Ще има ли война Украйна - Русия / Конфликтът Хамас-Израел

[satz]

Za сведение на лъжльови и пътуващи в мрака:
133 млрд. лв. е струвала съветската окупация на България

[mitko2848]

Те не ни искаха, бяха затворили своите граници за нас, ако някой отиде, успее..те го затварят в затвор за това. За да има мир нас не ни пускаха.

Кой не ни иска? Просто на делбата в Ялта сме се паднали откъм кофти страната на желязната завеса, която между другото я спуска самият СССР за да не избяга населението от соц страните на запад, защото без заплаха да те застрелят на границата никой нямаше да остане в соц лагера

[Turbolan]

Да се сменят имена на улици и да се демонтират паметници е работа за хора, които нямат друга работа.

Ха, как смениха името на ул. Юрий Гагарин, а и други негови топоними в София червеногъзите седесарчета... И на световно известния Анри Барбюс.

Целият свят ги е почитал и продължава да почита, но нашите провинциалчета с друго, освен с гъзодавство на батковците, не могат, та стават по-големи светци и от папата!

А пък действа и ефектът "Гузен негонен бяга", щото всичките по властта са от червено комунистическо потекло и история.

[IaneSandanski]

Какво нещо, само. И всеки път, когато ви попитам къде, аджеба, са били руските окупационни гарнизони, настава неловко мълчание. Причина - пълно отсъствие на каквито и да са - дори спорни - данни и факти за такива гарнизони. Т.е., мълчаливо признание на факта че, БЪЛГАРИЯ НЕ Е БИЛА ОКУПИРАНА.

Където са нашите гарнизони, русоробе. Схемата е била много проста, цялата българска армия е пратена да мре срещу немците, а 300 000 армия орки е настанена на тяхно място за 3 години докато избият всички по свестни и образовани и сложат на власт криминални престъпници и полуидиоти, но верни на СССР.

[mitko2848]

Ами не, не е истина. Само виж възрастта на хората днес и извади от нея едни 75 години. Не може да си "същия", без да си се родил. Дори теоретично. Накратко, ако някой пробутва Лъжа, това сте вие и подобните на вас. Не само теоретично, ами и практически.

Естествено, съветския паметник не го бранят Тодор Живков, Вълко Червенков или Цола Драгойчева това се подразбира от самосебе си. Бранят го идеологическите им наследници. Кое е лъжа? Знаеш ли къде се намира първият паметник на Христо Ботев разрушен от комунистите и защо не е възстановен дори сега?

[supertrader]

Те не ни искаха, бяха затворили своите граници за нас, ако някой отиде, успее..те го затварят в затвор за това. За да има мир нас не ни пускаха.

[supertrader]

mitko2848, за България при положение че другия лагер от държави не ни ИСКАТ, това се оказа добра възможност - да сме към СССР който те смятаха че няма ШАНС да се оправи и да си стъпят на краката. Всички неща които имаха на Запад се случиха и тук - електрификация, инфраструктура, заводи ..достъп до НАУКА, образование, липса на неграмотност - тя се сведе до убийственно ниски нива, много ниска престъпност. Хората си изучиха децата, СЪЗДАДОХА ПОКОЛЕНИЕ което да ги наследи. Та този паметник не ни е донесъл чак такива злини. Другия вариант е варианта на развитие в Третия свят - изолирани държави, без междудържавна общност и много по слабо развитие.
Да се сменят имена на улици и да се демонтират паметници е работа за хора, които нямат друга работа. Да отчетем че сме свършили нещо, да усвоим едни средства. Ние идваме от там накъдето върви Запада, крупен бизнес, само големи фирми донякъде..предприятия се наричаха при нас преди 30+ години.
Кажи ми как ще върви бизнеса на големите фирми когато няма средна класа - само много богати и много бедни ? Кой ще ползва нещата които те създават, кой ще може да си ги позволи - хора живеещи от заплата до заплата ?

[Pyramid]

+1 Хората разрушили паметници на Ботев, църкви, паметници на български войници дали живота си за България и т.н. бранят паметника на съвецката армия обявила ни война, окупирала ни и наложила 45 години комунизъм в България.....

Ами не, не е истина. Само виж възрастта на хората днес и извади от нея едни 75 години. Не може да си "същия", без да си се родил. Дори теоретично. Накратко, ако някой пробутва Лъжа, това сте вие и подобните на вас. Не само теоретично, ами и практически.

