Не мисля, че това, което става в Русия, е добре промислена постановка и стратегия за Украйна, а е по-скоро част от живота на тази страна, познаваща дълбочината на абсурда да си жив и много по-жива от долчето и габаната на умрелия запад, в който вече дори и един бунт като хората не може да се организира. Пригожин иска радикална саморазправа с Украйна и тотално скъсване със Запада, а Путин държи отворена вратата за връзки с него след Украйна и се опитва внимателно да контролира войната, балансирайки със сложните тектонични размествания в световните пластове на влияние и доминации. Следя руските канали от началото на войната и не съм виждал по-демократичен, критичен, самокритичен и суров разговор и то в състояние на военни действия. Там е истинска демокрация на мисълта, поради тази причина безумията на Пригожин са възможни. Той е емоционален и органичен бунт срещу бюрократичната, корумпирана и тромава военна машина, може би донякъде справедлив, но не и уместен в контекста, но Русия не е страна, която живее просто за единия контекст. Възможно е всичко това да завърши с тотална катастрофа за Русия и пълен разпад. И то точно когато Путин се очертаваше като победител, Украйна приключваше с контраофанзивата и потоците от пари от Запада. Възможно е и тази криза да изиграе мобилизираща роля за руснаците и те да се консолидират още по-силно зад Путин и да смажат украинската съпротива. Всичко е възможно, но едно е сигурно - тази страна е жива и се бори за себе си и със себе си. Да се четат иронични забележки за Русия от хора, които чакат 2000 лева на месец по проект от Америка за България, или сляпо обожание по руската душа от други, които искат да забият стометров символ на собствените си комплекси в най-красивата планина на България е комично и нелепо.
Коментар