Ще има ли война Украйна - Русия / Конфликтът Хамас-Израел

[satz]

Хахахах. 500 000 "бойци" ще влязат в задника ти! Вероятно, както обикновено....

Имат обаче някакво разколебаване, фатмак в темата се пуйчеше че милионна армия била чакала путльо да обявил ВОЙНАТА !!!
пък още на анонсите вече са ПШИК с50%

[supertrader]

Събрали са армия, срещу тях не се води война а чиста проба тероризъм. Писнало им е вече.

[Здравко]

Между другото след две седмици Русия ще вкара армия в Украйна и целия цирк там ще бъде сметен където искате за 3 дни, може и за по малко дори. Реални 500 хиляди бойци ще влязат.

Хахахах. 500 000 "бойци" ще влязат в задника ти! Вероятно, както обикновено....

[supertrader]

Между другото след две седмици Русия ще вкара армия в Украйна и целия цирк там ще бъде сметен където искате за 3 дни, може и за по малко дори. Реални 500 хиляди бойци ще влязат.

[supertrader]

Аз проблем нямам, старшинка. Харесва ми да живея в ЕС, както и стандарта ми на живот. Въобще не искам да завладяваме чужди територии и да мрем за този, който духа. Важното е да се гради, а не да се руши. Чебурашките така и не го разбрахте. А не го разбрахте, защото в мизерията си, няма на каква друга спасителна сламка да се хванете. Не ти знам камбанариите ниски ли са, високи ли са, но знам, че в Мордор не ти се ходи да живееш. Уж световен рай пък ... Май не ЕС ти е проблема, а факта, че хората живеещи в него се развиват, а ти си оставаш все така беден. Веднъж ти казах, това русия няма да го промени. Освен ако не се надяваш отново да ни "освободят" и да те направят партиен секретар. Тогава последните ще бъдат първи

https://www.auto-data.net/en/volkswa...1.3-60hp-46158, най масовата кола в Германия няколко години след като падна Берлинската стена, това е което караха немците - 92 година най често срещана беше по пътищата им и то 1.3 бензин - 60 к.с. СССР тогава правеха ВАЗ 2105 - 67 к.с., 1.3 с ангренажен ремък двигател който не удря клапани, този Голф също не удря клапани и е с ремък. После със суровините от Русия стигнаха до коли по 2.5 тона. Но немците след плана Маршал толкова се бяха развили, този Голф е по фалшива кола от Ладата..защото просто като остарява се разпада.
За този Голф има една приказка - един питал кои са и слабите места на тази кола ? Другия се замислил и казал - Ами какво да ти кажа, не се сещам за силни места..

[v_tin]

Шокиращи кадри идват от фронтовата линия на войната в Украйна с руските ВВС и артилерийски обстрели по бази, оръжейни складове и лагери на украинските сили със стотици загинали украинци и западни треньори.

Чуждестранни наблюдатели съобщават, че или украинската противовъздушна отбрана практически не съществува с дни с изчерпани резерви, или Русия произвежда толкова голямо количество боеприпаси, ракети, бомби и т.н., че впоследствие са бомбардирани бази, сборни пунктове и логистични центрове.

Вчера огромно струпване на войски и чуждестранни инструктори беше унищожено от руска атака на полигон близо до Кучеров Яр, на около 50 километра дълбочина от линията на контакт.

Според руски източници току-що са пристигнали западни инструктори, за да подготвят личния състав на 77-ма въздушно-десантна бригада на Украйна.

Руски БПЛА дадоха координатите и базата беше атакувана от РСЗО Торнадо-С.

Руските ВВС бомбардираха база с жива сила и техника в района на село Новомихайловка на Донецката народна република.

Загубите на украинската армия възлизат на 210 убити и ранени военни, унищожени са четири бойни бронирани машини и шест автомобила.
В посока Запорожие въздушни удари и артилерийски огън са поразени по личния състав и техниката на 65-а механизирана бригада в района на село Рамботино.

Над 35 украински военнослужещи бяха убити, а две бойни бронирани машини и три автомобила бяха унищожени.

Загубите на украинската армия бяха до 170 убити и ранени, докато четири камиона, два M109 Paladin и едно оръдие D-30 бяха унищожени.

