Първоначално изпратено от Selena
Разгледай мнение
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Какво поскъпване очаквате на жилищните имоти?
Collapse
X
-
Първоначално изпратено от wolf66 Разгледай мнение
Точно така е, тъпите клишета прочетени по интернет. Нямат собствена мисъл хората, постоянно трябва да цитират някой 'авторитет', от "Запада", разбира се. Пък те "авторитетите" повечето на хранилката на "deep state", иначе кой ще им позволи да говорят по MSMте. Гледам по БГ телевизиите същите грантаджии. Айде достатъчно уроци по "демокрация" в имотната тема, да не затрудняваме модераторите.
Глупави браунови момченца родени през 80те и 90-те.
Айде лека от мене.
- 2 Харесвания
Коментар
-
Първоначално изпратено от Selena Разгледай мнение
Стара тролска тактика е да се разводнява дискусията с глупости.
Всяко едно общество се нуждае от фундамент. Солиден културен фундамент. Подобно на строежа на жилищна сграда. Обществото също е вид социална конструкция.
Проблемът на всички общества преживели комунизма е тоталната липса на солиден фундамент. Комунистическата идеология като такава изяжда естествения фундамент на дадено общество заменяйки истински можещите и кадърни хора с номенклатурчици и парашутисти.
Така олеква цялата обществена конструкция. И за жалост, докато естествените социални движения създадат нов солиден фундамент си отиват три-четири поколения, които се въртят в кръг и в брауново хаотично движение.
Дори само по писането ти определям кой номер от брауновите поколения си ти.
Има още много вода да изтече преди поставим коня пред каруцата, а не каруцата пред коня.
Но ще дойде и този момент. Търпение.
- 1 like
Коментар
-
Първоначално изпратено от terziеv Разгледай мнение
Пълни глупости. Демокрацията, особено от "нашия" представителен тип, е диктатура на дълбоката държава. Европа изживява своя разцвет преди етапа на "демокрацията", тъй че доказано далеч не е най-доброто.
Като почнете с тъпите клишета, прочетени по интернет, и направо да му се догади на човек.
- 3 Харесвания
Коментар
-
Първоначално изпратено от wolf66 Разгледай мнение
Ето ти още малко "материали от чуждия печат".
Всяко едно общество се нуждае от фундамент. Солиден културен фундамент. Подобно на строежа на жилищна сграда. Обществото също е вид социална конструкция.
Проблемът на всички общества преживели комунизма е тоталната липса на солиден фундамент. Комунистическата идеология като такава изяжда естествения фундамент на дадено общество заменяйки истински можещите и кадърни хора с номенклатурчици и парашутисти.
Така олеква цялата обществена конструкция. И за жалост, докато естествените социални движения създадат нов солиден фундамент си отиват три-четири поколения, които се въртят в кръг и в брауново хаотично движение.
Дори само по писането ти определям кой номер от брауновите поколения си ти.
Има още много вода да изтече преди поставим коня пред каруцата, а не каруцата пред коня.
Но ще дойде и този момент. Търпение.
- 3 Харесвания
Коментар
-
Първоначално изпратено от Selena Разгледай мнение
Хехе как ти личи, че никога не си живял на запад.
Педро е пич. Друга тема е Педро.
Въпросът, сладък е друг - няма по-добра форма на управление от демокрацията. Не е перфектна, но е по-добра от която и да е диктатура.
Откъде тръгва дадена болест не е аргумент, а и определянето на пациент нула, т.е. първият пациент е винаги сложно и спорно.
Вземи се поуспокой малко и спри да пишеш врели-некипели.
- 1 like
Коментар
-
Първоначално изпратено от Selena Разгледай мнение
Хехе как ти личи, че никога не си живял на запад.
Педро е пич. Друга тема е Педро.
Въпросът, сладък е друг - няма по-добра форма на управление от демокрацията. Не е перфектна, но е по-добра от която и да е диктатура.
