители даваха стоката на консигнация. Но после дойдоха западните хипермаркети и гаражните ЕТ-та умряха.

Според мен гаражните магазинчета и тези в общите мазета на блоковете искарваха колкото за хляба и нямаха големи печалби.

В нашият блок имаше такова магазинче, работеше 5-10 години (не помня много добре), беше и видеотека, а после нещо като хранителен магазин или барче, без да има колбаси и хляб. Съседите, които го държаха, купиха един Мерцедес на старо от тези директорските, "очиларка". И вече не го карат,

[anonymous6718]

Струва ми се, че не казваш всичко за бизнеса през 90 г., с който си сполучила. Тия, дето днес са на по 40 г., а тогава са били десетгодишни, може и да повярват. Правеха се пари, но не и по начина, по който правиш внушението. До бизнес и търговия имаше една много специална пътека. За да стъпиш на нея не се изискваше ум и сърце, а да си на точното място в точното време и най-вече - от точните хора. Това беше един невидим свят, защото видимият бяха гаражите и безистените с опънати простори за турски гащи, както и сергиите по пазарите с алкохол и цигари. Ако случайно си била от тях, там нещата се контролираха от мутрите. Всеки един нищожен опит за видима търговия /не говорим за бизнес, защото бизнесът беше само за белите якички, които опоскваха държавата на тъмно и методично с помощта на целия инструментариум на властта/ биваше връхлитан от преторианската гвардия на тези, които правеха същия този бизнес - мутрите. Това продължи цяло десетилетие. По-семплият бизнес занимавки се въртяха по частни апартаменти, защото нямаше офиси площи. Претакваха се сериозни суми с внос на стоки - турски дрехи в чували, алкохол, цигари - всичко контрабанда, и тайвански части за компютри, което стигаше до средата на 90-те. Това бяха хора, които боравеха с парите на Комсомола, най-вече ТНТМ - откъдето дръпна един олигарх като Гущеров, примерно. От пари на БСП-то, които създадоха всичко останало. Имаше фрапантни случаи, когато Партията - все още държава, изтегляше всички пари по сърдечно-съдовата система на държавата и дори не успяваше да ги събере, още по-малко да ги осчетоводи. Събираха ги в партийния дом. Имаше пари от по неколкостотин хиляди лева в кашони за телевизори /Живкови пари, преди деноминацията на Иван Костов като финансов министър от 1991 г./ които не ги търсеха и приносителите им завъртаха с тях собствен алъш-вериш в комбинация с други подобни и никога сами - всичко беше оркестрирано от когото трябва. Когато кажеш, че си завъртял пари или си забогатял в тия времена, казваш и още нещо, което никога няма да искаш да го споделиш - това са малките вътрешни срамни тайни, които всеки от нас носи в себе си. Това беше бизнесът на 90-те. Е, парите не миришат, но това отеква и до днес като усещане за несправедливост и допринася за разлома в обществото, който се задълбочава във времето от ред други допълнителни външни и вътрешни фактори.

Като оставим настрана гадовете, за които пишеш, всяка гаражна търговийка правеше месечната заплата на министерски чиновник, само че за ден! Започваше се лесно, защото повечето снабдители даваха стоката на консигнация. Но после дойдоха западните хипермаркети и гаражните ЕТ-та умряха.

[bnight]

И как точно виждаш БНБ да изкупува ДЦК на нулеви лихви без да печата? Това беше въпросът, не дали сме в ERM или не.

e така де и тя реално си печата от тия банкомати пуска само 100 левки с мастилото още незасъхнало на последък нали това казвам и аз.

