Мишел Мафезоли: Това е краят на демократичния идеал, скъпи приятелю. Ще се лее кръв
Автор: TVLibertés
9 август 2024 г.
"Трябва да ви призная, скъпи приятелю, че за мен това е краят на демократичният идеал. Трябва да приемем тази идея. Една голяма дама на мисълта, Хана Аренд, показа, че демократичният идеал е създаден въз основа на онова, което току-що описах: аз имам философска представа, съвкупност от идеи, успявам да ви убедя, вие ми давате гласа си, това е политическото представителство. Поради причините, които посочих, вече няма представителство. Сегашната власт няма идеи, вследствие на което има въздържане от гласуване. Малко е деликатно това, което ще кажа, но вече не става дума за демократичния идеал, вече няма демокрация. Продължават да говорят за демокрация - “демокрацията това, демокрацията онова” -, но вече не става дума за това. Може би има връщане към авторитарни режими, което не ме притеснява. Autoritas на латински означава това, което израства. Може би демокрацията е характеризирала модерността - ХVII, ХVIII, ХIХ и започна да се разпада през миналия ХХ век. А сега сме в един от онези моменти, в които усещаме, че нещо приключва, една епоха приключва, т.е. демокрацията. (...) Ще има различни метежи, вълнения, бунтове, надигания, които ще изразят факта, че хората вече не се разпознават в театралността, театрализацията на днешните властимащи. И това все повече ще се изразява или чрез въздържане от гласуване, или чрез бунтове. Това е. Не съм пророк - не знам какво ще роди това, но забелязвам, че на всеки четири века, когато завършва една епоха, когато има такава пропаст между елитите и народа, винаги има неизбежни форми на въстания, бунтове. Това казва известният френски социолог Мишел Мафезоли.
- Добър ден на всички в нашето предаване, в компанията на Мишел Мафезоли. Добър ден, господине!
- Добър ден!
- Мишел Мафезоли, вие сте почетен професор в Сорбоната, член на Университетския институт на Франция (IUF), социолог и публикувахте книгата си “Есета за насилието” (Essais sur la violence) в издателство Cerf. Мишел Мафезоли, да започнем с дефиниция на насилието.
- Дефиницията винаги е нещо деликатно. Аз просто припомням, че нашият вид е също животински вид, следователно антропологично, т.е. в гените на нашата раса, както и на други животински видове, е записано насилието, т.е. силата, която ни тласка и която много често превръща другия във враг, независимо какъв е този друг. Така че откриваме насилието във всичките му форми и бих казал по всяко време.
- Правите ли разлика между сила и насилие?
- Не, бих казал, че насилието е virtus, т.е. това е основно силата. Извините, че съм педант, но на латински това е vis, силата, която е в сърцевината на онова, което е всеки един от нас индивидуално и колективно. Подзаглавието на книгата ми е “Баналното и основополагащо насилие”, т.е. винаги има насилие. Целият проблем е в това как да се справим с това насилие, как да го ритуализираме, по-образно бих казал как да го хомеопатизираме. Уравновесените общества не отричаха насилието, а се приспособяваха към него, успяваха да го управляват. Това е туптящото сърце на моята книга - да умеем да управляваме нещо, което е тук, структурно, фундаментално.
- Но към едно дете например може да се прояви сила, за да бъде възпитано, но без да се стига до насилие, което би могло да го унищожи.
- Не, не, разбира се. Вие сте прав. Тук размишлявам за насилието като за матрица, в която се намираме. Освен това може да се прояви по различни начини, може да приеме различни форми и силата е една от тях. Тази книга се появи през 1978 г., т.е. това е стара книга, от началото на моята кариера, вече има шест-седем издания и по същество се опитвам да покажа, моята основна идея, която току-що изразих, е, че трябва да управляваме нещо в обществото, което е вътре в самите нас. Във всеки от нас има насилие, независимо дали го искаме или не, дори в любовните отношения има форма на насилие. Разбира се и от политическа гледна точка. Целта ми е да покажа, че няма никаква полза да се отрича нещо, което е тук. Отричането означава, че не виждам, че не искам да видя това, което казва народната мъдрост, въпреки че то ще ни избоде очите. Следователно въпросът е какво правим, за да се справим с това.
