Специално заради теб свалих тази статия по твоя проблем. Прочети я добре и се научи как се действа при тези ситуации.
И НЕ СЕ ТРЕВОЖИ ЗА РЕЙТИНГА НА ГЕРБ - ТОЙ СЕ КАЧВА УСПЕШНО
http://www.dnevnik.bg/izbori2009/pro...e_izprati_pet/
Риалити цирк от трагедията на две деца
От Фани Давидова*
03 юни 2009,
http://www.dnevnik.bg/analizi/2009/0...a_na_dve_deca/
Страстта към риалити форматите у нас взе застрашителни размери. Във всички медии тече житейската драма на семейството на Тодор Василев от Асеновград, полската му съпруга и двете им деца. Осемгодишната Николета и седемгодишният й брат Павел живеят вече две години заедно с баща си, след като мъжът решава да се върне от Полша с децата в България.
Телевизионен репортаж показа как две деца бяха взети от баща им, влачени по улицата, блъскани, бити, едното натикано в кола, баща им - прострян на улицата от полицаи. Около тях се бият възрастни, чуват се викове за помощ, накрая децата бяха натоварени в кола на чуждо посолство и откарани на някъде. Жената, влачеща момиченцето, е с разбит нос, тече кръв. Сюжетът се развива пред очите ни, в него има всичко: смесен брак, гурбет в Испания, проблеми на майката с алкохола, изневери, отвличане - изобщо всички екстри. В разгара на драмата: "...привърженици на ФК "Левски" протестираха пред посолството на Полша. Феновете организираха мирното шествие до мисията в защита за бащата и двете му деца от Асеновград, след като мачът между "Левски" и "Миньор" - Перник, завърши." - цитирам буквално информационните агенции, защото по-хубаво не мога да го измисля. Пред полското посолство по различно време различни групи размахват разнообразни неща - на снимки видях огромен транспарант "България ще се бори за две деца", плюшено кученце, откъснат лист от тетрадка "Върнете ни Ники" и нарисувани български знаменца. Телевизионните камери постоянно следят бащата, който в първите дни от "риалитито" даде многобройни телевизионни изявления под бурни аплаузи и насърчителните викове на тълпата: "Няма никаква Хагска конвенция, няма решение на съда, което трябва да разплаква деца." (Викове "терор!")
После се оказа, че бащата се укрива заедно със сина си
камери предадоха интервю с укриващите се. Само не знам кога ще започнем да пускаме sms "Ако искате да подкрепите Тодор, наберете 123", "Ако искате Ники да остане в Полша, наберете 456", "Ако мислите, че ФК "Левски" е уговорил мача с "Миньор", наберете 678".
Категорично не искам да подценявам трагедията, която двете деца със сигурност изживяват. За съжаление те са поставени в центъра на тази именно от родителите си. За още по-голямо съжаление намесените в историята компетентни органи превърнаха трагедията в цирк.
Вероятно малко яснота по този случай от правна гледна точка не е излишна. Основните нормативни документи, имащи отношение към такъв казус, са българският Семеен кодекс, Граждански процесуалния кодекс (ГПК ) на РБ, Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, Регламент (ЕО) 2201/2003 г. от 27 ноември 2003 г. на Съвета на ЕС относно компетентността и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност.
Популярно обяснено - в случая имаме съдебно решение от полски съд, както и две решения от български съдилища, които единодушно отсъждат, че двете деца следва да живеят при майка си в Полша. Когато има постановено съдебно решение от чужд съд и то е признато от български съд (екзекватура), чуждото решение има сила на територията на България със сила на "присъдено нещо" (означава неотменимо) и подлежи на изпълнение. Съдебното решение има приоритет пред всякакви други актове на изпълнителната власт. В този смисъл всяка държавна институция
няма как да не изпълни съдебното решение
Ако не го направи- това е престъпление. Способите и средствата за съдебно изпълнение са изчерпателно описани в раздела "Изпълнително производство" от българския ГПК. Орган, който фактически извършва това изпълнение, е съдията-изпълнител. Органите на полицията и социалните работници от Агенцията за социално подпомагане са длъжни да окажат съдействие да "улеснят" изпълнението, а не да го препятстват. В чест на истината трябва да отбележим, че социалните работници категорично не улесниха предаването на децата.
