Вход

Потребителско име:

 Запомни ме на това устройство
Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Безумието „ДДС регистрация при спекулация с финансови инструменти“

Collapse
X
Collapse
301 Moved Permanently

Moved Permanently

The document has moved here.

  • Филтър
  • Време
  • Покажи
Clear All
new posts

  • Първоначално изпратено от vankata89 Разгледай мнение
    Аз като физическо лице като си купя нещо от ЕС не ме интересува ДДС-то задължение да го внесе е на търговеца не мое. Ако съм фирма търговеца е длъжен да издаде фактура и да не ми начислява ДДС и аз да си го внесе в България
    Това е така само когато ти като физическо лице не извършваш независима икономическа дейност. Тогава не си данъчно задължено лице по смисъла на ЗДДС когато купуваш услуги от фирма в чужбина.

    Първоначално изпратено от vankata89 Разгледай мнение
    В момента имам фирма и работя само с един USA клиент и не съм по ДДС тай като не минавам оборот от 50к лева годишно
    Има значение какви са услугите (дали извършването на тези услуги е основна дейност). Според мен е добре да си платите на данъчен консултант, който разбира ЗДДС за да ви каже дали възниква задължение на ДДС регистрация. Имаше нещо такова - възниква задължение за ДДС регистрация, но не и задължение за начисляване на ДДС. Питайте вашия данъчен консултант дали това се отнася за вашия случай. Мисля, че критерият беше 50 000 лева оборот (т.е. продажбите на услуги към сащанска фирма участват в изчисляване на формирането на оборота за регистрация (тъй като това е "основна дейност"), но тези услуги не се облагат с ДДС). Има разни тънкости с "място на доставка" на услугите.

    Някой ще сподели ли опит с проверка на НАП и искания за преводи на документи? Мен когато ме проверяваха във връзка с ДДС регистрация по чл. 96 (през 2011 година когато направих грешката да спекулирам с финансови инструменти на маржин и натрупах оборот за регистрация, като НАП твърдеше, че извършвам независима икономическа дейност и това ми е основната дейност) ми искаха договорите, но те бяха на български и ми се размина плащане за преводач. Не ги питах тогава дали приемат документи на английски, защото не съм се сетил.
    Ето как НАП може да ви вкара в разходи за стотици левове ако поиска документи, преведени на български език

    Независима икономическа дейност ли е купуването и продаването на акции и други финансови инструменти?

    Комисионните на инвестиционните посредници облагаеми с нулева ставка ли са?
    Last edited by vstoykov; 07.03.2020, 12:47.
    Два прости метода за легално намаляване на данъците

    Коментар


    • В момента имам фирма и работя само с един USA клиент и не съм по ДДС тай като не минавам оборот от 50к лева годишно
      http://www.proflashgame.com

      Коментар


      • Аз като физическо лице като си купя нещо от ЕС не ме интересува ДДС-то задължение да го внесе е на търговеца не мое. Ако съм фирма търговеца е длъжен да издаде фактура и да не ми начислява ДДС и аз да си го внесе в България
        http://www.proflashgame.com

        Коментар


        • Продължавам дискусията от тази тема тук.

          Първоначално изпратено от lef4o Разгледай мнение

          В България, тази услуга (Такса са поддръжка на брокерска сметка) не е освободена от ДДС. Примерно, при Карол за такса съхранение на Акции и пари дължиш ДДС.


          Мога и да греша, обаче като заключение излиза, че задължение е на предприятието да плаща ДДС, а не крайният клиент. И това, че няма ДДС е, защото в UK не изискват това за тази услуга.
          Когато клиентът на ИП не извършва независима икономическа дейност ИП е длъжен да начисли ДДС и клиентът да плати таксата с ДДС.

          Когато клиентът на ИП извършва независима икономическа дейност клиентът е длъжен да подаде заявление за ДДС регистрация в срок 7 дена преди датата на данъчното събитие и след това да плати на ИП таксата без ДДС и да начисли и внесе ДДС-то сам (чл. 97а е задължението за регистрация).

          За да възникне това задължение за ДДС регистрация услугата, която се плаща трябва да е облагаема. Каква е логиката таксата/комисионната за сделки да не е освободена доставка, а месечната такса да не е?