- Когато казвате, че уравновесеното общество прибягва да насилието, ако добре съм ви разбрал, означава ли това, че нашето, френското общество е уравновесено?
- Не. Не съм казал “прибягване до насилието”. Казах, че уравновесеното общество е общество, което умее да управлява насилието. Това е малко по-различно. Ще ви дам пример с един мит, който имаше голямо въздействие върху мен в младостта ми, в началото на моята кариера. Това е град Тива, който е основан от митичния Кадмос. Кадмос имал двама внуци. Той отстъпил управлението на града на Пентей, който е мъдрият ръководител, бюрократът по онова време, технократът, ако мога така да се изразя, много рационален. И митът започва, казвайки, че град Тива откупил правото повече да не умира от глад с правото да умре от скука - всичко е рационално, всичко е добре управлявано. Тогава жените, водени от Агава, майката на Пентей, отишли да търсят втория внук на Кадмос, който е Дионис. Написах книга за Дионис, това е фигура, която ще въведе силата на насилието - това са Дионисиите, вакханалиите…
- От гръцки празникът на виното.
- Празникът на виното, а също и форми на насилие - това са прословутите вакханалии, Дионисиите, но това е ритуализирано насилие, т.е. само Пентей е убит. И в този момент градът си възвръща душата.
- Това е жертвоприношение.
- Накратко. Но какво искам да кажа с това? Искам да кажа, че този град е умирал от скука, защото е бил твърде рационален и следователно e било уместно само да се ритуализира това насилие. В Средновековието това е бил Празникът на глупците, дуелите в първоначалния им смисъл, т.е. моменти, които можем да наречем с един израз на Аристотел - катарзис. Катарзисът е когато се пречистваме от нещо, което е в нас, както в социалното тяло, така и в индивидуалното тяло. И следователно, когато казвам да се управлява насилието, това означава да се очистим от насилието. Навремето спорих теоретично в различни статии с една министърка - Сеголен Роаял, която направи закон срещу подигравките по време на церемониите по посвещаване на новите студенти. Аз показвах, че отхвърлянето на тези подигравки ще доведе до много по-сериозни форми на насилие. Тоест, ако не се пречистим чрез тези подигравки, в които очевидно може да има насилие, това ще доведе до много по-неконтролируеми елементи. Добре виждаме по различни начини как се случва това - изметта в предградията, младежките или други сбивания, за мен това е отмъщението.
- Смятате, че липсата на война на френска територия днес води до това насилие, което виждаме в обществото?
- Ще отида още по-надълбоко - именно защото искаха да стерилизират всяко нещо, да сведат всичко до нулев риск - това, което се случи през последните две-три години с носенето на намордници, бариерните жестове, карантината и др., това е пастьоризация на съществуването. Това означава просто да не приемем, че нашият човешки вид има крайност, върви към смъртта, това е нашето място. Следователно цялото изкуство е в това не да се отрича крайността, риска в различните му модулации, а да умеем да го управляваме. Това е туптящото сърце на моята книга. Пак казвам - не да придаваме стойност на насилието, а да осъзнаем, че ако не намерим начин да се очистим от него, то става перверзно в обикновения смисъл на думата. Pervers, pervir означава отклонявам се. Преди тази написах друга книга, озаглавена L'Ère des soulèvements (Епохата на бунтовете), която излезе преди две-три години и в която показвах, че ще има все повече такива бунтове, че ще се лее кръв в много отношения. Защото не съумяхме да интегрираме, да признаем, да приемем - да приемем, не да канонизираме, а да осъзнаем, че това насилие ни съставлява и въпросът е какво правим с него. Как се оправяме с него? Това е основната ми идея от дълго време. Няма никаква полза от нулевия риск. Дължа това на моя учител Жилбер Дюран, който показа, че в нас винаги има тъмнина, има сянка, не само светлина и че не съществува човек без сянка, не съществува общество без сянка. Следователно цялото изкуство е в това как се управлява тази сянка. Насилието е сянка.