Остава въпросът какво е предприел бащата в рамките на двете години, в които децата са живели при него. Предприел ли е всички дадени му от законодателството процесуални възможности, за да защити интереса им, и какво би могъл да направи. Като най-проста стъпка би могъл да поиска съдействие от Агенцията за закрила на детето, като се консултира с тях за възможностите децата да останат у нас. Второ - би могъл да инициира бракоразводен процес, в рамките на който да поиска лишаване на майката от родителски права, доказвайки неспособността й да полага родителски грижи за децата. Разбира се, най-доброто решение би било, ако този процес се състои още в Полша - тогава дори и да загуби правата върху децата, бащата би могъл да се ползва от правата си по Регламент (ЕО) 2201/2003 и да поиска да се определят "мерки за лични отношения". Оставяйки настрана емоционалната част на историята, нека все пак е ясно, че казусът е бил разглеждан от полски и български съдилища, които най-вероятно са направили необходимите проучвания, за да стигнат до единодушното решение, че интересът на децата е да живеят при майката. И трите пъти бащата очевидно не е успял да докаже, че интересът на децата е те да живеят при него. Съдебните решения по случая са факт. Логичният въпрос е не дали, а как следва да се изпълни то. Защото е недопустимо беззащитни и невръстни деца да бъдат "предавани " по този начин. Отвратителното е, че две малки деца са използвани и насилени, а тяхната драма е
повод за разиграване на обществени циркове
В някакъв абстрактен смисъл проблемът на този казус е и тоталната липса на доверие в институциите. Бащата им няма доверие и затова изобщо не си дава труда да ги сезира. Огромен процент от българите биха постъпили по същия начин. Бащата няма доверие, че законите в България се прилагат ефективно, затова не си дава труда да ги проучи сам и да използва възможностите, които те му дават. Още по-голям процент от българите биха направили същото. Бащата очевидно няма доверие и на адвокатите - в тази професия са прочути народни душмани, затова и не ползва услугите им навреме. Бащата обаче има огромно доверие в риалити форматите и очевидно има основание за това. Но изводът, който случаят налага, е прост и банален:
ползвайте специализирана помощ навреме
Българското законодателство разполага с инструменти, които разрешават цивилизовано подобни казуси. Ясно е кои са отговорните институции. Ясни са и процедурите. Разбира се, те са ясни основно на юристите. Не се налага всички граждани да ги познават в детайли. Адвокатите по цял свят не се ползват с особено добра репутация, но в цивилизованата част на света все пак ползват услугите им. В противен случай оставаме в пошлостта на риалитито.
Министър Миглена Тачева твърди, че дълбоко се е замислила дали трябва да остане министър в "държава, в която върховенството на закона и на едно съдебно решение се интерпретират по този начин". Тя е доказан юрист и добър професионалист, но мисля, че е добре да се замисли по-скоро как да остане министър в държава, в която съдебната система така е девалвирала доверието към себе си, че хората приемат като единствен изход да се справят сами и въпреки съдебните решения.
*Авторът е юрист в "Програма Достъп до информация
И НЕ СЕ ТРЕВОЖИ ЗА РЕЙТИНГА НА ГЕРБ - ТОЙ СЕ КАЧВА УСПЕШНО
http://www.dnevnik.bg/izbori2009/pro...e_izprati_pet/
Риалити цирк от трагедията на две деца
От Фани Давидова*
03 юни 2009,
http://www.dnevnik.bg/analizi/2009/0...a_na_dve_deca/
Страстта към риалити форматите у нас взе застрашителни размери. Във всички медии тече житейската драма на семейството на Тодор Василев от Асеновград, полската му съпруга и двете им деца. Осемгодишната Николета и седемгодишният й брат Павел живеят вече две години заедно с баща си, след като мъжът решава да се върне от Полша с децата в България.
Телевизионен репортаж показа как две деца бяха взети от баща им, влачени по улицата, блъскани, бити, едното натикано в кола, баща им - прострян на улицата от полицаи. Около тях се бият възрастни, чуват се викове за помощ, накрая децата бяха натоварени в кола на чуждо посолство и откарани на някъде. Жената, влачеща момиченцето, е с разбит нос, тече кръв. Сюжетът се развива пред очите ни, в него има всичко: смесен брак, гурбет в Испания, проблеми на майката с алкохола, изневери, отвличане - изобщо всички екстри. В разгара на драмата: "...привърженици на ФК "Левски" протестираха пред посолството на Полша. Феновете организираха мирното шествие до мисията в защита за бащата и двете му деца от Асеновград, след като мачът между "Левски" и "Миньор" - Перник, завърши." - цитирам буквално информационните агенции, защото по-хубаво не мога да го измисля. Пред полското посолство по различно време различни групи размахват разнообразни неща - на снимки видях огромен транспарант "България ще се бори за две деца", плюшено кученце, откъснат лист от тетрадка "Върнете ни Ники" и нарисувани български знаменца. Телевизионните камери постоянно следят бащата, който в първите дни от "риалитито" даде многобройни телевизионни изявления под бурни аплаузи и насърчителните викове на тълпата: "Няма никаква Хагска конвенция, няма решение на съда, което трябва да разплаква деца." (Викове "терор!")
После се оказа, че бащата се укрива заедно със сина си
камери предадоха интервю с укриващите се. Само не знам кога ще започнем да пускаме sms "Ако искате да подкрепите Тодор, наберете 123", "Ако искате Ники да остане в Полша, наберете 456", "Ако мислите, че ФК "Левски" е уговорил мача с "Миньор", наберете 678".
