Ясен Бояджиев:
"Отстрани погледнато, ситуацията около евентуалното бъдещо правителство на „Има такъв народ” (ИТН) е доста смешна. Някакви хора без никакъв опит, но за сметка на това със съмнителен потенциал за тая работа, страшно се мъчат да прикрият тези обстоятелства, като със строго изражение обикалят студията (или се записват на видео от къщи) и се правят да изглеждат важни и умни. Но не им се получава много-много…
Тъжно-страшно
Не е лесно обаче да се погледне ситуацията отстрани, ако, щеш-не щеш, живееш (или си част) от нея. Тогава тя изглежда по-скоро тъжно-страшна. Понеже въпросните хора тепърва ще се учат как се прави политика и как се управлява държава. И ще се упражняват за наша сметка и на наш гръб. Като начинаещ хирург, който се упражнява върху живо тяло без упойка.
Най-трудна и неприятна обаче е ситуацията за представителите на партиите, от които се иска да дадат парламентарна подкрепа за това правителство. При това засега очакването е, че ще го направят на сляпо и едва ли не ще козируват. Трудността идва не от дилемата „да подкрепиш или да не подкрепиш”. А от това, че положението, в което са тези партии сега, е по-скоро „нито да подкрепиш, нито да не подкрепиш”.
Да се поставим за малко на тяхно място. Ето как изглеждат нещата към днешна дата.
Ако приемат
Да приемат и да дадат исканата от тях подкрепа означава да споделят отговорността с хора, които се държат така, сякаш имат не 65 депутати, избрани с гласовете на 11 процента от избирателите, а поне 120 депутати, избрани при 100-процентова активност. Хора, които следвайки политиката на свършените факти, искат подкрепа, но не казват за какво и кого точно. И яростно нападат всеки, който не им играе по свирката.
При досегашните условия означава да поемат и да носят отговорност за неща, за които никой не ги е питал и които не зависят по никакъв начин от тях. За някакви най-общо и устно формулирани намерения (без конкретна програма и ангажименти) и за някакви напълно неизвестни им лица, с които никой не си е направил труда дори да ги запознае (камо ли да им иска мнението).
Като стана дума за лицата: аз например, ако бях на тяхно място, бих изпитвал силно недоверие към човек, който се е явил на кастинг за политици в лековато телевизионно шоу. Дано да се лъжа в конкретния случай, но от опит знам, че по принцип склонност към подобен род изяви имат хора с прекомерно голяма амбиция и със съмнителна самопреценка за собствените си възможности. Именно така, леко комично, изглежда човек, който има самочувствието да каже за себе си: "През последните десетилетия управленците у нас страдат от липса на теоретична подготовка. Аз я имам".
Ако не приемат
Ако не приемат и откажат да дадат исканата от тях подкрепа при досегашните условия, ще им бъде вменено, че предизвикват нови, трети за една година избори и че провалят „изчегъртването” на досегашния управленски модел. Ще бъдат набедени, че ламтят за постове, ще ги изкарат безотговорни и егоистични и ще им припишат всички земни грехове.
Впрочем, това се вижда отсега. Забелязвате ли например, че по стара ченгеджийска традиция Христо Иванов лека-полека е вкарван в някогашната роля на Иван Костов - на човека, виновен за всичко. Еднакво ненавиждан и от Борисов, и от ДПС, и от Трифонов.
Какво да се прави?
Ако описаната ситуация и отношението на мандатоносителя не се променят, подкрепа за неговото правителство трябва да бъде отказана. Независимо от обвиненията и нападките, партиите, от които се иска тази подкрепа, трябва преди всичко да останат верни на себе си, на принципите си и на избирателите си.
Ако пък решат друго, на всяка крачка и при всяко гласуване в бъдеще тази подкрепа трябва да бъде строго критична - само за онова, което отговаря на политическите приоритети и разбирания на подкрепящите. Те не бива да дават повече, отколкото получават. Щом ИТН отказва да прави компромиси, не бива и да получава компромиси. Щом отказва да гарантира стабилност, не бива и да получава такива гаранции."