- Говорите за този нулев риск, за този принцип на предпазливостта - ние го видяхме по време на епизода с т. нар. здравна криза и всичко това доведе до насилие и жертване. Желанието за нулев риск също е насилие, то също води до насилие.
- Това е тоталитаризъм. Тази идея за нулевия риск, за хигиенизацията се разви през 70-те години и аз казах, че това е тоталитаризъм, наричах го “мек тоталитаризъм”. Но това е тоталитаризъм в тесния смисъл на думата и го видяхме ясно по време на психопандемията, която току-що премина и която може да породи единствено истерия. Народната мъдрост, здравомислието знае, че има насилие. Аз не искам да канонизирам насилието, точно обратното - казвам, че трябва да се намерят начини, уравновесените общества умеят да го управляват, но при нас не е така. И когато не умеем да го управляваме, това може да доведе до развитието на перверзни форми. Интересно е да се види как бунтовете през последните месеци…
- След смъртта на малкото момче.
- Беше ясно, че ще има подобни бунтове. Когато видите какво се случва по време на демонстрации, винаги има малки групи, които явно отиват, за да предизвикат безредици. Няма никаква полза да се отрича една антропологочина структура, т.е. това, което ни съставлява като хора, аnthropos, няма никаква полза да се отрича насилието, сянката, агресивността, термините нямат значение. Истинската мъдрост е да видим как това насилие да не се ожесточи, да не се прояви по неконтролируем начин. А според мен това все повече ще се случва.
Има още много, който го интересува статията е в гласове
Автор: TVLibertés
9 август 2024 г.
"Трябва да ви призная, скъпи приятелю, че за мен това е краят на демократичният идеал. Трябва да приемем тази идея. Една голяма дама на мисълта, Хана Аренд, показа, че демократичният идеал е създаден въз основа на онова, което току-що описах: аз имам философска представа, съвкупност от идеи, успявам да ви убедя, вие ми давате гласа си, това е политическото представителство. Поради причините, които посочих, вече няма представителство. Сегашната власт няма идеи, вследствие на което има въздържане от гласуване. Малко е деликатно това, което ще кажа, но вече не става дума за демократичния идеал, вече няма демокрация. Продължават да говорят за демокрация - “демокрацията това, демокрацията онова” -, но вече не става дума за това. Може би има връщане към авторитарни режими, което не ме притеснява. Autoritas на латински означава това, което израства. Може би демокрацията е характеризирала модерността - ХVII, ХVIII, ХIХ и започна да се разпада през миналия ХХ век. А сега сме в един от онези моменти, в които усещаме, че нещо приключва, една епоха приключва, т.е. демокрацията. (...) Ще има различни метежи, вълнения, бунтове, надигания, които ще изразят факта, че хората вече не се разпознават в театралността, театрализацията на днешните властимащи. И това все повече ще се изразява или чрез въздържане от гласуване, или чрез бунтове. Това е. Не съм пророк - не знам какво ще роди това, но забелязвам, че на всеки четири века, когато завършва една епоха, когато има такава пропаст между елитите и народа, винаги има неизбежни форми на въстания, бунтове. Това казва известният френски социолог Мишел Мафезоли.
- Добър ден на всички в нашето предаване, в компанията на Мишел Мафезоли. Добър ден, господине!
- Добър ден!
