''ПРЕСЕЛЕНИЕ В РУСИЯ, ИЛИ РУСКАТА УБИЙСТВЕНА ПОЛИТИКА ЗА БЪЛГАРИТЕ'' от Г. РАКОВСКИ. 1861г.
Корицата на брошурата от 1861г. на великия български революционер и историк Георги Раковски, с която той разобличава изцяло руската имперска политика и я характеризра точно като ''УБИЙСТВЕНА'' за българския народ.
Брошурата е един от най-укриваните историчски трудове на Г.Раковски още в 1861г., а и досега от ''офицалната'' българска историография.
“Като народ ние можем да се гордеем, че всичките ни народни деятели и патриоти: Г.Раковски, Л.Каравелов, В.Левски, Хр.Ботйов, А.Кънчев, П.Волов, Г.Бенковски и проч., са биле против официална Русия. Никога те не са апелирали към нея, защото са знаяли, че нейний камшик повече боли от турския….”
Русчук, 1-й Март 1886 г. З.Стоянов
Тази малка брошура е напечатана анонимно, без означение на място и на година - по всяка вероятност в Букурещ, през май 1861 г. Тя има 15 страници и носи заглавие ''Преселение в Русия, или Руската убийственна политика за Българите." В предговора на ІІ изд[ание] от 1886 г. Захари Стоянов приема, че тя е писана в 1859 г.; а в екземпляра, що имаме на ръка, Д. Хр. Попов от Турну Магуреле, Румъния, бележи: ''издадена от Г. С. Раковски в год. 1858" и пояснява: ''тая пропагандическа брошура, от която само аз съм раздал тогава неколко хиляди, между преселенците...'' Но единият и другият грешат в датуването по памет, и най-добре личи, при какви обстоятелства и кога е писал Раковски брошурата си от кореспонденцията му с Йосиф Дайнелов в Цариград и от статиите на ''Дунавски Лебед''.
В тая кореспонденция, под 18.IV., 17.V., 21.V., 29.V.1861, Г.Раковски бичува жлъчно руската политика по преселването на българите, като поменава и изпращането на Теодоси Икономова в Букурещ с особена мисия, която Иван Касабов разкрива в спомените си: да отпечата, именно, тайно съставената брошура на Г. Раковски. А в ''Дунавски Лебед'' от 15 авг., 3 окт., 10 окт., 25 окт., 7 ноем. и 21. ноем. 1861г. са поместени редица дописки и бележки, в които се описва от очевидци тежкото положение на преселените в Южна Русия българи и се проклинат агентите за това преселване, между които попада и Захари Княжески.
Повод за написване брошурата дава съглашението между Русия и Високата Порта, да се изселят българите от Видинско. Ферман в тоя смисъл бил прочетен и в Битолско, но докато македонските българи отказвали да напуснат отечеството си, видинските - подбуждани от руски агенти и насърчавани от турското правителство и от подкупени български оръдия - захванали да се изселват вече. ''Това е едно чисто убийство за български наш беден народ от страни Руссии", възклицава Раковски - и с пламенно слово и с дела иска да осуети вредната агитация. Сърбия също била недоволна от настаняването на татари в пограничните й области (''това е разерило сички Сърби," пише Г. Раковски в писмо от 21.V.1861), затова министьр Христич отпуснал на Раковски средства за отпечатването на брошурата, насочена против преселването (срв. Касабов, Моите спомени, 17), а сам Г. Раковски – оставяйки грижите по печатане и корегиране на брошурата на Теодоси Икономова, който отишел за тая цел в Букурещ (за да не се изложи Сърбия пред Русия, като се напечата брошурата в Белград) – заминал да действува лично в Русия, та дано отклони руските власти от техното намерение. Въпреки обещанието си, генерал Стремоухов в Одеса не прекратява политиката на преселването, и тогава Раковски открива чрез колоните на в. ''Дунавски Лебед'' нов поход против Русия - в духа на издадената и пръснатата между българите в Румъния и в България брошура. В една записка до княз Горчакова, министър на външните работи в Петерсбург, от 8.XII.1861 г., Раковски обяснява целта на ходенето си през м. юли в Одеса – ''да моли и докажи генералу Стремоухову, чи това приселение е разорително за българите, а пагубно за Руссия и да даде Негово високопревъсходителство инструкции Видинскому консулу да пристани веки да действува на това"; изтъква освен това, как ''напротив еще по-деятелно почна да се работи на това приселение без да имаше даже и най-нуждни приготовления за тойзи несчястен транспорт, поради кое починаха толкова невинни души, жени, дечица и мъже еще в пътешествието." – Нека забележим, че стари видинци и сега си спомват за това ходене в Южна Русия и за връщането си от там, поради разочарование от условията на живота. Езикът на брошурата – покрай всички присъщи на Раковски особености – показва и някои черти, които го сближават доста с живата разговорна реч. Това би могло да се дължи или на желанието на автора, да бъде по-добре разбран от читателите си, прости българи, или на влияние от страна на Теодоси Икономова, когото Раковски натоварва да се грижи за отпечатването и когото някои съвременници сметат дори за съставител на брошурата. Вярно, обаче, е първото, тъй като в Архива на Раковски е запазен оригиналният ръкопис на автора, от гдето се вижда, че менен при печатането е тук-таме само правописът. Този ръкопис е озаглавен: ''Приселени в Русия или Руската убийственна политика за Българити'', и обхваща 23 страници, подписани на края от ''Един Българин." Преди да напише брошурата, Г. Раковски нахвърля един план за нея, запазен също в Архива. Този план, озаглавен ''Разположение за брошура - Руская убийственна политика за Българити", има следното съдържание: ''Увод. Разделение. 1. От старости каква наклонност е имала Руссия т. е. да завладее България. Волжански Българи завладяла. От Светослава до Великаго Петра. Как е ишла. 2. От Великаго Петра до днешнн времена що е вършила с Българи. Във военни времена силом ги е приселвала, и в мирна чрез интриги ги е придержвала, (Примери). 3. Какви пагубни и разорятелни следствыя ще произидат от това приселение. (доказатьлства). 4. Как живеят в Руссия беднии народи."
Коментар