Категорично не искам да подценявам трагедията, която двете деца със сигурност изживяват. За съжаление те са поставени в центъра на тази именно от родителите си. За още по-голямо съжаление намесените в историята компетентни органи превърнаха трагедията в цирк.
Вероятно малко яснота по този случай от правна гледна точка не е излишна. Основните нормативни документи, имащи отношение към такъв казус, са българският Семеен кодекс, Граждански процесуалния кодекс (ГПК ) на РБ, Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, Регламент (ЕО) 2201/2003 г. от 27 ноември 2003 г. на Съвета на ЕС относно компетентността и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност.
Популярно обяснено - в случая имаме съдебно решение от полски съд, както и две решения от български съдилища, които единодушно отсъждат, че двете деца следва да живеят при майка си в Полша. Когато има постановено съдебно решение от чужд съд и то е признато от български съд (екзекватура), чуждото решение има сила на територията на България със сила на "присъдено нещо" (означава неотменимо) и подлежи на изпълнение. Съдебното решение има приоритет пред всякакви други актове на изпълнителната власт. В този смисъл всяка държавна институция
няма как да не изпълни съдебното решение
Ако не го направи- това е престъпление. Способите и средствата за съдебно изпълнение са изчерпателно описани в раздела "Изпълнително производство" от българския ГПК. Орган, който фактически извършва това изпълнение, е съдията-изпълнител. Органите на полицията и социалните работници от Агенцията за социално подпомагане са длъжни да окажат съдействие да "улеснят" изпълнението, а не да го препятстват. В чест на истината трябва да отбележим, че социалните работници категорично не улесниха предаването на децата.
Остава въпросът какво е предприел бащата в рамките на двете години, в които децата са живели при него. Предприел ли е всички дадени му от законодателството процесуални възможности, за да защити интереса им, и какво би могъл да направи. Като най-проста стъпка би могъл да поиска съдействие от Агенцията за закрила на детето, като се консултира с тях за възможностите децата да останат у нас. Второ - би могъл да инициира бракоразводен процес, в рамките на който да поиска лишаване на майката от родителски права, доказвайки неспособността й да полага родителски грижи за децата. Разбира се, най-доброто решение би било, ако този процес се състои още в Полша - тогава дори и да загуби правата върху децата, бащата би могъл да се ползва от правата си по Регламент (ЕО) 2201/2003 и да поиска да се определят "мерки за лични отношения". Оставяйки настрана емоционалната част на историята, нека все пак е ясно, че казусът е бил разглеждан от полски и български съдилища, които най-вероятно са направили необходимите проучвания, за да стигнат до единодушното решение, че интересът на децата е да живеят при майката. И трите пъти бащата очевидно не е успял да докаже, че интересът на децата е те да живеят при него. Съдебните решения по случая са факт. Логичният въпрос е не дали, а как следва да се изпълни то. Защото е недопустимо беззащитни и невръстни деца да бъдат "предавани " по този начин. Отвратителното е, че две малки деца са използвани и насилени, а тяхната драма е
повод за разиграване на обществени циркове
В някакъв абстрактен смисъл проблемът на този казус е и тоталната липса на доверие в институциите. Бащата им няма доверие и затова изобщо не си дава труда да ги сезира. Огромен процент от българите биха постъпили по същия начин. Бащата няма доверие, че законите в България се прилагат ефективно, затова не си дава труда да ги проучи сам и да използва възможностите, които те му дават. Още по-голям процент от българите биха направили същото. Бащата очевидно няма доверие и на адвокатите - в тази професия са прочути народни душмани, затова и не ползва услугите им навреме. Бащата обаче има огромно доверие в риалити форматите и очевидно има основание за това. Но изводът, който случаят налага, е прост и банален:
ползвайте специализирана помощ навреме
Българското законодателство разполага с инструменти, които разрешават цивилизовано подобни казуси. Ясно е кои са отговорните институции. Ясни са и процедурите. Разбира се, те са ясни основно на юристите. Не се налага всички граждани да ги познават в детайли. Адвокатите по цял свят не се ползват с особено добра репутация, но в цивилизованата част на света все пак ползват услугите им. В противен случай оставаме в пошлостта на риалитито.
Министър Миглена Тачева твърди, че дълбоко се е замислила дали трябва да остане министър в "държава, в която върховенството на закона и на едно съдебно решение се интерпретират по този начин". Тя е доказан юрист и добър професионалист, но мисля, че е добре да се замисли по-скоро как да остане министър в държава, в която съдебната система така е девалвирала доверието към себе си, че хората приемат като единствен изход да се справят сами и въпреки съдебните решения.
*Авторът е юрист в "Програма Достъп до информация
Първоначално изпратено от Jay Gould
То и за това, последната седмица, само рейтинга на ДПС се качва май, а всички други дълдисват. Който е прост, служи за мост 
Коментар