[Evgo]

Струва ми се, че не казваш всичко за бизнеса през 90 г., с който си сполучила. Тия, дето днес са на по 40 г., а тогава са били десетгодишни, може и да повярват. Правеха се пари, но не и по начина, по който правиш внушението. До бизнес и търговия имаше една много специална пътека. За да стъпиш на нея не се изискваше ум и сърце, а да си на точното място в точното време и най-вече - от точните хора. Това беше един невидим свят, защото видимият бяха гаражите и безистените с опънати простори за турски гащи, както и сергиите по пазарите с алкохол и цигари. Ако случайно си била от тях, там нещата се контролираха от мутрите. Всеки един нищожен опит за видима търговия /не говорим за бизнес, защото бизнесът беше само за белите якички, които опоскваха държавата на тъмно и методично с помощта на целия инструментариум на властта/ биваше връхлитан от преторианската гвардия на тези, които правеха същия този бизнес - мутрите. Това продължи цяло десетилетие. По-семплият бизнес занимавки се въртяха по частни апартаменти, защото нямаше офиси площи. Претакваха се сериозни суми с внос на стоки - турски дрехи в чували, алкохол, цигари - всичко контрабанда, и тайвански части за компютри, което стигаше до средата на 90-те. Това бяха хора, които боравеха с парите на Комсомола, най-вече ТНТМ - откъдето дръпна един олигарх като Гущеров, примерно. От пари на БСП-то, които създадоха всичко останало. Имаше фрапантни случаи, когато Партията - все още държава, изтегляше всички пари по сърдечно-съдовата система на държавата и дори не успяваше да ги събере, още по-малко да ги осчетоводи. Събираха ги в партийния дом. Имаше пари от по неколкостотин хиляди лева в кашони за телевизори /Живкови пари, преди деноминацията на Иван Костов като финансов министър от 1991 г./ които не ги търсеха и приносителите им завъртаха с тях собствен алъш-вериш в комбинация с други подобни и никога сами - всичко беше оркестрирано от когото трябва. Когато кажеш, че си завъртял пари или си забогатял в тия времена, казваш и още нещо, което никога няма да искаш да го споделиш - това са малките вътрешни срамни тайни, които всеки от нас носи в себе си. Това беше бизнесът на 90-те. Е, парите не миришат, но това отеква и до днес като усещане за несправедливост и допринася за разлома в обществото, който се задълбочава във времето от ред други допълнителни външни и вътрешни фактори.

Точно така. Няма случайни неща.

Дори днес, някои модерни и актуални политици и управляващи са внуци на някогашните дядовци от БКП, КДС и подобни структури.

[anonymous1834]

Какъв борд бе М1 парите от 12 милярда вече са малко под 25 милярда. ЕРМ-а нищо ли не ви говори баси

И как точно виждаш БНБ да изкупува ДЦК на нулеви лихви без да печата? Това беше въпросът, не дали сме в ERM или не.

[Julius_BG]

pinoccio, абсолютно!
Аз неслучайно подхвърлих за профила на купувача.
Ама не ми се задълбава в тях години, всеки оцеляваше, както може.
Алъш-вериша...... отделна тема.

[nkavrakov1982]

