През юни или юли 1940 г. ни привикаха около 28 наши другари в Дирекция на полицията и един от важните – Павлов или Гешев, ни упрекнаха, че агитираме да влезем във войната на страната на съюза, облепяме и пишем по стените на градските здания позиви с такива подкани.На нашите възражения, че това не е дело на нашата партия, на наши хора, а се върши или от провокатори, или от някои наивни младежи, полицаят отговори:
„Ние знаем много добре от кого се това върши. Знаем, че вашата партия агитира за влизането ни във война на страната на съюза, правителството обаче е решено да пази неутралитет, то е против влизането ни във войната и като ви предупреждаваме да престанете с тая вредна, противонародна агитация, предупреждаваме ви, че, ако не престанете да агитирате в това направление, ще вземем строги мерки срещу вас.”
След около една седмица бяхме арестувани и отправени по различни села много наши другари не само от София, но и от другите градове на страната. На гарата видях Трайчо Костов, когото тоже откарваха някъде. Аз бях изпратен в с. Сини вир /турското му име е Сенебир/, Новопазарско. В съседно село бе интерниран Никола Петков, а в друго – Антон Югов.
Агитацията да влезем в Тристранния пакт и във войната на страната на Германия, Италия и Япония трая до 22 юни 1941 г., когато у нас стана известно, че германската армия напада СССР."Антифашисти ли???
*
Да продължим със Сталин.Когато през пролетта на 1941 година Хитлер напада Югославия и Гърция, какво прави Сталин?
Сталин изхвърля югославския посланик от Съветския съюз и отказва да признае гръцкото правителство в изгнание!***
Първото масово изтребление на военнопленници е извършено по заповед на Сталин от НКВД.В Катин са само останките само на една малка част от избитите полски запасни офицери - тези от лагера в Козелск (недалеч от Смоленск).
Но има още два големи лагера с полски офицери: в Осташков, Калининска област и Старобелск (край Харков).
От един документ на НКВД от декември 1939 г. става ясно, че съветските власти не смятат тези поляци за военнопленници, а за … „контрареволюционери“.
Сталин не само откровено ненавижда Полша, но смята полският патриотизъм за особено опасен, тъй като няма никакво намерение да изпуска плячката от ръцете си и да връща, когато и да било, окупираната полска територия.
Подозрителността и омразата му са разпалени допълнително, когато Берия докладва, че според него полските военнопленници са непоправими. Повечето от поляците не се огъват и не показват с нищо, че ще сътрудничат на съветската власт.
Решението на Сталин е незабавно – полският елит трябва да бъде унищожен, за да бъде елиминирана всякаква евентуална бъдеща съпротива срещу съветската окупация.
По-късно той ще приложи рецептата си и в останалите източно-европейски страни, окупирани от Червената армия. Също и в България, където безмилостно бе избит българският национален елит.
На 5 март 1940 година Сталин и членовете на Политбюро Ворошилов, Микоян и Молотов подписват предложението на Берия за разстрел на десетките хиляди полски военнопленници.
Заповедта се отнася не само за петнайсетте хиляди поляци в трите лагера, но също и около единайсет хиляди вече арестувани за „контрареволюционна дейност“ граждани на източна Полша, които са държани в затворите.
Според съветските документи вследствие на тази директива са екзекутирани 21 857 души.
Генерал Дмитрий Токарьов, бивш началник на НКВД за Калинински район разкрива, че през март 1940 г. е извикан заедно с двама свои колеги от НКВД на инструктаж в Москва, където му е предадено, че „най-висшите ешелони“ са решили поляците да бъдат застреляни и му е наредено да приведе заповедта в изпълнение.
Изглежда Токарьов не е вдъхвал достатъчно доверие, защото от Москва са командировани опитни екзекутори – страховитата спецгрупа на Василий Блохин, генерал-майор госбезопасности.
Блохин е главният кремълски палач, който в продължение на 30 години ръководи разстрелите в НКВД (съответно в МГБ и МВД) при Ягода, Ежов и Берия.
Известен е с това, че за годините на своята работа е разстрелял лично между 10 хиляди и 15 хиляди души и че лично е разстрелял легендарния Тухачевски, журналиста Михаил Колцов, писателя Исак Бабел, прочутия театрален режисьор Мейерхолд и дори бившия си шеф Ежов.
За „героичните“ си дела Василий Михайлович бил награден не само с лека кола „Победа“ и златен часовник, но и с три ордена „Червено знаме“, с орден „Ленин“, с орден „Отечествена война“, първа степен и множество медали.