[mitko2848]

Последните дни се изписа много за паметника на Съветската армия в София и неговата съдба. Построен като тотем на чужда армия, окупирала и безчинствала в България през периода от септември 1944г до декември 1947г. Искам да напомня за отношението на властта, издигната и укрепена от тази армия към нашите, българските паметници. Издигани през годините, за да почетат героите, загинали за национално обединение и допринесли за изграждането на съвременна България. Същата съдба сполетява и много храмове, крепили вярата и идентичността на народа през годините. И така, нека започнем с малка част от разрушените български паметници и храмове в периода 1944-1989г. Можете да допълните списъка.
1. Мемориал на Първи пехотен софийски и Шести пехотен търновски полк в София. Открит е на 28 октомври 1934 г. от цар Борис III. Състоял се е от три големи мраморни стени, разположени във формата на буквата „П“, на които са изписани имената на над 3000 загинали от двата полка в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Пред централната стена е поставен на пиедестал лъв, който държи картата на Санстефанска България с нейните етнически очертания. След деветосептемврийския преврат комунистическата власт премахва статуята на лъва. През 1979 година мемориалът е окончателно разрушен.
2. Паметник-портал на 7-ми пехотен преславски полк в Шумен. Построен е през 1927 г. по проект на шуменския архитект Кирил Рачев и e открит на 6 май. На основните мраморни плочи са били имената на повече от 2000 войници, подофицери и офицери, служили в полка и загинали за Отечеството. Монументът е съборен през 1957 г с решение на БКП.
3. Паметник на Ботев във Враца. Изработен по проект на австрийския скулптор Густав Еберлайн, автор на уникалната статуя на Гьоте в Рим. Открит през 1890г на същия площад, на който 14 години по-рано са излагани главите на ботевите четници. Демонтиран през 1955 година след като подразнил Вълко Червенков.
4. Паметник на д-р Страшимир Дочков в Свиленград. Български революционер, одрински деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, лекар. Завършва с отличие българска мъжка гимназия "Св. св. Кирил и Методий" в Солун през 1894 година. Дипломира се като хирург, доктор на медицинските науки в Женева и след това Берлин. Създава здравни служби в 19 селища от околията на Свиленград и работи за водоснабдяването на града. След смъртта му през 1936 година със средства, събрани от признателните граждани е построен паметник. Унищожен след 9 септември 1944 година. Веднъж хвърлен в река Марица, по-късно изваден, натрошен и отново хвърлен там. Костите му са били изкопани от гроба и изхвърлени на бунище, недалеч от гробищния парк.
5. Паметник на незнайния македонски четник в Благоевград. Открит през 1933г. Статуя на четник от ВМРО на голям пиедестал, на който с метални букви е изписана годината на създаване на ВМОРО – 1893. Изработен е от скулпторите Пандо Киселинчев и Кирил Шиваров. След след 1944 година е разрушен.
6. Войнишкият паметник в Панагюрище Издигнат в центъра на Панагюрище – срещу околийското управление. Преместен през 1933 на Горната чаршия поради промени в градоустройствения план. Демонтиран в началото на 1961 г с решение на Околийския съвет.
7. Църква "Всех Святих" в Русе Построена е през 1898 г. по проект на Едуард Винтер. На 12 януари 1965 г. храмът е предаден на Градския съвет, а целият му инвентар е демонтиран и пренесен в църквата „Св. Троица“. На 16 април 1975 г. са извадени и пренесени костите на тримата доростоло-червенски митрополити, погребани във „Всех Святих“, а храмът е разрушен.
8. Църквата "Света Богородица" в с. Яна (Софийско). Построена през Х в. и разрушена през 1948 г.
9. Църквата "Св. Неделя", гр. Стрелча. Построена през Възраждането и разрушена през 1969 г.
10. Църквата "Св. Николай" в с. Железна, община Чипровци Построена през средните векове, разрушена през 1944 г. Била е паметник на културата и част от стенописите, свалени преди 1944г се пазят в София, в криптата на Александър Невски.
11. Манастирът "Св. Йоан Предтеча" в гр. Ахтопол Системно поругаван и оскверняван след 9.IX.1944 г, напълно разрушен в средата на 60-те години. 12. Габровският девически манастир "Св. Благовещение" Разрушен до основи през 1959 г. 13. Църквата "Рождество Богородично" в с. Голям извор, Хасковско; Разрушена през 1981 г.
14. Църквата "Св. Димитър" в с. Пастух, Кюстендилско Разрушена след 1944 г. Местен комунистически лидер използва камъните от храма, за да си построи къща.
15. Горнобанският манастир "Св. св. Кирил и Методий" Част от Софийската Света Гора. Превърнат в казарма през 1945 г.
16. Манастирът "Св. Марина" край с. Каран Върбовка, Русенско Превърнат в пионерски лагер
17. Раковишкият манастир "Света Троица", Видинско Превърнат в застава на гранични войски
18. Църквата "Успение на Пресвета Богородица" в с. Попово Взривена през 1953 г, по повод строежа на яз. Студена. Църквата не попада в чашата му и основите и стоят близо до ловната резиденция.