Струва ми се, че не казваш всичко за бизнеса през 90 г., с който си сполучила. Тия, дето днес са на по 40 г., а тогава са били десетгодишни, може и да повярват. Правеха се пари, но не и по начина, по който правиш внушението. До бизнес и търговия имаше една много специална пътека. За да стъпиш на нея не се изискваше ум и сърце, а да си на точното място в точното време и най-вече - от точните хора. Това беше един невидим свят, защото видимият бяха гаражите и безистените с опънати простори за турски гащи, както и сергиите по пазарите с алкохол и цигари. Ако случайно си била от тях, там нещата се контролираха от мутрите. Всеки един нищожен опит за видима търговия /не говорим за бизнес, защото бизнесът беше само за белите якички, които опоскваха държавата на тъмно и методично с помощта на целия инструментариум на властта/ биваше връхлитан от преторианската гвардия на тези, които правеха същия този бизнес - мутрите. Това продължи цяло десетилетие. По-семплият бизнес занимавки се въртяха по частни апартаменти, защото нямаше офиси площи. Претакваха се сериозни суми с внос на стоки - турски дрехи в чували, алкохол, цигари - всичко контрабанда, и тайвански части за компютри, което стигаше до средата на 90-те. Това бяха хора, които боравеха с парите на Комсомола, най-вече ТНТМ - откъдето дръпна един олигарх като Гущеров, примерно. От пари на БСП-то, които създадоха всичко останало. Имаше фрапантни случаи, когато Партията - все още държава, изтегляше всички пари по сърдечно-съдовата система на държавата и дори не успяваше да ги събере, още по-малко да ги осчетоводи. Събираха ги в партийния дом. Имаше пари от по неколкостотин хиляди лева в кашони за телевизори /Живкови пари, преди деноминацията на Иван Костов като финансов министър от 1991 г./ които не ги търсеха и приносителите им завъртаха с тях собствен алъш-вериш в комбинация с други подобни и никога сами - всичко беше оркестрирано от когото трябва. Когато кажеш, че си завъртял пари или си забогатял в тия времена, казваш и още нещо, което никога няма да искаш да го споделиш - това са малките вътрешни срамни тайни, които всеки от нас носи в себе си. Това беше бизнесът на 90-те. Е, парите не миришат, но това отеква и до днес като усещане за несправедливост и допринася за разлома в обществото, който се задълбочава във времето от ред други допълнителни външни и вътрешни фактори.

Много добре казано .

Изключителен коментар

[anonymous6718]

Особено в градчетата без поминък, са си направо непродаваеми НИ.

Но пак е до харесване, един хубав имот, със снимки и добре поддържан, може да излъже някой клиент. Нали имат коли и не ги бъркат 200 км.

Да, така е. Просто е много по-трудно в малките градчета.

[pinoccio]

А, написал си много верни неща особено за цените на парцелите Когато пишех за тези цени особено за началото на '90-те години и тук ме бяха вдигнали на "ура", че съм си измисляла. През '90 г. се правеха много пари с частен бизнес и търговия ама беше

Струва ми се, че не казваш всичко за бизнеса през 90 г., с който си сполучила. Тия, дето днес са на по 40 г., а тогава са били десетгодишни, може и да повярват. Правеха се пари, но не и по начина, по който правиш внушението. До бизнес и търговия имаше една много специална пътека. За да стъпиш на нея не се изискваше ум и сърце, а да си на точното място в точното време и най-вече - от точните хора. Това беше един невидим свят, защото видимият бяха гаражите и безистените с опънати простори за турски гащи, както и сергиите по пазарите с алкохол и цигари. Ако случайно си била от тях, там нещата се контролираха от мутрите. Всеки един нищожен опит за видима търговия /не говорим за бизнес, защото бизнесът беше само за белите якички, които опоскваха държавата на тъмно и методично с помощта на целия инструментариум на властта/ биваше връхлитан от преторианската гвардия на тези, които правеха същия този бизнес - мутрите. Това продължи цяло десетилетие. По-семплият бизнес занимавки се въртяха по частни апартаменти, защото нямаше офиси площи. Претакваха се сериозни суми с внос на стоки - турски дрехи в чували, алкохол, цигари - всичко контрабанда, и тайвански части за компютри, което стигаше до средата на 90-те. Това бяха хора, които боравеха с парите на Комсомола, най-вече ТНТМ - откъдето дръпна един олигарх като Гущеров, примерно. От пари на БСП-то, които създадоха всичко останало. Имаше фрапантни случаи, когато Партията - все още държава, изтегляше всички пари по сърдечно-съдовата система на държавата и дори не успяваше да ги събере, още по-малко да ги осчетоводи. Събираха ги в партийния дом. Имаше пари от по неколкостотин хиляди лева в кашони за телевизори /Живкови пари, преди деноминацията на Иван Костов като финансов министър от 1991 г./ които не ги търсеха и приносителите им завъртаха с тях собствен алъш-вериш в комбинация с други подобни и никога сами - всичко беше оркестрирано от когото трябва. Когато кажеш, че си завъртял пари или си забогатял в тия времена, казваш и още нещо, което никога няма да искаш да го споделиш - това са малките вътрешни срамни тайни, които всеки от нас носи в себе си. Това беше бизнесът на 90-те. Е, парите не миришат, но това отеква и до днес като усещане за несправедливост и допринася за разлома в обществото, който се задълбочава във времето от ред други допълнителни външни и вътрешни фактори.