"Отстрани погледнато, ситуацията около евентуалното бъдещо правителство на „Има такъв народ” (ИТН) е доста смешна. Някакви хора без никакъв опит, но за сметка на това със съмнителен потенциал за тая работа, страшно се мъчат да прикрият тези обстоятелства, като със строго изражение обикалят студията (или се записват на видео от къщи) и се правят да изглеждат важни и умни. Но не им се получава много-много…
Тъжно-страшно
Не е лесно обаче да се погледне ситуацията отстрани, ако, щеш-не щеш, живееш (или си част) от нея. Тогава тя изглежда по-скоро тъжно-страшна. Понеже въпросните хора тепърва ще се учат как се прави политика и как се управлява държава. И ще се упражняват за наша сметка и на наш гръб. Като начинаещ хирург, който се упражнява върху живо тяло без упойка.
Най-трудна и неприятна обаче е ситуацията за представителите на партиите, от които се иска да дадат парламентарна подкрепа за това правителство. При това засега очакването е, че ще го направят на сляпо и едва ли не ще козируват. Трудността идва не от дилемата „да подкрепиш или да не подкрепиш”. А от това, че положението, в което са тези партии сега, е по-скоро „нито да подкрепиш, нито да не подкрепиш”.
Да се поставим за малко на тяхно място. Ето как изглеждат нещата към днешна дата.
Ако приемат
Да приемат и да дадат исканата от тях подкрепа означава да споделят отговорността с хора, които се държат така, сякаш имат не 65 депутати, избрани с гласовете на 11 процента от избирателите, а поне 120 депутати, избрани при 100-процентова активност. Хора, които следвайки политиката на свършените факти, искат подкрепа, но не казват за какво и кого точно. И яростно нападат всеки, който не им играе по свирката.
При досегашните условия означава да поемат и да носят отговорност за неща, за които никой не ги е питал и които не зависят по никакъв начин от тях. За някакви най-общо и устно формулирани намерения (без конкретна програма и ангажименти) и за някакви напълно неизвестни им лица, с които никой не си е направил труда дори да ги запознае (камо ли да им иска мнението).
Като стана дума за лицата: аз например, ако бях на тяхно място, бих изпитвал силно недоверие към човек, който се е явил на кастинг за политици в лековато телевизионно шоу. Дано да се лъжа в конкретния случай, но от опит знам, че по принцип склонност към подобен род изяви имат хора с прекомерно голяма амбиция и със съмнителна самопреценка за собствените си възможности. Именно така, леко комично, изглежда човек, който има самочувствието да каже за себе си: "През последните десетилетия управленците у нас страдат от липса на теоретична подготовка. Аз я имам".
Ако не приемат
Ако не приемат и откажат да дадат исканата от тях подкрепа при досегашните условия, ще им бъде вменено, че предизвикват нови, трети за една година избори и че провалят „изчегъртването” на досегашния управленски модел. Ще бъдат набедени, че ламтят за постове, ще ги изкарат безотговорни и егоистични и ще им припишат всички земни грехове.
Впрочем, това се вижда отсега. Забелязвате ли например, че по стара ченгеджийска традиция Христо Иванов лека-полека е вкарван в някогашната роля на Иван Костов - на човека, виновен за всичко. Еднакво ненавиждан и от Борисов, и от ДПС, и от Трифонов.
Какво да се прави?
Ако описаната ситуация и отношението на мандатоносителя не се променят, подкрепа за неговото правителство трябва да бъде отказана. Независимо от обвиненията и нападките, партиите, от които се иска тази подкрепа, трябва преди всичко да останат верни на себе си, на принципите си и на избирателите си.
Ако пък решат друго, на всяка крачка и при всяко гласуване в бъдеще тази подкрепа трябва да бъде строго критична - само за онова, което отговаря на политическите приоритети и разбирания на подкрепящите. Те не бива да дават повече, отколкото получават. Щом ИТН отказва да прави компромиси, не бива и да получава компромиси. Щом отказва да гарантира стабилност, не бива и да получава такива гаранции."
Теодора Генчовска
Коментар