+1 Хората разрушили паметници на Ботев, църкви, паметници на български войници дали живота си за България и т.н. бранят паметника на съвецката армия обявила ни война, окупирала ни и наложила 45 години комунизъм в България.....

[Pyramid]

Последните дни се изписа много за паметника на Съветската армия в София и неговата съдба. Построен като тотем на чужда армия, окупирала и безчинствала в България през периода от септември 1944г до декември 1947г. Искам да напомня за отношението на властта, издигната и укрепена от тази армия към нашите, българските паметници. Издигани през годините, за да почетат героите, загинали за национално обединение и допринесли за изграждането на съвременна България. Същата съдба сполетява и много храмове, крепили вярата и идентичността на народа през годините. И така, нека започнем с малка част от разрушените български паметници и храмове в периода 1944-1989г. Можете да допълните списъка.
1. Мемориал на Първи пехотен софийски и Шести пехотен търновски полк в София. Открит е на 28 октомври 1934 г. от цар Борис III. Състоял се е от три големи мраморни стени, разположени във формата на буквата „П“, на които са изписани имената на над 3000 загинали от двата полка в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Пред централната стена е поставен на пиедестал лъв, който държи картата на Санстефанска България с нейните етнически очертания. След деветосептемврийския преврат комунистическата власт премахва статуята на лъва. През 1979 година мемориалът е окончателно разрушен.
2. Паметник-портал на 7-ми пехотен преславски полк в Шумен. Построен е през 1927 г. по проект на шуменския архитект Кирил Рачев и e открит на 6 май. На основните мраморни плочи са били имената на повече от 2000 войници, подофицери и офицери, служили в полка и загинали за Отечеството. Монументът е съборен през 1957 г с решение на БКП.
3. Паметник на Ботев във Враца. Изработен по проект на австрийския скулптор Густав Еберлайн, автор на уникалната статуя на Гьоте в Рим. Открит през 1890г на същия площад, на който 14 години по-рано са излагани главите на ботевите четници. Демонтиран през 1955 година след като подразнил Вълко Червенков.
4. Паметник на д-р Страшимир Дочков в Свиленград. Български революционер, одрински деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, лекар. Завършва с отличие българска мъжка гимназия "Св. св. Кирил и Методий" в Солун през 1894 година. Дипломира се като хирург, доктор на медицинските науки в Женева и след това Берлин. Създава здравни служби в 19 селища от околията на Свиленград и работи за водоснабдяването на града. След смъртта му през 1936 година със средства, събрани от признателните граждани е построен паметник. Унищожен след 9 септември 1944 година. Веднъж хвърлен в река Марица, по-късно изваден, натрошен и отново хвърлен там. Костите му са били изкопани от гроба и изхвърлени на бунище, недалеч от гробищния парк.
5. Паметник на незнайния македонски четник в Благоевград. Открит през 1933г. Статуя на четник от ВМРО на голям пиедестал, на който с метални букви е изписана годината на създаване на ВМОРО – 1893. Изработен е от скулпторите Пандо Киселинчев и Кирил Шиваров. След след 1944 година е разрушен.
6. Войнишкият паметник в Панагюрище Издигнат в центъра на Панагюрище – срещу околийското управление. Преместен през 1933 на Горната чаршия поради промени в градоустройствения план. Демонтиран в началото на 1961 г с решение на Околийския съвет.
7. Църква "Всех Святих" в Русе Построена е през 1898 г. по проект на Едуард Винтер. На 12 януари 1965 г. храмът е предаден на Градския съвет, а целият му инвентар е демонтиран и пренесен в църквата „Св. Троица“. На 16 април 1975 г. са извадени и пренесени костите на тримата доростоло-червенски митрополити, погребани във „Всех Святих“, а храмът е разрушен.
8. Църквата "Света Богородица" в с. Яна (Софийско). Построена през Х в. и разрушена през 1948 г.
9. Църквата "Св. Неделя", гр. Стрелча. Построена през Възраждането и разрушена през 1969 г.
10. Църквата "Св. Николай" в с. Железна, община Чипровци Построена през средните векове, разрушена през 1944 г. Била е паметник на културата и част от стенописите, свалени преди 1944г се пазят в София, в криптата на Александър Невски.
11. Манастирът "Св. Йоан Предтеча" в гр. Ахтопол Системно поругаван и оскверняван след 9.IX.1944 г, напълно разрушен в средата на 60-те години. 12. Габровският девически манастир "Св. Благовещение" Разрушен до основи през 1959 г. 13. Църквата "Рождество Богородично" в с. Голям извор, Хасковско; Разрушена през 1981 г.
14. Църквата "Св. Димитър" в с. Пастух, Кюстендилско Разрушена след 1944 г. Местен комунистически лидер използва камъните от храма, за да си построи къща.
15. Горнобанският манастир "Св. св. Кирил и Методий" Част от Софийската Света Гора. Превърнат в казарма през 1945 г.
16. Манастирът "Св. Марина" край с. Каран Върбовка, Русенско Превърнат в пионерски лагер
17. Раковишкият манастир "Света Троица", Видинско Превърнат в застава на гранични войски
18. Църквата "Успение на Пресвета Богородица" в с. Попово Взривена през 1953 г, по повод строежа на яз. Студена. Църквата не попада в чашата му и основите и стоят близо до ловната резиденция.