[anonymous6718]

Бъркаш...Никога не забравяй че най големия демограф си знае много добре работата...Видя какво се случи в Украйна...Само се замисли какво ще се случи при един по як геокатаклизъм в Европа???

От нещастието, което сполетя Украйна, ние обаче намазахме демографски Иначе освен "геокатаклизъм в Европа" знаеш, че може и вулкан или небесен камък да сложи край на цялата човешка цивилизация, а може би и раса. Рискове разбира се има. Но на най-страшните от тях не са им големи шансовете да се сбъднат.

[bnight]

ЕЦБ няма вече да купуват -свърши се тая. Кой ебал ебал, кака се ожени. Просто все още твърде мудно действат, но натискът върху тях е огромен.
А БНБ за да купува, трябва да развърже резерва. Пак трудно при този борд.
.

Какъв борд бе М1 парите от 12 милярда вече са малко под 25 милярда. ЕРМ-а нищо ли не ви говори баси

[Evgo]

Харесах. Вярно е в цялост. Само няколко малки уточнения има. Отново ще дам примера с командировката ми в Дъблин през 2008-ма. Ирландия е била 8 милиона. Тогава беше вече 4. От тях 2 живееха в Дъблин. В целия ни офис от само млади ирландци нямаше нито един човек, който да е бил роден в Дъблин. Това ни чака и тук. Вече в по-малките градчета НИ са почти непродаваеми. Лично съм продавал в провинцията и знам, колко по-трудно е. НИ в София на добра локация ще съхранят стойност. Но НИ имат и друг аспект - носят доходност без да ги продаваш. ИТ ще се увеличават, да. Ако днес са 50 или 100к, след 22 години може би ще са 200 - 300к. И в Ирландия има много ИТ. Освен това днес хората избягват не само лошите локации, но и лошите сгради. А последните се увеличават. За това много, които имат възможност, предпочитат да закупят ново строителство. Надеждата им е, че ще се стопанисва добре. Някой път не е така обаче. Но когато цената на имота разделена на годишния му наем е 15, то за 30 години си избил инвестицията два пъти. Дори да продадеш имота на същата цена, на която си го закупил, пак имаш прилична печалба. Не казвам, че е по-добра от акции, но е по-спокойна. Защото след покупката единственото, което правиш е лек освежителен ремонт при смяна на наематели, веднъж на 3 - 5 - 8 години. При акциите не е лошо да хвърляш по едно око на редица новини и анализи ежедневно. Акциите са по-ликвидни, но и НИ с 10% отстъпка заминава за 3 дни. Цените на акциите също така са много по-динамични от цените на НИ. Имат много по-резки движения и в двете посоки. Този стрес не е за всеки човек. Повечето хора се панират при голям и рязък спад. Знаят, че някой ден цената на акцията ще се възстанови, но в паниката си продават на голяма загуба. Цените на НИ се движат и в двете посоки много по-плавно. Това премахва част от стреса и почти елиминира паниката. Покупката на НИ в чужбина е сравнително лесно. Трудно е управлението на НИ от разстояние. Който обаче иска Р/Е под 10 не трябва да гледа към инвестиция в НИ. А ако някой прави добри пари с нещо (бизнес, борси, крипто), най-добре да си живее под наем, вместо капитала му да спи, заровен под бетон и тухли. Такъв човек може да си купи имение като се пенсионира. Или просто да обикаля света за удоволствие - от хотел, на хотел.

Особено в градчетата без поминък, са си направо непродаваеми НИ.

Но пак е до харесване, един хубав имот, със снимки и добре поддържан, може да излъже някой клиент. Нали имат коли и не ги бъркат 200 км.