- Мишел Мафезоли, вие сте почетен професор в Сорбоната, член на Университетския институт на Франция (IUF), социолог и публикувахте книгата си “Есета за насилието” (Essais sur la violence) в издателство Cerf. Мишел Мафезоли, да започнем с дефиниция на насилието.
- Дефиницията винаги е нещо деликатно. Аз просто припомням, че нашият вид е също животински вид, следователно антропологично, т.е. в гените на нашата раса, както и на други животински видове, е записано насилието, т.е. силата, която ни тласка и която много често превръща другия във враг, независимо какъв е този друг. Така че откриваме насилието във всичките му форми и бих казал по всяко време.
- Правите ли разлика между сила и насилие?
- Не, бих казал, че насилието е virtus, т.е. това е основно силата. Извините, че съм педант, но на латински това е vis, силата, която е в сърцевината на онова, което е всеки един от нас индивидуално и колективно. Подзаглавието на книгата ми е “Баналното и основополагащо насилие”, т.е. винаги има насилие. Целият проблем е в това как да се справим с това насилие, как да го ритуализираме, по-образно бих казал как да го хомеопатизираме. Уравновесените общества не отричаха насилието, а се приспособяваха към него, успяваха да го управляват. Това е туптящото сърце на моята книга - да умеем да управляваме нещо, което е тук, структурно, фундаментално.
- Но към едно дете например може да се прояви сила, за да бъде възпитано, но без да се стига до насилие, което би могло да го унищожи.
- Не, не, разбира се. Вие сте прав. Тук размишлявам за насилието като за матрица, в която се намираме. Освен това може да се прояви по различни начини, може да приеме различни форми и силата е една от тях. Тази книга се появи през 1978 г., т.е. това е стара книга, от началото на моята кариера, вече има шест-седем издания и по същество се опитвам да покажа, моята основна идея, която току-що изразих, е, че трябва да управляваме нещо в обществото, което е вътре в самите нас. Във всеки от нас има насилие, независимо дали го искаме или не, дори в любовните отношения има форма на насилие. Разбира се и от политическа гледна точка. Целта ми е да покажа, че няма никаква полза да се отрича нещо, което е тук. Отричането означава, че не виждам, че не искам да видя това, което казва народната мъдрост, въпреки че то ще ни избоде очите. Следователно въпросът е какво правим, за да се справим с това.
- Когато казвате, че уравновесеното общество прибягва да насилието, ако добре съм ви разбрал, означава ли това, че нашето, френското общество е уравновесено?
- Не. Не съм казал “прибягване до насилието”. Казах, че уравновесеното общество е общество, което умее да управлява насилието. Това е малко по-различно. Ще ви дам пример с един мит, който имаше голямо въздействие върху мен в младостта ми, в началото на моята кариера. Това е град Тива, който е основан от митичния Кадмос. Кадмос имал двама внуци. Той отстъпил управлението на града на Пентей, който е мъдрият ръководител, бюрократът по онова време, технократът, ако мога така да се изразя, много рационален. И митът започва, казвайки, че град Тива откупил правото повече да не умира от глад с правото да умре от скука - всичко е рационално, всичко е добре управлявано. Тогава жените, водени от Агава, майката на Пентей, отишли да търсят втория внук на Кадмос, който е Дионис. Написах книга за Дионис, това е фигура, която ще въведе силата на насилието - това са Дионисиите, вакханалиите…
- От гръцки празникът на виното.
- Празникът на виното, а също и форми на насилие - това са прословутите вакханалии, Дионисиите, но това е ритуализирано насилие, т.е. само Пентей е убит. И в този момент градът си възвръща душата.
- Това е жертвоприношение.
