Тове е лекинко фейк 
Паулус е произведен във фелдмаршал на 30 януари, един ден преди да се предадат. Това било покана за самоубийство от страна на Хитлер.
На 31 януари сутринта Шмит и Адам започват преговори за предаване на Шеста армия и два часа след това Паулус слага параф под документа.
Традициите не са това което бяха.
Ето какво е записал адютантът на Фон Паулус при поражението сталинград
Паулус и неговият персонал са заловени сутринта на 31 януари 1943 г. Събитията от този ден са записани от полк. Вилхелм Адам, един от помощниците на Паулус и адютант в XXIII армейски корпус, в личния си дневник:
Паулус (вляво) и помощниците му полк. Вилхелм Адам (вдясно) и генерал-лейтенант Артър Шмит (в средата), след предаването им в Сталинград.
Паулус е произведен във фелдмаршал на 30 януари, един ден преди да се предадат. Това било покана за самоубийство от страна на Хитлер.
На 31 януари сутринта Шмит и Адам започват преговори за предаване на Шеста армия и два часа след това Паулус слага параф под документа.
Първоначално изпратено от mechka uteshitelka
Разгледай мнение
Традициите не са това което бяха.
Ето какво е записал адютантът на Фон Паулус при поражението сталинград
Паулус и неговият персонал са заловени сутринта на 31 януари 1943 г. Събитията от този ден са записани от полк. Вилхелм Адам, един от помощниците на Паулус и адютант в XXIII армейски корпус, в личния си дневник:
Паулус (вляво) и помощниците му полк. Вилхелм Адам (вдясно) и генерал-лейтенант Артър Шмит (в средата), след предаването им в Сталинград.
31 януари 1943 г. - 7,00 ч. Сутринта беше все още тъмно, но денят сякаш почти незабележимо. Паулус беше заспал. Измина известно време, преди да успея да се измъкна от лабиринта на мисли и странни сънища, които ме потискаха толкова силно. Но не мисля, че останах в това състояние много дълго. Щях да ставам тихо, когато някой почука на вратата. Паулус се събуди и се изправи. Това беше командирът на щаба. Той подаде на генерал-полковник лист хартия и каза: „Поздравления. Рангът на фелдмаршал ви е присъден. Изпращането дойде рано тази сутрин - беше последното.
„Човек не може да не почувства, че това е покана за самоубийство. Но няма да им направя такава услуга. - каза Паулус, след като прочете депешата. Шмит продължи: „В същото време трябва да ви уведомя, че руснаците са пред вратата“. с тези думи той отвори вратата и в стаята влязоха съветски генерал и неговият преводач. Генералът обяви, че сме негови затворници. Поставих револвера си на масата.
- Подгответе се за тръгване. Ще се върнем при вас в 9.00. Ще отидете с личната си кола. - каза съветският генерал чрез своя преводач. След това излязоха от стаята. Имах официалния печат със себе си. Подготвих се за последното си служебно задължение. Записах новия ранг на Паулус във военния му документ, подпечатах го с печата, след което хвърлих печата в светещия огън.
Главният вход на избата беше затворен и охраняван от съветските войници. Един офицер, шефът на охраната, позволи на мен и шофьора да излезем и да подготвим колата. Излизайки от избата, стоях онемел. Съветски и германски войници, които само няколко часа по-рано се стреляха един в друг, сега стояха тихо заедно в двора. Всички те бяха въоръжени, някои с оръжие в ръце, други с раменете.
Боже мой, какъв контраст между двете страни! Германските войници, дрипави и в леки палта, приличаха на призраци с кухи, небръснати бузи. Бойците на Червената армия изглеждаха свежи и носеха топли зимни униформи. Неволно си спомних веригата от нещастни събития, които ми пречеха да спя толкова много нощи. Появата на войниците на Червената армия изглеждаше символична. В 9.00 рязко командващият щаб на 6-та армия пристига, за да отведе командира на победената немска 6-та армия и нейния щаб към тила. Походът към Волга беше приключил. "[12]
Коментар