През деня загубите от украинската армия достигнаха до 80 убити и ранени, като бяха унищожени две бойни бронирани машини, две коли и една гаубица Д-30.

Загубите на украинската армия възлизат на над 80 убити.

В посока Херсон за едно денонощие са убити до 45 украински военни, а две превозни средства са унищожени.

В района на село Богдановка, Кировоградска област, е унищожен склад с боеприпаси и оръжие на украинските въоръжени сили.


Реших да не ви затормозявам с други неща като унищожени оръдия и разни камиони, дадох само убитите

[GiRo]

Гледаш, както и всеки, ОТ СОБСТВЕНАТА СИ КАМБАНАРИЙКА. Твой проблем, че е нисичка и е в някакво твое си блато.

Аз проблем нямам, старшинка. Харесва ми да живея в ЕС, както и стандарта ми на живот. Въобще не искам да завладяваме чужди територии и да мрем за този, който духа. Важното е да се гради, а не да се руши. Чебурашките така и не го разбрахте. А не го разбрахте, защото в мизерията си, няма на каква друга спасителна сламка да се хванете. Не ти знам камбанариите ниски ли са, високи ли са, но знам, че в Мордор не ти се ходи да живееш. Уж световен рай пък ... Май не ЕС ти е проблема, а факта, че хората живеещи в него се развиват, а ти си оставаш все така беден. Веднъж ти казах, това русия няма да го промени. Освен ако не се надяваш отново да ни "освободят" и да те направят партиен секретар. Тогава последните ще бъдат първи

[v_tin]

Защо мирните преговори за Украйна са забранена тема?

СТИВЪН ЕРЛАНГЕР* 16 СЕПТЕМВРИ 2023 ПОСЕЩЕНИЯ: 661

Наскоро шефът на канцеларията на генералния секретар на НАТО Стиан Йенсен стана обект на множество критики, включително и от шефа си, след като си позволи да коментира възможни варианти за прекратяване на конфликта в Украйна, които не предвиждат пълното поражение на Русия.

Ще припомня, че в цитирано от изданието VG негово изказване на една конференция в Норвегия той заяви: „Не твърдя, че нещата трябва да станат именно по този начин, но предполагам, че възможно решение е Украйна да се откаже от част от територията си, срещу което да получи членство в НАТО”. Разбира се, той добави, че „Украйна сама трябва да реши, кога и при какви условия иска да започне преговори”, което е в рамките на стандартната линия на поведение на НАТО.

Вредата обаче, вече беше налице. Изказването на Йенсен провокира буря от негодувание и осъждане от украинска страна, началникът му Йенс Столтенберг трябваше да дава обяснения, а самият Стиан беше принуден да се извинява за думите си.

Според редица аналитици, които също бяха обект на критика, този гаф е отражение на фактическото прекратяване на публичните дискусии относно вариантите за развитие на събитията в Украйна, при това точно в момента, когато необходимостта от съзидателна дипломация е по-голяма отвсякога.

Западните съюзници и самите украинци възлагаха големи надежди на контранастъплението, което би могло да промени баланса на бойното поле, да разкрие уязвимостта на Русия и да смекчи позицията на Москва в навечерието на евентуалното начало на преговори за прекратяване на военните действия, които продължават повече от година и половина.

Дари най-оптимистичните привърженици на Украйна не вярваха, че тя ще съумее да изтласка напълно руските войски от територията на страната. Сега, на фона на изключително скромните успехи, които украинците съумяха да постигнат в хода на контранастъплението, подобен резултат изглежда още по-малко вероятен.

Според мнозина чиновници и анализатори, ситуацията на бойното поле повдига въпроса, какви точно стъпки могат да бъдат предприети, дори при положение, че в момента нито една от страните не е готова да преговаря. Други пък се опасяват, че прекалено откритият дебат по темата може да бъде изтълкуван от Москва, като доказателство за отслабналата решимост на Запада.