Откъде тръгва дадена болест не е аргумент, а и определянето на пациент нула, т.е. първият пациент е винаги сложно и спорно.
Вземи се поуспокой малко и спри да пишеш врели-некипели.
Като почнете с тъпите клишета, прочетени по интернет, и направо да му се догади на човек.
- 3 Харесвания
Коментар
-
Първоначално изпратено от Selena Разгледай мнение
Хехе как ти личи, че никога не си живял на запад.
Педро е пич. Друга тема е Педро.
Въпросът, сладък е друг - няма по-добра форма на управление от демокрацията. Не е перфектна, но е по-добра от която и да е диктатура.
Откъде тръгва дадена болест не е аргумент, а и определянето на пациент нула, т.е. първият пациент е винаги сложно и спорно.
Вземи се поуспокой малко и спри да пишеш врели-некипели.
- 3 Харесвания
Коментар
-
Първоначално изпратено от Selena Разгледай мнение
Хехе как ти личи, че никога не си живял на запад.
Педро е пич. Друга тема е Педро.
Въпросът, сладък е друг - няма по-добра форма на управление от демокрацията. Не е перфектна, но е по-добра от която и да е диктатура.
Откъде тръгва дадена болест не е аргумент, а и определянето на пациент нула, т.е. първият пациент е винаги сложно и спорно.
Вземи се поуспокой малко и спри да пишеш врели-некипели.Last edited by wolf66; 10.08.2022, 19:57.
- 4 Харесвания
Коментар
-
Първоначално изпратено от Дюри Разгледай мнение
Ето, какво мислят и будните руснаци за обществото им :
"“Кръстен съм на дядо си.
Дядо ми Владимир Яковлев е бил убиец, кървав палач, чекист. Сред многото му жертви са и собствените му родители.
Разстрелял баща си за спекулантство. Когато разбрала това, майка му, моята баба, се обесила.
Най-щастливите ми детски спомени са свързани със стар просторен апартамент на улица Новокузнецкая, с който нашето семейство много се гордееше. Както разбрах по-късно, този апартамент не е бил купен, нито построен, а реквизиран – тоест взет насила – от богато московско търговско семейство.
Помня стария резбован шкаф, в който се навирах, за да търся храна. И големия удобен диван, на който баба ми вечер ми четеше приказки. И двете огромни кожени кресла, които, по семейна традиция, се ползваха само за особено важни разговори.
Както научих по-късно, моята баба, която много обичах, през по-голямата част от живота си е работила успешно като агент-провокатор. Възползвала се от дворянското си потекло, за да се сближава с различни хора и да провокира познатите си да откровенничат с нея. После описвала тези разговори в служебни донесения.
Диванът, на който са ми чели приказки, креслата, бюфетът и всички останали мебели не са купувани от дядо ми и баба ми. Те просто са си ги избрали от специален склад, където доставяли имущество от домовете на разстреляни московчани.
От този склад чекистите безплатно обзавеждали домовете си.
Под тънкия воал на неведението, моите детски спомени са пропити с духа на грабежи, убийства, насилие и предателство. Пропити са с кръв.
А аз, кой съм аз самият?
Всички ние, израсналите в Москва, сме внуци на жертви и палачи. Всички, абсолютно всички. Без изключение.
В семейството ви не е имало жертви? Значи е имало палачи.
Нямало е палачи? Значи е имало жертви.
Нямало е нито жертви, нито палачи? Значи има тайни. Дори не се и съмнявайте!
Струва ми се, че силно недооценяваме влиянието на трагедиите от руското минало върху психиката на днешните поколения. Моята и вашата психика.
Когато оценяваме мащаба на трагедията, свързана с руското минало, обикновено броим загиналите. Но за да оценим истински мащаба на влиянието на тези трагедии върху психиката на бъдните поколения, трябва да се броят не загиналите, а оцелелите.
Загиналите вече ги няма. Но оцелелите – това са нашите родители и родителите на нашите родители.