Спецгрупата на Блохин умело съчетавала охраната на съветските вождове и лично на другаря Сталин с участието си в масовите разстрели на „народните врагове“.
Очевидци си спомнят, че разстрелите доставяли огромна наслада на Блохин. Той се подготвял за тях с прецизността на опитен хирург към операция: без да бърза надявал специално ушита дълга до земята кафява кожена престилка, кожени ръкавици до лактите, дори кожена фуражка с козирка и с нескривано удоволствие се оглеждал в огледалото. Което хвърля в ужас дори колегите му (вж Лорънс Рийс „Тайните на Втората световна война“).
Под ръководството на Блохин, Синегубов и Кривенко са разстреляни 6 300 поляци от Осташковския лагер. Самият Блохин за времето на командировката си в Калинин разстрелял лично „само“ 600 от тях. За което получава първия си орден „Червено знаме“.
В Калининския затвор, където се извършват част от екзекуциите на поляците, две канцеларии са тапицирани с кадифе, за да бъде заглушен шумът от изстрелите. Първата нощ пристигат 343 поляка и палачите се озорват, не смогват. Разстрелите продължават и след изгрев.
Затова Блохин нарежда „пратките“ с поляците от близкия Осташковски лагер да не надвишават 250 души на нощ. С тази бройка вече се справят успешно. Жертвата се повежда към т.нар. Ленински кът, а след проверка на идентичността и поставяне на белезници, отвеждат нещастника в специално тапицираната стая. Изстрел в тила, изнасят тялото и процедурата се повтаря.
Нощите са къси, времето е малко и няколко по-низши служители на НКВД, включително шофьори и охранители, получават заповед да участват в разстрелите. Убийците използват по-надеждните германски пистолети „Валтер“, но при това сериозно натоварване, дори превъзходните германски пистолети се повреждат и започват да отказват.
Пистолетите отказват, но не и съветските свръхчовеци, които след приключване на задачата организират банкет, за да отпразнуват „постижението“.
По сходен начин са избити и поляците от Старобелск, втория от трите военнопленнически лагера.
Те са отвеждани в Харковския затвор, където НКВД ги ликвидира един по един с изстрел в тила. След това телата са откарвани с камиони и заровени – подобно на тези от Калининския затвор – в масов гроб в околностите на града. Също като при масовото клане във Виница, извършено през 1937-1938 година от НКВД, свидетели помнят капещата от камионите кръв. Напоените с кръв брезенти се изгарят, но кръвта от камионите дълго не може да бъде измита.
Единствено убийствата на полските затворници от лагера в Козелск са извършени в отдалечената Катинска гора.
Единадесетгодишната Нина Воеводская е заведена от чичо си, офицер от НКВД, „да види поляците“. Той превежда нея и по-малката й сестра през постовете на НКВД до един резервен коловоз на няколко километра от Катинската гора, за да покаже на двете деца поляците в зарешетените вагони. После се оказва, че в дадени моменти убийците в гората не насмогват да застрелят толкова много хора, затова голям брой поляци изчакват едно денонощие в резервния коловоз край гара Гнездово, охранявани от НКВД.
Нина споделя: „Поляците ни махаха за поздрав от техните вагони. Те бяха млади, с военни униформи. Още помня колко елегантни бяха.“ (вж Лорънс Рийс, „Тайните на Втората световна война“).
Поляците, уточнява британският историк, са убедени, че ги изпращат във военнопленнически лагер и не подозират участта си. Но от гара Гнездово те са откарани на групи с камиони в гората.
През 1943 г. един руски селянин Олег Киселев, разказва: „През пролетта на 1940 г. в продължение на четири-пет седмици всеки ден в гората заминаваха три-четири камиона, натъпкани с хора... Чувах изстрелите и предсмъртните викове на хората... В нашия район не бе тайна, че НКВД разстрелва поляците.“
В цивилния живот тези мобилизирани от резерва офицери са предимно полски интелектуалци: учени, преподаватели във висши училища, лекари, учители, юристи, журналисти, инженери, конструктори.
На картинката долу: отляво "фашистите", отдясно "антифашистите".
***
Ето и един от комунистическите позиви с призив, че СССР не само не възразява България да влезе в Тристранния пакт, но и че самият СССР се кани да влезе в него. И страници от книгата на Върбан Ангелов.
. Нещата ще се забързат когато дойде някоя и друга ескадрила ф16 до няколко месеца и достатъчно количество ракети атакамс.
Коментар