Ще има ли война Украйна - Русия / Конфликтът Хамас-Израел

[supertrader]

Все още има възможност Русия, САЩ и ЕС да се отделят в друг полюс на Света, който да е противовес на Азия и да няма после войни. Само трябва да се спре това нещо, тази глупост за американската доминация и долара цар. Ще е цар но на кочини, дистатури без лидери, държави управлявани от хора които другите хора мразят и ненавиждат - някакви богати но луди.

[Gerasim_Burgaski]

Испешъли за тези които си мислят че някой НЕ ИСКА ДА ИМ ОТНЕМЕ ВСИЧКО И ДА ГИ НАПРАВИ РОБИ-https://glasove.com/na-fokus/berluskoni-beshe-posledniyat-darzhavnik-na-italiya

Недалновидността на празненствата стана трагично очевидна, когато италианският президент Джорджо Наполитано посочи Марио Монти, бивш комисар от Европейския съюз и международен съветник на Голдман Сакс, да състави „техническо правителство“, което се зае да упражнява унищожително „лечение“ чрез остеритет. По някакъв начин цялата история изобличаваше късогледството на антиберлусконизма. С маниакалното фокусиране в Берлускони и заплахата за демокрацията, която той представлява, италианската левица беше започнала да игнорира – или още по-лошо, да прегръща – по-значителните структурни тенденции, които отслабваха италианската демокрация през последните 20 и повече години: постепенното ерозиране на суверенитета в ръцете на ЕС, а след това и на еврото; нарастващата власт на технократичните държавни апарати, като Банката на Италия и Президента на Републиката (Италия е парламентарна демокрация, но последният ѝ президент Джорджо Наполитано успява да наложи президентската фигура като най-важен фактор в политическото управление на страната – б.пр.); подкопаването на италиански стратегически интереси от страна на предполагаемите съюзници на Италия, един от примерите за което е водената от НАТО атака срещу Либия в 2011 година.

И макар Берлускони да не се противопоставяше явно на никое от тези неща – в крайна сметка той беше твърдо атлантически и европейски настроен – той се опита, не особено убедително, да постигне баланс на международните задължения на Италия и неговата идея за национален интерес. Това беше особено очевидно във външната му политика, чрез която Берлускони се опита да утвърди относителна степен на автономия и независимост. Осъзнавайки зависимостта на Италия от чуждестранен внос на енергия, Берлускони постигна изгодни сделки за газ и нефт, култивирайки силно приятелство с лидерите на страните, произвеждащи енергия – президента Реджеп Таийп Ердоган на Турция, полковник Муамар Кадафи на Либия и най-вече Владимир Путин.

През 2008 г., например, Берлускони подписа „споразумение за приятелство“ с Либия, обещавайки 5 милиарда долара за 20 години като компенсация за италианската колониална окупация от началото на 20 век. В замяна на това Либия се съгласи да подпише изгодни енергийни договори и да прекрати пътуванията на незаконните имигранти в Италия. Преди това той беше опитал да говори с Буш, с когото беше в добри отношения вследствие нахлуването в Ирак. По подобен начин той подкрепи съвместни енергийни проекти между руската компания „Газпром“ и италианската енергийна компания „Ени“ в момент, когато ЕС настояваше за намаляване зависимостта от руския газ. Берлускони също така критикуваше американския проект за противоракетна отбрана, разширяването на НАТО на изток и подкрепата на Запада за независимост на Косово като „провокации срещу Русия“.

„Отношенията ни с Берлускони са сложни“, написа Елизабет Дибъл, заместник ръководител на мисията на Съединените щати в Рим, в грама от 2009 година. „Гласно той е проамерикански настроен и е помагал за нашите интереси на много нива, по начин и в степен, които предишното правителство не желаеше или не можеше да направи.“ Но, отбелязва дипломатът, има други сфери, в които Берлускони „изглежда решен да бъде най-добър приятел с Русия, понякога в директно противоречие с американската политика и дори с тази на Европейския съюз.“ След като кризата с еврото удари, Берлускони също се опита да се противопостави до известна степен на агресивната политика на строги икономии, изисквани от ЕС и Германия, като неведнъж влезе в конфликт с Меркел, Саркози и Брюксел.