Оцелелите – това са овдовелите, осиротелите, загубилите любими хора, заточените, разкулачените, изпратените на изгнание в чужбина, онези, които са станали убийци, за да спасят самите себе си, в името на идеята или на победата, предадените и предателите, разорените, продалите съвестта си, превърналите се в палачи, измъчваните и техните мъчители, изнасилените, осакатените, ограбените, принудените да пишат доноси, пропилите се от безпросветна мъка, от чувство на вина или изгубена вяра, унижените, подложените на смъртен глад, на плен, окупация, лагери.
Загиналите са десетки милиони.
Оцелелите – стотици милиони.
Стотици милиони са хората, които са предали своя страх, своята болка, чувството, че са под постоянна заплаха, произтичаща от външния свят – предали са ги на своите деца, които на свой ред, добавяйки към тази болка своите собствени страдания, са предали страха си на нас.
Чисто статистически, в Русия днес няма нито едно семейство, което по един или друг начин да не е понесло върху себе си ужасяващите последствия на безпрецедентни по своя мащаб зверства, продължили в страната цяло столетие.
Замисляли ли сте се някога до каква степен жизнения опит на три последователни поколения от вашите п р е к и предци влияе върху вашето лично светоусещане днес? Ако не сте – замислете се.
Отне ми години да разбера историята на своето семейство. Но затова пък сега знам по-добре откъде се е взел този непрекъснат безпричинен страх. Или прекалената прикритост. Или абсолютната неспособност да споделям и да създавам близки отношения. Или постоянното чувство на вина, което ме преследва от детството – всъщност откакто мога да си спомня.
В училище ни разказваха за зверствата на германските фашисти. В университета – за безчинствата на китайските хунвейбини и камбоджанските червени хмери.
Само са забравили да ни кажат, че мястото, на което се е случил най-страшният в историята на човечеството, безпрецедентен по своите мащаби и продължителност геноцид, не е нито Германия, нито Камбоджа, нито Китай – а нашата собствена страна. И този ужас на най-страшния геноцид в човешката история са го преживели не китайците или корейците, а три поколения от в а ш е т о собствено семейство.
Все ни се струва, че е по-добре да не знаем.
Всъщност е по-зле. Много по-зле.
Това, което не знаем, продължава да ни влияе чрез детските спимени, чрез взаимоотношенията с родителите. Просто когато не знаем, ние не осъзнаваме това влияние и сме безсилни да му противостоим.
Най-страшното последствие на наследствената травма е неспособността да я осъзнаем. И като пряко следствие от това – неспособността да осъзнаем до каква степен тази травма и з к р и в я в а днешното ни възприятие за действителността.
И не е чак толкова важно кой точно олицетворява този страх за всеки от нас, кого възприемаме като заплаха – Америка, Кремъл, Украйна, хомосексуалните, турците, "развратната" Европа, петата колона, или просто началника на работа или полицая на входа на метрото.
По-важно е дали осъзнаваме до каква степен днешните ни лични страхове и собственото ни чувство за външна заплаха всъщност са просто призракът на онова минало, което така се страхуваме да погледнем в очите."
~ Владимир Яковлев (син на популярния редактор на "Московски новости" Егор Яковлев), 2021 г.Last edited by wolf66; 10.08.2022, 19:40.
- 1 like
Коментар
-
Първоначално изпратено от wolf66 Разгледай мнение
Моделът на Запад от нас не е по-добър, ама хич. Кефиш ли се на Pedro El Guapo? Говори се, че monkeypox-a тръгнал от едни сауни в Испания и едни сбирки на демократични LG-та в Португалия, пак ли тия от Североизток са ви виновни?
Педро е пич. Друга тема е Педро.
Въпросът, сладък е друг - няма по-добра форма на управление от демокрацията. Не е перфектна, но е по-добра от която и да е диктатура.
Откъде тръгва дадена болест не е аргумент, а и определянето на пациент нула, т.е. първият пациент е винаги сложно и спорно.
