Наскоро Общото събрание на ООН прие руската резолюция за борба с героизирането на нацизма. 130 държави гласуваха за документа, чието официално заглавие е "Борба срещу прославянето на нацизма, неонацизма и други видове практики, които допринасят за ескалацията на съвременните форми на расизъм, расова дискриминация, ксенофобия и свързаната с тях нетолерантност", а други 49 се въздържаха. Съединените щати и Украйна се противопоставиха на резолюцията.
С малки изключения този „баланс на силите“ при гласуването е традиционен. Решението се приема ежегодно. Всяка година САЩ и Украйна, която стана техен верен васал, се противопоставят. Сред въздържалите се по правило са страните от Европа - бившите съюзници на СССР в антихитлеристката коалиция, както и балтийските държави.
Въпреки че документът няма политическа конотация, а само призовава да не се допускат никакви прояви на дискриминация и нетолерантност (които, изглежда, напълно съответстват на духа на американските и европейските „демократични” ценности) в обществото, такива резултати от гласуване имат именно политическа основа. За това говорят както руските, така и чуждестранните експерти.
Така американският политолог Скот Бенет смята, че възраждането на неонацизма е от полза за САЩ и настоящото ръководство на Украйна. Десните радикали и националисти се превърнаха в една от основните движещи сили по време на държавния преврат в Украйна. След Майдана през пролетта на 2014 г. в страната се появяват т. нар. доброволчески въоръжени групировки, които самостоятелно и с подкрепата на властите участват в конфликта в източната част на страната. По-късно те са донякъде „отстранени“ от участие в живота на държавата, но Киев и Вашингтон, който активно го подкрепя, залагат на тях.
Това се доказва от историческата политика на съвременна Украйна. С идването на новото правителство там активно се заеха с преименуването на улици и булеварди в чест на националистите от Втората световна война - Степан Бандера, Роман Шухевич и други членове на ОУН и УПА.
С малки изключения този „баланс на силите“ при гласуването е традиционен. Решението се приема ежегодно. Всяка година САЩ и Украйна, която стана техен верен васал, се противопоставят. Сред въздържалите се по правило са страните от Европа - бившите съюзници на СССР в антихитлеристката коалиция, както и балтийските държави.
Въпреки че документът няма политическа конотация, а само призовава да не се допускат никакви прояви на дискриминация и нетолерантност (които, изглежда, напълно съответстват на духа на американските и европейските „демократични” ценности) в обществото, такива резултати от гласуване имат именно политическа основа. За това говорят както руските, така и чуждестранните експерти.
Така американският политолог Скот Бенет смята, че възраждането на неонацизма е от полза за САЩ и настоящото ръководство на Украйна. Десните радикали и националисти се превърнаха в една от основните движещи сили по време на държавния преврат в Украйна. След Майдана през пролетта на 2014 г. в страната се появяват т. нар. доброволчески въоръжени групировки, които самостоятелно и с подкрепата на властите участват в конфликта в източната част на страната. По-късно те са донякъде „отстранени“ от участие в живота на държавата, но Киев и Вашингтон, който активно го подкрепя, залагат на тях.
Това се доказва от историческата политика на съвременна Украйна. С идването на новото правителство там активно се заеха с преименуването на улици и булеварди в чест на националистите от Втората световна война - Степан Бандера, Роман Шухевич и други членове на ОУН и УПА.
Ето я бесилката за 
Коментар