Всичко това доведе през 2011 г. до консенсус от двете страни на Атлантика, че Берлускони трябва да си ходи. В 2015 г. бившият испански премиер-министър Хосе Луис Сапатеро разказа пред италианския вестник „La Stampa“ събитията, разиграли се на Г-20 през 2011 г., само няколко дни преди оставката на Берлускони: „“Никога няма да забравя това, което видях на срещата на Г-20 в Кан... Берлускони и Тремонти [финансовият минисът на Берлускони] бяха под огромен натиск да приемат помощ от МВФ. Но те категорично отказаха. Скоро след това чух името на Монти да се споменава в кулоарите. Стори ми се много странно. Това преврат ли беше? Не знам, това, което мога да кажа е, че привържениците на остеритета искаха да наложат икономическите политики на Италия вместо това да прави нейното правителство.“

Действително през годините се оказа, че финансовата криза, която доведе до падането на Берлускони, не беше предизвикана просто от финансовите пазари, а от самия Европейски съюз. Както дори и „Financial Times“ призна, Европейската централна банка, ръководена от Марио Драги, „принуди Силвио Берлускони да напусне поста в полза на неизбрания Марио Монти“, като прекрати изкупуването на италиански облигации от Централната банка и по този начин умишлено доведе до повишаване на лихвените проценти над безопасните нива, а също и като постави свалянето на Берлускони като предварително условие за по-нататъшна подкрепа от Европейската централна банка.

Независимо какво мисли някой за Берлускони, трудно е да си представим по-обезпокояващ сценарий от този една уж „независима“ и „аполитична“ централна банка да прибегне до парично изнудване, за да отстрани от длъжност избрано правителство и да наложи собствения си политически дневен ред. Но доказателствата сочат, че в Италия в 2011 г. е бил направен финансов държавен преврат. Последствията ще станат трагично очевидни през следващите години: Италия като цяло беше поставена под „контролирана администрация“ от Брюксел и Франкфурт и все повече от Вашингтон. Относителната автономия, която Берлускони беше успял да извоюва за страната си, днес е само далечен спомен. Днес от италианското правителство категорично се очаква сляпо подчинение на евроатлантическото статукво, ако то не иска да падне от власт – нещо, което Мелони разбира отлично.

Въпреки че беше освободен като заплаха за демокрацията, всъщност неговото оттегляне отвори пътя за пост-демократичния и съответно пост-политическия завой на Италия. Откакто той напусна поста, нашите правителства се превърнаха просто в изпълнители на външен диктат, а анти-Берлусконизмът не направи нищо, за да спре това.

Руските варвари си отдъхнаха?
Няма да ги гоним до Владивосток?
Може би?
Имат избор да се приберат дома, или да бъдат извърлени.
Бая кожухчета ще трябва да ушиете за майките на избитите солдати във втория случай!
На мен, надявам се и на лидерите на свободния свят това обаче не е достатъчно.
Трябва да направим нещо че варварска Русия никога да не си помисля за нови агресии!
Слава на Украйна!

[Gerasim_Burgaski]

Gerasim_Burgaski, не трява да се съгласяват, как ще се съгласят, може нито един украинец да не остане обаче е важно Украйна да е с Крим, който от 250 години е руски.

Где ж лучше? Где нас нет..... Александър Грибоедов

[sosi]

sosi, те имат нови оръжия с които превъзхождат вече НАТО и това нещо ще ескалира, още повече и по съвременни оръжия, а НАТО само им показва какви оръжия могат да се направят.

Ама те оръжия дето превъзхождат НАТО имаха и преди две години. Всички знаем, че СССР си беше нация технологична и превъзхождаща целия свят още преди десетилетия. Това, че воюват още с каски от Втората световна е за заблуда на противника, за да скрият технологическото си превъзходство. Няма как най-технологичната нация в света, да няма и най-технологичните оръжия.

[sosi]

Не се напрягай , знаем ти капацитета . 2848 са броя на живите мозъчни , нали ?

Ако ми цитираш пост на някой от тук , в който да е писал за ''3 дена до киев ....и по нататъшните глупости '' , ще ти се извиня .
Не покажеш ли такава тролска глупост , значи си трол и то не от най схватливите

Тоя още не е разбрал, че това "За три дни до Киев" са лично думи на Путин. То да бяха само думи добре. В танковете на избитите крепостни до Киев бяха открити парадни униформи. Те нали крепостните и русофилите помнят по два месеца, вече им пробутват мантрата, че такова нещо е нямало, било тролска глупост.

[supertrader]

sosi, те имат нови оръжия с които превъзхождат вече НАТО и това нещо ще ескалира, още повече и по съвременни оръжия, а НАТО само им показва какви оръжия могат да се направят.

[sosi]

Ето как изглеждат физиономиите и интелекта на тези в Кочината, които поддържат войната и тези които не я поддържат.
https://www.youtube.com/watch?v=DV_A-LxVHJY

[Сибирския Бръснар]

Ето как изглежда отчаянието:

„Повече от 6 000 украинци се обучават в момента на 40 различни места за обучение в 33 нации на три континента“ -Марк Мили, американски генерал . Още малко и ще ревне , защото знае , че всичко е НАПРАЗНО .


https://twitter.com/i/status/1669690326359973892

[Сибирския Бръснар]

Зеленски каза, че не разбира логиката на решението на африканските лидери да посетят Русия след преговорите в Киев.