Въпреки това, имайки предвид че дори президентът Байдън твърди, че украинският конфликт най-вероятно ще приключи с преговори, старшият политолог от корпорация RAND Самюел Чаръп, смята, че във всяка демократична държава следва да се водят сериозни дебати относно това, как биха могли да стартират въпросните преговори. Впрочем, самият Чаръп също беше подложен на критики заради твърдението си, че интересите на Вашингтон и Киев невинаги съвпадат и, че е важно разрешаването на конфликта да се обсъжда с Русия. Според него: „Създава се впечатление, при това у все повече хора, че онова, което правим в момента, не сработва. Не се забелязва обаче особен стремеж да се формулира план за по-нататъшни действия, нито пък такъв план да бъде обсъждан, макар че формулирането му е възможно само в резултат на дискусии. Дори липсата на успехи на фронта не накара политическите среди да започнат открито да обсъждат възможните алтернативи. Вместо това, продължаваме да тъпчем на място”.

Тъй като украинското контранастъпление се развива изключително бавно и представителите на американското разузнаване и армията започват да обвиняват украинците за това, западните правителства все по-силно усещат уязвимостта си във връзка с това, че са предоставили толкова много оръжия на Украйна и са внушили толкова големи надежди, както посочва, в частност, бившият служител в американската администрация и професор в Джорджтаунския университет Чарлз Купчан. Според него, американците са разчитали, че украинското контранастъпление би застрашило руското присъствие в Крим и по този начин ще укрепи позициите на Киев на евентуални бъдещи преговори. Това обаче не се случи. Както посочва Купчан: „поради това политическата атмосфера се нажежи, а в същото време и досега, като цяло, продължава да има политическо табу върху трезвото обсъждане на възможния финал”.

Купчан знае, какво говори. През април 2023, съвместно с бившия председател на изключително авторитетния Съвет за международни отношения (CFR) Ричард Хаас, той публикува в списание Foreign Affairs статия, в която двамата призовават Вашингтон и съюзниците му да разработят „план за прехвърляне на нещата от бойното поле на масата за преговори” и, която също им навлече остра критика. Тази критика ескалира след като те, съвместно с бившия американски дипломат в Москва Томас Греъм, осъществиха частни разговори с руския външен министър Сергей Лавров за да проучат възможностите за начало на мирни преговори. Това провокира сериозен резонанс и тъй като тримата участници обещаха да не обсъждат публично разговорите си, според Купчан, общата реакция е много показателна.

„Всяко открито обсъждане на евентуален „план Б” води до политически последици, за което се убеди на собствения си гръб не само Йенсен, но и ние, когато се опитахме да формулираме подобен план – признава Купчан - В отговор, върху главите ни се стовари вълна от критики и обиди. Това, което преди беше частично табу, сега вече е абсолютно табу”. Според него, тъй като в момента контранастъплението се развива изключително бавно, сега е времето да бъдат анализирани възможните алтернативи. Вместо това обаче, Столтенберг и останалите с удвоено усърдие продължават да твърдят, че „ще подкрепяме Украйна толкова, колкото е необходимо”.

Разбира се, преговорите изискват участието и на двете воюващи страни, а в момента нито руският президент Путин, нито украинският му колега Зеленски са готови да обсъждат каквото и да било.

Изглежда, че армията на Путин успешно удържа отбранителните си позиции и според мнозинството анализатори, руският лидер разчита, че в даден момент Западът ще се умори да подкрепя Украйна. Освен това, напълно е възможно, Путин да се надява, че Доналд Тръмп ще се върне в Белия дом.

Тръмп вече обеща да спре да оказва подкрепа на Украйна и да приключи конфликта за 24 часа. Дори и ако не го изберат за президент, той може да се окаже онзи силен глас, който ще убеди Републиканската партия да ограничи обема на военната помощ за Киев.

Впрочем, не е ясно и, дали Зеленски ще може – след огромните жертви, дадени от украинците – да преговаря с Русия, дори ако украинската армия успее да изтласка руските сили до позициите, които заемаха преди началото на войната.

„Никой няма ясна представа за военните цели на противника, които да изглеждат постижими – посочва в тази връзка Купчан – Но и никой не се опитва да ги изясни и тъкмо в това е проблемът”.

Както твърди директорът на берлинския отдел на Европейския съвет за международни отношения Яна Пулерин, германските чиновници търсят решение на конфликта чрез преговори и обсъждат, как Русия може да бъде убедена да седне на масата за преговори. Само че това са само частни разговори, в които участват утвърдени експерти от аналитичните центрове. Според нея: „те са наясно, че не могат да притискат Украйна по какъвто и да било начин, тъй като това ще бъде оценено от Русия като признак за слабост”.