Вземи се поуспокой малко и спри да пишеш врели-некипели.
- 2 Харесвания
Коментар
-
Първоначално изпратено от Дюри Разгледай мнение
Повтарям за лустрация и червените защото определено точно те докараха българското общество до днешното чалга поколение / за наша радост не всички / Колкото до РФ, съм съгласна, че тази сган трябва да се изолира за да се промени обществото и колкото може. Днес, там има много повече наркомани и убийци от такива в нормалните държави както и мюсулмани. Колкото до чекмеджетата, апартаментите и цялата корупция в България, да тя ни е привнесена и толерирана точно от "братската" руска страна. Демокрацията може да не е идеална ,но за сега нищо по-добро не е измислено от хората и за хората !!!
РУСИЯ ли ни дава "ес помощи" по НЯКОЛКО МИЛИАРДА годишно които 90+% се крадат?
Та сега се карат всички демоНкраДци за новата порция от 30 милиарда.
Всички знаем че ще откраднат ПОНЕ 25.
Нима брюкселските зелки не знаят?
НЕЕЕЕ те НАУЧИХА НАШИТЕ ДА КРАДАТ. ТЕ СЪЩО КРАДАТ ОТ ТЕЗИ ПАРИ.
Не дават и дума да се продума за техни грешки. Ние сме дечица, те са ДЪРТИ ЦИГАНИ крадци от 500 годиниНямам доверие в НИЩО и НИКОЙ
- 5 Харесвания
Коментар
-
Първоначално изпратено от Дюри Разгледай мнение
Повтарям за лустрация и червените защото определено точно те докараха българското общество до днешното чалга поколение / за наша радост не всички / Колкото до РФ, съм съгласна, че тази сган трябва да се изолира за да се промени обществото и колкото може. Днес, там има много повече наркомани и убийци от такива в нормалните държави както и мюсулмани. Колкото до чекмеджетата, апартаментите и цялата корупция в България, да тя ни е привнесена и толерирана точно от "братската" руска страна. Демокрацията може да не е идеална ,но за сега нищо по-добро не е измислено от хората и за хората !!!
- 3 Харесвания
Коментар
-
Ето, какво мислят и будните руснаци за обществото им :
"“Кръстен съм на дядо си.
Дядо ми Владимир Яковлев е бил убиец, кървав палач, чекист. Сред многото му жертви са и собствените му родители.
Разстрелял баща си за спекулантство. Когато разбрала това, майка му, моята баба, се обесила.
Най-щастливите ми детски спомени са свързани със стар просторен апартамент на улица Новокузнецкая, с който нашето семейство много се гордееше. Както разбрах по-късно, този апартамент не е бил купен, нито построен, а реквизиран – тоест взет насила – от богато московско търговско семейство.
Помня стария резбован шкаф, в който се навирах, за да търся храна. И големия удобен диван, на който баба ми вечер ми четеше приказки. И двете огромни кожени кресла, които, по семейна традиция, се ползваха само за особено важни разговори.
Както научих по-късно, моята баба, която много обичах, през по-голямата част от живота си е работила успешно като агент-провокатор. Възползвала се от дворянското си потекло, за да се сближава с различни хора и да провокира познатите си да откровенничат с нея. После описвала тези разговори в служебни донесения.
Диванът, на който са ми чели приказки, креслата, бюфетът и всички останали мебели не са купувани от дядо ми и баба ми. Те просто са си ги избрали от специален склад, където доставяли имущество от домовете на разстреляни московчани.
От този склад чекистите безплатно обзавеждали домовете си.
Под тънкия воал на неведението, моите детски спомени са пропити с духа на грабежи, убийства, насилие и предателство. Пропити са с кръв.
А аз, кой съм аз самият?
Всички ние, израсналите в Москва, сме внуци на жертви и палачи. Всички, абсолютно всички. Без изключение.
В семейството ви не е имало жертви? Значи е имало палачи.