хахахаха

Дали усеща че е ''чао''

[Сибирския Бръснар]

Докъде се докара ватата- от втора армия в света,която щеше да превзема Киев за 3 дни и да стига до Ламанша, до това да се радва, че украинците 5 пъти по- малко като население, без съвременна авиация, без ракети с 2000 километра далекобойност, без флот, с по- малко количество хеликоптери, артилерия и снаряди не ги гони толкова бързо към Москва

Не се напрягай , знаем ти капацитета . 2848 са броя на живите мозъчни , нали ?

Ако ми цитираш пост на някой от тук , в който да е писал за ''3 дена до киев ....и по нататъшните глупости '' , ще ти се извиня .
Не покажеш ли такава тролска глупост , значи си трол и то не от най схватливите

[sosi]

Докъде се докара ватата- от втора армия в света,която щеше да превзема Киев за 3 дни и да стига до Ламанша, до това да се радва, че украинците 5 пъти по- малко като население, без съвременна авиация, без ракети с 2000 километра далекобойност, без флот, с по- малко количество хеликоптери, артилерия и снаряди не ги гони толкова бързо към Москва

За момента са ги навряли под земята на 18% от украинската територия и ги обсипват със снаряди по главите. А западното оръжие идва към Украйна непрекъснато. Дори ние отваряме хубав завод в Стара Загора, при заплати 2000-2500 лева
https://zonanews.bg/regioni/stara-za...v-ctapa-zagopa

В Кочината както показахме в УАЗ, подобен завод, при работа на смени заплатите са към 450 лева. Чакаме ги сами да скочат на Путин. А интересно как се стреля с ядрени оръжия по собствения си народ? Интересно ми е и в Беларус като издухат Лукашенко, Русия как ще стреля вечче против ядрена държава.- твърде недалновидно, да дадеш ядрени ракети на държава, в която основно фюрера те подкрепя.

[supertrader]

Gerasim_Burgaski, не трява да се съгласяват, как ще се съгласят, може нито един украинец да не остане обаче е важно Украйна да е с Крим, който от 250 години е руски.

[v_tin]

Някой беше казал- няма да имате нищо и ще бъдете щастливи- то само това остава- щастието

[v_tin]

Испешъли за тези които си мислят че някой НЕ ИСКА ДА ИМ ОТНЕМЕ ВСИЧКО И ДА ГИ НАПРАВИ РОБИ-https://glasove.com/na-fokus/berluskoni-beshe-posledniyat-darzhavnik-na-italiya

Недалновидността на празненствата стана трагично очевидна, когато италианският президент Джорджо Наполитано посочи Марио Монти, бивш комисар от Европейския съюз и международен съветник на Голдман Сакс, да състави „техническо правителство“, което се зае да упражнява унищожително „лечение“ чрез остеритет. По някакъв начин цялата история изобличаваше късогледството на антиберлусконизма. С маниакалното фокусиране в Берлускони и заплахата за демокрацията, която той представлява, италианската левица беше започнала да игнорира – или още по-лошо, да прегръща – по-значителните структурни тенденции, които отслабваха италианската демокрация през последните 20 и повече години: постепенното ерозиране на суверенитета в ръцете на ЕС, а след това и на еврото; нарастващата власт на технократичните държавни апарати, като Банката на Италия и Президента на Републиката (Италия е парламентарна демокрация, но последният ѝ президент Джорджо Наполитано успява да наложи президентската фигура като най-важен фактор в политическото управление на страната – б.пр.); подкопаването на италиански стратегически интереси от страна на предполагаемите съюзници на Италия, един от примерите за което е водената от НАТО атака срещу Либия в 2011 година.

И макар Берлускони да не се противопоставяше явно на никое от тези неща – в крайна сметка той беше твърдо атлантически и европейски настроен – той се опита, не особено убедително, да постигне баланс на международните задължения на Италия и неговата идея за национален интерес. Това беше особено очевидно във външната му политика, чрез която Берлускони се опита да утвърди относителна степен на автономия и независимост. Осъзнавайки зависимостта на Италия от чуждестранен внос на енергия, Берлускони постигна изгодни сделки за газ и нефт, култивирайки силно приятелство с лидерите на страните, произвеждащи енергия – президента Реджеп Таийп Ердоган на Турция, полковник Муамар Кадафи на Либия и най-вече Владимир Путин.