          Доставка на финансови услуги
          Чл. 46. (1) Освободена доставка е:
          ...
          5. сделката, включително договарянето, свързана с дружествени дялове, акции или други ценни книжа и техни деривати, с изключение на управлението и отговорното пазене; това не се отнася за ценни книжа, установяващи права върху стоки или услуги извън посочените в този член;
          Каква е логиката таксите/комисионните да са във връзка с „договарянето“, а месечната такса да не е във връзка с „договарянето“?

          Когато питах Intaractive Brokers:
          Which fees are charged with VAT? Do you charge VAT on the monthly fee for example?
          ми отговориха:
          I see no VAT applied with Monthly fees.
          Това може да значи две неща - служителят е сгрешил или наистина в UK няма ДДС върху месечните такси, които инвестиционните посредници взимат от клиентите си.

          Но законите в UK са базирани на същите евродирективи като българските.
          Два прости метода за легално намаляване на данъците

          Коментар


          • (Продължавам в отделна публикация, защото има ограничение в броя символи.)

            Тъй като в дефиницията за „основна дейност“ в ЗДДС препращат единствено към чл. 70, е възможно да се твърди, че тази дефиниция не е приложима за чл. 96. В този случай може да разгледаме другите дефиниции, които НАП разгледа в становище на нап Изх. № 91-00-114/18.04.2008 год:

            Легална дефиниция на “основна икономическа дейност“ е дадена в т.3 от параграф 1 на ДР на Закона за регистър БУЛСТАТ, съгласно който критериите за определянето й са:
            а) най-голям дял в нетния размер на приходите от дейността;
            б) най-голям размер на брутното производство на стоки и услуги, продукт на
            съответната дейност;
            в) най-голям размер на изплатените надници и заплати за дейността;
            г) най-голям брой заети в дейността.
            В утвърдената със Заповед на Министъра на финансите декларация по чл.92 от ЗКПО е възприето; „като основна се посочва дейността, извършвана от предприятието, която има най-голям относителен дял в приходите от продажби“.
            Съгласно § 1, ал. 2 от ДР на Наредба за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (загл. изм. – ДВ, бр. 1 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.), приета на основание чл. 6, ал. 13 от Кодекса за социално осигуряване, когато осигурителят осъществява две или повече икономически дейности, основната му икономическа дейност се определя от дейността, в която са заети най-голям брой лица, работещи по трудово правоотношение. В този случай при определянето й не се вземат предвид работниците и служителите, които са общофункционално свързани с всички дейности на осигурителя.

            Видно от изложеното, няма единен правно възприет подход за определяне на основната дейност, но се отдава приоритетно значение на критерия “най-голям дял в нетния размер на приходите от дейността“, като същевременно правно релевантни са и други фактори.
            Някои интересни решения на съда (текста е копиран от тази статия):

            В коментара на ТЗ (книга І на Огнян Герджиков) за извършване на търговска дейност по занятие се приема постоянната дейност, която не е свързана с единични сделки, която няма случаен характер и чиято цел е създаване на постоянен доход.

            В досегашната практика на ВАС като критерий за определяне на една дейност като редовна се приема, че това е системното (три или повече пъти за една година) осъществяване на тази дейност с цел извличане на печалба в свой частен интерес. В този смисъл са и Решение на ВАС № 7301 от 23.05.2012 г. по а.д. № 1394 от 2012 г., Решение на ВАС № 5935 от 26.04.2013 г. по а.д. № 7552 от 2012 г. Така в случаите на продажби на недвижими имоти ВАС е приел, че лицето осъществява дейност редовно, ако извърши три или повече от три продажби в рамките на 12 последователни месеца с цел реализиране на печалба.

            Този критерий обаче не се споделя от СЕС. Според него обикновеното упражняване на правото на собственост върху недвижим имот от неговия титуляр само по себе си не може да се разглежда като икономическа дейност. В този смисъл са съответно т. 43 и т. 19 от неговите Решение по съединени дела С-180/10 и С-181/10 от 2011 г. и Решение по дело Fini H, C-32/03 от 2005 г.