- Накратко. Но какво искам да кажа с това? Искам да кажа, че този град е умирал от скука, защото е бил твърде рационален и следователно e било уместно само да се ритуализира това насилие. В Средновековието това е бил Празникът на глупците, дуелите в първоначалния им смисъл, т.е. моменти, които можем да наречем с един израз на Аристотел - катарзис. Катарзисът е когато се пречистваме от нещо, което е в нас, както в социалното тяло, така и в индивидуалното тяло. И следователно, когато казвам да се управлява насилието, това означава да се очистим от насилието. Навремето спорих теоретично в различни статии с една министърка - Сеголен Роаял, която направи закон срещу подигравките по време на церемониите по посвещаване на новите студенти. Аз показвах, че отхвърлянето на тези подигравки ще доведе до много по-сериозни форми на насилие. Тоест, ако не се пречистим чрез тези подигравки, в които очевидно може да има насилие, това ще доведе до много по-неконтролируеми елементи. Добре виждаме по различни начини как се случва това - изметта в предградията, младежките или други сбивания, за мен това е отмъщението.
- Смятате, че липсата на война на френска територия днес води до това насилие, което виждаме в обществото?
- Ще отида още по-надълбоко - именно защото искаха да стерилизират всяко нещо, да сведат всичко до нулев риск - това, което се случи през последните две-три години с носенето на намордници, бариерните жестове, карантината и др., това е пастьоризация на съществуването. Това означава просто да не приемем, че нашият човешки вид има крайност, върви към смъртта, това е нашето място. Следователно цялото изкуство е в това не да се отрича крайността, риска в различните му модулации, а да умеем да го управляваме. Това е туптящото сърце на моята книга. Пак казвам - не да придаваме стойност на насилието, а да осъзнаем, че ако не намерим начин да се очистим от него, то става перверзно в обикновения смисъл на думата. Pervers, pervir означава отклонявам се. Преди тази написах друга книга, озаглавена L'Ère des soulèvements (Епохата на бунтовете), която излезе преди две-три години и в която показвах, че ще има все повече такива бунтове, че ще се лее кръв в много отношения. Защото не съумяхме да интегрираме, да признаем, да приемем - да приемем, не да канонизираме, а да осъзнаем, че това насилие ни съставлява и въпросът е какво правим с него. Как се оправяме с него? Това е основната ми идея от дълго време. Няма никаква полза от нулевия риск. Дължа това на моя учител Жилбер Дюран, който показа, че в нас винаги има тъмнина, има сянка, не само светлина и че не съществува човек без сянка, не съществува общество без сянка. Следователно цялото изкуство е в това как се управлява тази сянка. Насилието е сянка.
- Говорите за този нулев риск, за този принцип на предпазливостта - ние го видяхме по време на епизода с т. нар. здравна криза и всичко това доведе до насилие и жертване. Желанието за нулев риск също е насилие, то също води до насилие.
- Това е тоталитаризъм. Тази идея за нулевия риск, за хигиенизацията се разви през 70-те години и аз казах, че това е тоталитаризъм, наричах го “мек тоталитаризъм”. Но това е тоталитаризъм в тесния смисъл на думата и го видяхме ясно по време на психопандемията, която току-що премина и която може да породи единствено истерия. Народната мъдрост, здравомислието знае, че има насилие. Аз не искам да канонизирам насилието, точно обратното - казвам, че трябва да се намерят начини, уравновесените общества умеят да го управляват, но при нас не е така. И когато не умеем да го управляваме, това може да доведе до развитието на перверзни форми. Интересно е да се види как бунтовете през последните месеци…
- След смъртта на малкото момче.
- Беше ясно, че ще има подобни бунтове. Когато видите какво се случва по време на демонстрации, винаги има малки групи, които явно отиват, за да предизвикат безредици. Няма никаква полза да се отрича една антропологочина структура, т.е. това, което ни съставлява като хора, аnthropos, няма никаква полза да се отрича насилието, сянката, агресивността, термините нямат значение. Истинската мъдрост е да видим как това насилие да не се ожесточи, да не се прояви по неконтролируем начин. А според мен това все повече ще се случва.
Има още много, който го интересува статията е в гласове
Коментар