Какво нещо, само. И всеки път, когато ви попитам къде, аджеба, са били руските окупационни гарнизони, настава неловко мълчание. Причина - пълно отсъствие на каквито и да са - дори спорни - данни и факти за такива гарнизони. Т.е., мълчаливо признание на факта че, БЪЛГАРИЯ НЕ Е БИЛА ОКУПИРАНА.

[Pyramid]

Май не е лошо да го оставят паметника така, без главата

Явно, целта ви е връщане на режима, изградил паметника. Работата е там че, който не помни историята си, е осъден да я повтаря а вие, се борите именно с паметта. Така, веднъж изтрили я, създавате почвата за нейното повтаря е и там никой не знае, дали то няма да е по-брутално от версия 1.0 .

[barbaron]

Народен (интернет)епос:

Май не е лошо да го оставят паметника така, без главата

[Turbolan]

35-годишната заместник-главна редакторка на Комсомолская Правда "любимия вестник" на преZидента,
е намерена мъртва в дома си в Москва
Миналата година и главния редактор внезапно пак така...(той обаче пред свидетели)

Владимир Сунгоркин, на 68 години, от инсулт, в експедиция в далечния Приморски край, в недостъпно за бърза помощ место.

ПП. А споминалата се зам-редакторка е споделила с роднини, че не се чувства добре и има висока температура.
Ако ме беше взела да живея с нея и да не е сама, щях да ѝ викна бърза помощ и да ѝ правя изкуствено дишане и сърдечен масаж.

[Turbolan]

Независимо от пречките на местните власти Лвовският балет гастролира "с див успех" в Полша с балета "Лешникотрошачката" на забранения в страна 404 Чайковски. Този композитор е обявен за "заплаха на държавната сигурност и цялостността на Украйна", сериозно.

Отгоре на това в турнето участват солисти от Болшой театър (Москва) и Мариински (Петербург).

Укро-колтуртрегерите са бесни от злоба и си точат ножовете...

https://ukraina.ru/20231213/1052044768.html

Е, това долу са лебедки, де...

[Агро]