            Съгласно практиката на СЕС за разграничаване дейностите на участник в оборота, действащ като частно лице, които са извън приложното поле на директивата, и тези на оператор, чиито сделки представляват икономическа дейност, сами по себе си не са определящ критерий както броя и мащабите на осъществените продажби, така и продължителността на периода, през който са извършени посочените действия, или размера на получените като резултат от тях приходи. Всички тези обстоятелства всъщност могат да се впишат в контекста на управлението на личното имущество на заинтересованото лице (Решение по съединени дела С-180/10 и С-181/10 от 2011 г. и Решение по дело Wellcome Trust, C-155/94 от 1996 г.).
            През 2011 година ме бяха регистрирали по ЗДДС по чл. 96а. Тогава нямах други доходи за последните 12 месеца освен дивиденти.

            За дивидентите се спомена в началото на акта за регистрация по ЗДДС, обаче по-надолу написаха:

            Предвид гореизложеното, се установи че лицето няма други приходи освен приходите от продажбата на финансови инструменти и в този случай оборотите от освободените доставки на финансови услуги по чл. 46 участват при формирането на облагаемия оборот за задължителна регистрация по чл. 96 от ЗДДС.
            Което може би не е грешка, защото дивидентите не са приход от дейност и нямат значение за целите на определянето на „основна дейност“. Няма начин да не са разбрали за дивидентите, защото ми искаха банков документ за тях и в началото на акта за регистрация споменаха точната сума на дивидентите.

            Цитирам по-интересните моменти от акта за регистрация:



            Интересно, че общо бях на загуба (загубите бяха повече от печалбите), въпреки това решиха, че е „основна дейност“ продажбата на финансови активи.

            Възможно е да тълкуват „нетния размер на приходите“ общия размер на приходите от печелившите сделки, като игнорират общия размер на загубите от губещите сделки.

            Някои от хората, които имат трудови договори или имат друга „основна дейност“, може и да избегнат регистрацията по чл. 96. Например ако реализират приходи от продажбата на акции в размер по-малък от заплатите. Който обаче е нямал заплати за последните 12 месеца е прецакан и следва да се регистрира.

            Обаче за целите на регистрацията по чл. 97а не е критерий „основната дейност“. В този случай възниква задължение за регистрация когато лицето извършва независима икономическа дейност без значение коя от дейностите му е основна.

            Дали дейността е „независима икономическа дейност“ не зависи от това дали в резултат от тази дейност има печалба или не.

            Независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.
            И за да бъде още по-зле положението - ако извършвате каквато и да е независима икономическа дейност - всичките ви разходи за услуги се облагат с ДДС и следва да се регистрирате по ЗДДС ако купувате услуги (например плащате си за уеб хостинг в друга държава членка, плащате си месечната такса към инвестиционния посредник).

            Данъчно задължено лице, което извършва и освободени доставки и/или доставки или дейности извън рамките на независимата икономическа дейност, както и данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на данък върху добавената стойност, са данъчно задължени лица за всички получени услуги.
            Тоест „получени услуги“ е предоставянето на платформата за търговия, за ползването на която клиентът плаща такси и комисионни.

            Може би има начин да оспорите, че извършвате независима икономическа дейност. Ако имате сключена една сделка или още не сте сключили първата си сделка (и платили първата си месечна такса). Но след като платите третата - вече това е „дейност, осъществявана редовно“. Дали трябва да подадете заявление за регистрация когато направите първата, втората или третата?

            В данъчните закони има капан. Ако приемем, че започвате да извършвате „независима икономическа дейност“ в момента на осъществяване на третата сделка, може да изтървете срока за подаване на заявление за регистрация по чл. 97а, защото срокът е 7 дена преди датата на данъчното събитие. А това данъчно събитие може да настъпи в същия ден, в който се е случила третата сделка.

            Затова с цел да не се изтърве срока е добре подаването на заявлението за регистрация да се направи предварително, още преди първата платена такса/комисионна и преди първата сделка.

            Защо третата сделка? Защото когато направите трета сделка в рамките на 12 месеца може да се счита, че дейността е „осъществявана редовно“.

            Освен това, адвокатът на дявола може да твърди, че даже и подписването на договора за търговия с финансови инструменти (с инвестиционния посредник) представлява независима икономическа дейност.

