И както винаги външната преса е обективна с писанията си за насШоуто на Георги и Симеон
България май не може без политически войни
и нещо също интересно касаещо- Големо импийч-капичване
Един стол пак се клати
България май не може без политически войни
Скандалът около злополучната стенограма на "помирителния" разговор между финансовия министър и държавния глава вече втора седмица ангажира публичното говорене на политиците и обществените настроения в България.От гранитните сцени на държавната власт в най-бедната и тежко закъсала от икономическата криза членка на ЕС отново кънти водевилна гюрултия. Този път кавгата беше провокирана от поредната инфантилна телевизионна изява на вицепремиера и финансов министър Симеон Дянков, който - съзнателно или не - изръси в ефира на развлекателно тв-шоу многозначителна двусмислица по адрес на внезапно станалия изострено чувствителен към намеци за корупция президент Георги Първанов, който пък му поиска или обяснение, или оставката.
Кой кого пердаши
Доскорошният главен икономист в Световната банка беше накаран спешно да се помири с някогашния лидер на БСП и докато се усети, че наивно е влязъл в заложения от най-личния ловджия в държавата и неговите викачи „вълчи капан”, на бърза ръка беше тръшнат на земята с предварително подготвеното за отстрел на политически дивеч словесно бренеке.
Трофеят, под формата на стенограма, светкавично беше провесен в интернет, и съответно за броени часове врявата набра обичайните за местните географски ширини сила и мощ.
Докато през последните десетина дена политическа и медийна София се тресат в запенена еуфория от разправията, този път публиката извън границите на страната мълчаливо наблюдава сеира. Мълчи Брюксел, мълчи Вашингтон, дори Москва и Скопие мълчат. Кимат с глава и недоумяват откъде българите намират толкова излишна енергия в кризата, за да я пилеят в безкрайните си „семейни” политически кавги.
Когато, например, стартираха полицейските операции „Наглите” и „Октопод”, отвън се чуха окуражителни възгласи, сиреч, действайте, във ваша полза е да се отървете от най-сериозните си апаши. Приказките за новия американски противоракетен „чадър” също породиха емоции на изток и запад от държавата. Сега обаче мълчанието е тревожно и тежко, тъй като ако след финансовия срив в Гърция и България се плъзне по спиралата на евентуална политическа и икономическа криза, Югоизточна Европа би могла на бърза ръка да се върне сред драматичните световни новини.
На този етап от поредната „национална” гюрултия става ясно, че участниците в нея - правителство и президент - ще използват всички похвати на сценичния политически пердах, за да отвличат публиката от нейните тежки социални и икономически проблеми, от опасно засилващата се бедност, както и да трупат „точки” за бъдещите местни и президентски избори. :eusa_clap:
Българското дежа вю
Несъмнено в импровизирано родилото се „шоу” по традиция ще се мернат обичайните втръснали и свежи, повече или по-малко талантливи политически аркашки, статисти и комедианти, които под „зоркото” око на демократичните български медии ще изпълняват, кой както може, своите монолози, коронни номера и трикове от последните две десетилетия. И за да не остане незабелязан за историческите хроникьори един ден, справедливо е сегашният спектакъл да бъде озаглавен „Шоуто на Георги и Симеон”. Което не отнема възможността за изява и на други, освен президента и финансовия министър, следващи таланти!
Така че сезонът на политическите представления в България комай отново настъпи, не дочакал дори пукването на пролетта. „Шоу тайм!” - време е за шоу, както казват американците.
Автор: Георги Папакочев, Редактор: Александър Андреев
http://www.dw-world.de/dw/article/0,,5337371,00.html
Кой кого пердаши
Доскорошният главен икономист в Световната банка беше накаран спешно да се помири с някогашния лидер на БСП и докато се усети, че наивно е влязъл в заложения от най-личния ловджия в държавата и неговите викачи „вълчи капан”, на бърза ръка беше тръшнат на земята с предварително подготвеното за отстрел на политически дивеч словесно бренеке.