Въпреки това, Пулерин смята, че и Берлин, и Вашингтон имат желание да направят така, че този конфликт да не се окаже безкраен. Това се обяснява отчасти с факта, че политическата воля за безсрочно оказване на военна и финансова подкрепа за Украйна започва да отслабва, особено в средите на десницата и крайната десница, чието влияние нараства.

За мнозина други обаче, предложението Западът да се ориентира към „план Б” и да се опита да разреши конфликта чрез преговори, изглежда преждевременно и дори аморално, както твърди Констанца Щелценмюлер от Института Брукинг. Путин не проявава интерес към перспективата за преговори, а по-младото поколение руски чиновници около него демонстрира още по-твърда позиция, както се посочва и в публикуваната наскоро във Foreign Affairs статия на Татяна Становая – старши научен сътрудник в Берлинския център на Фондация Карнеги.

„Ето защо, всеки който иска да обсъди т.нар. „план Б” с тези хора, следва достатъчно убедително да аргументира своята гледна точка – смята Щелценмюлер – Путин нееднократно е заявявал, че няма намерение да преговаря, освен при собствените си уславия, само че това вероятно би означавало ликвидирането на Украйна. Тоест, в това отношение няма никаква яснота”.

Всеки заслужаващ доверие „план Б” следва да бъде иницииран от големи незападни държави – като Китай, Индия, ЮАР и Индонезия – от които Русия зависи, и в чиито глас би могла да се вслуша, ако призоват Москва да се съгласи да преговаря за мир.

„Именно това са държавите, на които залага и Путин - проължава Щелценмюлер – ние, т.е. Западът не можем нищо да направим или да предложим”.

Ако Париж или Берлин проявят желание да инициират преговори прекалено рано, това вероятно би дало възможност на Путин да се възползва от него в свой интерес, ще провокира разцепление вътре в Запада и ще принуди Украйна да склони на отстъпки, както твърди германският анализатор Улрих Шпек. Според него: „Преминаването към дипломация е едновременно и наша сила, и наша слабост. Ние сме добри в търсенето на компромиси и създаването на коалиции, само че за целта се налага да бъде постигнато съгласие относно основните правила и цели. А трагедията на конфликта в Украйна е, че такова съгласие просто липсва”.

*Авторът е ръководител на кореспондентското бюро на „Ню Йорк Таймс” в Европа

[v_tin]

NATO се разтреперва при вида на руските оръжия на фронта:
от... смЕх

Определено се спукват от смях, затова вчера излезе статия че патриотите не са използувани от 3 месеца, след като удариха първия говедарите забранили използуването им. За леопарди и разни други да не говорим

[Pyramid]

Това какво общо има с темата?

Не "какво", ами "кого". Общото сме тук българите,разделени на лагери. Спорим.

[Invmert]

А бе чета че отрочето на дс ще вземе софия, имайки предвид миналото- софия е синя, как ли ще почувстват сините софиянци да бъдат управлявани от червена измет? Сигурно както се чувстват някой във форума знаейки че са били освободени руснаците от турското иго. Сигурен съм че има доста хора от софия тук- таааа кажете как се чувствате

Това какво общо има с темата?

[Pyramid]

NATO се разтреперва при вида на руските оръжия на фронта:

от... смЕх

Че що му трябва тогава да квичи на умряло?

[Pyramid]

Бъркаш варварството с адекватност, каквото и да значи последното. Чингис хан е съградил най-голямата империя някога с кръв и насилие, не с адекватност. Същото прави в момента и Путлер. Ще ти го обясня простичко като за старшинка. Не е важна територията, а как живеят хората на нея. Русия е обезлюдена и с нисък стандарт на живот. Единственото което се предлага на крепостните е мания за величие. Така забравят, че се изхождат в дупки, печелят 300 лева на месец и умират на 60. Язък за площта, като живееш като скот на нея и мреш като муха, за да задоволиш маниите на един самозабравил се диктатор, бивш агент на КГБ. Голяма адекватност, няма що

Гледаш, както и всеки, ОТ СОБСТВЕНАТА СИ КАМБАНАРИЙКА. Твой проблем, че е нисичка и е в някакво твое си блато.