            Последния наръчник за ДДС на НАП може да се изтегли от тяхната страница.

            Изтегляне на последния Фиш X.6 (не се отваря правилно през браузъра, но може да се изтегли и да го отворите с Microsoft Word)

            Форматиран в PDF формат от Google Docs (не работи copy/paste, но се чете)

            Приходи от ценни книжа и капитали в обхвата на ДДС

            Приходи от ценни книжа и капитали са в обхвата на ДДС, когато получаването им не е в резултат на обикновено притежаване на имущество, а представляват равностойност за извършена услуга, състояща се в предоставянето на разположение на капитал в полза на трето лице, при това само ако са извършени от лица, действащи в качеството си на данъчно задължени лица. Характерно за тези операции е, че се предприемат с цел постигане на рентабилност на инвестирани капитали.
            Това много ми напомня на ползването на платформи за P2P кредитиране.

            Приходи от ценни книжа и капитали извън обхвата на ДДС

            1.Операциите, представляващи обикновено придобиване или продажба на дялово участие, когато нямат за цел използването на имуществото за получаване на редовен приход.
            2. Операции по обикновено придобиване и продажба на други търгуеми ценни книжа, което се счита за обикновено управление на портфейлна инвестиция, както това би направило частно лице.
            Без ясна дефиниция на „обикновено придобиване или продажба на дялово участие“ това са празни приказки.

            Критерият „нямат за цел използването на имуществото за получаване на редовен приход“ не е изпълнен в случаите когато лицето закупува акции с цел редовно да получава дивиденти.

            Без ясна дефиниция за „обикновено придобиване и продажба на други търгуеми ценни книжа“ това са празни приказки. Същото се отнася и за „обикновено управление на портфейлна инвестиция, както това би направило частно лице“.

            Аз мога да твърдя, че е „обикновено управление на портфейлна инвестиция, както това би направило частно лице“ да правя по 20 покупки и 10 продажби в година. НАП може да твърди, че това не е така и на третата сделка започвам да извършвам независима икономическа дейност.

            Казват, че „обемът на продажбата на акции или търгуеми ценни книжа ... не могат да служат за разграничителен критерий“. Значи няма значение дали продавам акции за 100 лева или за 100 000 лева. Ако продам наведнъж акции за 100 000 лева мога да твърдя, че това не е независима икономическа дейност, защото имам само една продажба в рамките на последните 12 месеца. Дали НАП ще се съгласи с това не е известно.

            Има ли някой, който е подал заявление за регистрация по чл. 97а (сключил е договор с ИП в чужбина) или по чл. 96 (продал е акции за над 50 000 лева за последните 12 месеца) и са му отказали регистрация?

            Аз показах какво пише в моя акт за регистрация, но това беше през 2011 година. Апелирам ако някой е подавал наскоро заявление за регистрация да сподели какво написаха НАП в акта за регистрация (или акта за отказване на регистрация).

            Който иска да прочете повече по темата може да погледне и статията „ДДС за инвеститори“ с автор Красимира Найденова.
            Два прости метода за легално намаляване на данъците

            Коментар


            • Безумието „ДДС регистрация при спекулация с финансови инструменти“

              Продължавам дискусията тук, старата тема: С кой брокер търгувате на чуждите борси?

              Първоначално изпратено от LuckyYou Разгледай мнение
              Първо - този господин грешно приравнява 2 различни режима на регистрации за ДДС до 1 - като говори за регистрация до 7 дена и достигане на 50 000 лева оборот. Това не е вярно.
              Не, говоря за 2 различни режима на регистрация.

              При първия режим за регистрация (чл. 96) продаваме акции (или други финансови инструменти) чрез ИП (инвестиционен посредник) в България. В този случай проблемно е натрупването на оборот от продажби над 50 000 лева за 12 месеца. За да възникне задължението за регистрация лицето трябва да бъде "данъчно задължено лице" по смисъла на ЗДДС и спекулацията с финансови инструменти трябва да е "основна дейност" (ако продажбата на финансовите активи не е "основна дейност", тогава те не участват в изчисляването на оборота за регистрация). За да бъде данъчно задължено едно лице, то трябва да извършва независима икономическа дейност.