Последните дни се изписа много за паметника на Съветската армия в София и неговата съдба. Построен като тотем на чужда армия, окупирала и безчинствала в България през периода от септември 1944г до декември 1947г. Искам да напомня за отношението на властта, издигната и укрепена от тази армия към нашите, българските паметници. Издигани през годините, за да почетат героите, загинали за национално обединение и допринесли за изграждането на съвременна България. Същата съдба сполетява и много храмове, крепили вярата и идентичността на народа през годините. И така, нека започнем с малка част от разрушените български паметници и храмове в периода 1944-1989г. Можете да допълните списъка.
1. Мемориал на Първи пехотен софийски и Шести пехотен търновски полк в София. Открит е на 28 октомври 1934 г. от цар Борис III. Състоял се е от три големи мраморни стени, разположени във формата на буквата „П“, на които са изписани имената на над 3000 загинали от двата полка в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Пред централната стена е поставен на пиедестал лъв, който държи картата на Санстефанска България с нейните етнически очертания. След деветосептемврийския преврат комунистическата власт премахва статуята на лъва. През 1979 година мемориалът е окончателно разрушен.
2. Паметник-портал на 7-ми пехотен преславски полк в Шумен. Построен е през 1927 г. по проект на шуменския архитект Кирил Рачев и e открит на 6 май. На основните мраморни плочи са били имената на повече от 2000 войници, подофицери и офицери, служили в полка и загинали за Отечеството. Монументът е съборен през 1957 г с решение на БКП.
3. Паметник на Ботев във Враца. Изработен по проект на австрийския скулптор Густав Еберлайн, автор на уникалната статуя на Гьоте в Рим. Открит през 1890г на същия площад, на който 14 години по-рано са излагани главите на ботевите четници. Демонтиран през 1955 година след като подразнил Вълко Червенков.
4. Паметник на д-р Страшимир Дочков в Свиленград. Български революционер, одрински деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, лекар. Завършва с отличие българска мъжка гимназия "Св. св. Кирил и Методий" в Солун през 1894 година. Дипломира се като хирург, доктор на медицинските науки в Женева и след това Берлин. Създава здравни служби в 19 селища от околията на Свиленград и работи за водоснабдяването на града. След смъртта му през 1936 година със средства, събрани от признателните граждани е построен паметник. Унищожен след 9 септември 1944 година. Веднъж хвърлен в река Марица, по-късно изваден, натрошен и отново хвърлен там. Костите му са били изкопани от гроба и изхвърлени на бунище, недалеч от гробищния парк.
5. Паметник на незнайния македонски четник в Благоевград. Открит през 1933г. Статуя на четник от ВМРО на голям пиедестал, на който с метални букви е изписана годината на създаване на ВМОРО – 1893. Изработен е от скулпторите Пандо Киселинчев и Кирил Шиваров. След след 1944 година е разрушен.
6. Войнишкият паметник в Панагюрище Издигнат в центъра на Панагюрище – срещу околийското управление. Преместен през 1933 на Горната чаршия поради промени в градоустройствения план. Демонтиран в началото на 1961 г с решение на Околийския съвет.
7. Църква "Всех Святих" в Русе Построена е през 1898 г. по проект на Едуард Винтер. На 12 януари 1965 г. храмът е предаден на Градския съвет, а целият му инвентар е демонтиран и пренесен в църквата „Св. Троица“. На 16 април 1975 г. са извадени и пренесени костите на тримата доростоло-червенски митрополити, погребани във „Всех Святих“, а храмът е разрушен.
8. Църквата "Света Богородица" в с. Яна (Софийско). Построена през Х в. и разрушена през 1948 г.
9. Църквата "Св. Неделя", гр. Стрелча. Построена през Възраждането и разрушена през 1969 г.
10. Църквата "Св. Николай" в с. Железна, община Чипровци Построена през средните векове, разрушена през 1944 г. Била е паметник на културата и част от стенописите, свалени преди 1944г се пазят в София, в криптата на Александър Невски.
11. Манастирът "Св. Йоан Предтеча" в гр. Ахтопол Системно поругаван и оскверняван след 9.IX.1944 г, напълно разрушен в средата на 60-те години. 12. Габровският девически манастир "Св. Благовещение" Разрушен до основи през 1959 г. 13. Църквата "Рождество Богородично" в с. Голям извор, Хасковско; Разрушена през 1981 г.
14. Църквата "Св. Димитър" в с. Пастух, Кюстендилско Разрушена след 1944 г. Местен комунистически лидер използва камъните от храма, за да си построи къща.
15. Горнобанският манастир "Св. св. Кирил и Методий" Част от Софийската Света Гора. Превърнат в казарма през 1945 г.
16. Манастирът "Св. Марина" край с. Каран Върбовка, Русенско Превърнат в пионерски лагер
17. Раковишкият манастир "Света Троица", Видинско Превърнат в застава на гранични войски
18. Църквата "Успение на Пресвета Богородица" в с. Попово Взривена през 1953 г, по повод строежа на яз. Студена. Църквата не попада в чашата му и основите и стоят близо до ловната резиденция.