[satz]

NATO се разтреперва при вида на руските оръжия на фронта:

от... смЕх

[v_tin]

Упадъкът на Европа е тясно свързан с политиката на САЩ

В днешната ситуация, когато „Изтокът е във възход, а Западът запада“, сред глобалните стратегически и политически кръгове се наложи тезата, че Западът е изправен пред „риск от упадък“ или дори вече е в състояние на „относително отслабване“.

Сред доказателствата за това са броят на населението, делът от световния БВП и влиянието върху международните отношения. Мненията относно причините за упадъка на Запада обаче силно се различават. Така например, в неотдавнашната си реч, френският президент Еманюел Макрон приписа спада на влиянието на Запада и особено на Европа, на „антизападните настроения“, „вражеските политики“ и „реконструирания или въображаем антиколониализъм“ в азиатските и африкански страни. Това твърдение е до известна степен представително за целия западен свят, но трябва да се подчертае, че то очевидно е погрешно.

В действителност, относителният упадък на Запада се дължи на факта, че неговите институции и ценностни системи се сблъкват с множество проблеми. В западните държави разслоението между бедни и богати, както и консолидацията на социалните слоеве стават все по-сериозни, а населението е все по-песимистично настроено относно бъдещите си перспективи. Проучванията сочат, че все повече европейци и американци губят доверие в политическите елити на своите страни, а мнозина от тях са по-скоро недоволни от демокрацията, отколкото я подкрепят. Това е и основната причина популизмът да е толкова силен в Европа и САЩ. А към това следва да добавим двойните стандарти на Запада, както и други практики, които допълнително отслабват привлекателността на ценностната му система за останалия свят. Както е известно, дълго време т. нар. западна система от „универсални ценности“ постоянно се използваше като инструмент за намеса във вътрешните работи на други държави и защита на собствените монополни интереси и поради това срещаше нарастваща съпротива в международната общност.

В миналото причината тези институции и ценностни системи да доминират в света не бе свързана с тяхната така наречена „универсалност“, а се дължеше на съвкупната мощ на Запада, особено в сферата на икономиката и технологиите. През последното десетилетие обаче в САЩ и Европа избухнаха мащабни финансови кризи и кризи на държавния дълг и западният икономически мит беше развенчан. Въпреки че САЩ и ЕС продължават да водят в научно-технологичния отрасъл, те вече не могат да монополизират света, както правеха в миналото, и дори започнаха да се изправят пред реални предизвикателства в редица сфери. Сегашните усилия на Съединените щати да потиснат китайските технологични компании отразяват опасенията на Вашингтон.

Нарастват и съмненията относно същността на западната ценностна система, което отразява общия спад на влиянието на Съединените щати и Европа. Всъщност, още преди три години Макрон публично призна, че „западната хегемония, изглежда, върви към края си“. Основни показатели като БВП, военната мощ и научният и технологичен потенциал много добре илюстрират този проблем. Фундаменталната промяна е свърана с „ребалансирането“ на меката сила и особено на влиянието на ценностите и концепциите, между Изтока и Запада. Способността на последния да доминира в света намалява, а паралелно с това отслабват и неговите технологични, икономически и търговски възможности, а и без това гигантският психологически разрив и неспособността за адаптиране се задълбочават още повече.

При това, Европа е в много по-трудна ситуация, в сравнение със САЩ. Тъй като не разполага с такива „хегемонистки” инструменти като американската армия или долара, тя до голяма степен разчита на монополните дивиденти, осигурявани и от Вашингтон. Само че през последните две десетилетия способността на Съединените щати да събират „реколтата на останалия свят” намаля и те решиха да започнат да прилагат тази практика и към „своите хора“ и най-вече към Европа. Така например, международната финансова криза от 2008 започна в Съединените щати, но засегна най-силно еврозоната. Същото важи и за украинската криза, която беше планирана от дълги години - САЩ спечелиха много от нея, но за Европа тя си беше истинско „кръвопускане”. През 1995 БВП на ЕС беше 8,3 трилиона долара, което представляваше 26,9% от цялата световна икономика, а БВП на САЩ бе 7,64 трилиона долара, т.е. 24,7% от общата световна икономика. До 2020 БВП на ЕС нарасна до 15,19 трилиона долара, което представлява 17,9% от световния, а БВП на САЩ е нараснал до 20,95 трилиона долара, което все още е 24,7% от световния БВП. С други думи, докато Съединените щати запазват дела си в световната икономика, делът на Европа бързо намалява като не може да се изключи, че в бъдеще този спад ще бъде още по-бърз.