Трофеят, под формата на стенограма, светкавично беше провесен в интернет, и съответно за броени часове врявата набра обичайните за местните географски ширини сила и мощ.Докато през последните десетина дена политическа и медийна София се тресат в запенена еуфория от разправията, този път публиката извън границите на страната мълчаливо наблюдава сеира. Мълчи Брюксел, мълчи Вашингтон, дори Москва и Скопие мълчат. Кимат с глава и недоумяват откъде българите намират толкова излишна енергия в кризата, за да я пилеят в безкрайните си „семейни” политически кавги.
Когато, например, стартираха полицейските операции „Наглите” и „Октопод”, отвън се чуха окуражителни възгласи, сиреч, действайте, във ваша полза е да се отървете от най-сериозните си апаши. Приказките за новия американски противоракетен „чадър” също породиха емоции на изток и запад от държавата. Сега обаче мълчанието е тревожно и тежко, тъй като ако след финансовия срив в Гърция и България се плъзне по спиралата на евентуална политическа и икономическа криза, Югоизточна Европа би могла на бърза ръка да се върне сред драматичните световни новини.
На този етап от поредната „национална” гюрултия става ясно, че участниците в нея - правителство и президент - ще използват всички похвати на сценичния политически пердах, за да отвличат публиката от нейните тежки социални и икономически проблеми, от опасно засилващата се бедност, както и да трупат „точки” за бъдещите местни и президентски избори. :eusa_clap:
Българското дежа вю
Несъмнено в импровизирано родилото се „шоу” по традиция ще се мернат обичайните втръснали и свежи, повече или по-малко талантливи политически аркашки, статисти и комедианти, които под „зоркото” око на демократичните български медии ще изпълняват, кой както може, своите монолози, коронни номера и трикове от последните две десетилетия. И за да не остане незабелязан за историческите хроникьори един ден, справедливо е сегашният спектакъл да бъде озаглавен „Шоуто на Георги и Симеон”. Което не отнема възможността за изява и на други, освен президента и финансовия министър, следващи таланти!
Така че сезонът на политическите представления в България комай отново настъпи, не дочакал дори пукването на пролетта. „Шоу тайм!” - време е за шоу, както казват американците.
Автор: Георги Папакочев, Редактор: Александър Андреев
http://www.dw-world.de/dw/article/0,,5337371,00.html
и нещо също интересно касаещо- Големо импийч-капичване
Един стол пак се клати
ГЕРБ започва процедура по отстраняване на президента Георги Първанов. Тази война не може да бъде спечелена, затова е по-добре изобщо да не бъде започвана - твърди в гледната си точка Емилиян Лилов.
И без това достатъчно бурни политически ветрове духат напоследък в България, че само това ни липсваше - утре да осъмнем с отстранен президент. И тук въобще не става въпрос за личността на сегашния държавен глава - дали е комунист, агент на ДС или приятел с хора като Слободан Милошевич или Саддам Хюсеин. Тук става въпрос за президентската институция, за един от стълбовете на демокрацията.
Дай си ми куклите...
Изобщо не е нужно непременно да харесваме социалиста Първанов, за да признаем, че са смехотворни аргументите, с които (и тези управляващи) тръгват да го "капичват" с импийчмънт. Едни други управляващи щяха да го отстраняват заради това, че не е свикал Консултативния съвет по национална сигурност?! Дори не е и смехотворно, а достойно за спор от детската градина в стил "дай си ми куклите, на ти си парцалките".
Диспозитивът в Конституцията е ясен - държавният глава може да бъде отстранен само ако трайно не изпълнява задълженията си или ако бъде уличен в държавна измяна. Очевидно случаят със стенограмата не е нито едното, нито другото. Казано иначе - няма основание за отстраняване на президента. Скандалът обаче, който произведе тази стенограма, показва нещо много важно - че отношенията между президента и министър-председателя са така непоправимо разклатени, че и най-малкото камъче вече може да обърне колата.