              При втория режим за регистрация (чл. 97а) продаваме акции чрез ИП в чужбина. Тогава плащаме такси и комисионни за ползване на услугите на инвестиционния посредник и това е проблемната част. В този случай не се гледа коя дейност е "основна дейност". Продажбата на финансови активи извън територията на България (чрез ИП извън България) не участва в изчисляването на оборота за регистрация.

              Аз лично имам документи, с които мога да докажа как НАП ме регистрираха по ЗДДС след като спекулирах на маржин с фючърси и договори за разлика (през български ИП). Достигнах оборота от 50 000 лева съвсем в началото, при ползване на маржин е много лесно да се достигне този оборот.

              Първоначално изпратено от LuckyYou Разгледай мнение
              И БАБА ЗНАЕ ОБАЧЕ - ЧЕ АКЦИИТЕ СА НЕОБЛАГАЕМА ДОСТАВКА ПО ДДС - СЛЕДОВАТЕЛНО ВСИЧКИ ТАКСИ И КОМИСИОННИ, СВЪРЗАНИ С ТЪРГОВИЯТА С АКЦИИ СЪЩО СА НЕОБЛАГАЕМИ И НЕ ЛИЦЕТО НЕ ТРЯБВА ДА ПЛАЩА ДДС ЗА ТЯХ, Т.Е. НЕ ТРЯБВА ДА СЕ РЕГИСТРИРА ПО ТОЗИ РЕЖИМ.
              Приказките на баба ти не важат пред НАП.

              Тях трябва да ги убедиш като цитираш съответните закони и евентуално тълкувателни решения на съда.

              Докажи, че всички такси и комисионни, които с свързани с търговията с акции, също са „освободена доставка“. Обърни внимание на различните видове такси и комисионни - има месечни такси за ползване на платформата (която служи не само за въвеждане на поръчки за покупка и продажба на акции, но и за други цели). Можеш ли да докажеш, че месечната такса също е освободена доставка? А таксата, която се плаща във връзка с внасяне или теглене на средства? А за другите такси и комисионни, които инвестиционният посредник събира?

              Може и да е така както казваш, но не е проста работа да се докаже.

              Например не ми е ясно какво значи фразата „сделката, включително договарянето, свързана с“, която се среща на няколко места в ЗДДС. Тълкуването на тази фраза е ключово. Няма дефиниция на „включително договарянето“, нито на фразата като цяло.

              За тълкуването на тази фраза отворих тема в този форум.

              Първоначално изпратено от LuckyYou Разгледай мнение
              Този режим на регистрация, специално за търговията с акции е отречен в много държави от европейския съюз и съгласно европейското право въобще не е ясно дали е законен в България.
              Когато питах в Reddit как е положението в други държави никой не каза, че там има подобни глупости (но имаше малко отговори, така че това не е силен аргумент). Може би това е някаква уникална българска глупост.

              Което не го прави по-малко проблем, защото все пак живеем в България и това, че в други държави това го няма не ни грее.

              Първоначално изпратено от LuckyYou Разгледай мнение
              Сега ще го обясня просто, защото не всички са запознати с материята - когато отдаваш имот през Airbnb - трябва се регистрираш - защото там самите наеми/нощувки които гостите ти правят се облагат с ДДС. Когато търгуваш акции обаче - тъй като самата търговия не се облага с ДДС - и таксите и комисионните свързани с нея - също не се облагат.
              Причината за ДДС регистрацията при ползване на AirBNB е в това, че потребителят на AirBNB, който отдава под наем жилището си, плаща на AirBNB за услугата (ползване на платформата), която се облага с ДДС.

              Отдаването на имот под наем може да се разглежда като независима икономическа дейност, което прави наемодателя данъчно задължено лице по ЗДДС. В този случай няма изискване това да е основната дейност.

              Ако обаче приемем, че отдаването на имота под наем не е независима икономическа дейност - тогава отпада и задължението за ДДС регистрация.