Европа се опитва да бъде геополитически играч, но всъщност вече се е превърнала в обект на геополитически игри и, до известна степен, вече не е в състояние да управлява собствената си съдба. Ето защо лидерите на Франция и Германия все по-често говорят за „европейска стратегическа автономия“. Голямата периферия на Европа включва Африка, Близкия Изток и Източна Европа. Такива проблеми, като бежанците, нелегалните имигранти, тероризма и военната сигурност оказват все по-голям натиск върху ЕС. В същото време обаче, Европа все повече губи контрола си върху развитието на регионалните дела. Съединените щати пренебрегнаха опасенията на ЕС и прибързано изтеглиха войските си от Афганистан и в бъдеще Вашингтон може отново да „забрави“ европейските интереси и внезапно да промени политиката си спрямо Украйна, а Европа няма да има друг избор, освен пасивно да приеме това, точно както стана и в „афганистанския случай”.

Рискът упадъкът на Запада, и особено на Европа, да продължи, е голям, но основната причина за това е свързана със самия западен свят. Населението на Запада е по-малко от 15% от общото население на планетата, но все още е обсебено от миналото и продължава да смята, че Западът е „цялата международна общност“ и следователно иска да управлява останалите от позицията на глобален хегемон . Само че развитието и напредъкът на огромното мнозинство от незападното население на света е историческа тенденция. И САЩ и ЕС трябва да се адаптират и да я приемат, вместо да се опитват да я блокират или игнорират. В този контекст не е никак изненадващо, че някои изказвания и действия на Запада през последните години срещат нарастващи негативни реакции и съпротива от страна на развиващите се държави.

Що се отнася до ЕС, неговите проблеми и относителният му упадък имат много общо със Съединените щати. Силата и международното влияние на Европа се крият в нейната стратегическа автономия и в това, което я отличава от Съединените щати. Ако остане просто васал на Вашингтон и продължи безропотно да го следва, тя скоро напълно ще загуби независимата си глобална роля и статут. Но именно поради политиката на САЩ, следваща принципа „разделяй и владей“ спрямо Европа, последната трудно може да постигне тази цел. Продължителната украинска криза допълнително усили зависимостта на някои европейски страни от Съединените щати в областта на енергетиката, технологиите, пазарите и сигурността, а паралелно с това укрепи контрола на Вашингтон над региона. В действителност, Европа не е обединена, а е дълбоко разделена и за нея става все по-трудно да постигне стратегическа автономия.

Относителният упадък на Запада и особено на Европа е неизбежен. Независимо, дали става въпрос за броя на държавите или населението, в глобален план Западът продължава да е малцинство. Не е реалистично да се очаква, че по-голямата част от страните и хората в света винаги ще бъдат в „изостанала“ позиция и ще продължат да са само източник на суровини и пазари за продуктите на Запада, т.е. „периферия“ в рамките на глобалния модел „център-периферия”. Това не отговаря на тенденцията за развитие на глобалната справедливост и безпристрастност. И западните държави би трябвало по-добре да го разбират и осъзнават, ако искат да са в крак с времето. Те трябва да се научат да се адаптират, вместо да продължават да се движат срещу хода на историята.

Европа не е обсебена от същата мания за хегемония като САЩ и би следвало да може да се адаптира по-добре и по-бързо към този променящ се свят. Ако тя се освободи от предразсъдъците и оковите, които я сковават в момента, и погледне на света от по-отворена и приобщаваща перспектива, а на себе си - по-обективно и прагматично, това ще помогне за по-добро развитие и по-хармонични отношения с останалите страни, включително държавите от Азия, Африка и Латинска Америка. Неспособността нещата да се погледнат отстрани и сляпото обвиняване на всички останали способства единствено за по-нататъшното изкривяване на европейските концепции и политики, което, от своя страна, ускорява упадъка на Европа, вкарвайки я в своеобразен порочен кръг.