И без друго премиерът вече воюва на достатъчно фронтове - срещу престъпниците и корумпираните, срещу преялите с власт предишни управници, синдикатите май нещо много не го харесват, земеделците и лекарите - също. Сега го виждаме готов да се хвърли в битка и с президента. Вярно е, че досега Борисов не познава поражение. Той знае, че победителите не ги съдят. И ще направи всичко възможно, за да спечели това, което е започнал.
В какво се цели Борисов?
Съмнявам се обаче, че крайната цел е отстраняването на президента Първанов. Най-малкото, защото България не е Америка и няма никакви традиции с тази процедура, която освен това (неслучайно) е изключително усложнена. По-скоро Борисов се цели в друго - да попречи на Първанов да се позиционира така, че след година и половина, когато напусне "Дондуков", да е в състояние да постави началото на една нова и силна Социалистическа партия.
Една източна поговорка казва, че "ловът със соколи е брат на войната". Не знам в какви битки още ще се хвърля премиерът Борисов. Сигурен съм обаче, че тъкмо навреме той получава почетния знак "Стефан Стамболов", върху който е изписано следното: "Малките свои честолюбия и разлики на мнения да пожертваме пред олтара на Отечеството си".
http://www.dw-world.de/dw/article/0,,5340221,00.html
И без това достатъчно бурни политически ветрове духат напоследък в България, че само това ни липсваше - утре да осъмнем с отстранен президент. И тук въобще не става въпрос за личността на сегашния държавен глава - дали е комунист, агент на ДС или приятел с хора като Слободан Милошевич или Саддам Хюсеин. Тук става въпрос за президентската институция, за един от стълбовете на демокрацията.
Дай си ми куклите...
Изобщо не е нужно непременно да харесваме социалиста Първанов, за да признаем, че са смехотворни аргументите, с които (и тези управляващи) тръгват да го "капичват" с импийчмънт. Едни други управляващи щяха да го отстраняват заради това, че не е свикал Консултативния съвет по национална сигурност?! Дори не е и смехотворно, а достойно за спор от детската градина в стил "дай си ми куклите, на ти си парцалките".
Диспозитивът в Конституцията е ясен - държавният глава може да бъде отстранен само ако трайно не изпълнява задълженията си или ако бъде уличен в държавна измяна. Очевидно случаят със стенограмата не е нито едното, нито другото. Казано иначе - няма основание за отстраняване на президента. Скандалът обаче, който произведе тази стенограма, показва нещо много важно - че отношенията между президента и министър-председателя са така непоправимо разклатени, че и най-малкото камъче вече може да обърне колата.
И без друго премиерът вече воюва на достатъчно фронтове - срещу престъпниците и корумпираните, срещу преялите с власт предишни управници, синдикатите май нещо много не го харесват, земеделците и лекарите - също. Сега го виждаме готов да се хвърли в битка и с президента. Вярно е, че досега Борисов не познава поражение. Той знае, че победителите не ги съдят. И ще направи всичко възможно, за да спечели това, което е започнал.
В какво се цели Борисов?
Съмнявам се обаче, че крайната цел е отстраняването на президента Първанов. Най-малкото, защото България не е Америка и няма никакви традиции с тази процедура, която освен това (неслучайно) е изключително усложнена. По-скоро Борисов се цели в друго - да попречи на Първанов да се позиционира така, че след година и половина, когато напусне "Дондуков", да е в състояние да постави началото на една нова и силна Социалистическа партия.
Една източна поговорка казва, че "ловът със соколи е брат на войната". Не знам в какви битки още ще се хвърля премиерът Борисов. Сигурен съм обаче, че тъкмо навреме той получава почетния знак "Стефан Стамболов", върху който е изписано следното: "Малките свои честолюбия и разлики на мнения да пожертваме пред олтара на Отечеството си".
http://www.dw-world.de/dw/article/0,,5340221,00.html
Коментар