              Аналогично е положението и когато се ползва ИП в чужбина - ако успееш да докажеш, че не извършваш независима икономическа дейност - ти не си данъчно задължено лице по смисъла на ЗДДС (дължиш данъци по други закони, да не се бърка "данъчно задължено лице" с "лице, което дължи данъци" - законодателите имат навика да измислят такива объркващи термини, които не значат това, което на пръв поглед изглежда, че означават).

              Проблемния момент е, че НАП тълкуват както си искат „независима икономическа дейност“ и игнорират собственото си ръководство за ДДС, което беше цитирано няколко пъти в тази тема и в други теми от този форум. В момента, в който сключиш договор за търговия с финансови инструменти може да се твърди, че извършваш „независима икономическа дейност“ (а това може да се твърди, защото НАП може да си тълкува това понятие както си иска).

              Когато им зададох въпроси отказаха да тълкуват по-интересните неща.

              В наръчника на НАП за ДДС се намира фразата „обикновено управление на портфейлна инвестиция, както това би направило частно лице“, обаче НАП отказа да ми обясни какво значи това и го игнорира.

              Първоначално изпратено от LuckyYou Разгледай мнение
              И ЗА 2ТА РЕЖИМА НА РЕГИСТРАЦИЯ ВАЖИ - ИЗВЪРШВАНЕ НА ДЕЙНОСТ ПО ЗАНЯТИЕ! - Ще рече, че лицето трябва да се занимава с тази дейност и тя да е основната му дейност. Ако работите някъде на трудов договор и ПЕЧЕЛИТЕ повече пари, отколкото ПЕЧЕЛИТЕ (натъртвам печелите - защото заплатата си ви идва, но от акции се печели и губи, т.е. вие трябва да печелите повече отколкото получавате от заплата) от търговия с акции ( а дори и да печелите повече от акции пак е спорно че това е вашата основна дейност! )- просто не четете какво пише надолу - вие НЕ ПОПАДАТЕ ПОД РЕГИСТРАЦИЯ ПОД КАКЪВТО И ДА Е ДДС РЕЖИМ
              В ЗДДС има дефиниця за "основна дейност", но тя важи само във връзка чл. 70 (право за приспадане на данъчен кредит).

              18а. (нова - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) "Основна дейност" по смисъла на чл. 70, ал. 2, т. 5 е дейността на регистрираното лице, когато общата стойност на извършените от лицето доставки по една или повече от изброените в чл. 70, ал. 2, т. 1 - 4 дейности представлява повече от 50 на сто от общата стойност на всички изпълнени от лицето доставки през последните 12 месеца преди текущия месец, независимо дали са изтекли 12 месеца от регистрацията по този закон.
              Не е ясно дали тази дефиниция може да се ползва в контекста на чл. 96, защото тя се отнася само с чл. 70.

              Чл. 96.
              ...
              (3) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) В облагаемия оборот не се включват доставките по ал. 2, т. 2 и 3, когато не са свързани с основната дейност на лицето, доставките на дълготрайни активи, използвани в дейността на лицето, както и доставките за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2 и 3.

              Съгласно чл. 46 от Закона за нормативните актове разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България. Когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта.

              Съгласно чл. 37 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове, думи или изрази с утвърдено правно значение се използват в един и същ смисъл във всички нормативни актове. Ако се налага отклонение от общоприетия смисъл на дума или израз, с допълнителна разпоредба се определя смисълът им за съответния нормативен акт. По този начин се постъпва и когато при прилагане на нормативния акт могат да възникнат съмнения относно смисъла на употребена дума или израз.

              В становище на нап Изх. № 91-00-114/18.04.2008 год. (преди да напишат дефиниция за "основна дейност" за целите на чл. 70 от същия закон) написаха:

              За целите на чл. 96, ал. 3 от ЗДДС при определяне на основната дейност на лицето следва да се имат предвид фактори като: нетния размер на приходите, относителния дял на използваните дълготрайни активи, дела на заетите лица в дейността. Като водещ критерий все пак би могъл да бъде определен размерът на приходите за период не по-дълъг от последните дванадесет последователни месеца преди текущия месец. В случай обаче, че за лицето формирането на този преобладаващ процент от приходите има инцидентен, случаен, нерегулярен характер, основната дейност може да се определя съобразно останалите, посочени по – горе критерии, преценени съвкупно, включително като се отчитат намеренията и бизнес-плановете на лицето.
              Това за „намеренията и бизнес-плановте на лицето“ не знам как го измислиха.