Нямало е палачи? Значи е имало жертви.
Нямало е нито жертви, нито палачи? Значи има тайни. Дори не се и съмнявайте!
Струва ми се, че силно недооценяваме влиянието на трагедиите от руското минало върху психиката на днешните поколения. Моята и вашата психика.
Когато оценяваме мащаба на трагедията, свързана с руското минало, обикновено броим загиналите. Но за да оценим истински мащаба на влиянието на тези трагедии върху психиката на бъдните поколения, трябва да се броят не загиналите, а оцелелите.
Загиналите вече ги няма. Но оцелелите – това са нашите родители и родителите на нашите родители.
Оцелелите – това са овдовелите, осиротелите, загубилите любими хора, заточените, разкулачените, изпратените на изгнание в чужбина, онези, които са станали убийци, за да спасят самите себе си, в името на идеята или на победата, предадените и предателите, разорените, продалите съвестта си, превърналите се в палачи, измъчваните и техните мъчители, изнасилените, осакатените, ограбените, принудените да пишат доноси, пропилите се от безпросветна мъка, от чувство на вина или изгубена вяра, унижените, подложените на смъртен глад, на плен, окупация, лагери.
Загиналите са десетки милиони.
Оцелелите – стотици милиони.
Стотици милиони са хората, които са предали своя страх, своята болка, чувството, че са под постоянна заплаха, произтичаща от външния свят – предали са ги на своите деца, които на свой ред, добавяйки към тази болка своите собствени страдания, са предали страха си на нас.
Чисто статистически, в Русия днес няма нито едно семейство, което по един или друг начин да не е понесло върху себе си ужасяващите последствия на безпрецедентни по своя мащаб зверства, продължили в страната цяло столетие.
Замисляли ли сте се някога до каква степен жизнения опит на три последователни поколения от вашите п р е к и предци влияе върху вашето лично светоусещане днес? Ако не сте – замислете се.
Отне ми години да разбера историята на своето семейство. Но затова пък сега знам по-добре откъде се е взел този непрекъснат безпричинен страх. Или прекалената прикритост. Или абсолютната неспособност да споделям и да създавам близки отношения. Или постоянното чувство на вина, което ме преследва от детството – всъщност откакто мога да си спомня.
В училище ни разказваха за зверствата на германските фашисти. В университета – за безчинствата на китайските хунвейбини и камбоджанските червени хмери.
Само са забравили да ни кажат, че мястото, на което се е случил най-страшният в историята на човечеството, безпрецедентен по своите мащаби и продължителност геноцид, не е нито Германия, нито Камбоджа, нито Китай – а нашата собствена страна. И този ужас на най-страшния геноцид в човешката история са го преживели не китайците или корейците, а три поколения от в а ш е т о собствено семейство.
Все ни се струва, че е по-добре да не знаем.
Всъщност е по-зле. Много по-зле.
Това, което не знаем, продължава да ни влияе чрез детските спимени, чрез взаимоотношенията с родителите. Просто когато не знаем, ние не осъзнаваме това влияние и сме безсилни да му противостоим.
Най-страшното последствие на наследствената травма е неспособността да я осъзнаем. И като пряко следствие от това – неспособността да осъзнаем до каква степен тази травма и з к р и в я в а днешното ни възприятие за действителността.
И не е чак толкова важно кой точно олицетворява този страх за всеки от нас, кого възприемаме като заплаха – Америка, Кремъл, Украйна, хомосексуалните, турците, "развратната" Европа, петата колона, или просто началника на работа или полицая на входа на метрото.
По-важно е дали осъзнаваме до каква степен днешните ни лични страхове и собственото ни чувство за външна заплаха всъщност са просто призракът на онова минало, което така се страхуваме да погледнем в очите."
~ Владимир Яковлев (син на популярния редактор на "Московски новости" Егор Яковлев), 2021 г.
- 3 Харесвания
Коментар
Коментар