Първоначално изпратено от markov
Разгледай мнение
На 2 февруари 1943 година Победата при Сталинград разтърсва света!
В Лондон, Чърчил нарежда оръдейни залпове в чест на руснаците, във Франция Съпротивата, осведомена от Лондон, празнува в горите. И в Лондон, и в Париж има (все още!) улици и площад, носещи името "Сталинград". Знаем какво костваше на съветските народи тази първа и най-важна от огромните победи на СССР над фашизма.
Малко се сещаме как се отразява тази победа на България. Ето един малък пример. Бащата на натолюбеца Соломон - Исак Паси, професор по философия, на лекции (на които се сбираше огромно студентско общество от всякакви факултети) разказваше, как е бил спасен от концлагера Треблинка. Бил е дете, живеел е в Пловдив. През пролетта на 1943 година, цялото му семейство е извикано, още със стотици евреи, в местно училище. Там са ги заключили да чакат ешелоните за Полша. След ден пловдивският митрополит Стефан идва в училището, изкатерва се по оградата и казва, че нито един човек от Пловдив няма да тръгне с влаковете. И че е заявил на царя, че където са българските евреи, там ще бъде и той. Останалото знаете.
Обаче не знаете, защо Борис Трети се поддава на обществения натиск да върне българските евреи, почти натоварени по ешелоните. Не заради събудена съвест, не заради страх от народа (о, те са винаги добре защитени), не! А заради обрата във войната на Източния фронт. През тази пролет на 1943 г. Борис разбира, че дните на нацизма са преброени и България отново ще е на страната на победения - никакви морални скрупули нямат място тук! И царят решава да действа с оглед своето бъдещо опрощение от победителя. Е, смъртта реши дилемите му предварително.
Но за малкия червенокос Исак, този ход на царя е атестация за живот. А Исак Паси дава живот на Соломон Паси. Следователно, без Сталинградската победа нашият Соломон нямаше да е жив. И нямаше да ни запрати отново сред враговете на Русия.
Така че, Соломоне, пий тази вечер за това, че славната Победа на Червената армия при Сталинград те докара на белия свят!
Наздраве!
В Лондон, Чърчил нарежда оръдейни залпове в чест на руснаците, във Франция Съпротивата, осведомена от Лондон, празнува в горите. И в Лондон, и в Париж има (все още!) улици и площад, носещи името "Сталинград". Знаем какво костваше на съветските народи тази първа и най-важна от огромните победи на СССР над фашизма.
Малко се сещаме как се отразява тази победа на България. Ето един малък пример. Бащата на натолюбеца Соломон - Исак Паси, професор по философия, на лекции (на които се сбираше огромно студентско общество от всякакви факултети) разказваше, как е бил спасен от концлагера Треблинка. Бил е дете, живеел е в Пловдив. През пролетта на 1943 година, цялото му семейство е извикано, още със стотици евреи, в местно училище. Там са ги заключили да чакат ешелоните за Полша. След ден пловдивският митрополит Стефан идва в училището, изкатерва се по оградата и казва, че нито един човек от Пловдив няма да тръгне с влаковете. И че е заявил на царя, че където са българските евреи, там ще бъде и той. Останалото знаете.
Обаче не знаете, защо Борис Трети се поддава на обществения натиск да върне българските евреи, почти натоварени по ешелоните. Не заради събудена съвест, не заради страх от народа (о, те са винаги добре защитени), не! А заради обрата във войната на Източния фронт. През тази пролет на 1943 г. Борис разбира, че дните на нацизма са преброени и България отново ще е на страната на победения - никакви морални скрупули нямат място тук! И царят решава да действа с оглед своето бъдещо опрощение от победителя. Е, смъртта реши дилемите му предварително.
Но за малкия червенокос Исак, този ход на царя е атестация за живот. А Исак Паси дава живот на Соломон Паси. Следователно, без Сталинградската победа нашият Соломон нямаше да е жив. И нямаше да ни запрати отново сред враговете на Русия.
Така че, Соломоне, пий тази вечер за това, че славната Победа на Червената армия при Сталинград те докара на белия свят!
Наздраве!
Коментар