              Също така дали „нетния размер на приходите“ противоречи на Обемът на продажбата на акции или търгуеми ценни книжа ... не могат да служат за разграничителен критерий.“? Може и да не противоречи, защото в първия случай може да се твърди, че става въпрос за разликата между продажната цена и цената на придобиване (печалбата), което е различно от „обемът на продажбата“.

              Зададох на НАП някои въпроси. Но не ми отговориха адекватно. Отговор на някои въпроси получих и твърдят, пратиха ми също така отговори на подобни въпроси (изпратиха стари отговори на подобни въпроси).

              Отговорите на НАП може да изтеглите от тук

              Това са някои от въпросите, които им зададох:

              Разгледах вашия наръчник за ДДС и по-точно „ФИШ X.6“.

              Там пише, че приходи от ценни книжа и капитали извън обхвата на ДДС са:

              1. Операциите, представляващи обикновено придобиване или продажба на дялово участие, когато нямат за цел използването на имуществото за получаване на редовен приход.

              2. Операции по обикновено придобиване и продажба на други търгуеми ценни книжа, което се счита за обикновено управление на портфейлна инвестиция, както това би направило частно лице.
              Какво значи „обикновено“ придобиване и кое придобиване не е „обикновено“?

              Дяловете от борсово търгувани фондове (ETF) „други търгуеми ценни книжа“ ли са или не са такива, защото са „дялово участие“?

              Какво означава „обикновено управление на портфейлна инвестиция“?

              Какво означава „както това би направило частно лице“?

              Портфейлната инвестиция само акции ли може да съдържа или и други финансови инструменти (дялове от борсово търгувани фондове, опции, договори за разлика, фючърси)?

              Покупките и продажбите на акции от физическо лице чрез инвестиционен посредник във всички случаи ли попадат в рамките на точка 2?

              Покупките и продажбите на договори за разлика от физическо лице чрез инвестиционен посредник във всички случаи ли попадат в рамките на точка 2?

              Покупките и продажбите на опции от физическо лице чрез инвестиционен посредник във всички случаи ли попадат в рамките на точка 2?

              Покупките и продажбите на фючърси от физическо лице чрез инвестиционен посредник във всички случаи ли попадат в рамките на точка 2?

              Във „ФИШ X.6“ прочетох още:

              Обемът на продажбата на акции или търгуеми ценни книжа и прибягването на специализирани консултантски услуги не могат да служат за разграничителен критерий.

              Само когато операциите по придобиване и продажба на ценни книжа се осъществяват в рамките на упражняваната търговска дейност по сделки с ценни книжа, това представлява реална икономическа дейност, попадаща в обхвата на ДДС.

              Какво трябва да направи (или да не направи) едно физическо лице за да не бъдат разглеждани операциите по придобиване и продажба на финансови инструменти като осъществявани в рамките на упражнявана търговска дейност по сделки с ценни книжа?

              Достатъчно ли е физическото лице да не се регистрира като ЕТ за да се предотврати участието на продажбите на финансови инструменти във формирането на облагаем оборот?

              Ако физическото лице е нямало други доходи през годината когато е получило доходите от продажби на финансови активи, това значи ли, че „операциите по придобиване и продажба на ценни книжа се осъществяват в рамките на упражняваната търговска дейност по сделки с ценни книжа“?

              Може ли да се твърди, че няма упражнявана търговска дейност, защото физическото лице продава финансовите инструменти и ценните метали чрез същия ИП, чрез който ги е придобило?

              Ако физическото лице има други доходи, но те са по-малки по размер от оборота от продажба на финансови инструменти, това значи ли, че „операциите по придобиване и продажба на ценни книжа се осъществяват в рамките на упражняваната търговска дейност по сделки с ценни книжа“?

              А доходите (разликата между продажната цена и цената на придобиване) може ли да служат като разграничителен критерий?

              Това не противоречи ли на „Обемът на продажбата на акции или търгуеми ценни книжа ... не могат да служат за разграничителен критерий.“?
              Два прости метода за легално намаляване на данъците
            Working...
            X