През 2008 г., например, Берлускони подписа „споразумение за приятелство“ с Либия, обещавайки 5 милиарда долара за 20 години като компенсация за италианската колониална окупация от началото на 20 век. В замяна на това Либия се съгласи да подпише изгодни енергийни договори и да прекрати пътуванията на незаконните имигранти в Италия. Преди това той беше опитал да говори с Буш, с когото беше в добри отношения вследствие нахлуването в Ирак. По подобен начин той подкрепи съвместни енергийни проекти между руската компания „Газпром“ и италианската енергийна компания „Ени“ в момент, когато ЕС настояваше за намаляване зависимостта от руския газ. Берлускони също така критикуваше американския проект за противоракетна отбрана, разширяването на НАТО на изток и подкрепата на Запада за независимост на Косово като „провокации срещу Русия“.

„Отношенията ни с Берлускони са сложни“, написа Елизабет Дибъл, заместник ръководител на мисията на Съединените щати в Рим, в грама от 2009 година. „Гласно той е проамерикански настроен и е помагал за нашите интереси на много нива, по начин и в степен, които предишното правителство не желаеше или не можеше да направи.“ Но, отбелязва дипломатът, има други сфери, в които Берлускони „изглежда решен да бъде най-добър приятел с Русия, понякога в директно противоречие с американската политика и дори с тази на Европейския съюз.“ След като кризата с еврото удари, Берлускони също се опита да се противопостави до известна степен на агресивната политика на строги икономии, изисквани от ЕС и Германия, като неведнъж влезе в конфликт с Меркел, Саркози и Брюксел.

Всичко това доведе през 2011 г. до консенсус от двете страни на Атлантика, че Берлускони трябва да си ходи. В 2015 г. бившият испански премиер-министър Хосе Луис Сапатеро разказа пред италианския вестник „La Stampa“ събитията, разиграли се на Г-20 през 2011 г., само няколко дни преди оставката на Берлускони: „“Никога няма да забравя това, което видях на срещата на Г-20 в Кан... Берлускони и Тремонти [финансовият минисът на Берлускони] бяха под огромен натиск да приемат помощ от МВФ. Но те категорично отказаха. Скоро след това чух името на Монти да се споменава в кулоарите. Стори ми се много странно. Това преврат ли беше? Не знам, това, което мога да кажа е, че привържениците на остеритета искаха да наложат икономическите политики на Италия вместо това да прави нейното правителство.“

Действително през годините се оказа, че финансовата криза, която доведе до падането на Берлускони, не беше предизвикана просто от финансовите пазари, а от самия Европейски съюз. Както дори и „Financial Times“ призна, Европейската централна банка, ръководена от Марио Драги, „принуди Силвио Берлускони да напусне поста в полза на неизбрания Марио Монти“, като прекрати изкупуването на италиански облигации от Централната банка и по този начин умишлено доведе до повишаване на лихвените проценти над безопасните нива, а също и като постави свалянето на Берлускони като предварително условие за по-нататъшна подкрепа от Европейската централна банка.

Независимо какво мисли някой за Берлускони, трудно е да си представим по-обезпокояващ сценарий от този една уж „независима“ и „аполитична“ централна банка да прибегне до парично изнудване, за да отстрани от длъжност избрано правителство и да наложи собствения си политически дневен ред. Но доказателствата сочат, че в Италия в 2011 г. е бил направен финансов държавен преврат. Последствията ще станат трагично очевидни през следващите години: Италия като цяло беше поставена под „контролирана администрация“ от Брюксел и Франкфурт и все повече от Вашингтон. Относителната автономия, която Берлускони беше успял да извоюва за страната си, днес е само далечен спомен. Днес от италианското правителство категорично се очаква сляпо подчинение на евроатлантическото статукво, ако то не иска да падне от власт – нещо, което Мелони разбира отлично.

Въпреки че беше освободен като заплаха за демокрацията, всъщност неговото оттегляне отвори пътя за пост-демократичния и съответно пост-политическия завой на Италия. Откакто той напусна поста, нашите правителства се превърнаха просто в изпълнители на външен диктат, а анти-Берлусконизмът не направи нищо, за да спре това.

[mitko2848]

Танковете Leopards наистина удариха дъното, вече дори от Lada NIVA ги трепят .
Междудругото , някой чува ли нещо за Байрактарите , а за другите ''свръх оръжия'' , за които се изписаха тонове страници от соросоидните тролове - НЯМААААА .
И Леопардчето е тръгнало към ЧЕРВЕНАТА КНИГА



https://twitter.com/i/status/1669813176517509121

Докъде се докара ватата- от втора армия в света,която щеше да превзема Киев за 3 дни и да стига до Ламанша, до това да се радва, че украинците 5 пъти по- малко като население, без съвременна авиация, без ракети с 2000 километра далекобойност, без флот, с по- малко количество хеликоптери, артилерия и снаряди не ги гони толкова бързо към Москва